№ 114
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу постановеното по т.д.
№401/2023 г. по описа на ОС - Варна решение №294/01.07.2024 г., в частта с която
въззивникът е осъден да заплати на З И. М. от с.Михалич, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на нанесени телесни увреждания и прекъсване на
бременността й, причинени от настъпило ПТП на 04.08.2022 г. по пътя между гр. Долни
Чифлик и с.Пчелник, за горницата над 250 000 лева до присъдените 450 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2022 г. до окончателното й заплащане.
Във въззивната жалба се излага съображение за незаконосъобразност на съдебното
решение. Твърди, че размерът който е определен за обезщетение е несправедлив, както и че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се отклонение от практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД, което води до завишен размер на обезщетение.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор, се излагат подробни
съображения за оставянето на въззивната жалба без уважение.
Постъпила е и частна жалба от З И. М. от с.Михалич срещу постановеното по т.д.
№401/2023 г. по описа на ОС - Варна определение №92/20.01.2025 г., с което съдът е оставил
без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, чрез увеличение размера на адвокатското
възнаграждение.
Насрещната страна е подала писмен отговор, в който се излага становище за
неснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане
1
на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 250 000 лв., решението е влязло в
сила в осъдителната част за сумите 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и 14 046.23 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на
формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по
делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за
справедливост и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и експертни заключения се установява, че въззиваемата М., в резултат на произшествието е
получила травматични увреждания, изразяващи се в 1. Травма на главата - разкъсно-
контузна рана в дясната част на темето; 2. Гръдна травма: счупване на единадесето ребо в
ляво; контузия на белите дробове в дясно; охлузвания по гръдния кош; 3. Травма на корема:
охлузвания и кръвонасядания по корема; 4.Травма на гръбначен стълб: счупвания на десните
странични израстъци на първи, втори, трети, четвърти и пети поясен прешлен и бодилестия
израстък на пети поясен прешлен; 5. Травма на таза многофрагментно счупване на
кръсцовата кост; многофрагментни счупвания на срамните кости двустранно; 6. Травми в
областта на ръцете - охлузвания на ръцете; охлузване на десен лакът; разкъсно-контузна
рана на ляв лакът; охлузвания; 7. Травми в областта на краката: охлузвания по двете бедра;
разкъсно-контузна рана на дясно бедро; многофрагментно счупване на дясната бедрена кост
в долната и част със засягане на ставната повърхност; счупване на малкия пищял на десен
крак в горната му част; многофрагментно счупване на голям пищял в средна към долна
трета на ляв крак; изкълчване на близката тибиофибуларна става на ляв крак; 8. Остра
кръвозагуба - установени стойности на хемоглобина - 58 гр/л. Установен е и абортиран плод
в матката с размери отговарящи на 1-2 лунарен месец от бременността като експертите са
категорични, че спонтанния аборт е вследствие на ПТП-то.
Установените счупвания са наложили оперативна намеса за наместване фрагментите
и стабилизиране на поясните отдели на гръбначния стълб. Развилият се остър анемичен
синдром като част от клиничната изява на съчетаната травма е обусловил разстройство на
здравето временно опасно за живота. Състоянието е овладяно чрез спешно кръвопреливане.
Травмата в областта на таза е обусловила трайно затруднение в движението на
долните крайници за период от около една година, а травмите в областта на гръбначния
стълб са обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 6
месеца.
Според експертизата, многофрагментното счупване на дясна бедрена кост, въпреки
приложеното адекватно лечение се е усложнило с незарастване на костите на дясно бедро и
образуване на псевдоартроза /лъжлива става/. Същото се е получило и с счупването на голям
пищял на подбедрицата на ляв крак. Към момента възможността и за ходене е ограничена и
доколкото е възможна се дължи на поставените там остеосинтезни материали. Това
състояние експертите определят като ОСАКАТЯВАНЕ на десен и ляв крак.
