МОТИВИ към присъда по НОХД № 571 по описа на Карловски
районен съд за 2018 година
Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против
подсъдимия Х.М.А. за това, че на 16.08.2018г. в землището на с.А., обл.П.на гл.път
I-6 гр.С.– гр.Б.при км.264+371м., в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление №17-0281-000923/15.09.2017г.,
на Началник Група към ОДМВР П., РУ К., упълномощен с МЗ
рег.№8121з-952/20.07.2017г., влязло в законна сила на 27.10.2017г. за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление извършил такова деяние, а именно -
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка ,,Н.”, модел ,,Т.” с
рег.№*****без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в,
ал.2 НК
Представителят на Районна прокуратура – К. поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78А от НК, което да е в размер около минималния предвиден такъв.
Подсъдимият Х.М.А. се
е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл.
372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от
подсъдимия ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразява пред съда съжаление. Защитникът на подсъдимия – адвокат Ш. моли за административно
наказание глоба около минималния размер от 1000 лева. Подсъдимият се солидаризира
със становището на защитника си.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание,
подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за
разпит на свидетелите Д.С.Н. и И.Г.Т., АУАН бл. № 581931/16.08.2018г.,
наказателно постановление №17-0281-000923/15.09.2017г., справка за нарушител,
справка от РУ на МВР К. от 20.08.2018г., заповед № 8121з-952/20.07.2017г., свидетелство за регистрация част 2, справка ЦБКАТ, справка за регистрация в ЦПР, справка за
лице, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, справка от
РП К. от 28.08.2018г., справка от ТД на НАП , ведно с три броя разпореждания,
намери за установено следното:
Подсъдимият Х.М.А.,
ЕГН ********** е роден на *** ***. *****.
Бил е осъждан по НОХД № 247/2007г. по описа на Районен съд К., по което с
влязло в законна сила на 27.02.2008г. споразумение за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, му е
наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца , задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и поправителен труд за срок
от шест месеца с десет на сто удръжки от трудовото възнаграждение. Наказанието е изтърпяно на 16.11.2008г. От
изтърпяването му до извършване на процесното деяние са изминали повече от две
години по смисъла на чл. 88а ал. 1 вр. чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК и е със заличени
последици. Бил е освобождаван от наказателна отговорност по НАХД № 289/2005г.
по описа на Районен съд К., по което с влязло в законна сила на 09.01.2006г.
решение е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв. Глобата е платена на 23.11.2016г., като до
датата на извършване на процесното деяние е изтекъл срокът по чл. 86 ал. 1 т. 3
от НК и са заличени последиците по приложението на чл. 78а от НК.
Подсъдимият не притежава свидетелство за управление на
МПС и не е правоспособен водач.
На 26.08.2017г. с акт
№116459 за установяване на административно нарушение е било започнато
административнонаказателно производство /АНП/ срещу подсъдимия А. за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП. Производството приключило с издаването на наказателно постановление № 17-0281-000923 от
15.09.2018 г. на Началник Група към ОДМВР П., РУ К., упълномощен с МЗ
рег.№8121з-952/20.07.2017г., с което А. бил наказан по административен ред, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП, за това, че е управлявал МПС -
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. №*******, без да е правоспособен
водач. Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия, не било
обжалвано и влязло в сила на 27.10.2017 г.
Въпреки, че не бил
правоспособен водач, още преди да е изтекъл едногодишен срок от наказването му
по административен ред, на 16.08.2018 г., подсъдимият решил да управлява
моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „Н.“, модел „Т.“ с рег. №*******,
собственост на брат му Г.А.. Около 15.55 часа, управлявал лекия автомобил, по гл.път I-6 /подбалкански път С.–Б./, като
минал през с. А., движейки се в западна посока. По същото време, на
местостоянка на главния път в с.А., западно от центъра на селото, имало
полицейски патрул, който осъществявал контрол на пътното движение. Патрулът бил в състав от
полицейските служители – свидетелите Н. и Т.. Те забелязали движещия се покрай
тях автомобил марка „Н.“, модел „Т.“ с рег. №*****и решили да извършат проверка
на водача му и на документите на автомобила. Тръгнали със служебния автомобил
след него, с известно забавяне при включване в движението, като го настигнали в
землището на с.А., на гл.път I-6 гр.С.–
гр.Б.при км.264+371м / пред портала на
изпитателен полигон на ***ЕАД С./, и чрез подаване на светлинен и звуков
сигнал било разпоредено на водача му да отбие в дясно и да спре.
В хода на проверката,
полицейските служители установили, че автомобилът е управляван от подсъдимия
Х.А., и че същият не е правоспособен водач и управлява МПС в едногодишния срок
от наказването му за такова деяние. Срещу А. бил съставен АУАН № 581931 от
16.08.2018 г. за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, който подписал без
възражения.
Така
описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4
от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания по делото. Показанията на свидетелите съдът възприема
като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по
делото писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства АУАН бл. № 581931/16.08.2018г.,
наказателно постановление №17-0281-000923/15.09.2017г., справка за нарушител,
справка от РУ на МВР К. от 20.08.2018г., заповед № 8121з-952/20.07.2017г., свидетелство за регистрация част 2, справка ЦБКАТ, справка за регистрация в ЦПР, справка за
лице, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, справка от
РП К. от 28.08.2018г., справка от ТД на НАП , ведно с три броя разпореждания.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдът напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и
правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си
подсъдимият Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК.
Същият на 16.08.2018г. в землището на с.А., обл.П.на гл.път I-6 гр.С.– гр.Б.при
км.264+371м., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление №17-0281-000923/15.09.2017г., на Началник Група към
ОДМВР П., РУ К., упълномощен с МЗ рег.№8121з-952/20.07.2017г., влязло в законна
сила на 27.10.2017г. за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извършил
такова деяние, а именно - управлявал моторно превозно средство лек автомобил
марка ,,Н.”, модел ,,Т.” с рег.№*****без съответно свидетелство за управление.
Подсъдимият е субект
на престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК. Същият е наказателно отговорно лице
по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК, не притежава свидетелство за правоуправление
на МПС и не е правоспособен водач.
От обективна страна е
осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав, като на
инкриминираната дата е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
,,Н.”, модел ,,Т.” с рег.№ *******.
Налице е другия
обективен елемент от състава на престъплението – деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването на подсъдимия по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно
постановление №17-0281-000923/15.09.2017г., на Началник Група към ОДМВР П., РУ
К., упълномощен с МЗ рег.№8121з-952/20.07.2017г., влязло в законна сила на
27.10.2017г..
От субективна страна,
А. е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява МПС, без
да притежава съответно свидетелство за управление на такова, че е наказван по
административен ред за същото деяние и не е изтекъл едногодишен срок от тогава,
предвиждал е, че по този начин застрашава безопасността на движението по
пътищата, в което се изразява обществената опасност на деянието и е целял
последното.
За престъплението по
чл. 343в ал. 2 от НК законът предвижда наказание от една до три години лишаване
от свобода и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Подсъдимият не е
осъждан(реабилитиран е), заличени са последиците от приложение спрямо
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. От извършеното от него деяние не са настъпили
имуществени вреди. Поради това съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 78А от НК и А. да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК.
Следва да му се наложи административно
наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно
наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно
за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е
административно наказание глоба в размер на 1200 лева. Изводът на съда е
основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Подсъдимият признава вината си, има добросъвестно процесуално
поведение, извършеното престъпление е леко, семейноангажиран е, макар и във
фактическо съжителство. Поради
изложеното, съдът намира, че за извършеното от А. следва да му бъде определено
административно наказание глоба при превес на смекчаващи обстоятелства, в
близък до минималния размер от 1200 лв., но не и в минималния такъв, отчитайки
като лоши характеристични данни осъждането, за което е бил реабилитиран и
приложението спрямо него на освобождаването от наказателна отговорност, чиито
последици са заличени.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.