Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.04.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1343 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.12.2018 г. по гр.дело № 47446/18
г., СРС, ІІ ГО, 56 състав е признал за
незаконно и отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Симеоново,
ул. „********, извършено със заповед № ЧР 273/25.05.2018 г., издадена
от Генералния директор на Българската национална телевизия, на основание
чл.328, ал.2 КТ. Възстановил е на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
кв. Симеоново, ул. „********, на заеманата до уволнението му длъжност- „Главен
продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център „Спорт“ в Българската
национална телевизия. Осъдил е
Българската национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. ********, да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
Симеоново, ул. „********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. е чл. 225,
ал. 1 КТ сумата от 13 104 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за времето, през което е останал без
работа поради незаконно уволнение, а именно - за периода от 31.05.2018 г. до
30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда- 18.07.2018 г. до окончателното плащане. Осъдил е Българската национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. ******** да заплати на адвокат М.А.А. от САК, ЕГН **********, със служебен
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1433,12
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на М.В.М., ЕГН **********. Осъдил е Българската
национална телевизия, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
СРС сумата от 684,16 лв., представляваща държавна такса по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Българската национална телевизия, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ********,
представлявана от Генералния директор К.К., чрез пълномощниците по делото
адвокат И.Т.Т.и адвокат Д.Е.Й.с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че уволнението на М.М. по реда на чл.328, ал.2 КТ е
незаконно, тъй като БНТ не е предприятие по смисъла на тази разпоредба и на
пар.1, т.2 ДР на КТ, както и че договорът на Генералния директор на БНТ не носи
характеристиките на договор за управление. Относно обстоятелството дали БНТ е
предприятие или не, счита, че БНТ е предприятие, което наема служители по ТПО
по смисъла на пар.1, т.2 от ДП на КТ срещу заплащане на възнаграждение. Предприятие
според КТ е всяко място, където се полага наемен труд. Освен това, БНТ е ЮЛ,
обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, което в дейността си
осъществява и стопанска дейност. Приходната част на бюджета се формира от
постъпления от фонд „Радио и Телевизия“, от субсидия от държавния бюджет, от
собствени приходи от реклама и спонсорство, от постъпление от допълнителни
дейности, свързани с радио дейност, от дарения и завещания, от лихви и други
приходи, свързани с дейността му-чл.70, ал.3 от ЗРТ. Макар да е ЮЛ, чийто
Генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, моделът й
на финансиране е от смесен тип/ съгласно Раздел ІV от ЗРТ-„финансиране на БНР и
БНТ“. Това означава, че източниците на приходи от телевизията са както от
държавна субсидия, така и от дейности, които имат стопански характер/ напр.
извършване на сделки с рекламно време, с интелектуална собственост и др./,
което показва, че дейността на БНТ, като доставчик на медийни услуги, е
по-близо до дейността на търговските дружества, отколкото на държавните
организации.
Съдът неправилно е приел
и че Договорът за управление на Генералния директор няма характеристиките на
договор за възлагане на управлението, тъй като не съдържа задължение за новия
генерален директор за постигане на определени икономически показатели. Счита, че това не е задължителен елемент от
съглашението между страните, относим към неговата действителност. Съществени
стопански резултати или икономически показатели могат да се изискват и да се
очакват от ЮЛ, извършващи търговска дейност, а в случая БНТ не е такова чисто
търговско дружество. Възлагането на управлението на предприятието на БНТ
посредством сключването на договор за управление с генералния директор е
установено в чл.56 от ЗРТ. Доколкото уредбата на дейността на радиото и
телевизията, респ. тяхното управление , са уредени в нарочен,специален закон,
счита, че е погрешно да се преценява договора за управление на Генералния
директор като се прави аналогия с договора за управление на търговско
дружество. Твърди, че се явяват необосновани изводите на първоинстанционния
съд, че Генералният директор не носи отговорност за постигнатите икономически
резултати и възнаграждението му не зависи от тях, поради което сключеният договор
за възлагане на управлението на БНТ с новия Генерален директор, не представлява
по съществото си договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Съдът се
мотивира, че договорът не съдържа бизнес задача, нито препраща към други
документи, които могат да се квалифицират като бизнес задача и програма.
