№ 49787
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110157684 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 05.02.2023 г. сключили с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1236906, по силата на който получил сумата от 550 лв., която
следвало да върне в срок от 20 дни, ведно с лихва – 2,24 % (12,32 лв.) при ГПР 49,82 %, или
общо 562,32 лв. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Multitude bank“ в полза на дружеството – кредитодател, за което му била
начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 114,18 лв. Твърди, че към датата
на подаване на исковата молба е погасил всички задължения по договора.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.
10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и поради
нарушение чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формира същият, посочен е грешен размер на
ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора,
а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на
поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит,
възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал.
4 ЗПК. Според ищеца посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП,
тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1
и ал. 4 ЗПК. Счита, че е заплатил без основание сумата от 5 лв., въз основа на нищожна
клауза за поръчителство. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит № 1236906 от 05.02.2023 г. е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна
клаузата на чл. 5 от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“ в полза ответника, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частична претенция от 114,18 лв. –
заплатена въз основа на нищожна клауза за поръчителство, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Оспорва поръчителството от
1
Multitude bank да е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че
Multitude bank е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната
нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини,
като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за
поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ГПК,
евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по установителните искове е да установи при условията на пълно
и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалния иск –
наличието на посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на
закона и има неравноправен характер.
В тежест на ответника по установителните искове е да докаже валидно обвързващи
страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
По осъдителния иск в тежест на ищеца е да докаже даването на исковата сума и
постъпването й в патримониума на ответника, а в тежест на последния – да докаже
основание за получаването й, съответно задържането й.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1236906 от
05.02.2023 г. с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума
в размер от 550 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на заема
чрез поръчителство.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи справка
от счетоводството си за всички извършени плащания по договора за кредит, копие от
договора, от договора за допълнителна услуга (поръчителство), погасителен план и СЕФ
следва да бъде оставено без уважение - към исковата молба са представени копие от
договора за кредит и договора за поръчителство, както и СЕФ (погасителен план не е
изготвян поради връщане на сумата еднократно), а относно искането за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си за извършени плащания, разписки и
извадка от счетоводните книги – за доказване плащането на исковата сума тежестта е на
ищеца, като за установяване на това обстоятелство е допусната ССчЕ.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца задачи.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между
страните сделки, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
„Изипей“ АД за снабдяване с информация относно извършените между страните парични
преводи, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо за
изясняване на настоящия спор.
2
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането за
издаване на съдебни удостоверения.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 350 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., която да се уведоми за възложената експертиза и
да се призове за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит,
като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно
от една седмица преди съдебното заседание, с преписи за страните.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3