Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10497/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Г.Д.,
М.Н.Д. и Г.Н.Г., с която са предявени срещу Ч.Р.Б. АД искове с правно основание
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците – частични
от по 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на Н. Г. Д., съпруг на първата ищца и баща на вторият и третата ищци,
настъпила на 27.07.2012 г. в причинна връзка с неизпълнение на задължението на
служители на ответника за обезопасяване на електрически проводник. Претендират
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите.
Претендират направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че на 27.07.2012 г. е настъпила
смъртта на Н. Г. Д. при контакт с необезопасен електрически проводник, поради
неизпълнение на задължението на ответника по обезопасяването му. От загубата на
своя близък са понесли неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че смъртта на Н. Г. Д. е настъпила не в причинна връзка с противоправно
бездействие на негови служители, а в резултат на поведението на пострадалия,
който е кастрил клони на дърво, попадащо в сервитутна зона на енергиен обект, в
която не се допуска въздействие на трети лица върху съоръженията на енергийните
обекти. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника З.А.Б.
АД оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица, а не от вината на възложителя на
работата.
За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл.49 ЗЗД, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът
или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено
увреждане. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
ищеца съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Не е
необходимо да се установява конкретното лице, осъществило деянието (чрез
действие или бездействие), като е достатъчно да се установи, че то е от кръга
лица, на които ответното дружество е възложило работа.
Не се спори между страните, че на
27.07.2012 г. е настъпила смъртта на Н. Г. Д. вследствие на електротравма –
преминаване на електрически ток по тялото му. Видно от представения протокол за
оглед на местопроизшествие, заедно с фотоалбума към него, съставен от РУП-гр.Враца,
тялото на пострадалия е било намерено на земята по очи, като лявата му ръка е
била до тялото, със свита в юмрук длан, хванала електрически проводник, като в
частта й в близост до проводника личат следи от изгаряне. На около 3 метра от
тялото, в западна посока са били намерени няколко прясно отрязани клона на
черница със среден диаметър 8-10 см, а до тях – моторна резачка с оранжев цвят,
положена на земята.
От заключението на първоначалната и допълнителната
съдебно-техническа експертиза се установява, че улицата, на която е настъпило
произшествието, е тупик и е пряка на ул******. По нея е изградено въздушно
отклонение от електроразпределителната мрежа на селото, състоящо се от 2
междустълбия, като инцидентът е настъпил във второто междустълбие – на около
3-4 метра от втория стълб, в оста на въздушната линия. Към 2012 г. проводниците
от типа на процесния са били неизолирани, медни, което е било в съответствие с
действалата към момента нормативна уредба. Заключението
на допълнителната съдебно-техническа експертиза по делото изключва като
възможен механизъм на инцидента проводникът да е бил скъсан и да се е намирал
на земята, откъдето пострадалият да го е взел, с оглед получените травми по
лицето и тялото му, които се установяват от снимките от фотоалбума към
протокола за оглед и от изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп в
досъдебното производство, която в частта относно описанието на тялото на
пострадалия има характера на аутопсионен протокол, изготвен от патоанатома. Съдът
намира, че тези наранявания няма как да бъдат обяснени при падане от собствен
ръст, а единствената възможност да бъдат получени е при падане на пострадалия
от дървото, на което се е качил, за да кастри клони. Съдът не приема
твърдението на ищците, че няма как ищецът да е бил качен на дърво, тъй като в
близост нямало стълба. Дали в близост е имало стълба, не е ясно – това че такава
не е описана може да означава, че този факт не е приет за релевантен от лицата,
съставили протоколите и фотоалбума в досъдебното производство. Нараняванията по
тялото на пострадалия изключват възможността той да е бил на земята и да се е
навел и хванал в ръка електрическия проводник. По тази причина съдът не
кредитира заключението на повторната техническа експертиза в частта, с която е
обсъден като възможен вариантът пострадалият да е помислил намиращия се на
земята скъсан от преди инцидента проводник за тел, да го е хванал, за да го
премести, при което да е попаднал под напрежение.
