№ 1234
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100502767 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20003718 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д. №
8604/2019 г. на СРС, ГО, 171 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, срещу Т. Г. П., ЕГН **********, искове по реда на
чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за установяване, че ответницата дължи сумата в общ размер на
860,64 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.4.2016 г. ведно със законна лихва от
15.8.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 164,37
лв. за периода от 16.9.2016 г. до 2.8.2018 г., сумата от 10,2 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2015 г. до 30.4.2016 г. ведно със законна лихва от 15.8.2018 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,24 лв. за периода
от 15.9.2016 г. до 2.8.2018 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2018г. по ч.гр.д.№
54534/2018г. по описа на СРС, 171 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, в която са изложени доводи за необоснованост на същото.
Поддържа се, че решението е постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Въззивникът твърди, че от нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 161, дело 0515 от 2016 г. се
1
установявало, че ответникът Т. Г. П. е била собственик на процесния
недвижим имот през исковия период. Твърди се, че макар нотариалният акт
да е за продажба на имота от страна на ответника, то същият е достатъчно
ясна индиция за притежание на вещното право на собственост от страна на
същия. По изложените съображения и въззвникът счита за доказано
наличието на облигационно правоотношение с ответника, поради което и
исковете се явяват основателни. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявените искове.
Въззиваемият Т. Г. П., чрез назначения особен представител адвокат В.
Б., оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, тъй като от
представените доказателства не можело да се установи Т. Г. П. да е бил
собственик на процесния имот през исковия период. Моли се потвърждаване
на обжалваното решение.
С разпореждане от 20.04.2022 г. на мястото на починалата Т. Г. П. са
конституирани нейните наследници по закон - М. Б. Б., ЕГН ********** и Н.
Б. Б., ЕГН **********. С определение от 13.06.2022 г. съдът е прекратил
производството спрямо М. Б. Б. с оглед представени от същата доказателства
за вписан отказ от наследството на Т. Г. П., поради което и като въззиваем е
останала единствено Н. Б. Б., ЕГН **********.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт. Решението обаче е недопустимо по следните съображения:
С определение № 20105663/26.04.2021 г. съдът по реда на чл. 140 ГПК е
насрочил гр.д. № 8604/2019 г. по описа на СРС, 171 състав, за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.10.2021 г.
Единственото открито съдебно заседание по делото е проведено на
14.10.2021 г. В това съдебно заседание съдебното дирене е приключено и е
даден ход на устните състезания, след което на 13.01.2022 г. е постановено
обжалваното решението.
В хода на въззивното производство е констатирано, че ищцата Т. Г. П. е
починала на 10.10.2020 г. Установено е, че нейни наследници по закон са
низходящите М. Б. Б. и Н. Б. Б., които на основание чл. 227 ГПК са
конституирани в процесуалните права на въззиваемия – ответник от
въззивния съд с разпореждане от 20.04.2022 г. С определение от 13.06.2022 г.
2
съдът е прекратил производството спрямо М. Б. Б. с оглед представени от
същата доказателства за вписан отказ от наследството на Т. Г. П.
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в
исковото производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно. Тя има значение за допустимостта на
предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по
него съдебно решение. С оглед на това при смърт на някоя от страните по
делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди
влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по
чл. 230 ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните
процесуални правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното по-
нататъшно участие в процеса.
При тези констатации въззивният съд приема, че решението е
недопустимо, тъй като ищцата е починала след образуване на
първоинстанционното производство, но преди приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция, т. е. решението е постановено спрямо
неправосубектна страна. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция
такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а
делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва
да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната,
вече с участието на процесуалните правоприемници. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по
описа на ВКС, І г. о.; решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. по
описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 10/04.02.2020 г. по гр. д. № 884/2019 г. по
описа на ВКС, II г. о. и др.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
обжалваното решение следва да се обезсили, като делото следва да се върне
на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищцата
иск за прогласяване недействителността на процесния договор.
За настоящото производство не следва да се присъждат разноски, а
първоинстанционният съд следва да съобрази същите при постановяване на
решението си по същество на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20003718 от 13.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 8604/2019 г. на СРС, ГО, 171 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при
съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4