Посочените увреждания са наложили извършването на множество оперативни
интервенции, всичките с висока степен на сложност и изискващи голям опит и
квалификация от лекарите, както и специализирано хирургическо оборудване за тяхното
2
провеждане. В резултат на получените травми и проведените към момента на прегледа
операции вещите лица са констатирали по тялото на въззивемата вертикален ръбец по гърба
в срединна поясна област с дължина около 30см., груби белези по цялата предна и външна
част на дясно бедро, предна повърхност на коляното и предна повърхност на дясна
подбедрица, наличие на масивни белези по предна повърхност на лява подбедрица. Всички
ръбци са с белезниково розов цвят, добре видими и според експертите отговарят на
медикобиологична квалификация ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ. Без хирургически интервенции
обичайния вид на кожата не може да се възстанови.
При извършения преглед, вещите лица са установили, че лечебно-възстановителния
процес не е приключил, като възможностите за ходене са силно ограничени и болезнени. Без
бъдещи оперативни интервенции, които евентуално да коригират възникналите лъжкливи
стави е невъзможно възстановяване на състоянието и нормално ходене. Вещите лица сочат,
че не може да се даде гаранция за подобряване на възможностите й за ходене въпреки
евентуално проведени бъдещи операции.
От заключението се установява още, че процесното ПТП е довело въззиваемата до
ДЕТЕРОДНА НЕССПОСОБНОСТ, тъй като получените травми не позволяват пострадалата
да роди по естествен път при бъдещо забременяване. Според експерта д-р С – акушер-
гинеколог, фрактурата на срамната кост не позволява раждане по естествен път, защото тя е
най-важният елемент от тазови пръстен на изхода на таза. Вещото лице категорично сочи, че
увреждането е трайно и при всяка последваща бременност възможността от тежки
последствия за майката и плода са големи, поради което единствената възможност и то при
положение, че изобщо е възможно износване на плода е раждане чрез Цезарово
сечение.
От показанията на свидетелите Ф А Х, Е И. М., Ф А М, които съдът кредитира като
непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от
ГПК се установява, че след инцидента въззиваемата е била настанена в болница, била е
напълно неподвижна, не можела да се обслужва сама и имала нужда от постоянни грижи,
като десният й крак е бил двойно по-широк, много надут и вдигнат. По повод травмите от
произшествието били извършени седем операции, като по време на болничния престой, а и
след това въззиваемата била напълно неподвижна. Престоят в болницата продължил до
23.08.2022 г., след което пострадалата била транспортирана до жилището на родителите й,
които са полагали грижи за нея, тъй като съпругът й също се е възстановявал от травмите си
след ПТП-то. Едва в края на м.декември, въззиваемата за пръв път била изправена и
направила първата крачка с помощта на родителите си. През цялото време е била
обслужвана от родителите си, като ползвала памперси около 2-3 месеца, а след това е имала
поставен катетър. Периодът на пълна зависимост от чужди грижи е продължил около 7
месеца, а след това ползвала проходилка за период от година и повече, като към настоящия
момент се придвижва с помощта количка и патерици. От многото рани и операции, по
тялото на въззиваемата останали много белези, от които тя много се срамувала, постоянно
говорила за травмата, която е получила, че не може да има повече деца, че не е пълноценна
като жена, че мечтите й вече са се сринали.
Според свидетелите и към настоящият момент, въззиваемата изпитва много болки,
постоянно приема няколко вида болкоуспокояващи и има ограничения в движението на
краката. Свидетелите обясняват, че в психическото състояние на ищцата настъпила
съществена промяна – преди инцидента била много общителна и жизнерадостна, а
впоследствие се затворила в себе си, ограничила контактите, много тежко преживяла
прекъсването на бременността си, както и това, че лекарите й съобщили, че в бъдеще много
трудно ще има дете, предвид получените травми и лекарствата, които би трябвало да взима
във връзка с тях.