За изясняване на механизма на
настъпване на инцидента са допуснати двама свидетели – Р.В.К., съсед на
пострадалия, и Д.К.Г., участвал в аварийната група, пристигнала на мястото на
инцидента. И двамата свидетели не са възприели непосредствено настъпването на
инцидента, а са пристигнали на мястото, след като пострадалият вече е лежал на
земята. Личните им впечатления се свеждат до местоположението на тялото на
пострадалия и окръжаващата го среда след инцидента. Свидетелят К. заявява, че
пострадалият е лежал по очи на земята, с увита около крака му жица и че в
лявата си ръка е държал парче от жицата. От снимките към протокола за оглед е
видно, че в лявата ръка на пострадалия се намира електрически проводник, чието
продължение преминава над глезените му, без да е видно да е увит около него,
което опровергава версията пострадалият да се е оплел/спънал в него. Свидетелят
Георгиев заявява, че при пристигането на аварийната група на ЧЕЗ пострадалият е
лежал по очи на земята, имало е скъсан ел.проводник и рязано дърво, паднало на
мястото, и резачка, което се потвърждава от протокола за оглед.
Съдът намира, че с оглед обясненията
на вещото лице по повторната техническа експертиза, следва да се изключи
хипотезата електропроводникът да е бил на нормативно изискуемото отстояние от 6
метра от земята, тъй като при тази височина пострадалият няма как да е
достигнал до него, дори и качен на дърво, което да е подрязвал. Съдът не
кредитира заключението на повторната техническа експертиза в частта относно
констатациите на вещото лице, че клоните на черниците в близост до двата
железобетонни стълба са били на височина около 3 метра под проводниците, тъй
като тези констатации се базират на оглед, извършен от вещото лице на
14.02.2018 г. – почти 6 години след инцидента, поради което съдът не би могъл
да основе фактическите си изводи на тях, тъй като не установяват състоянието на
проводниците към датата на инцидента.
Следователно, съдът приема, че
възможните в случая механизми на настъпване на инцидента са: проводникът да е бил провиснал върху
короната на дървото и при отрязване на клони от страна на пострадалия да се е
скъсал и да се е оплел в тях или проводникът
да се е скъсал в резултат на разразилата се на 27.07.2012 г. гръмотевична буря
с валеж от дъжд от 00:00 до 04:00 часа, видно от писмо на НИМХ към БАН (л.114),
и при отрязване на клони от страна на пострадалия да се е оплел в тях.
Между страните не е спорно, че
ответникът извършва дейност по пренос на енергия чрез електропреносната мрежа,
част от която е процесният електропровод, преминаващ през имота на пострадалия.
Съгласно чл.60 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/, (отм. ДВ, бр.107 от 2003 г.),
около енергийните обекти се създават сервитутни зони. Съгласно §26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, възникналите
по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си. Законът за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 9.12.2003 г. в
различните редакции на чл.64 също предвижда възникването на сервитути в полза
на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийни обекти. Следователно
инцидентът е настъпил в зона, за която съществува сервитут в полза на ответното
дружество.
По тази причина приложение в случая
намират и Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, Наредба
№ 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и
мрежи и Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на
енергообзавеждането.
По силата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№ 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, минималните размери
на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти са определени в приложение
№ 1 – за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение или
преобразуване на електрическата енергия, включително за язовири, събирателни и
напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях. Видно от т.16 на приложение
№ 1 са предвидени ивици по оста на
трасето на ВЕ с размери: 4,5 м от едната страна и 1,5 м от другата страна - към
сгради, за електрическа мрежа ниско напрежение.
В Глава десета „Въздушни
електропроводи“, раздел II „Въздушни
електропроводи за напрежение до 1000 V“, чл.197, ал.1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008
г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, е предвидено, че разстоянието
от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята при най-голям
провес е най-малко 6 м за всяка местност.
Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти урежда условията и ред за упражняване на
сервитутните права за обекти за производство, пренос, разпределение и
преобразуване на електрическа енергия. Съгласно чл.15, т.2 от Наредбата при
упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен да следи за безопасното състояние на сервитутната зона и да предприема
действия за спазване на изискванията на наредбите по чл.83 ЗЕ, а съгласно
т.4, б.„б“ (в ред. обн. ДВ, бр.88/2004 г.) – да почиства сервитутните зони чрез: изсичане и подкастряне на единични
дървета и клони в сервитутните зони върху земи извън горския фонд.
Съгласно чл.765 от Наредба № 9 от 09.06.2004
г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, трасето на ВЕ
периодично се почиства от дървета и храсти, като се поддържа определена
широчина на просека, съобразена с размерите на сервитутните зони, определени в
Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. В чл.770 от
същата Наредба е предвидено извършването на периодични огледи и обходи на ВЕ в
сроковете, определени с вътрешна инструкция, най-малко веднъж годишно /ал.1/,
както и извършването на извънредни огледи и обходи на ВЕ или на отделни
участъци от тях по разпореждане в случаите на: 1. природни или стихийни
бедствия в даден район от трасето на ВЕ; 2. автоматично изключване на ВЕ от
защита - за откриване мястото на повредата; 3. успешни повторни включвания на
ВЕ, ако е необходимо.
Съдът намира, че ответникът не е
изпълнил задължението си да следи за
безопасното състояние на сервитутната зона и да я почиства. По делото не са
ангажирани доказателства ответникът през 2012 г., когато е настъпил инцидентът,
да е извършвал периодични огледи на сервитутната зона, нито извънредни такива,
с изключение на огледа, извършен в резултат на процесния инцидент на 27.07.2012
г. В случай че ответникът чрез своите служители беше изпълнил посочените задължения,
то процесният инцидент не би се реализирал. Анализът на заключенията на
техническите експертизи по делото изключва възможността електрическият
проводник да е бил максимално опънат и да се е намирал на изискуемото отстояние
по вертикала от земята, в който случай пострадалият не би могъл да го достигне,
кастрейки черница. Проводникът или е бил провиснал, или е бил предварително
скъсан от разразилата се предната нощ буря, но и в двата случая ответникът е
имал задължението да обезпечи неговата безопасност, било като възстанови
целостта му, в случай че е бил скъсан, било като следи да бъде максимално опънат,
в случай че е провиснал, било като поддържа клоните на намиращите се в
сервитутната зона дървета на такава височина, която не навлиза в електрическите
проводници и не създава предпоставки за тяхното скъсване или оплитане. Така
описаното бездействие на ответника се явява противоправно – в нарушение на чл.15,
т.2 и т.4, б.„б“ (в ред. обн. ДВ, бр.88/2004 г.) от Наредба № 16 от 09.06.2004
г. за сервитутите на енергийните обекти и чл.765 от Наредба № 9 от 09.06.2004
г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. В причинна
връзка с него е настъпила смъртта на пострадалия. По изложените съображения следва да се
приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като
вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на
служители на ответника чрез бездействие – пропуск да се
осъществи дължимо съобразно нормативно установените правила поведение.
Със задължителната си тълкувателна
практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като
на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още
неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016
г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Видно от
представеното удостоверение за наследници от 20.05.2013 г. (л.11), Н. Г. Д. е
оставил наследници по закон: И.Г.Д. – съпруга, М.Н.Д. – дъщеря и Г.Н.Г. – син.
Следователно ищците попадат в кръга на лицата, които имат право на обезвреда от
смърт на близък.
За установяване на твърдените
неимуществени вреди е разпитан свидетелят Н. Ц.М., който депозира показания
относно негативното отражение, което смъртта на пострадалия е имала върху
съпругата и децата му. Заявява, че тежко понасят загубата, както и че смъртта
му ги е лишила от емоционална опора и финансова подкрепа.
