Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 09.08.2019 година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Омуртаг
на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 103 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който при
условията на последващо обективно съединяване е предявен инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД.
Ищецът Мюсюлманско
изповедание със седалище в град С., ЕИК *********, представлявано от главния
мюфтия М.Х. и упълномощения от него процесуален представител адв. М.Д. от ШАК, твърди
в исковата си молба, че е собственик на УПИ - IX в кв. 19 по плана на с. ***, общ.
О., заедно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 120,00кв.
м. Сочи, че на 01.03.2013 година с ответника е сключен договор за наем от
страна на Мюсюлманско настоятелство – с. ***, обл. Т. /местно поделение/, по
силата на който ищецът чрез МН предал, а ответникът приел процесния недвижим
имот за срок от 5/пет/ години, до 29.02.2018 г., като съгласно т. 4. от
договора наемателят се задължил да заплати на наемодателя месечна наемна цена в
размер на 60,00 лева, платими до първо число на съответния календарен месец. Сочи,
че в посочения имот, находящ се на ул. *** № ***, ответникът развива търговска
дейност и към настоящия момент като ЕТ'Титаник-2- Р.Х.". Договорът за наем
бил прекратен поради изтичане на договорения срок, тъй като не е подписано
допълнително споразумение за продължаване на срока, и на 25.10.2018 година до
ответника била изпратена покана от Мюсюлманско изповедание, чрез териториалното
поделение - Районно мюфтийство гр. Т. за освобождаване на имота поради изтичане
на договорения срок и заплащане на дължими наеми, но до момента този недвижим
имот не бил освободен от ответника. Не дали резултат и изпратените до
ответниците устни покани за освобождаване на имота. Като твърди, че има правен
интерес от предявяването на ревандикационен иск, ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на Р.М.Х. в лично качество и като представител на ЕТ“ Титаник-2-Р.Х."
с ЕИК-*********, че Мюсюлманско изповедание гр. С. е собственик на следния
недвижим имот: УПИ - IX в кв. 19 по плана на с. ***, общ. О. при граници и
съседи: имоти № № УПИ Х-92, VIII-94 от две страни-улици заедно с построената в
имота масивна сграда със застроена площ от 120,00кв. м., и да осъди ответниците
да предадат на ищеца владението и собствеността върху целия имот.
Във връзка с писмения отговор на
ответника и представените от последния доказателства, в съдебното заседание по
делото ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 2 предл. ІІ ЗЗД, с който иска съда да обяви нищожност на сключения на
01.03.2018 г. между ответника Р.Х. като наемател и Мюсюлманско настоятелство – с.
***, общ. О. договор за наем на процесния недвижим имот, поради липса на
съгласие за сключването му.
В съдебно заседание исковете се
поддържат. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците Р.М.Х. *** – 2 - Р.Х.“*** със законен представител Р.М.Х.
***, са подали
общ писмен отговор, в който определят иска по чл. 108 ЗС като допустим, но
изцяло неоснователен. Твърдят, че съгласно Нотариален акт № 221 том II д. № 797/1993
г. по описа на ОРС Джамийското настоятелство, понастоящем Мюсюлманско
настоятелство в с. ***, общ. О., е собственик на процесния недвижим имот. Ответникът
Х. едва на 01.11.2018 година разбрал, че са признати права на собственост върху
същия недвижим имот на ищеца - Мюсюлманско изповедание гр. С., когато получил
писмо изх. № 18.17.08/48 с дата 25.10.2018 г. Заявява, че никога лично и като
представител на ЕТ не е оспорвал правото на собственост върху имота както на
Джамийското настоятелство, така и на Мюсюлманското изповедание гр. С., ползвал
е този имот като наемател по силата на договори за наем и винаги добросъвестно
изпълнявал задълженията си като такъв, включително и редовното плащане на
месечния наем до момента на подаване на отговора. Възразява, че е упражнявал
фактическа власт върху имота на правно основание-сключени договори за наем. Счита,
че ако е налице спор относно правото на собственост върху имота между ищеца и
Мюсюлманското настоятелство в с. ***, общ. О., същият следва да се реши по
съдебен ред между тях. Моли за отхвърляне на иска. По предявения ИУИ по чл. 26,
ал. 2 предл. ІІ ЗЗД ответникът Х. в лично качество и като законен представител
на ответника – ЕТ, заявява, че през годините винаги е сключвал договори за наем
на процесния имот с Мюсюлманското настоятелство в с. ***, общ. О. и според него
това е надлежният наемодател. По претенцията на ищеца за присъждане на разноски
заявява, че не приема и не е съгласен с претендирания адвокатски хонорар от
1200 лева.
