№ 1108
гр. В., 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110100458 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от ищеца И. Т. И., ЕГН **********, срещу ответника
Ж. Т. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 202
ЗУТ, за прогласяване нищожността на Договор за дарение на идеална част от
недвижим имот от 15.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том *, н.д. №
***/**** г. на нотариус П.П., с район на действие района на РС - гр. В., с който Т. И. И.,
ЕГН ********** е дарил на сина си Ж. Т. И., ЕГН **********, ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с административен
адрес: гр. А., общ. А., обл. В., ул."М."№ *, с обща застроена площ от 91,37 кв. м., целият
състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както
и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ
общинско дворно място с площ от 850 кв. м., представляващо УПИ № *** в квартал 64 по
действащия план за гр. А., обл. В., одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на общ.
А., при граници по скица: УПИ № ***, VII - детска градина, *** и улица "М.", по
отношение на ¼ ид.ч. (1/2 ид.ч. от процесната ½ ид.ч., предмет на дарението), поради
противоречието му със закона.
Правната квалификация на исковата претенция по чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.202 ЗУТ,
за прогласяване нищожността на договор за дарение от 15.12.2017 г., поради противоречие
със закона, а именно - чл. 202 ЗУТ, е дадена от съда с определение № 13059 гр. В.,
19.11.2024г., въз основа на фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата му молба
и уточняващите молби, като проекта на доклад, обективиран в посоченото определение е
обявен за окончателен по чл.146 ГПК с протоколно определение в протокол с рег.№ 1380 /
1
05.03.2025г., след изричните изявления на страните за липсата на възражения по доклада.
Претендираните права се сочи, че произтичат от следните фактически обстоятелства:
Излага се в исковата молба от ищеца И. Т. И., че с ответника Ж. Т. И. са братя, като между
тях и баща им Т. И. И. е бил сключен договор за доброволна делба № **, том **, рег. № ****,
дело № *** от ***г. на няколко недвижими имота, в т.ч. и на жилищна сграда - източен
близнак, находяща се гр. А., "М." № 2, на четири етажа, със застроена площ на всеки етаж от
91,37 кв.м., състояща се от: приземен етаж, първи етаж, втори етаж, тавански етаж, както и
правото на строеж върху общинско дворно място, представляващо УПИ № ***, квартал 64
по действащия план за гр. А., обл. В., одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на
общ. А.. Съгласно посочения договор, в дял на баща им останал приземния етаж от жилищна
сграда - източен близнак, находяща се гр.А., "М." № 2, както и съответният процент ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Твърди се от
ищеца, че процесният приземен етаж е бил обособен в жилище, като в бъдеще следвало да
бъде изготвен и одобрен инвестиционен проект, за да може имотът да отговаря на
строителните норми, което обаче и до момента не е било сторено. Ищецът сочи, че на
15.12.2017г. с Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***, том *,
рег. № ****, н.д. № *** от ****г. на нотариус П.П., баща му дарил на ответника 1/2 ид.ч. от
собствения си имот - приземния етаж от жилищна сграда - източен близнак, находяща се гр.
А., "М." № 2, както и 1/2 ид.ч. от съответният процент ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот. Изложено е, че на 09.02.2018г., Т. И. е
починал, поради което и доколкото страните по спора са негови наследници, ищецът
придобил 1/2 ид.ч. от процесния имот, поради настъпило наследствено правоприемство.
Страната счита, че извършеното в полза на ответника дарение не може да породи действие и
е нищожно в процесната част, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 202 ЗУТ,
предвиждаща валидното извършване на доброволна делба на реално обособена част от обект
да е предпоставено от наличието на изработен инвестиционен проект. В тази връзка
поддържа, че липсата на инвестиционен проект за прехвърлената в полза на ответника част
от процесния имот е пречка съответната реална част от имота да е обект на сделки с вещно-
прехвърлителен ефект, поради което и нотариални действия, извършени в разрез с
посоченото правило са недействителни.
Ответникът Ж. Т. И., ЕГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор
на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност и недопустимост на
ищцовите претенции. Не оспорва, че между страните по делото и баща им е извършена
доброволна делба, обективирана в договор от ***г., по силата на която в дял на
наследодателя Т. И. е поставен дял първи - приземен етаж от жилищна сграда - източен
близнак, находяща се гр. А., "М." № 2, ведно със съответния процент ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена същата.