Напротив, съгласно разпоредбите на чл.70, т.13,12, т.13.15 и т.16 от договора
за възлагане на управлението на БНТ, генералният директор е задължен да се
отчита за програмната, технологична и финансова дейност на БНТ, за изпълнението
на концепцията и т.н. Усвояването на средствата е свързано с изпълнението на
определени показатели, за които носи отговорност Генералният директор. Освен
това, т.18.2 от договора за управление дава възможност за получаване от
Генералния директор на допълнително месечно възнаграждение/ премии/ за
резултати от труда, т.е. възнаграждението му е обвързано с постигнати
икономически резултати.
Неоснователността на
иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ води до неоснователност и на акцесорния такъв по
чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Относно искът по чл.344,
ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ счита, че присъденото обезщетение следва
да бъде отменено с оглед на факта, че не е налице незаконно уволнение. Освен
това, не е бил предоставен за констатация оригинала на трудовата книжка на
ищеца, за да се заключи, че той действително е останал без работа през периода от 31.05.2018 г. до 30.11.2018 г.
Представената служебна бележка от Агенцията по заетостта не доказва безспорно
това обстоятелство. Вписването на едно лице като безработен в Агенцията по
заетостта се извършва по негово искане, а за промяна на обстоятелството, че
лицето е останало безработно, съответно отписването му, лицето следва да
отправи заявление в 7дни от настъпване на промяната, т.е. лицето може и да не изпълни
това свое задължение, зависещо от неговата воля.
Относно разноските се
сочи, че неправилно съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като по делото не са
представени доказателства за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1, 1-3 ЗА,
а и с искането за присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ЗА не е посочено
основанието за това. По делото липсват данни, че става въпрос за материално
затруднено лице съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо се счита, че присъждането им е
неправилно и следва да бъде отменено.
Моли се въззивният съд
да отмени първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго,
с което да бъде потвърдено уволнението на М.М. като законосъобразно, респ. да
бъдат отхвърлени претенциите му за възстановяване на работа и присъждане на
обезщетение за оставане без работа за 6 месеца. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият
М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
Симеоново, ул. „********, чрез пълномощника по делото адвокат М.А. от САК, с
адрес: *** оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ от М.В.М. срещу Българска
национална телевизия.
Ищецът
М.В.М. твърди,
че е работил по ТПО с Българска национална
телевизия, като считано от 06.07.2011 г. е заемал
длъжността „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център
„Спорт“. Твърди се, че със заповед № ЧР 273/25.05.2018 г. на Генералния директор на БНТ
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ
- поради сключен договор за управление на генералния директор на БНТ. Сочи, че
уволнението му е незаконно на следните основания: БНТ не представлява
„предприятие“ по смисъла на КТ; с Генералния директор на БНТ К.К.не е сключен
договор за управление на 01.09.2017 г.; ищецът не е имал качеството „служител
от ръководството на предприятието“; сключеният договор за управление не съдържа
характеристиките на такъв тип договори - Генералният директор не носи
отговорност за постигнатите икономически резултати и възнаграждението му не
зависи от тях. Моли съда да постанови решение, с което признае за незаконно и
да отмени уволнението на ищеца, извършено със заповед № ЧР
273/25.05.2018 г. на Генералния директор на БНТ, да възстанови ищеца на
заеманата до уволнението му длъжност „Главен продуцент“ в дирекция
„Информация“, продуцентски център „Спорт“, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 13 104 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2018 г. до
30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда- 18.07.2018 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът
Б.Н.Т.в
писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове, с твърдението, че е налице сключен договор за управление на БНТ, който е в сила от
01.09.2017 г. и към момента на издаване на заповедта за уволнението на ищеца
предвидения в чл. 328, ал. 2 от КТ срок не е изтекъл, че БНТ е „предприятие“ по
см. на § 1, т. 2 от ДР на КТ, че ищецът е имал качеството „служител от ръководството“,
тъй като е изпълнявал основни функции по ръководство и длъжността му попада в
обхвата на понятието „ръководство на предприятието“; че договорът, сключен е К.К.на
29.08.2017 г. съдържа характеристиките на договор за управление, тъй като с
договора СЕМ е възложил бизнес задача, а именно - концепция за развитие,
предложена от К.К.при избора му. Претендира разноски.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните и съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът
е заемал длъжността „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски
център „Спорт“ в БНТ, считано от 06.07.2011 г., че ТПО е било прекратено със
заповед № ЧР - 273/25.05.2018 г., издадена от генералния директор на Българската
национална телевизия на основание чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно Решение на УС на
БНТ - протокол № 28/25.05.2018 г.,, считано от 31.05.2018 г., поради сключен договор за
възлагане на управлението в предприятието, в сила от 01.09.2017 г., че заповедта
за уволнение е била връчена на ищеца преди изтичане на девет месеца от началото
на изпълнението на договора от 01.09.2017 г., сключен с генералния директор на
БНТ К.К..
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание
чл.328, ал.2 КТ. Нормата сочи, че освен в случаите по ал.1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие в сроковете
по чл.326, ал.2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено
след започване на изпълнението по
договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Фактическият
състав на уволнителното основание предпоставя изпълнение
на ръководна длъжност от служителя, сключване на договор за управление с
новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като сключеният договор за управление трябва да
съдържа характеристиките на такъв тип договори - генералният директор да
носи отговорност за постигнатите икономически резултати и възнаграждението му
да зависи от тях, както и упражняване потестативното право на уволнение в
срок от 9 месеца от
започване изпълнението на договора.
СГС приема, че са били налице всички предпоставки на визираната правна
норма.
Настоящата
инстанция също приема, че ищецът е заемал ръководна
длъжност към момента на уволнението,
обстоятелство, което вече не се оспорва и от двете страни. Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ,
т.е. че на тази е възложено ръководство на
трудовия процес като цяло или в рамките на отделно звено на предприятието. Че
длъжността е ръководна се установява от приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“,
продуцентски център „Спорт“ в БНТ /р. II, т. 1, 3, 7, 8, 9, 21, 22 и др., от
която е видно, че на главния продуцент са възложени функции по ръководство, организация
и контрол в ресора на продуцентския център Спорт, от факта, че длъжността,
заемана от ищеца фигурира в Списъка на ръководните длъжности в БНТ, приет с
решение на УС на БНТ съгласно Протокол № 52/07.11.2017 г., като въззивната
инстанция препраща към изводите на районния съд.
Първият спорен въпрос е дали БНТ
се явява предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Тълкуване на това понятие е
дадено в решение № 102 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2512/2017 г. по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитираното решение на
ВКС е допуснато касационното обжалване именно по материалноправния въпрос - намира ли приложение чл.328, ал.2 КТ по отношение на
работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел
постигане на печалба и в частност, статутът на БНР, целта, с която е създадено и преследваните от него
търговски и стопански печалби, определят ли го като предприятие, за което е
приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ.