Съдът след преценка становищата
на страните и като взе предвид приетите доказателства приема за установено
следното:
С оглед легитимирането си като
собственик на процесния имот към датата на завеждане на настоящото дело ищецът
е представил заверен препис на нотариален акт № 28 том І рег. № 445 дело № 23/19.01.2018
г. на Нотариус № 674 с район на действие ОмРС, с който на основание чл. 587, ал.
1 ГПК въз основа на надлежни писмени доказателства е установено и признато
правото на собственост на Мюсюлманско изповедание със седалище в град С., ЕИК *********,
представлявано от главния мюфтия М.Х., върху следния недвижим имот: дворно
място с площ 1 700 кв. м. в урбанизирана територия, за който е отреден УПИ - IX
в квартал 19 по плана на с. ***, общ. О. при граници и съседи: имоти № № УПИ
Х-92, VIII-94 от две страни-улици, заедно с построената в имота масивна сграда
със застроена площ от 120.00кв. м. Представени са препис на скица № 85/07.03.2019
г. и препис на удостоверение за данъчна оценка от същата дата, в които
процесният имот е отбелязан като собствен на Мюсюлманско изповедание със
седалище в град С.. Като основно писмено доказателство, въз основа на което е
признато правото на собственост на ищеца, в съставения констативен нотариален
акт за признаване на ищеца като собственик на процесния имот е посочен
нотариален акт № 221 том ІІ дело № 797/15.12.1993 г. на РС – Омуртаг, като е
визирано и законово правоприемство. Посоченият нотариален акт № 221 том ІІ дело
№ 797/15.12.1993 г. на РС – Омуртаг е представен под формата на препис по делото,
като видно от същия въз основа на представени писмени документи Джамийско
настоятелство - с. ***, общ. О., е признато за собственик на процесния имот, описан
по идентичен начин, ведно със сградата в същия. Видно от сключения на 01.03.2013
г. договор за наем между Мюсюлманско настоятелство - с. ***, общ. О., представлявано
от председателя си М. М., в качеството на наемодател, и Р.М.Х. в качеството на
наемател, наемодателят е дал на наемателя за ползване имот, находящ се в с. ***,
общ. О., а именно:“ бившия смесен магазин на РПК – с. ***, общ. О., който е
построен в дворно място, за което е отреден парцел ІХ в кв. 19“, за срок от пет
години, считано от 01.03.2013 г. до 29.02.2018 г. срещу месечен наем от 60 лева.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 26.01.2018 г. с писмена
обява Мюсюлманско настоятелство - с. ***, общ. О. е обявило публичен търг с
тайно наддаване за отдаване под наем на помещение, което се намира в сградата, принадлежаща
към джамията на селото, като търгът ще се проведе на 28.02.2018 г. в 11 часа в
помещението, обявено на търг. Преди провеждане на насрочения търг е проведено
общо селско събрание на 09.02.2018 г. по инициатива на Мюсюлманско
настоятелство - с. ***, общ. О.. На събранието са присъствали 64 човека като по
предложение на председателя на настоятелството Ш. Ш. и след проведено обсъждане
събранието е взело решение да се сключи договор за наем на сградата на смесения
магазин в селото между Мюсюлманско настоятелство и наемателя/от предложението
следва, че се има предвид досегашния наемател/ като паричните средства от наема
да се ползват за нуждите на Мюсюлманското настоятелство. Приложен е списък с
имената и подписите на 92 лица в подкрепа на взетото решение. На проведения на
28.02.2018 г. търг е изготвен протокол, от който става ясно, че тръжната
комисия е решила да обяви ответника Р.М.Х. за наемател на следния недвижим имот:
масивна сграда“ Бившия смесен магазин на РПК – с. ***, общ. О.“ с площ 120 кв. м.,
построена в дворно място с площ 1 700 кв. м., за който е отреден УПИ - IX в
квартал 19 по плана на с. ***, общ. О. при граници и съседи: имоти № № УПИ
Х-92, VIII-94 от две страни-улици, срещу месечен наем в размер на 60 лева за
срок от 5 години, считано от 01.03.2018 г. до 29.02.2023 г. Въз основа на
взетото решение на 01.03.2018 г. е сключен и договора за наем между Мюсюлманското
настоятелство, представлявано от председателя му и двамата му членове, като
наемодател, и ответникът Р.Х. като наемател, с който договор гореописаната
сграда е предоставена за ползване за срок от 5 години, считано от 01.03.2018 г.
