РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300500912 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор
Д. Б. Б. чрез юриск.Г.Г. в качеството му на трето лице подпомагаща страна на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против решение
№261696/15.12.2020 г., постановено по гр. дело №3988/2019г. по описа на Районен съд-
гр.Пловдив, 14 гр. състав, с което е отхвърлен предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължение” ЕООД, ЕИК *****, срещу Л. Г. К., ЕГН **********, искове за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Г. К. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД, следните суми: 1000.00 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 12.07.2017 г., сключен с
„Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 02.05.2018г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД; 108.66 лева- договорна лихва за
периода 11.08.2017 г. – 08.04.2018 г.; 377.28 лева- такса за експресно разглеждане на
документите; 391.60 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 16.07.2017г. до 08.04.2018г.; 25.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземания; 27.94 лева- лихва за забава за периода от 09.04.2018г. до 20.09.2018г.; ведно със
1
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда–
01.10.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 8552 от
02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело №
15414/2018 г. на ПРС.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения
изложени в жалбата и да се уважат претенциите или да се приложи чл.23 от ЗПК като се
присъди само чистата сума на неиздължения кредит. Претендира за разноски и присъждане
на юрисконсулско възнаграждение.
Въззиваемата страна Л. Г. К. чрез особения представител адв.Т.Я. –не взема становище.
В жалбата са изложени оплаквания, че: 1.неправилно РС е приел, че договорът за кредит е
недействителен на осн.чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванияа на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК;
счита, че договорът изцяло отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК.Счита също, че
заемодателят се е съобразил с нормативните изисквания и по отношение на размера на
лихвения процент и ГПР; че договорът съдържал погасителен план, в който са посочени
погасителните вноски по брой, размер и падеж, а при фиксиран лихвен процент –
изискването за посочване на последователността на разпределението на вноските е
неприложимо; счита, че дори и да се приеме, че са налице нищожни клаузи, следва да се
приложи чл.23 ЗПК – потребителят да върне чистата стойност на кредита.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
На 12.07.2017 г. между Л. Г. К. и „Вива кредит” ООД, е подписан договор за потребителски
кредит, по силата на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от
1000 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 1 599,75
лв. на 9 равни месечни погасителни вноски, от по 177,75 лв., в която са включени част от
дължимата главница, лихва и такса за ескспресно разглеждане, а с разсрочване на
неустойката по чл.4,ал.2 от договора – месечна вноска от по 224,91лв., с падеж на първата
вноска на 11.08.2017 г., а на последната – 08.04.2018 г.; договорена е годишна
възнаградителна лихва в размер на 40,3%, лихвен процент на ден – 0,11%, ГПР – 49,47% и
такса за ескспресно разглеждане искането за кредит в размер от 424,44 лв. и неустойка
424,44 лв.
Решението на РС в частта, с което са отхвърлени предявените искове за 108.66 лева-
договорна лихва за периода 11.08.2017 г. – 08.04.2018 г.; 377.28 лева- такса за експресно
разглеждане на документите; 391.60 лева- неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 16.07.2017г. до 08.04.2018г.; 25.00 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземания; 27.94 лева- лихва за забава за периода от 09.04.2018г.
до 20.09.2018г. като нищожни на осн.чл.22 ЗПК като противоречащи на на чл.10 ЗПК следва
да бъде потвърдено, като ПОС споделя мотивите на ПРС и на осн.чл.272 ГПК – препраща
към тях.
2
С ИМ ищецът е представил Договор за цесия от 1.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“
ООД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД като купувач,
от който е видно, че продавачът е прехвърлил на купувача вземанията, произтичащи от
договори за паричен заем, описани в Приложение № 1/02.05.2018 г. за сключената цесия по
процесния договор за заем с настоящия длъжник, посочен е размера на главница и остатъка
от задължението /л.18 от д.РС/. Представено е потвърждение за сключената цесия и
пълномощно, с което цедента упълномощава „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ да уведоми от негово име всички негови длъжници. Уведомителното писмо е
редовно връчено на длъжника с ИМ по делото на осн.чл.47,ал.5 ГПК.
По отношение на довода на въззивника, че е спазена разпоредбата на чл.22, във вр. с
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК:
Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК - годишния процент на разходите по кредита,
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора не трябва да са по-големи от 5 пъти законната лихва по просрочени вземания.