Изтъкнато е, че в съответствие с предвиденото в чл. 202 ЗУТ е депозирано заявление пред
общинската администрация и е издадено съответното удостоверение, предвиждащо
възможността избеният етаж да бъде предмет на прехвърлителни сделки, в резултат на което
2
и е извършена процесната делба. Твърди се от ответника, че посоченият избен етаж е бил
обособен като самостоятелен такъв и е с идентификатор ***., като обръща внимание, че ако
имотът действително представлява прилежаща част към другите самостоятелни обекти в
сградата, не би било възможно да получи идентификатор. В този смисъл е изложено, че с
изслушаната по гр.д. № 9731/2019 г. на ВРС експертиза, страни по което са настоящите, се
установява, че смяната на предназначението на процесното избено помещение в жилище е
фактически извършено. В тази връзка сочи, че от нотариус П.П. не са допуснати
процесуални нарушения в производството по извършеното дарение, доколкото същият не е
излязъл извън пределите на предоставената му от закона местна и предметна компетентност.
В съответствие с изложеното се иска отхвърляне на така заявената претенция. Моли се за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Доказателствената тежест в производството е разпределена, както следва: Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните се разпределя, е
укаано на ищеца, че в условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието
на твърдяното основание за прогласяване на нищожността на договора за дарение -
противоречието му с разпоредбата на чл. 202 ЗУТ, до размера от 1/4 ид.ч. от имота. Указано
е на ответника, че следва да установи наведените от него правоизключващи възражения
срещу предявения иск, в т.ч. че е спазено изискването на чл.202 ЗУТ при извършването на
процесното дарение.
Не се спори между страните, че между тях и баща им Т. И. И. е сключен договор за
доброволна делба № **, том **, рег. № ****, дело № *** от ***г., включващ жилищна сграда
- източен близнак, находяща се гр. А., "М." № 2, на четири етажа, съгласно който в дял на Т.
И. И. е предоставен приземния етаж от жилищна сграда - източен близнак, находяща се
гр.А., "М." № 2, както и съответният процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот. Не се оспорва, че с Договор за дарение на идеална част от
недвижим имот от 15.12.2017г., обективиран в Нотариален акт № ***, том *, н.д. №
***/****г. на нотариус П.П., с район на действие района на РС - гр. В., Т. И. И. дарил на Ж.
Т. И. ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда -източен
близнак, с административен адрес: гр. А., общ. А., обл. В., ул. "М." № 2, както и 1/2 ид. част
от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който е изградена сградата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Необходимо условие за допустимостта на предявения установителен иск, какъвто е искът за
обявяване на нищожност, е наличието на правен интерес от страна на ищеца. Имайки
предвид трайната съдебна практика, правен интерес е налице тогава, когато ищецът би
могъл ефективно да постигне осъществяване и задоволяване на свои индивидуални права,
т.е. би могъл да черпи изгодни за себе си правни последици от установяване липсата на
3
даден факт. В настоящото производство ищецът твърди, че процесното дарение го лишава
от ¼ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на същото, която част след смъртта на баща му би
станала част от наследственото му имущество. Това твърдяно от ищеца право обуславя
неговия правен интерес от предявяване на иск за обявяване нищожността на договора, с
който е бил отчуждена чрез дарение в полза на отв.Ж. Т. И. ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ приземен етаж от жилищна сграда -източен близнак, с административен
адрес: гр. А., общ. А., обл. В., ул."М." № 2, както и 1/2 ид. част от съответния процент
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е изградена сградата, като не е предмет на настоящото производство да се
установява дали това твърдяно право реално съществува или не. Вземайки предвид
гореизложеното съдът намира, че в полза на ищеца биха възникнали изгодни правни
последици – той би могъл да постигне реализиране на правото, което твърди, че е
възникнало в негова полза, при условие, че в хода на съдебното производство бъде
установен сочения порок на дарението, с който е бил прехвърлен процесният имот, поради
което съдът достига до извода, че предявеният иск е допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на
закона. Противоречие със закона представлява несъответствие между съдържанието на
сделката и повелителни разпоредби на нормативен акт.
Сделката противоречи на закона, когато има основание, но това основание/причина, кауза/
не е позволено от закона, както и когато тя има предмет, но този предмет е забранен от
закона. При произнасяне по този иск следва да се вземе предвид съдебната практика
,обективирана в Решение №1278 от 14.11.2008год. на ВКС по гр.дело №3954/2007год. IV
г.о., в което е прието, че не всяко противоречие със закона е основание за нищожност на
сделката по чл.26, ал.1 от ЗЗД, а само ако предметът на сделката е незаконен или когато
основанието й противоречи на закона. Нарушаването на закона може да има различни
последици, които са предвидени в него. Не може да се приеме, че когато в закона не е
посочена друга последици от нарушаването му, то последицата е нищожност.