Даденото във въззивната жалба тълкуване на преприятието, което според
въззивника
е всяко място, където се полага наемен труд, се явява не само разширително, но
и неотговарящо на възприетото и в
доктрината и в съдебната практика, установена с въвеждане на основанието за
уволнение с измененията и допълненията на КТ. В цитираното решение е посочено, „че
под „предприятие“ в случая се разбира организация,
която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в
доктрината, и в съдебната практика, още от въвеждане на основанието за
уволнение с измененията и допълненията в кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. и в
цитираните от ответника в писмените бележки решения на ВКС по гр. д. № 726/2011
г. на IV г.о. и по гр. д. № 987/1998 г. на III г.о.). В този смисъл
разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с
държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за
учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. БНТ е юридическо лице, национален обществен доставчик на
медийни услуги съгласно Закона за радиотото и
телевизията/ЗРТ/, чийто генерален
директор е първостепенен разпоредител с бюджет. 3а да се осигури независимостта
на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на Б... се финансира
по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от
публични източници. Бюджетът на Б... е част от Републиканския бюджет на
Република България и приходната му част се формира от следните източници:
финансиране от фонд "Радио и телевизия"; субсидия от държавния бюджет
за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми
и целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по
списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите; собствени приходи от
реклама и спонсорство; постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио
дейност; дарения и завещания; лихви и други приходи, свързани с радио дейност.
Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на
държавния бюджет (чл.70 ЗРТ). Съгласно чл.42, ал.2 БНТ осъществяват
оперативно управление върху имущество - публична и частна държавна собственост. Основният стремеж на БНТ като обществена медия е изпълнение на възложените му
публични (обществени) задачи, което значи, че предоставяният спектър от съдържание
и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба.
Всяка обществена медия, вкл. БНТ, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо
на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални
потребители; мисията й е насочена към реализиране на основното право на
гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно
многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във
всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и
икономическа тематика - арг. Чл.6, ал.3, т.3 ЗРТ
и чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ. Именно с оглед на това и в чл.6, ал.2 ЗРТ са изрично
регламентирани специфични изисквания към програмните характеристики на БНТ като национална обществена
медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по
гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на
посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНТ няма как да са обусловени от
пазарната конюнктура,
нито да преследват основно печалба. Изрично БНР и Българската национална телевизия, са определени в
самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални
медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл.6 ЗРТ. Следователно целта, с която е създадена БНТ, нейната обществена роля и възложена мисия, както и
преследваните от нея търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира
бюджетът му и основните източници на финансиране, я определят не като стопански
субект, който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част
от приходната част на приетия от Народното събрание на Република България
самостоятелен бюджет на БНТ, включен в единния Републикански бюджет, се формира и
чрез частни финансови източници - реклами и спонсорство, не превръща
обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане
на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената стопанска
дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната
обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за
финансиране на съществената, целевата дейност на БНТ. Практически всяко юридическо
лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това обстоятелство не го
превръща в стопански субект.
Прави се извод, че БНТ не може да се определи като
предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. Нормата не може да се тълкува
разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават
"предприятие в широк смисъл", даващо право
на работодателя за уволнение на разглежданото основание.
Вторият спорен въпрос е дали
договорът за управление, сключен на 01.09.2017 г. с Генералния директор на БНТ
носи характеристиките на договора за възлагане на управление на предприятието
по смисъла на чл.328, ал.2 КТ- наличието на бизнес задача и програма, която да
следва да изпълни за периода на управление. Отново в цитираното решение е
поосчено, че смисълът,
вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в
доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за
управление. Възлагането и преследването на бизнес целта е същностното
съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната характеристика на
заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора,
нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за
управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически
показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е
налице и за осъществяването й е сключен договорът. В конкретния казус, в изпълнение на чл. 56 от ЗРТ и решение № РД - 05 - 97/23.08.2017 г. на
СЕМ за избор на генерален директор на БНТ е бил сключен договор за възлагане на
управление на БНТ от 29.08.2017 г. между СЕМ, представляван от председателя му С.В.,
и К.К., в качеството му на Генерален директор на БНТ, по силата на който СЕМ
възлага, а генералният директор на БНТ приема да управлява и представлява БНТ в
съответствие с разпоредбите на ЗРТ, действащото българско законодателство и
концепцията на генералния директор, която е определена като „бизнес задача за
управление“. След анализ на съдържанието на договора от 29.08.2017 г. между
СЕМ, представляван от председателя му С.В., и К.К., в качеството му на
генерален директор на БНТ, налага изводът, че той не следва да се квалифицира
като договор за възлагане на управление по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като
не съдържа иманентните характеристики на този вид договори, нито препраща към
други документи, които да могат да се квалифицират като бизнес задача и
програма, т. н. концепция за развитието на БНТ като обществена медия 2017-2020,
противно на твърденията във въззивната жалба. В депозираната концепция за развитието на БНТ като обществена медия
2017 - 2020, изготвена от К.К., се съдържа програмна стратегия на БНТ
/принципи, етапи/, модел за развитие на БНТ, организация и управление на БНТ и
финансиране на БНТ, като изложените в нея виждания не съдържат конкретни
икономически показатели, за да се приеме, че представляват „бизнес задача“.