до 29.02.2023 г., с месечен наем в размер на 60 лева. Договорът е подписан от
тримата членове на Мюсюлманско настоятелство – с. *** като е поставен и печата
на същото, от наемателя в лично качество и с поставен печат на ЕТ „Титаник – 2
- Р.Х.“***, както и от двама свидетели. По делото са представени копия на
квитанции, издадени и подпечатани от Мюсюлманско настоятелство – с. ***, удостоверяващи
събран наем за хранителния магазин от Р.Х. за месеците от февруари до декември 2017
г., от февруари до декември 2018 г. и за месеците януари, февруари и март 2019 г.
Ищцовата страна е представила две писма, изпратени от районния мюфтия на
Районното мюфтийство в град Т. до ответника като едно писмо не е датирано, докато
другото писмо е с дата 25.10.2018 г., което ответникът признава в с. з. за
получено, и със същото районният мюфтия уведомява ответника, че договорът му, сключен
с настоятелството, изтекъл на 29.02.2018 г. и от 19.01.2018 г. е издаден
нотариален акт за имота на Мюсюлманско изповедание. Информират го за неплатени
от негова страна 11 броя фактури на стойност 660 лева и за обезщетение за
ползване на имота без договор в размер на 420 лева, като го уведомяват, че
съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Правилника за управлението на вакъфите на Мюсюлманско
изповедание в Р България собственик на всички обекти в страната е Мюсюлманско
изповедание, а не Мюсюлманското настоятелство, поради което дължи плащане към
първото. Указан е срок за доброволно плащане и е посочена банкова сметка. ***маилов
– отговорник за вакъфските имоти в Районното мюфтийство в град Т., сочи, че от
три години той издавал фактури за плащане на наеми. След като вакъфите
преминали в собственост на Мюсюлманско изповедание, по това време изтекъл и
срока на договора за наем на процесния имот, поради което и предложили на
ответника да сключи договор с Мюсюлманско изповедание, но въпреки това без
знанието на същото местното настоятелство сключило договора за наем в
качеството си на наемодател. Свид. Н. И., изпълняващ функциите на касиер в
Мюсюлманското настоятелство в с. ***, посочва, че сградата на магазина е
строена за нуждите на ТКЗС и при реституцията правоимащите, които я строили с
доброволен труд, а дарили на джамията, поради което всички в селото знаели, че
собственик на сградата е джамията. Свидетелят не знае за получено в селото
писмо от Мюсюлманско изповедание и за нотариален акт за собственост на
Мюсюлманско изповедание върху процесния имот, поради което и бил сключен
договора за наем по описания по-горе начин.
По предявения инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД .
Поради преюдициалното отношение на
предявения инцидентен установителен иск спрямо главния ревандикационен иск, съдът
намира за необходимо да разгледа първо него. Искът е с правна квалификация по чл.
26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД и със същия се иска обявяване нищожност поради липса на
съгласие на сключения между ответника Р.Х. и Мюсюлманското настоятелство в с. ***
договор за наем от 01.03.2018 г. За да е налице основанието за нищожност по
смисъла на чл. 26, ал. 2 предл. ІІ от ЗЗД – липса на съгласие, следва да се
установи съзнавана липса на воля за сключване на сделката поне от едната
от договарящите страни, т. е. следва у поне единия от съконтрахентите да липсва
намерение за обвързване с последиците, произтичащи от сключения договор. Правната
теория и практика са категорични, че липса на съгласие като основание за
нищожност е налице, когато съгласието е изтръгнато с насилие, или е направено
на шега, както и когато договорът е подписан от лице, различно от посоченото
като страна по договора, правеща волеизявление за сключването му. Всички тези
обстоятелства следва да са налице по отношение на поне едната от двете
договарящи страни. В настоящия случай не се установява визираната липса на
съгласие по смисъла, вложен в това основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Категорично не са налице данни за упражнено насилие върху някоя от
договорилите се страни с цел сключване на договора в този му вид. Няма данни и
за направено от страна на наемодателя по договора несериозно и шеговито
волеизявление, което не би довело до обвързващ страните ефект. И най-вече в
договора за наем ясно е посочено, че наемодател по същия е Мюсюлманското
настоятелство в с. ***, общ. О./видно и от поставения печат/, като не се
оспорва обстоятелството, че именно тримата членове на това настоятелство са
подписали договора. Последното се потвърждава и от показанията на свид. Н. И.. Последвалото
изпълнение на договора и приемането на това изпълнение от посочения в същия
наемодател говори за обща и реална воля на страните към постигане на правния
резултат от сключения договор. Ако в сключения договор за наем беше записано, че
наемодател е Мюсюлманско изповедание – град С., а реално вместо него бе
действало Мюсюлманското настоятелство, то тогава би могло да се говори за
висяща недействителност на договора, в какъвто смисъл е т. 2 от ТР № 5/2016 по т.
д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. А и по аналогия с договорите, имащи
вещнопрехвърлителен ефект, за които съдебната практика приема, че продажбата на
чужда вещ не е нищожна, то и в случая с договор без такъв ефект следва да се
приеме, че същият не е нищожен поради липса на съгласие. Предвид гореизложеното
следва инцидентно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.
След разглеждането на инцидентния
иск, имащ за предмет установяването на правоотношение, което е преюдициално за
главния иск, следва да се разгледа и предявения такъв с правно основание чл. 108
ЗС. Предявеният ревандикационен иск съдържа в себе си два петитума: установителен
и осъдителен. За уважаването на
ревандикационния иск правната теория и практика приемат, че следва да бъдат
доказани следните три предпоставки: 1/ищецът притежава твърдяното от него право
на собственост върху целия процесен имот/положителната установителна част от
иска/; 2/ ответниците държат спорния имот и 3/ държането на ответниците върху
имота е без правно основание. Недоказването на една от тези предпоставки
обуславя цялостното отхвърляне на ревандикационния иск. Представеният от ищеца
за доказване на първата предпоставка по иска констативен нотариален акт
установява понастоящем правото му на собственост върху целия процесен имот. Съгласно
приетото в мотивите на ТР № 11/2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота, и именно в това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Доколкото ответникът като физическо лице и представител на ЕТ
признава и не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот, то
и доказателствената сила на посочения нотариален акт не е разколебана. Още
повече, че съставеният през 1993 г. констативен нотариален акт за признаване на
Джамийското настоятелство в с. *** за собственик на същия имот е съобразен от
нотариуса при издаване на нотариалния акт от 2018 г. като основно писмено
доказателство и предвид настъпило законово правоприемство в структурите на
Мюсюлманско изповедание. Ето защо съдът приема за доказана първата предпоставка
за ревандикация, а именно, че ищецът е собственик на процесния имот.
По втората предпоставка за
провеждане на ревандикационния иск следва да се посочи, че в с. з. ответникът Р.Х.
признава факта, че ползва под наем едната от двете стаи в сградата на
хранителния магазин в селото. Наред с това от тълкуване на клаузите досежно
предмета на сключения договор за наем следва, че ответникът в качеството си на
физическо лице наема сградата с площ 120 кв. м., а не и дворното място, в което
същата е построена. Това тълкуване следва от формулираното описание на имота в
договора за наем: масивна сграда, построена в дворно място, а не дворно място
ведно с построената в същото сграда. Независимо от факта, че ответникът Х. е
сключил договора за наем като физическо лице, същият държи наетия имот и като
ЕТ, за което свидетелстват и подадените от него като ЕТ „Титаник – 2 - Р.Х.“
данъчни декларации за облагане с патентен данък, в които е деклариран обект –
смесен магазин в с. *** за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. При така посочената
безспорност, подкрепена от събраните по делото доказателства, съдът приема за
доказана и втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, а именно, че Р.Х. в качеството
си на физическо лице и на ЕТ „Титаник – 2 - Р.Х.“ държи само сградата с площ 120
кв. м. Относно дворното място с площ 1 700 кв. м. не са налице доказателства то
да се държи от ответниците.
По третата предпоставка на иска
по чл. 108 ЗС – досежно наличието на правно основание за упражняваното от
ответниците държане върху спорния имот е налице сключен договор за наем от
01.03.2018 г. за срок от 5 години. Именно въз основа на същия ответникът Х.
лично и като ЕТ държи масивната сграда в УПИ ІХ в кв. 19 на с. ***. Договорът
не е нищожен и същият е породил своето правно действие между страните по същия.
Поради изложените във връзка с разгледания ИУИ съображения този договор
представлява годно правно основание за ответника да държи наетия процесен имот.