По изложените съображения съдът
намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.49 ЗЗД: вследствие на
противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задълженията им по чл.15, т.2 и т.4, б.„б“ (в ред. обн. ДВ,
бр.88/2004 г.) от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните
обекти и чл.765 от Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи, е настъпила смъртта на Н. Г. Д.. Родствените отношения между починалия и ищците
установяват правото им на обезвреда на неимуществените вреди вследствие на
загубата на близък, каквито се установи, че те са претърпели от ангажираните
гласни доказателства.
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за обезщетение за причинените
им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – възрастта на пострадалия (59 г.), възрастта на ищците (И.Г.Д. –
54 г., М.Н.Д. – 34 г. и Г.Н.Г. – 31 г.); съществувалите между съпрузите
отношения на разбирателство и близост; обстоятелството, че са споделяли общо
домакинство и среда; същността на връзката родител-дете; съществувалите между
ищцата и децата му отношения на близост и привързаност, които съдът намира, че
не се влияят от обстоятелството, че към датата на инцидента последните са
живеели в друго населено място, тъй като от показанията на свидетеля Монов се
установи, че са поддържали непрекъснат контакт с родителите си и да се
прибирали често. От свидетелските показания се установиха негативните
изживявания на ищците от смъртта на техния съпруг и баща и обстоятелството, че
преживяват тежко загубата му. При преценка на посочените критерии съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на по 100000 лв. за всеки от ищците.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че инцидентът е настъпил изцяло в резултат на
поведението на пострадалия, но намира, че с поведението си последният е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно чл.14, ал.1, т.6 от Наредба
№ 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в сервитутната зона
на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на
електрическата енергия не се допускат действия на трети лица върху съоръженията
на енергийните обекти. Ангажираните по делото писмени доказателства и
съдебно-техническите експертизи в кредитираните им части обуславят извода, че
пострадалият е извършвал кастрене на дърво в сервитутна зона, което се явява
противоправно и във всички случаи обективно допринася за настъпване на
вредоносния резултат както в приетия от съда механизъм на настъпване на
инцидента, така и при изключения като възможен такъв – ел.проводникът да се е
намирал на земята и пострадалият да го е взел оттам. Съдът намира, че
съпричиняването е в размер на 1/2.
Следователно ищците имат право на
обезщетение в размер на по 50000 лв. за всеки от тях. Исковете следва да се
уважат до посочените размери и да се отхвърлят до пълните предявени такива от
по 150000 лв. – частични от по 200000 лв.
Върху така определеното обезщетение
ответникът дължи заплащане и на законната лихва от датата на деликта –
27.07.2012 г.
По разноските:
На
процесуалния представител на ищцата следва да се присъди, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 5436 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
На
ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата
от 573,33 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 6000 лв. – държавна такса, и сумата от 800 лв.
разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ч.Р.Б.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** Бизнес
Център, да заплати, на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, както следва:
на И.Г.Д., ЕГН ********** – сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на Н. Г. Д., ЕГН **********, настъпила на 27.07.2012 г. в резултат
на противоправното бездействие на служители на ответника, заедно със законната лихва от 27.07.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на М.Н.Д., ЕГН ********** – сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Д., ЕГН **********,
настъпила на 27.07.2012 г. в резултат на противоправното бездействие на
служители на ответника, заедно със законната
лихва от 27.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата,
на Г.Н.Г., ЕГН ********** – сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Д., ЕГН **********,
настъпила на 27.07.2012 г. в резултат на противоправното бездействие на
служители на ответника, заедно със законната
лихва от 27.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълните предявени размери от по 150000 лв. – частични от по 200000 лв. за всеки
ищец.
ОСЪЖДА Ч.Р.Б. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес: *** Бизнес Център, да заплати на адв.Н.Д., на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5436 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Ч.Р.Б.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** Бизнес
Център, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 6000 лв., представляваща дължима
държавна такса, и сумата от 266,67 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника: З.А.Б. АД, ЕИК ********
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: