РЕШЕНИЕ
№145
Стара
Загора, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора ЮЛИЯНА СТАНЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 107 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Виктория
Инвест 90“ ЕООД гр. Казанлък, ЕИК *********, против решение № 41 от 07.02.2023
г., постановено по АНД № 1213/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 575873-0333829 от 07.05.2021 г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на
Национална агенция по приходите. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспорва се извода на съда, че санкционираното дружество е извършило вмененото
му нарушение, като неподкрепен от събраните доказателства. Твърди се също, че при
фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение
са описани повече от едно нарушения и не е ясно за
кое от тях е санкциониран касатора. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и НП, алтернативно – за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Л.представя писмено становище, с
което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед на изхода от
делото претендира за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – прави
възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
– правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Казанлък е било НП № 575873-0333829 от 07.05.2021 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 033829
от 07.12.2020 г., с което на основание чл.
185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Виктория Инвест 90“ ЕООД гр. Казанлък е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез
фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин) във връзка с чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че при проверка, извършена на 07.12.2021 г. на обект – агенция
за недвижими имоти „Бриз“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Отец Паисий“ № 33,
ет. 2, офис 4, експлоатиран от „Виктория Инвест-90“ ЕООД гр. Казанлък, ЕИК
*********, е установено, че в обекта се извършва търговска дейност без да е
монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално
устройство (ФУ) от датата на започване на дейността –
22.05.2015 г. Посочено е още, че е направена контролна покупка на 1/2 наем под
формата на комисиона по договор за наем на недвижим имот на стойност 125 лв.,
платени в брой, за което не е издаден фискален бон, както и че при проверката в
информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в
НАП ФУ за обекта, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби, а проверката
е документирана с ПИПВО (протокол
за извършена проверка в обект), обр. Кд-184, сер. АА, № 0079932 от 07.12.2020
г.
За да потвърди НП, Районен съд Казанлък е
приел след анализ на събраните доказателства и приложимата правна уредба, че извършването
от санкционираното дружество на вмененото му административно нарушение е
доказано по безспорен и несъмнен начин, а при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН.
Касационният състав на Административен съд
Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е
правилно и законосъобразно.
На „Виктория Инвест 90“ ЕООД гр. Казанлък е
повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3 от Наредбата са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. С оглед така
очертаната нормативна уредба касационният състав споделя изводът на районния
съд, че НП е изрядно от формална страна. Спазени са всички законови изисквания
за съдържание и от използваната формулировка не възниква съмнение за какво
деяние се търси отговорност от дружеството. Не намира опора в данните по делото
и в закона твърдението на касатора, че при фактическото формулиране на
административнонаказателното обвинение са описани повече от едно
нарушения
и
не е ясно за кое от тях е бил санкциониран – за това, че не е монтирал
в обекта ФУ, за това, че не го е въвел в експлоатация, или за това, че не го е
използвал за регистриране на извършваните в търговската си дейност продажби, съответно
не може да бъде споделено твърдението му, че е допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като за тези нарушения му е било наложено едно наказание. Твърдяното
от касатора разграничение на изпълнителните деяния, описани в чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, би било от значение, ако е
монтирано ФУ, но същото не е въведено в експлоатация и съответно не е
било използвано, или пък е монтирано и въведено в експлоатация, но не е било
използвано. В случая обаче се касае за изначална липса на ФУ в проверения обект
– липса на монтирано ФУ, а след като такова не е било монтирано, няма как да
бъде въведено в експлоатация и използвано, поради което фактическото описание
на нарушението се явява коректно и не възпрепятства нарушителя от възможността
да разбере в какво точно се изразява деянието му, за което е санкциониран. Не
води до различен от изложения извод и обстоятелството, че в АУАН и НП е описана
извършена контролна покупка, при която не е бил издаден фискален бон от ЕКАФП. Доколкото наказващият орган е дал правна
квалификация и е санкционирал като административно нарушение само деянието,
изразяващо се в липса на ФУ в обекта, то неиздаването на фискален касов бон, представляващо
само по себе си нарушение на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, се явява само обстоятелство по извършване
и установяване на нарушението по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това е
така, защото наличието на ФУ не е задължително в търговски обект, когато в него
не се приемат плащания в брой или с банкова карта, поради което с описаната
покупка, заплатена в брой, при която не е издаден фискален бон, се подкрепя
констатацията на проверяващите органи за неотразяване на приходи, обуславяща налагането
на санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗЗДС. В този смисъл е и решение № 274 от
18.11.2022 г. по КАНД № 252/2022 г. на Административен съд Стара Загора, с
което е отменено първоначално постановеното от районния съд решение по
настоящия спор и делото е върнато за ново разглеждане, при което е постановено
обжалваното решение. Ето защо и тъй като дадените с цитираното решение указания
по прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на
делото – чл. 224 от АПК, въпросът за формалната изрядност на АУАН и НП, в
каквато насока са възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения в
административната фаза на производството, е разрешен от предходната касационна
инстанция и не само районният съд, постановил обжалваното решение, е длъжен да
се съобрази с указанията й, както и го е сторил, но и настоящият касационен
състав.
По съществото на спора – от показанията на
актосъставителя, разпитан като свидетел от районния съд, и материалите от
административната преписка по случая – протокола за извършената проверка,
попълнения в хода на последната въпросен лист, изготвената справка за
регистрирани данни за ФУ/ИАСУТД и депозираната декларация от управителката и
едноличен собственик на санкционираното дружество, се установява по несъмнен и
безспорен начин, че „Виктория Инвест 90“ ЕООД гр.
Казанлък осъществява търговска дейност в проверявания обект от 22.05.2015 г. и
до датата на проверката включително в обекта не е било монтирано, въведено в
експлоатация и използвано ФУ, ако и да са били извършвани сделки и приемани
плащания по тях, в подкрепа на което е приетото плащане по извършената в хода
на проверката контролна покупка на стойност 125 лева, за която не е бил издаден
фискален бон. При тези данни, противно на твърдението на касатора,
административнонаказателното обвинение се явява не само фактически и правно
обосновано (изложената от
административно-наказващия орган фактическа обстановка се субсумира от
хипотезите на посочените като нарушени и на приложената санкционна разпоредби), но и доказано, поради което, като е приел, че
„Виктория Инвест 90“ ЕООД гр. Казанлък е извършило вмененото му нарушение, въззивният
съд е постановил обжалваното решение в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Не е налице и касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение – съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348,
ал. 3 от НПК, което в случая се извежда
от релевирания довод за необоснованост на решението, поради неправилна преценка
на събраните доказателства. Твърди се в частност – че извършената контролна
покупка по време на проверката съставлява провокация към извършване на
нарушението, както и че сумата по извършеното плащане е била върната на
проверяващия, който изначално не е имал воля да сключи валидна сделка, поради
което последната е недействителна или нищожна, или най-малкото е била
развалена. Тези възражения не са били споделени от районния съд и не се
споделят от настоящата инстанция. Доводът, че проверяващият е следвало да се
легитимира преди извършването на контролната покупка, не намира опора в закона,
а от значение за извършеното нарушение е приетото плащане в брой, без да бъде
регистрирано/отчетено чрез ФУ, с каквото обектът не е разполагал. С оглед вида
на конкретното нарушение, изразяващо се в бездействие, започнало на 22.05.2015 г. и продължаващо до момента на проверката включително, действителността на т.нар. контролна покупка като сделка,
както и връщането на платеното по нея, след като то вече е било прието, е без
правно значение, а решението на ВКС – № 189 от 03.02.2015 г. по КНД № 515/2014
г. на Второ н. о., на което се позовава касаторът, за да обоснове провокация на
проверяващия орган към извършване на разглежданото административно нарушение, е
било постановено във връзка и по повод на обстоятелства, коренно различаващи се
от фактите, на които се основава процесното административнонаказателно
обвинение. С оглед на това и на вече изложеното по-горе относно
доказаността на нарушението, настоящият касационен състав
не констатира
допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на
районния съд
– относимите
обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства, като
въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал. Не се установиха и порочни съдопроизводствени
действия при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение.
Що се отнася да наложената с НП имуществена санкция от
3000 лева, същата е в минималния размер, предвиден в закона за извършеното
нарушение.
По тези съображения съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода от делото искането на ответника
по касационната жалба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4
и 5 от ЗАНН касаторът бъде
осъден да заплати на НАП сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, т.е. определено
в минималния размер по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 07.02.2023 г., постановено
по АНД № 1213/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА
„Виктория Инвест 90“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Христо Ботев“ № 39, вх. А, ет. 4, ап. 35, да заплати
на Националната агенция по приходите
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.