От заключението на вещите лица по съдебно-психологичната и психиатрична
експертиза се установява, че при въззиваемата е имало остра стресова реакция и
разстройство в адаптацията й, на базата, на които, поради продължителността на
разстройството, са се развили симптоми на смесеното тревожнодепресивно разстройство,
3
които са установяват и към момент на изследването, като причината за това е ПТП-то и
последиците от него. Особено доминиращи са страховете свързани със загубата на желаната
бременност и невъзможността да бъде пълноценна жена и майка, както и страховете
свързани с бъдеща трайна двигателна инвалидизация. Установени са нарушение на съня,
тревожност, трайно потиснато настроение, мисли за безперспективност. Това е дълбока и
трайна промяна в психологичното състояние и се налага интензивно и продължително
психологично и психиатрично лечение, което да промени нагласите й към живота и тя да се
мотивира за живот при новите условия.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение №22 от
11.03.2022 г. по гр. д. №117/2021 г. на Върховен касационен съд и редица други.
Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите,
са обусловили болки, страдания със значителен интензитет, причинили са невъзможност за
самообслужване за елементарни дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и
др. и необходимост от активната чужда помощ за продължителен период от време, като
процесът на възстановяване не е приключил напълно и няма ясна прогноза както относно
времето, през което последствията от произшествието могат да бъдат преодоляни, така и
относно възможността за възстановяване в пълен обем. Преживеният стрес, проявените
страхови изживявания и отбягващо поведение, обосновават извод за значителни физически
и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата е
претърпяла и ще продължава да търпи, с оглед неблагоприятните прогнози за възможност за
пълно възстановяване на физическото и психическото здраве, като последица от получените
травматични увреждания. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности.
Настъпила е коренна промяна в обичаен начин на съществуване и живот, било е невъзможно
самостоятелно функциониране за значителен период от време, почти пълна загуба на
работоспособност (95% с чужда помощ, съобразно решение на ТЕЛК), а преживяното
събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало у пострадалото лице
последваща висока тревожност и интензивни негативни емоционални
преживявания.
По делото безспорно е установена детеродна неспособност, изразяваща се в
невъзможност ищцата да ражда по естествен път. Това неминуемо е довело до негативни
изживявания и стрес, което в значителна степен е обусловило отрицателното
себевъзприятие, че не е здрава и пълноценна жена. В обективен план настъпилата увреда
отнема присъща на жените функция - раждането по естествен път, като лишава
въззиваемата от възможността за избор при раждането, тъй като оперативната намеса в
4
бъдеще ще е неизбежна. Тази невъзможност е необратима, като според вещото лице, при
всяка последваща бременност възможността от тежки последствия за майката и плода са
големи. Отнемането на възможността за раждане по естествен път нарушава нормалните
репродуктивни функции на жената. Безспорно е, че съществува възможността за раждане
чрез метода на оперативната намеса, но същият е вторична възможност, приложима основно
при проблемна бременност или по желание на родилката, който обаче не е естествения и
природно присъщ начин на раждане.
Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните
доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил съществено върху
неимуществената сфера на въззиваемата, поради което критерият на справедливостта
изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира
неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл.52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищцата, общественият
критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, възрастта на пострадалата към датата
на настъпване на процесното ПТП /22 години/, както и предвид обичайната съдебна
практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на
вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е 450 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази
разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само
заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са
причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или
бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде
неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или
бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността
на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието
на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и вредата. Във
всички случаи действията на деликвента и на увредения, които са довели до настъпването на
общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с
непозволеното увреждане, но не и след това. За наличието на съпричиняване не се изисква
противоправност и вина на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата
вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963 година от значение за прилагането на
съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на пострадалия.
Намаляването на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД не представлява
санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово
задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването на който правото
свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици изразяващи се в
намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното
увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от
допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично
начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий
в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема
предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между
тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при които не
се изисква виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите когато
съпричиняването е допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат да
5
разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на
обезщетението като такъв се използва и степента на вината, при който водещи са тежестта
на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този случай, ако
вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в правоотношението,
то се преценява коя от тях по-голяма от другата, а ако се приеме, че двете вини са
равнозначни, обезщетението се намалява поравно. Освен тези два критерии, като критерий
за намаляване на обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое
усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки
един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на
дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с
друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на
непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат.
