№ 1147
гр. София , 23.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20211000501139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от И. А. И., в качеството на длъжник
срещу Решение № 26619/19.10.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 8837/2020г. по описа на СГС,
ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното
Разпределение от 03.07.2020г. на постъпили суми след извършена публична продан на
недвижимо имущество по реда на чл.460 ГПК по изп. дело №20168630401084 по описа на
ЧСИ С. Х. с район на действие СГС, като неоснователна.
Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 18.02.2021г.
Частната жалба е депозирана на 25.02.2021г. /видно от пощенското клеймо/ т.е. преди
изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.
Жалбоподателят И. А. И., изтъква факта, че като част от изпълнителния процес,
разпределението по чл.460 ГПК е последващо процесуално действие на законосъобразно
проведена публична продан и изпълнение на задълженията на ЧСИ по чл. 428, ал.1 ГПК. В
настоящия случай, по изпълнителното дело са допуснати нарушения, тъй като Иво е
входирал 4 бр. Жалби и молби до ЧСИ, които останали без отговор и обяснение. Майка му
Р. И.А М., в качеството на ипотекарен длъжник, е входирала две молби, които също
останали без отговор и обяснение, поради което подава жалба до СГС.
Възразява срещу направените разноски, както в исковото, така и в изпълнителното
производство, тъй като взискателят е сменил общо седем юрисконсулти. Затова прави
възражение за индивидуализиране на разходите, особено на адвокатите и юрисконсултите.
В раздел Б Задължения за разноски т.1.2 - адвокатско възнаграждение- 1449,94лв. и платени
такси и разноски по ТТРЗЧСИ - 198 лв. В раздел А, т.2 Разноски по гр.д., държавни такси -
1
942,50лв. Разноски по гр.д., адвокатско възнаграждение - 1484,26лв. Отправя искане за
обяснение за преведена сума от ЧСИ в полза на ОББ на 16.05.2017г. и обяснение на
кредитно известие № **********/31.05.2017г към фактура № **********/15.09.2016г, с дата
на данъчно събитие 31.05.2017г .Издател ЧСИ, получател ОББ. Отправя искане за
произнасяне по жалбата му до СГС срещу Постановление за възлагане на недвижим имот,
издаден от ЧСИ. Съдиите от СГС не са се произнесли нито в мотиви, нито като решение по
жалбата срещу този акт.
На второ място посочва, че документите, представени от новия взискател са
незаверени и не са истински, а други са създадени за нуждите на делото. Визира „Молба за
вписване наново на договорна ипотека", която е с печат на Агенцията по вписвания и се
вижда дата 01.02.2018г. т.е. тя е направена от ОББ АД, част от гръцката национална банка.
Подписът на Т. М. Т. не е истински. Печатите и на двете молби за подновяване се
различават. Навежда индиректно довод, че ипотеката не е подновена в срок респ. вече е
недействителна. Поддържа, че изп. производство е перемирано, поради което е отпаднал
ефектът на всички действия, извършени по него, включително и на постановлението за
възлагане и протокола за разпределението. Излага съображения, че не са извършени
действия в двугодишния преклузивен срок, както и бил пропуснат десетгодишния срок на
договорните ипотеки. Били допуснати фактически грешки в самия протокол, тъй като
принудителното изпълнение било насочено срещу имот, намиращ се в гр. София, а не гр.
Враца.
Ответникът по частната жалба ОББ АД не изразява становище в писмен вид.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдия-
изпълнителя, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът взе предвид, че с
атакуваното решение съдът е приел за законосъобразно постановлението за разпределение,
тъй като в процесния случай очевидно събраната по изпълнителното дело сума/ постъпила
след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника/ е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител правилно
е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК, като най-напред е отделил суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Това
обстоятелство се оспорва от страна на длъжника, тъй като ипотеката е подновена с поредно
вписване в АВ, което е направено от лице, без представителна власт и след изтичане на 10
години.
От друга страна, с оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите
доводи, на които може да са основава атакуването на същото, СГС е приел, че
разпределението е законосъобразно извършено, а доводите на жалбоподателя за
опорочаването му, са неоснователни.
2
Настоящата съдебна инстанция намира решението на СГС за правилно, по
следните съображения:
С обжалваното постановление за разпределение от 03.07.2020г. на постъпили суми
след извършена публична продан на недвижимо имущество по чл.460 ГПК по изп. дело №
20168630401084 по описа на ЧСИ С. Х. с район на действие СГС, е извършено
разпределение на постъпилата сума от 87 000 лв. по изпълнителното дело, във връзка е
извършена публична продан на недвижим имот, подробно описан в постановлението. В
атакуваното постановление ЧСИ изрично и подробно е посочил как се удовлетворяват
вземанията в поредността по чл. 136 ЗЗД. Разпределението е било предявено на
жалбоподателя, чрез неговия пълномощник Р. М., на 24.07.2020г., видно от съставения
протокол.