Изтъкнатите от ищеца доводи относно годността на посоченото правно основание
касаят вътрешни структурни и организационни въпроси. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
Устава на Мюсюлманско изповедание същото е юридическо лице по смисъла на Закона
за вероизповеданията, докато Главният мюфтия, районните мюфтии и мюсюлманските
настоятелства са част от неговите ръководни органи. Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 3
от този устав Мюсюлманското настоятелство стопанисва и управлява вакъфските
имоти – собственост на Мюсюлманско изповедание, в съответния регион, според
Правилника за управление и стопанисване на вакъфите. Именно в чл. 2, ал. 2 и чл.
3 от този правилник е посочено, че недвижимите имоти, придобити от местни
поделения на изповеданието със статут на юридически лица, се подчиняват на
режима на вакъфите, както и че мюсюлманските настоятелства придобиват вакъфи от
момента на придобиване на правосубектност. В настоящия случай няма данни
Мюсюлманското настоятелство в с. *** да е регистрирано като отделен правен субект
и като такъв да притежава имоти. Именно поради липса на такава правосубектност
е издаден и нотариален акт № 28 том І рег. № 445 дело № 23/19.01.2018 г. на
Нотариус № 674 с район на действие ОмРС за признаване на процесния имот за
собствен на Мюсюлманско изповедание. В разпоредбите на чл. 21 – 24 от ПУВМИРБ,
приет през 2011 г., е регламентирана процедурата по отдаване под наем на
вакъфските имоти, която визира като инициатор на тръжна процедура или пряко
договаряне районния мюфтия, който следва да отправи искането до съответните
централни ръководни органи на Мюсюлманско изповедание. Изрично е разписано, че
като наемодател в договорите за наем се вписва Мюсюлманско изповедание. Спазването
на ясно регламентираната процедура по отдаване на вакъфи под наем подлежи на
вътрешна организация и контрол, осъществявана от централните върху местните
ръководни органи на Мюсюлманско изповедание. Неспазването на тази процедура от
някои от тези органи не следва да застрашава правната сигурност на третите лица,
сключили договори за наем на такива имоти/в подобен смисъл е Р № 80/25.07.2017 г.
по гр. дело № 1141/2016 г. на ІV-то г. о. на ВКС/. Още повече, че в случая
наемателят е бил запознат с издаден през 1993 г. констативен нотариален акт, признаващ
правото на собственост на Джамийското настоятелство в селото, което е
достатъчно да го убеди в това, че сегашното Мюсюлманско настоятелство в това
село притежава имота. Ето защо с оглед наличието на валиден договор за наем
ответниците държат имота на правно основание.
С оглед на изложените фактически
и правни съображения относно трите предпоставки на ревандикационния иск и най-вече
предвид приетото, че ответниците държат само сградата в процесния имот и то на
годно правно основание, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид цялостното отхвърляне на
предявения иск не следва да бъдат присъдени в полза на ищеца претендираните от
същия разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, че ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. Тъй като ответникът не е направил
претенция за присъждане на разноски, то съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Мюсюлманско изповедание със седалище в град С., ЕИК *********,
представлявано от главния мюфтия М.Х. и упълномощения от него процесуален
представител адв. М.Д. от ШАК, против Р.М.Х. *** с ЕГН – **********, и ЕТ“ Титаник
– 2 - Р.Х.“***, с ЕИК *********, със законен представител Р.М.Х. ***, иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца върху
следния недвижим имот: УПИ - IX в квартал 19 по плана на с. ***, общ. О. при
граници и съседи: имоти № № УПИ Х-92, VIII-94 от две страни-улици заедно с
построената в имота масивна сграда със застроена площ от 120,00кв. м., и за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца собствеността и владението на този
имот, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от
Мюсюлманско изповедание със седалище в град С., ЕИК *********, представлявано
от главния мюфтия М.Х. и упълномощения от него процесуален представител адв. М.Д.
от ШАК, против Р.М.Х. *** с ЕГН – ********** инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД за обявяване нищожност поради
липса на съгласие за сключването му на сключения на 01.03.2018 г. между Р.М.Х.
като наемател и Мюсюлманско настоятелство – с. ***, общ. О. като наемодател
договор за наем на масивна сграда със застроена площ от 120,00кв. м., построена
в УПИ - IX в квартал 19 по плана на с. ***, общ. О. при граници и съседи: имоти
№ № УПИ Х-92, VIII-94 от две страни-улици.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова