№ 537
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 280812/11.11.2020г., подадена от
„Ди Ей Макс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Приморски", ул. „28-ма" № 2, представлявано от управителя
А.С.Ч., срещу решение №260737/16.10.2020г., постановено по гр.д. №
12757/2019г. на РС - Варна, 16 съдебен състав, с което е осъден въззивникът
да заплати на Сдружение - Клуб по танци „Стар Денс", вписано в ТРРЮЛНЦ
воден при АВ към МП, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к. „Трошево", бл. 19, вх. 6, ет. 3, ап. 33, чрез представляващия
сдружението Р.Е.Х., сумата в размер на 3100,06 лв. /три хиляди и сто лева и
шест стотинки/, представляваща разходи за поправяне на вреди от
некачествено изпълнение на ремонт на покрив по Договор за извършване на
строително монтажни работи от 14.07.2015 г., изразяващи се в
необходимостта от ремонт, съответно сваляне на вложените и поставяне на
нови материали, заплащане на труд и други съпътстващи дейности за
отстраняване на щетите, причинени от ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на искова молба - 09.08.2019 год., до
1
окончателно заплащане, на основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
Навежда се оплакване, че не са обсъдени всички твърдения на страните и
събраните доказателства, поради което решението е необосновано. Сочи се,
че е недопустимо кумулативното упражняване на правата по чл.265 ЗЗД, а в
случая са извършени две поправки след приемане на работата и заявена
рекламация. Излага се, че липсват доказателства, че състоянието на
вътрешните помещения е такова вследствие некачествено изпълнение на
извършените ремонтни дейности. Сочи се, че покривът е обща част на
сградата и неустановен по делото остава въпросът за правото на ищеца да
възлага изработка и да претендира обезщетение. Като необоснован се оспорва
изводът на съда за уважаване на пълния размер на претенцията при твърдения
за частично разваляне на положената хидроизолация. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбата се
поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалбаот
Сдружение - Клуб по танци „Стар Денс", с който се изразява становище за
допустимост на въззивната жалба, оспорва се същата като неоснователна.
Счита се, че несъответстващо на дължимата грижа е възражението на
въззивника, че с поставянето на няколко парчета нова изолация през 2017г.,
изпълнителят е изпълнил отговорността си за недостатъци към възложителя,
тъй като тази поправка е некачествена и се равнява на пълно неизпълнение.
Поддържа се по подробно изложени съображения, че изводите на съда са
обосновани и кореспондиращи на събраните по делото доказателства, а
ищецът е доказал всички необходими предпоставки за уважаване на иска.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
на сторените разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната
жалба се поддържа. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата с твърдение, че адв. В. е освободила
представляваното от нея сдружение по реда на посочения текст.
Въззивнатажалбае редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в
2
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
Сдружение - Клуб по танци „Стар Денс" срещу „Ди Ей Макс" ЕООД за
заплащане на сумата, присъдена с обжалваното решение. В исковата молба се
твърди, че ищецът е наемател на недвижим имот – частна държавна
собственост, представляващ едноетажна сграда в гр. Варна. Сключил с
ответника договор за извършване на строителни и монтажни работи,
изразяващи се в цялостен ремонт и хидроизолация на плосък покрив с площ
от 230 кв.м. Този ремонт бил извършен и заплатен в срок. Една година по-
късно започнали течове в сградата. След оглед, ответникът заявил, че
проблемът се е появил от запушени улуци. През втората зима, положението в
залата се влошило. По препоръка на ответника, ищецът наел фирма, която
изрязала дърветата около залата, измазали с хидроизолация предната външна
част на залата и вътрешната, но течовете продължили. Сдружението се
консултирало с друга фирма, която заявила, че проблемът е от некачествено
изпълнен ремонт на покрива. Многократно в продължение на три години бил
канен управителят на ответното дружество да се поправи покривът, но той не
отговарял, или отлагал изпълнението. През октомври 2017г. махнал няколко
стари парчета изолация и сложил нови, като част от тях поддали заради
3
времето. През 2018г. ответникът решил да направи ремонт на покрива, като
установил, че поставената от него хидроизолация се е развалила. Използвал
газопламъчен метод, като закърпил с различни материали и остатъци. Ищецът
направил нов вътрешен ремонт на залата, която след първия есенен дъжд за
2018г. била отново наводнена. След лично качване на покрива на управителя
на сдружението, било установено, че покривът не е завършен. За пореден път
бил направен опит за разговори с ответника, но той не се отзовал. Предвид
необходимостта от извършване на неотложни СМР, било проведено
производство по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. 2036/2019г. по
описа на ВРС, по което се установило некачествено изпълнение и размерът на
настъпилите вреди. Моли се за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска. Възразил е, че
ищецът не е легитимиран да води иска, тъй като не е собственик на сградата.
Направил е възражение за погасяване по давност на вземането. Изложил е
подробни доводи, че се касае за недовършеност на допълнително
възложените дейности, но не и че първоначално престираните ремонтни
дейности са некачествено изпълнени.Излага се, че липсват доказателства, че
състоянието на вътрешните помещения е такова вследствие некачествено
изпълнение на извършените ремонтни дейности. Моли се за отхвърляне на
предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С договор от 14.07.2015г. ищецът е възложил на ответника цялостен
ремонт на покрив, хидроизолация на 230 кв.м. Към договора е изготвена
оферта от изпълнителя на стойност 3534.03лв.