В процесния акт за извършено разпределение на суми от продажба на публична
продан на недвижим имот по процесното изпълнително дело, ЧСИ изрично и подробно е
посочил, как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл.136 от ЗЗД. В настоящия
случай на основание чл. 460 от ГПК е извършено разпределение на постъпилата сума от 87
000 лв. по изпълнителното дело, тъй като изпълнението е било насочено по отношение на
ипотекиран недвижим имот, изнесен на публична продан. С оглед характера на обжалваното
разпределение и допустимите доводи, на които може да са основава атакуването на същото,
настоящият състав намира, че разпределението е законосъобразно извършено и доводите на
частния жалбоподател, изложени в ч.ж. за опорочаването му, са неоснователни.
Оспорването на качеството на привилигерован кредитор, в лицето на ОББ АД, тъй
като ипотеката била подновена и вписана след изтичането на 10 години, е правно
ирелевантно към предмета на спора. Това не е възражение, което може да бъде релевирано
по реда на чл.463 ГПК, а само по исков път - чрез оспорване действителността на ипотеката.
Освен това произнасянето на първа инстанция е в съответствие с даденото разрешение
в задължителната практика на ВКС- т. 3 от ТР № 7/31.07.17 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, според което съдебните решения, постановени в производства по жалби
срещу действия на съдебния изпълнител /каквото е и разпределението, извършвано от него
по реда на чл. 460 ГПК, независимо от въвеждането от законодателя на отделен от този по
чл. 435-чл. 438 ГПК процесуален ред за обжалването му/, респ. определенията на
апелативния съд по жалби срещу тези решения, пораждат правни последици, различаващи
се по съдържание от тези на решенията, постановени в спорно исково производство относно
материални права, т.е. те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Въз основа на това
разрешение в своята последователна практиката по чл. 303 и сл. ГПК ВКС приема, че спорът
по законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител действие по изготвяне на
разпределение на събраните в принудителното изпълнение суми, не представлява по
същността си спор за наличие на изпълняемо материално право, независимо дали за
разрешаването му съдът следва да разгледа и материалноправни въпроси, обуславящи
произнасянето му. Ето защо както протоколът за разпределение по чл. 460 ГПК, така и
решението на съда по чл. 463 ГПК при обжалването му, съдържат произнасяне единствено
по процесуалноправния въпрос за начина, по който следва да се разпределят суми в
изпълнителното дело между взискателите, но не и произнасяне по въпроси, касаещи самото
материално правоотношение между страните т.е. действителна ли е ипотеката, учредена
върху имота, който е изнесен на публична продан от ЧСИ респ. има ли ОББ АД качеството
на привилегирован кредитор по смисъла на чл.136 ЗЗД. Така и правната теория разглежда
протокола за разпределение като акт, с който се определя кои притезания подлежат на
удовлетворение, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума от събраната се полага
за изплащане на всяко едно от тях.
3
Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква
сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу
разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в
принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод
извършено разпределение.
Ако на жалбоподателя не е ясно разпределението, той би могъл да поиска сметка
от ЧСИ, в която да се разбият по пера отделните вземания, въпреки че в приложеното
към делото разпределение достатъчно ясно и категорично са посочени отделните суми
по отделни пера. При така възприетата ограничителна уредба на обжалването в действащия
ГПК, са заложени очаквания за по-бърз и ефективен изпълнителен процес чрез намаляване
възможността за злоупотреба с правото на жалба. Следва да се отбележи, че по този начин
не се ограничава правото на защита на длъжника, с оглед предвидената възможност за
оспорване на изпълнението чрез иск по реда на чл.439 ГПК, както и специалния деликтен
иск по чл.74 ЗЧСИ, а такива няма депозирани.
Отделно от гореизложеното между образуване на изп.производство на
26.04.2016г. и проведената публична продан, в резултат на което се прави процесното
разпределение, е изтекъл период повече от четири години, в рамките на който длъжникът е
имал реалната възможност да изпълни доброволно и така да осуети извършването на
публична продан, което очевидно не е направено. Следва да се отбележи, че ОББ АД е
ипотекарен кредитор с две поредни ипотеки, първата от които ЧСИ изрично е посочил, че
не е подновена по реда на чл.172 ЗЗД и е загубила ред, поради което с привилегия се ползва
само вземането, обезпечено с втората по време ипотека, но отново в полза на ОББ АД,
поради което се ползва привилегията по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД.
Воден от изложеното и на основание чл.463 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26619/19.10.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 8837/2020г.
по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата на И. А. И.,
в качеството на длъжник, срещу разпределение от 03.07.2020г. на постъпили суми след
извършена публична продан на недвижимо имущество по реда на чл.460 ГПК по изп. дело
№20168630401084 по описа на ЧСИ С. Х. с район на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5