№ 144
гр. С.З., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000086 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260804/21.12.21 г. по гр.д. №1224/21 г. по описа на
Районен съд-С.З.,с което се отхвърля предявеният от „О.“ ЕАД С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от И.Г.Д.-М.
против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/ чрез назначения
особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , иск да се признае за установено
по отношение на АЛ. АТ. П. с п.а. съществуването на вземания на Цесионера
по Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019 г. - "О.”
ЕАД, ЕИК ***, за които са издадени Заповед № 1920 от 20.07.2018 г.. и
Изпълнителен лист от 20.07.2018 г. в полза на „Б.“ ЕАД по ч.гр.д. №
3139/2018 г. по описа на Районен съд С., произтичащи от Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
27.01.2015 г., а именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба
до изплащане на вземането; 87.24 лв. редовна лихва за периода 20.09.2017 г.
до 26.06.2018 г.; 0.30 лв. лихвена надбавка и 168.32 лв. заемни такси, като
1
неоснователен.Със същото решение се отхвърля като неоснователен и
предявения в условията на евентуалност иск от„О.“ ЕАД С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от И.Г.Д.-М.
против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/чрез назначения
особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , за осъждане на АЛ. АТ. П. с п.а.
да заплати суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а
именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба
до изплащане на вземането.
Въззивникът "О.” ЕАД, ЕИК *** чрез процесуалния си представител
излага във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното
решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество
на спора,с което да се уважи предявения главен иск,а в случай,че бъде
отхвърлен да се уважи евентуалния осъдителен иск.
Въззиваемият АЛ. АТ. П. чрез назначения особен представител адв.Т. взема
становище,че решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 3139/2018 г. на PC С. е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1920 от 20.07.2018 г., в полза на Б.
ЕАД като е издаден и изпълнителен лист от същата дата против длъжника
АЛ. АТ. П.. Видно от материалите по частното гражданско дело е налице
образувано изпълнително дело №1952/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г.. На
заявителя Б. ЕАД е указано с определение от 29.01.2021 г. на основание чл.
415, ал.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението относно вземането си срещу длъжника АЛ. АТ. П.. Със същото
определение е спряно изпълнението по изпълнително дело № 1952/2018 г. на
2
ЧСИ Г.Г..Съобщението за това определение е получено от заявителя Б. АД на
11.02.2021 г., като настоящото гражданско дело е образувано по молба на О.
ЕОД против длъжника АЛ. АТ. П..
Видно от данните по делото е извършена покупко-продажба на вземания
/цесия/ на 10.05.2019 г. между Б. ЕАД и О. ЕАД. От представения приемо-
предавателен протокол се установява и задължението на длъжника П. към Б.,
което е сред продадените вземания.
От представеното известие за доставяне е видно, че длъжникът П. не е
получил документи от О., още повече, че в известието не е описано какво
съдържа писмото.
Съдът приема, че кредитополучателят не е уведомен за извършената цесия
между „Б.“ ЕАД и ищеца „О.“ ЕАД. По настоящото дело ответникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да го уведоми за
всички относими към спорното право факти, включително и за извършената
цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от
ГПК, на който са връчени съдебните книжа.
Видно от отбелязването на пощенския служител, писмото не е доставено
на адресата, а било върнато като непотърсено. За да породи действието си
извършената цесия по отношение на длъжника, съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, същата следва да бъде съобщена на длъжника. Ето защо,
съдът приема, че волеизявлението на цедента, чрез цесионера по чл.99,ал.З
ЗЗД, направено в периода преди завеждане на исковата молба в съда и
образуване на настоящото дело, не е достигнало до длъжника, което се явява
пречка цесията да породи действие спрямо ответника. Уведомяване на
ответника за извършената цесия не би могло да се приеме, че е извършено и с
представянето на уведомлението с настоящата искова молба, доколкото
ответникът П. се представлява в производството от назначен му от съда
особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. Следователно,
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърлянето на вземането, с материално правен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не
е извършено и предаването на уведомлението на процесуалния представител
на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника,
3
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен
от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК съда особен представител.
Настоящата инстанция намира, че особеният представител не е нито
законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице /в случая ответника П./ материално-правни изявления
на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария
кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чрез упълномощения цесионер за сключения
договор за прехвърляне на вземания. Не може да бъде прието, че съобщаване
на цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство, с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, не е налице
надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и
приложенията към нея на назначения особен представител на ответника.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
При проверката за допустимост на решението /същото е обжалвано
изцяло/, настоящата инстанция констатира, че същото е частично
недопустимо в частта, с която първоинстанционния съд е разгледал и се е
произнесъл по предявения от ищцовото дружество - цесионер „О.“ ЕАД, гр.С.
при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД . При
действието на чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС,
отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е
проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл. 415,
ал. 2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор. Осъдителен иск за вземане,
предмет на издадена заповед по чл. 410/чл. 417 ГПК, е допустим само след
обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като
при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна
единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК специален установителен иск.
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, т. 11
.б. , въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
4
от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Следователно, за да е допустим евентуален осъдителен иск в специалното
производство, е необходимо той да се основава на въведено друго, различно
основание за възникването и съществуването на вземането.
В настоящия случай, безспорно сме в хипотезата на специалното
производство по иск по чл.422 от ГПК, тъй като кредиторът е избрал за
реализиране на правата си по договора за кредит специалния ред по чл.417 от
ГПК - снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, надлежно издадена
му. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, факти, с които
ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право - респ.
вземанията за главница и лихва, по установителния иск и евентуалния
осъдителен иск е едно и също. Вземанията, предмет на двата вида иска,
произтичат от едно и също договорно основание, за един и същ период и на
база настъпила по силата на същия договор предсрочна изискуемост. Следва
да се посочи, че различната правна квалификация на установителния и
осъдителния иск, не означава разлика в основанието, от което произтича
вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане,
предмет и на заповедното производство, като кредиторът, респ. цесионерът в
исковото производство, се позовава на същото основание /договор за кредит /,
от което произтичат вземанията, предмет на установителния иск и тези,
предмет на осъдителния иск.
Следва да се приеме ,че е недопустим предявения евентуален осъдителен
иск по гореизложените съображения.
При така установеното по делото съдът намира, че решението на районния
съд следва да бъде обезсилено в частта,в която е отхвърлен като
неоснователен предявения осъдителен иск и потвърдено като правилно и
законосъобразно в останалата част.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260804/21.12.21 г. по гр.д. №1224/21 г. по описа
5
на Районен съд-С.З. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения „О." ЕАД, гр. С., против АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С.,
бул. ***/чрез назначен особен представител адв. С.Т. от АК С.З./ , иск за
осъждане на АЛ. АТ. П. с п.а. за суми, произтичащи от Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
27.01.2015 г., а именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба
до изплащане на вземането , като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „О." ЕАД, гр. С., против
АЛ. АТ. П., ЕГН ********** от гр. С., бул. ***/чрез назначен особен
представител адв. С.Т. от АК С.З./ , искове за осъждане на АЛ. АТ. П. с п.а. за
суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., а именно:
-403.67 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба
до изплащане на вземането като недопустими и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на тях, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260804/21.12.21 г. по гр.д. №1224/21 г. по
описа на Районен съд-С.З. в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7