Съобразно заключението на вещото лице П.П., приобщено в
производството по чл.207 ГПК по ч.гр.д. 2036/2019г. по описа на ВРС, са
налице увреждания в залата и в двете помещения вдясно от входа вследствие
извършения ремонт на покрив. Покривната хидроизолация е нанесена върху
старата хидроизолация, но не е изпълнена цялостно. Вложените материали
отговарят на стандартите за този вид изделия. Стойността на СМР,
необходими за отстраняване на констатираните недостатъци е 2972лв. с ДДС,
4
като вещото лице посочва и че за шпакловка и пребоядисване по стени и
тавани са необходими 128.06лв. И към момента на огледа са налични мокри
петна по таваните на помещенията. Има вероятност от разрушаване на
таванната мазилка.
Съгласно заключението на вещото лице Т.О., прието в първа инстанция,
е възможно през недобре обработени участъци от фугите между панелите на
сградата, да е прониквало определено количество вода, което важи само за
външния контур. Останалите компрометирани участъци по таваните на
помещенията не се дължат на външните ограждащи панели и фугите между
тях.
Съобразно протокол от 16.09.2019г., „Хидротех 37“ ООД е извършило
описани ремонтни дейности по възлагане на Сдружение „Клуб по танци Стар
Денс“ на стойност 1710лв., която е обективирана в приложени фактури от
11.09.2019г. и 16.09.2019г.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е възникнала
валидно облигационна връзка по описания в исковата молба договор за
изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, работата по който е приета от
сдружението – ищец и заплатено възнаграждение на изпълнителя.
Спорно е дали работата е изпълнена с недостатъци, респективно налице
ли са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в
претендирания от ищеца размер.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на легитимация на
ищеца по предявения иск поради обстоятелството, че ищецът не е собственик
на сградата. Претенцията е за ангажиране на договорна отговорност и от
значение е кой е страна в облигационната връзка, а по делото няма спор, че
сдружението – ищец е страна – възложител по процесния договор за
изработка, което обуславя и процесуалната, и материалноправната му
легитимация по предявения иск. Това е причината за неоснователност и на
възражението, че покривът е обща част, ведно с факта, че не се установява
5
сградата да се състои от повече самостоятелни обекти, които да са
собственост на различни лица.
Съобразно чл.265, ал.1 ЗЗД, ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от
него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за
поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Настоящият въззивен състав намира, че от ангажираните по делото
доказателства – заключения на вещите лица от приобщените съдебно-
технически експертизи в производството по обезпечаване на доказателства и
впоследствие в рамките на първата инстанция, по безпротиворечив начин се
установяват твърденията в исковата молба, че след приемане на работата, са
се появили скрити недостатъци по смисъла на чл.264 ЗЗД, за които
ответникът не е оспорил, че е бил уведомяван. Заключенията на вещите лица
съдът кредитира изцяло като обективни и компетентно дадени и
неопровергани от други доказателства по делото. Вещото лице П.П., което е
извършило оглед преди да са предприемани действия по ремонт на залата от
трето лице, недвусмислено дава отговор, подробно описан по-горе, че са
налице увреждания, които са следствие именно от извършения ремонт.
Заключението на вещото лице П. се подкрепя и от изводите на вещото лице
Т.О., което посочва, че дори и да е прониквало някакво количество вода
между панелите на сградата, то останалите компрометирани участъци на
таваните не се дължат на това. Индиция, че сградата се е нуждаела от ремонт,
т.е. отстраняване на недостатъци от работата на ответника, е и доказаното по
делото обстоятелство, че трето лице впоследствие е извършвало ремонтни
дейности, след които проблемите са частично отстранени. Изложеното
обуславя извод за неоснователност на възражението, че липсват
доказателства, че състоянието на вътрешните помещения е такова вследствие
некачествено изпълнение на извършените ремонтни дейности.
И след като работата е изпълнена с недостатъци, за което изпълнителят
е бил надлежно уведомен, то за възложителя се е породило правото по чл.265
ЗЗД да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, чийто размер
от 3100.06лв. е в цялост доказан по делото от заключението на вещото лице
6
П.П..
Като неоснователно се преценява и възражението на въззивника, че е
недопустимо ангажиране на отговорността му поради обстоятелството, че е
извършвал поправка на изработеното и не следва да се кумулират права по
чл.265 ЗЗД. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че с осъществените последващи негови действия, изпълнителят
не е отстранил проявилите се недостатъци и същите са били налице и към
момента на огледа на вещото лице Пл. П., поради което до извършване на
същинска поправка на изработеното, не би могло да се говори за кумулиране
на отговорност.
Във въззивната жалба не е наведено оплакване срещу извода на съда, че
правото на възложителя да иска заплащане на разходите, необходими за
поправката, не е погасено по давност. За пълнота следва да се посочи, че
петгодишният срок при строителни работи, предвиден в чл.265, ал.3 ЗЗД не е
изтекъл дори и броен от момента на приемане на работата през 2015г.
доколкото исковата молба е предявена през 2019г.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на въззивната
жалба. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, в полза на въззивника не се следват разноски.
От въззиваемата страна е отправено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката на страната по реда на чл.38 ЗАдв.
Посочената норма предвижда три изчерпателно изброени хипотези, в които
адвокатът може да предостави безплатна адвокатска защита. В процесния
случай, предоставянето на безплатна правна помощ не се обосновава
конкретно с нито една от предвидените в закона предпоставки, които съдът не
би могъл да презюмира. Поради това, не може да се направи извод за
възникнало право за изплащане на възнаграждение на адвоката по посочения
ред и същото не следва да бъде присъждано.
Водим от горното, съдебният състав
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260737/16.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 12757/2019г. на Районен съд - Варна, 16 съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8