В срока за отговор на исковата молба, ответното застрахователно дружество е
въвело в предмета на производството възражение за съпричиняване на вредонносния
резултат изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, което съдът намира за
неоснователно поради следните
съображения:
Съгласно чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДвП, бременните жени могат да не използват
обезопасителни колани. Обстоятелството, че към датата на ПТП въззиваемата е била
бременна се установява от заключението на вещите лица по извършената СМЕ.
Установеното законово правило на чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДвП, което освобождава бременните
жени от задължение да използват предпазен колан, не е поставено в зависимост от никакво
друго условие, освен жената да е бременна. Бременността е обективно физиологично
състояние, което може да бъде определено с ясни материални критерии. В конкретния
случай не само се установява по категоричен начин, че пострадалата е била бременна, но и
се установява, че е имала ясно съзнание за това обстоятелство, съобразно соченото в СМЕ.
Предвид това за съда отпада необходимостта да съобрази други обстоятелства, включително
и данните, че бременността е била в сравнително ранна фаза, плода се е намирал на нивото
на тазовите кости и поставянето на обезопасителен колан не би му нанесло вреди. Това е
единствения начин да бъде тълкувана законовата разпоредба на чл.137а, ал.1, т.1 от ЗДвП,
тъй като в нея не се съдържат други критерии, например бременните да са освободени от
задължение за поставяне на колан, само когато това може да навреди на
плода.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
По частната жалба:
С определение №92/20.01.2025 г. е оставено без уважение искането на З М. за
изменение на постановеното по делото решение № 90/23.02.2024 г. в частта за разноските,
чрез увеличаване размера на адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и
не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
6
засяга всички минали или бъдещи последици.
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за
всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите
на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС
- определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение №
474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение №2282 от 16.08.2024
г. по т. д. №1925/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочената практика на СЕС и ВКС намира приложение и към нормата на
чл.38, ал.2 ЗАдв. при определяне размера на адвокатското възнаграждение.
В разглеждания случай, се касае за типичен спор с правно основание чл.432 от КЗ, по
чиито предмет е налице трайна съдебна практика. Защитата на ищцата е осъществена с
исковата и допълнителна искова молба и явяване в две съдебни заседания, по време на които
са излушани показанията на трима свидетели и обясненията на вещи лица по две
експертизи.
Спрямо тези критерии и извършените действия, възнаграждение от 15 000 лева,
съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на
извършените процесуални действия.
В този смисъл настоящият състав намира за справедливо възнаграждението от 15 000
лева, за защита пред първата инстанция, който е присъден с решението, поради което и
молбата за изменение, правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд, с
оглед на което и частната жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 7200 лева с ДДС. Възнаграждението се определя
съоразно обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото и факта, че
производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание. С оглед
задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда.
В производството по чл.248 от ГПК, разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №294/01.07.2024 г., постановено по т.д.№401/2023 г. по
описа на ОС - Варна в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София е осъдено да заплати на З И. М. от с.Михалич, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на нанесени телесни увреждания и прекъсване на
бременността й, причинени от настъпило ПТП на 04.08.2022 г. по пътя между гр. Долни
Чифлик и с.Пчелник, за горницата над 250 000 лева до присъдените 450 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на З И. М. от с.Михалич срещу
постановеното по т.д.№401/2023 г. по описа на ОС - Варна определение №92/20.01.2025 г., с
което съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното по
7
делото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, чрез увеличение размера на
адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., адвокат при ШАК, служ. адрес гр.София, пл.“Позитано“ 2, като
пълномощник на З М., сумата от 7200 (седем хиляди и двеста) лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8