Процесният договор за кредит формално отговаря на на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите, който е под 50% и обща сума, дължима от потребителя, обаче не
съответстват на действителните размери на поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая по договора общата дължима от потребителя сума при
непредоставяне на обезпечение е в размер на 2026,63 лв., представляваща сбор от
общата дължима сума в размер на 1000лв., възнаградителната лихва от 177,75 лв., таксата
424,44 лв. за експерсно разглеждане на документите и неустойката в размер на 424,44 лв.,
не съответства на посочените размери на лихвения процент /40,3%/ и на годишния
процент на разходите /49,47%/. От тук следва, че е нарушена разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Договорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за
неизпълнението му, не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора
годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите
3
разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно
задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като за нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая
уговорената в процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да се
предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
ПОС не споделя изложените в обжалваното решение доводи, че тъй като
главницата в исковото производство се претендира на основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК,
следва да е налице идентичност по основане, размер и период на претенциите в заповедното
производство, то при извод за недействителност на договора искът следва да се
отхвърли, тъй като се базира на неоснователното обогатяване. Действително ищецът
основава претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения
договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК при извод за
недействителност на потребителския кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
чистата стойност на получения кредит. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да
уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха
могли да намерят
приложение.
Ето защо съдът намира, че съгласно чл.23 от ЗПК следва да се присъди само
чистата сума на неиздължения кредит, поради което е основателен само искът за
установяване на дължимостта на главницата.
От заключението на ССЕ, изпълнена от в.л.В. Ш., неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че въззиваемият е платил
по кредита всичко 300 лв., които следва да се приспаднат от сумата на главницата – 1000
лв., или искът е основателен за сумата 700 лв., дължима ведно със законната лихва от
4
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният УИ за главницата, за разликата над
сумата 300 лв.до 1000 лв.и вместо него в тази част следва да се постанови ново, с което да се
признае за установено, че въззиваемият дължи на въззивника сумата 700 лв., ведно с законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.10.2018 г.;
следва решението на РС да бъде потвърдено разликата над 700 лв. до пълния предявен
размер от 1000 лв., както и в останалата отхвърлителна част за сумите 108,66 лв. договорна
лихва и 27,94 лв.- обезщетение за забава, 377,28 лв.-такса експресно разглеждане на
документите и 391,60лв.- неустойка за забава.С оглед частичното уважаване на ВЖ, на
въззивника следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 470,75 лв,
формирани както следва: АСВз. е направил всичко разноски за производството в размер на
1298,26 лв., от които - в заповедното производство – 88,61 лв.; в исковото пред ПРС – 696,52
лв./в т.ч. 161,39 лв.-ДТ,365,13 лв.-възнаграждение за особен представител,120 лв.- за в.л. и
50 лв.- юрисконсулско възнаграждение/, а пред ПОС - 513,13 лв./в т.ч.100 лв.ДТ,365,13 лв.
възнаграждение за особен представител и 50 лв.- юрисконсулско възнаграждение,
определено от съда/. ЦИ =1930,48 лв. Или разноските по съразмерност
=700х1298,26:1930,48=470,75 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261696/15.12.2020 г., постановено по гр. дело №3988/2019г. по описа
на Районен съд-гр.Пловдив, 14 гр. състав, в частта, с което е отхвърлен предявеният иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Г. К. дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължение” ЕООД сумата 700 лв., представляваща дължима
главница– неизплатената главница по договор за потребителски кредит № 5369725 от
12.07.2017 г., сключен с „Вива Кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
1.12.2016 г. с рамов договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение
1/02.05.2018 г. за сключената цесия по процесния договор за заем с длъжницата, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№8552/02.10.2018 г по ч.гр.д. №15414/2019г. по описа на ПРС, 22 гр. състав и вместо него в
тази част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Г. К., ЕГН
**********дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД, ЕИК: *****
сумата 700 лв. – неизплатената главница по договор за потребителски кредит № 5369725 от
12.07.2017 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
1.12.201 г. с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение
1/02.05.2018 г. към него отведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
5
заявлението по чл.410 ГПК– 01.10.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261696/15.12.2020 г., постановено по гр. дело №3988/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Пловдив, 14 гр. състав, в частта, с което е отхвърлен предявеният
иск за признаване за установено в отношенията между страните , че Л. Г. К. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД, ЕИК: ***** неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит
№ ********* от 07.04.2016 г. за разликата над сумата 700 лв. до пълния предявен размер от
1000лв., представляваща дължима главница; 108.66 лева- договорна лихва за периода
11.08.2017 г. – 08.04.2018 г.; 377.28 лева- такса за експресно разглеждане на документите;
391.60 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.07.2017г.
до 08.04.2018г.; 25.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания; 27.94
лева- лихва за забава за периода от 09.04.2018г. до 20.09.2018г.
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължение” ЕООД, ЕИК: ***** сумата 470,75лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6