В настоящият случай ищецът твърди, че сделката е нищожна, поради противоречие със
закона, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.202 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 202 от
Закона за устройство на територията въвежда изискването доброволната делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на
реално определени части от тях, да се извършват само ако обособените дялове или части
отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, с изключение на стопанските
постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване.
Макар разпоредбата да има императивен характер, неспазването на това изискване няма за
последица нищожност на сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва
противоправен резултат и съдържанието на сделката по предположение е правомерно.
Желаното правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият
4
административен акт, който да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като
самостоятелен правен обект на собственост.
Инвестиционният проект може да съвпада, но може и да следва по време осъществяването
сделката. Ако към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и
не е одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след
осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобИ.ето:
обособяването на реално определената част, като отделна вещ, или като придадена част към
друга отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект при
спазване на строителните правила и норми.
Видно от заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице инж.Т. Х. О., което съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, приземният
етаж на жилищната сграда – източен близнак, с административен адрес: гр.А., общ.А.,
обл.В., ул.“М.“№2, отговаря на определените в ЗУТ изисквания за надземен етаж, като
видно от Приложение №2 към експертизата, съставляващо разпределението на етажа е , че
той притежава всички необходими помещения за жилище, изложени в чл.40 от ЗУТ, а
именно: самостоятелен вход, стая, кухня, баня-тоалетна и складово помещение. Същият е с
идентификатор № ***.1 по КККР на гр.А..
Заключението на експерта е, че приземния етаж отговаря на изискванията за самостоятелен
обект с определен в КК тип – жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда. Посочено е,
че от отговор на Община А. става ясно, че до 15.12.2017г. няма одобрен проект за
обособяване на приземния етаж като самостоятелен обект на собственост. Представено е
удостоверение №12/28.01.2016г., издадено от отдел „строителен контрол“ към Дирекция
„УТ“ при Община А., от съдържанието на което се установява, че в УПИ ***, кв.64 по
действащия план на гр.А., е изградена жилищна сграда – източен близнак, като това
изграждане е станало по одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж
№6/10.02.1971г., като след изграждането е променено предназначението на избения етаж в
жилищен, и в тавана са обособени помещения за обитаване. Според изнесеното всеки един
от етажите се ползва като самостоятелно жилище и е със застроена площ 91,37кв.м.
Достъпът се осъществява чрез вътрешно стълбище. Посочено е, че приземния етаж, първи и
втори етаж са идентични, и се състоят от следните помещения: две спални, дневна,
трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет и коридор. Жилището в подпокривното
пространство се състои от три спални, санитарен възел и складово помещение. Според
изнесеното, предвид разпоредбите на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, строежът е търпим и не
подлежи на премахване и забрана за ползване. С посоченото удостоверение е заявено, че
строежът може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
В конкретния случай, смяната на предназначението на процесното избено помещение в
жилище е фактически извършено и приземния етаж, предмет на процесното дарение не
представлява прилежаща част към другите самостоятелни обекти в сградата. Посоченият
избен/приземен етаж е бил обособен като самостоятелен обект на право на собственост и е
получил идентификатор ***.
5
В съответствие с изложеното, настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно
основание чл.26, ал.1, предложение 1-во от ЗЗД вр. чл.202 ЗУТ, за неоснователен, доколкото
посочената разпоредба не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или
непозволяването на преустройството. Поради това, счита, че същия следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца И. Т. И., ЕГН **********, срещу ответника Ж.
Т. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 202 ЗУТ,
за прогласяване нищожността на Договор за дарение на идеална част от недвижим
имот от 15.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том *, н.д. № ***/**** г. на
нотариус П.П., с район на действие района на РС - гр. В., с който Т. И. И., ЕГН ********** е
дарил на сина си Ж. Т. И., ЕГН **********, ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ
приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с административен адрес: гр. А.,
общ. А., обл. В., ул."М."№ *, с обща застроена площ от 91,37 кв. м., целият състоящ се от
две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част
от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с
площ от 850 кв. м., представляващо УПИ № *** в квартал 64 по действащия план за гр. А.,
обл. В., одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на общ. А., при граници по скица:
УПИ № ***, VII - детска градина, *** и улица "М.", по отношение на ¼ ид.ч. (1/2 ид.ч. от
процесната ½ ид.ч., предмет на дарението), поради противоречието му със закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски Окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6