Преследването на печалба не е същностна характеристика на договора за
управление, сключен с К.К., но не е и посочено и като една от преследваните от
него задачи при управлението на БНТ, което е напълно обяснимо с оглед
възложените задачи и отговорности на БНТ като обществена медия, и които са
несъвместими с търговската печалба.
Изводът е, че не е налице
основанието по см. на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на процесното трудово
правоотношение, работодателят не осъществява като основен предмет на дейност
стопански функции и в процесния договор за управление, не е уговорено
постигането на конкретна бизнес задача.
Ето
защо, следва да се приеме, че заповедта за уволнение е незаконна и искът по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ се явява основателен, както и акцесорния иск по чл.344, ал.1,
т.2 КТ.
Неоснователно се явява и оспорване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.
с чл.225, ал.1 КТ, с твърдението, че присъденото обезщетение следва да бъде
отменено с оглед на факта, че не е бил предоставен за констатация оригиналът на
трудовата книжка на ищеца, за да се заключи, че ищецът действително е останал
без работа през периода от 31.05.2018 г.
до 30.11.2018 г. Заявява се, че представената служебна бележка от Агенцията по
заетостта, дирекция „Бюро по труда“-София-Възраждане, не е достатъчна да
установи оставането на ищеца без работа. В т.р. № 6 от 15.07.2014 г. по тълк.
дело 6/2013г., ОСГК на ВКС е посочено, че „при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената
тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране
на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на
други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без
работа.“ Настоящата инстанция намира, че чрез депозираното по делото на стр. 7 ксерокопие от
трудовата книжка на ищеца, както и на служебна бележка от Агенцията по заетостта,
дирекция „Бюро по труда“-София-Възраждане, се установява обстоятелството, че
ищецът е бил регистриран като безработен от 01.06.2018 г. до датата на издаване
на служебната бележка 13.12.2018 г. и съответно за този период не е започвал
работа по друго ТПО. Ако ответникът/работодател/ оспорва твърденията на ищеца
за оставането му без работа, дължи доказване на фактите, обосноваващи това
оспорване.
Най-накрая,
неоснователно се явява и оспорването от въззивника на присъдените разноски в
полза на пълномощника на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА, според който текст адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 3. роднини, близки или на друг юрист. Противно на
твърдението във въззивната жалба, още към исковата молба е било приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено в графа
договорена възнаграждение-безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА./ стр.
5 и стр 6/. Правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката /съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА/. Следователно, за да възникне правото
на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска
помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска
помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в
съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. За да
упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от
доказване на други
обстоятелства. Настоящият казус е такъв.
С оглед изхода на делото и предявената претенция на
основание чл.38, ал.2 ЗА, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на 1433,12 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 21.12.2018 г. по гр.д. № 47446/2018г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА Българската национална телевизия, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ********,
представлявана от Генералния директор К.К., чрез пълномощниците по делото
адвокат И.Т.Т.и адвокат Д.Е.Й.да заплатят на адвокат М.А.А. от САК, ЕГН **********, със служебен
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1433,12
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на М.В.М., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.