Решение по дело №531/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. П. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 74/10.04.2024 г., постановено по АНД № 162/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Първоинстанционният съд правилно установил всички правно значими факти, но извел неправилни изводи, за да потвърди обжалваната санкция, наложена с електронния фиш. Неправилно съдът приел за неоснователно възражението, че електронният фиш е издаден след изтичане на законоустановения давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. От датата на извършване на нарушението - 03.07.2022 г., до най-ранната дата, на която можело да бъде издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 133504 на ОД на МВР - Хасково на жалбоподателя - 29.01.2024 г. (датата на връчване на обжалвания електронен фиш), изминал период от над година и половина, тоест давността по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН - една година от извършване на нарушението, безспорно била изтекла. С изтичането на този давностен срок се погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу А. Б., което следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН били приложими и в производствата по издаване на електронен фиш. В случая поради несвоевременното връчване на електронния фиш, настъпила погасителна давност от гледна точка на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и било налице законово основание санкцията да бъде отменена като незаконосъобразна. Постановявайки решение в обратния смисъл, съдът постановил незаконосъобразен съдебен акт. С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли касационния съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 74/10.04.2024 г., постановено по АНД № 162/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО, в депозирано по делото писмено становище, посочва, че касационната жалба е неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с приложимите законови разпоредби, да бъде потвърдено.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 6133504, издаден от ОД на МВР - Хасково.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 03.07.2022 г. в 11:06 часа, с автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип АТСС (ARH CAM-S1), било установено и заснето движение на лек автомобил [Марка], с регистрационен номер [рег. номер] със скорост от 82 км/ч. - над разрешената за движение - ограничение, въведено с пътен знак В-26 (60 км/ч.) при посочено превишение от 22 км/ч. От представената справка за собственик/ползвател от АИС - КАТ се установявало, че собственик на въпросното МПС е А. П. Б.. Деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на Б. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

При излагане на правните си доводи съдът е цитирал относимата правна уредба и е посочил, че към момента на извършване на описаното нарушение, деянията от този вид можело да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В конкретния случай съставеният електронен фиш отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следвало да бъдат вписани в него и съответствал на утвърдения със Заповед № Із - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

Съдът е обсъдил наличния по делото ЕФ Серия К № 4094013, издаден от ОДМВР - Хасково, издаден за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и влязъл в сила на 15.11.2021 г., съответно отразяването, че нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизането на този електронен фиш в сила. Изложил е съображения по отношение на доказателственото значение на приложения Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Обсъдил е и авторството на деянието. Изложени са и доводите на съда за липса на настъпила давност по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът е намерил, че електронният фиш, предмет на съдебен контрол, е законосъобразен и като такъв същият е бил потвърден.

При извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, настоящият съдебен състав на Административен съд - Хасково намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. В този смисъл подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция намира въззивното решение за правилно, като приема, че при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен в съответствие с установените факти по делото. Съдът е изпълнил задълженията си за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по спора, като е събрал относимите за тях доказателства, надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба в размер на 100 лева. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта извън населено място според категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай движението на МПС се осъществява извън населено място при въведено с пътен знак ограничение на скоростта, които обстоятелства не са спорни, а и се установяват от приложения по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимков материал и протокола за използване на АТСС. При това безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението ограничението на скоростта за процесния пътен участък е 60 км/ч. съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като превишаването й с 22 км/ч., както е в конкретния случай, представлява съставомерно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН деяние. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, не се сочат от наказаното лице, а приетите и събрани от районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Релевантната редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН, предполага, че установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

Във връзка с възраженията на касатора следва да се посочи, че нормите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН не намират приложение в хипотеза на реализиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, в каквато насока е и практиката на настоящата инстанция, за отклонението от която не се намират основания. ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. В действителност ЕФ е връчен повече от една година след извършване на нарушението и издаването му, но от това нито се осъществява хипотезата на изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗАНН, при която административнонаказателното производство не се образува, нито се следва накърняване правата на наказаното лице, тъй като едва с връчването на електронния фиш започва да тече и срокът за неговото обжалване. В конкретния случай правото на защита на наказаното лице безспорно е упражнено, като по подадената редовна и допустима жалба е образувано и съдебното производство по оспорване на процесния ЕФ. Отделно, следва да се има предвид, че срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.

Оспореният ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство. Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно координатите на нарушението, при това с оглед разположението на АТСС, при максимално разрешена скорост за контролирания участък от 60 км/ч. За удостоверяване на последното е приложен протокол за използване на АТСС. Видно от протокола, съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за контрол, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване (стационарен), посоката на задействане (приближаващ), началото и края на работа. В преписката се съдържа и снимка за разположението на уреда. Мястото, където е констатирано превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение от 60 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в протокола и от посоченото в снимка № 120CCEF/0045329. В този смисъл не се установява нарушение, от категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на наказаното лице.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, които реквизити са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР, издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е установена скорост 82 км/ч., която с оглед писмените доказателства по делото е определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 85 км/ч. съгласно снимковия материал, на толеранс от 3 км/ч., приложим съгласно протокола от проверка на преносимата система.

В конкретния случай е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4094013. Същият е приложен по делото с отбелязване, че е влязъл в сила на 15.11.2021 г., който факт не е опроверган от страна на наказаното лице. По аргумент от чл. 189, ал. 11 ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление, от който момент започва да тече и едногодишният срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. С цитирания по-горе ЕФ на касатора е наложено административно наказание "глоба" за нарушение от същия вид – превишаване на скоростта при управление на МПС извън населено място при въведено ограничение с пътен знак B-26 съгласно чл. 182, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. При това безспорно се установява, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат. Такива не се дължат и на ответника, който не е поискал присъждането им.

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/10.04.2024 г., постановено по АНД № 162/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.