РЕШЕНИЕ
№ 2163
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110116554 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „БЛЯК СИЙ
ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. *******, чрез процесуалния му представител –
адв. Г. М., срещу Н. Л. А., родена на ********** г., гражданка на Руската
Федерация, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата 3256.04 евро, представляваща
незаплатено възнаграждение за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., по сключен между
страните договор за поддръжка и управление от 20.01.2009 г. във връзка с
притежавания от ответницата самостоятелен обект с идентификатор
*******58, находящ се в гр. Обзор, местност *******, представляващ Ателие
*******, от която незаплатеното възнаграждение по договора за 2020 г. е
251.57 евро, за 2021 г. – 1445.81 евро, а за 2022 г. – 1558.66 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД
излага, че праводателят му „Бляк сий инвестмънт тръст мениджмънт“ ЕООД
е сключил договор за поддръжка и управление с ответницата на 20.01.2019 г.,
по силата на който срещу възнаграждение е уговорено ищецът да извършва
услугите, изчерпателно посочени в чл. 1.1 от договора, касаещи комплекса, в
който ответницата притежава самостоятелен обект на правото на собственост,
а именно организационното, техническото и административно управление на
общите части и съоръжения на комплекса. Поддържа, че уговорената такса за
поддръжка се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация,
1
определена от НСИ, съгласно чл. 5.1 от договора. Годишната такса се
заплаща авансово, след издаване на проформа фактура, но не по-късно от 31
декември на предходната година. Посочва, че площта на собствения на
ответната страна обект с идентификатор *******58 е 93.11 кв. м., в това
число и припадащите се идеални части от общите части на сградата, съгласно
подписания нотариален акт за покупко-продажба, касаещ този имот. Твърди,
че към датата на подаване на исковата молба ответницата не е заплатила в
цялост дължимите от нея суми за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Н. Л. А., чрез процесуалния й представител – адв. И. А.. Поддържа становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че при
оформяне на сделката за покупко-продажба на имота, тя е издала изрично
пълномощно на лицето, подписало от нейно име представения по делото
нотариален акт, касаещ собствения й имот, но не е овластила това лице за
подписване на представения договор за поддържка и управление. Посочва, че
този договор е подписан от нейно име без надлежна представителна власт,
поради което претенцията за заплащане на възнаграждение по този договор се
явява неоснователна. Излага, че е участвала в поддръжката на общото за
всяка етажна собственост имущество и е заплащала на ищцовото дружество
обявяваните суми за поддръжка, включително за процесния период. Твърди,
че е заплатила всички дължими от нея суми за 2020 г. и 2021 г. Счита, че
извършените плащания не са своеобразна ратификация на договора, сключен
от нейно име без представителна власт, а изпълнение на задължението й за
възмездяване на претърпените разходи по уместно водена работа. Поддържа,
че е запозната с предмета на сключени от други съседи договори за
поддръжка и управление. С течение на времето обаче качеството на
предоставените услуги се влошило. Посочва, че както тя, така и други
съсобственици, нееднократно са заявявали пред ищеца забележки по
изпълнението. Писмо с такива забележки е отправила до ищеца на 16.08.2021
г., като му е предоставила срок за отстраняване на констатираните
недостатъци по изпълнението. Със следващо писмо от 29.09.2021 г. е заявила
оплакванията си за липса на взети мерки. В кореспонденция от 01.11.2021 г.
за пореден път отбелязала неотстранените повреди. В края на м. ноември
2021 г. група собственици от комплекса извършили оглед и констатирали
състоянието на комплекса със снимков материал. С писмо от 06.12.2021 г. е
предупредила дружеството за намерението си да прекрати всякакви
взаимоотношения във връзка с поддръжката на комплекса, в случай че не
бъдат предприети необходимите мерки за отстраняване на констатираните
недостатъци. Поради липса на взети мерки е упражнила правата си по чл. 265,
ал. 2, предл. последно ЗЗД и е уведомила дружеството, че не желае занапред
да се възползва от услугите му. Твърди, че договорът е надлежно прекратен
на 31.12.2021 г., като уведомлението за прекратяване е получено от ищеца на
23.01.2022 г. чрез ЧСИ С.Я.. Счита, че всички евентуално претърпени от
ищцовото дружество разходи след заявлението й, че не желае занапред да
ползва услугите му, следва да са за сметка на търговеца. Посочва, че
независимо, че сградата, в която тя притежава самостоятелен обект,
формално отговаря на изискванията по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и притежава
някои от характеристиките на обект „затворен тип“, фактически не е налице
такъв. Сградите, организирани като жилищна група, са построени преди
влизане в сила на въведената законодателно специална форма на управление
2
„комплекс затворен тип“. Поддържа, че при възникване на сградите – етажна
собственост през 2008 г. е действал ПУРНЕС, който е предвиждал управление
само чрез Общо събрание на етажните собственици. Затова сключвани
индивидуални договори с предмет поддръжка на общи части се явяват
нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Недопустимо е с двустранни
договори да се уреждат отношения от компетентността на Общо събрание.
Излага, че договорите между различните собственици на обекти в комплекса
и ищеца са с различна форма – едни са с нотариална заверка на подписите,
други са само в писмена форма, което изключва приложението и последиците
на съответната уредба в закона за „комплекс затворен тип“. Посочва, че
голяма част от забележките по изпълнението касаят именно липсата на
осигурен и поддържан контролиран достъп на външни лица в комплекса,
въпреки сключените договори за охрана и извършваните плащания в тази
връзка. Оспорва претенциите и по размер. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно процесуалните представители на ищеца
– адв. А. Д. и адв. Г. М. поддържат становище за основателност на
предявения иск и молят същият да бъде уважен. В предоставения от съда срок
адв. Д. представя писмена защита.
Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. И.
А., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С влязло в сила протоколно определение от проведеното на 08.03.2024
г. открито съдебно заседание производството по делото в частта му по
предявената искова претенция за разликата над 1558.66 евро до първоначално
претендираната сума в размер на 3256.04 евро е прекратено, на основание чл.
232 ГПК, предвид й извършеното плащане на дължимите суми за 2020 г. и
2021г. от страна на ответницата. Допуснато е съответно изменение в размера
на исковата претенция, на основание чл. 214 ГПК, като същата се счита
предявена за сумата 1558.66 евро, представляваща незаплатено
възнаграждение за 2022 г. по сключения договор за поддръжка и управление
от 20.01.2009 г.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване в производството да установи
твърдението си за наличие на валидна облигационна връзка с ответницата по
сключен договор за поддръжка и управление от 20.01.2009 г.; че е изправна
страна по сключения между страните договор, а именно, че е изпълнил
поетите от него задължения, съобразно договора; какъв е размерът на
дължимото възнаграждение за 2022 г.; че претендираното плащание е
изискуемо, тоест да установи кога е падежът на задължението за заплащане
на възнаграждението по договора.
В тежест на ответницата е да установи правоизключващите и
правоунищожаващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, в това число, че е отправяла към ищеца забележки по
изпълнението на дейностите за поддръжка и управление в процесния период;
3
че едностранно и валидно е прекратила действието на договора, считано от
01.01.2022 г., за което ищецът е надлежно уведомен.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата е собственик на
Ателие *******, съставляващо имот с идентификатор *******58, находящ се
в гр. Обзор, местност *******, съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 18.12.2008 г.
Един от основните спорни въпроси между страните е именно дали
между същите съществува валидно облигационно правоотношения по силата
на сключен договор за поддръжка и управление на комплекса, в който е
разположен и собственият на ответницата недвижим имот.
С исковата молба е представен договор за управление от поддръжка от
20.01.2009 г., в който не е изрично посочено, че от името на ответницата
действа неин пълномощник. Това обстоятелство обаче изрично е признато от
процесуалния представител на ищеца в молбата от 06.03.2024 г., а именно, че
договорът е подписан от адв. В. И., който е бил пълномощник на ответницата.
С молба от 14.03.2024 г. адв. И. изрично е посочил, че не разполага с
изисканото от него по реда на чл. 192 ГПК пълномощно, доколкото
документът е унищожен, тъй като съгласно чл. 47 ЗА има задължения да
съхранява документи за клиенти в срок от 5 години.
Предвид изложеното, с категоричност не може да се отговори на
въпроса дали при сключването на процесния договор адв. В. И. е разполагал с
представителна власт да сключи и процесния договор за поддръжка и
управление.
В същото време обаче се установява, че същият този договор е
изпълняван в продължение на над 10 години, съответно постъпвали са
плащания от страна на ответницата с посочено изрично основание чл. 2.1 от
договора – такса /цена/ поддръжка.
Представен е и предварителният договор, сключен между страните от
22.10.2008 г. за продажбата на апартамент *******, в който в чл. 2.2 е
уговорено, че страните се задължават да подпишат договор за поддръжка и
управление на комплекса /Приложение № 2 към договора/.
Всичко посочено и особено изпълнението на задълженията за плащане
на уговореното възнаграждение водят до обоснования правен извод, че
ответницата е имала съзнание за обвързаността си от договор за поддръжка на
комплекса, в който се намира собствения й жилищен имот. Дори да се
приеме, че същият е сключен от лице без представителна власт, то договорът
е потвърден от ответницата в последствие с извършените от нейна страна
плащания.
Показател за съзнанието за наличната договорна връзка между страните
у ответницата е и обстоятелството, че тя е оправила изявление за разваляне на
договора – изпратила е уведомление за прекратяването му, получено от
процесуалния представител на ищеца – адв. А. Д. на 24.01.2022 г. /л. 305 от
делото/.
Необосновани в този смисъл са възраженията в писмения отговор, че
извършените плащания не са своеобразна ратификация на договора, а
изпълнение на задълженията на ответницата за възмездяване на претърпени
разходи по уместно водена работа.
4
Следва да се отбележи, че процесният договор за поддръжка и
управление е сключен преди влизането в сила на ЗУЕС /01.05.2009 г./, който в
чл. 2 предвижда, че управлението на общите части на сгради в режим на
етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се
урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между
инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Тоест, към датата на
подписването му – 20.01.2009 г. е нямало законово изискване за писмено
оформяне на съглашението, а още по-малко за квалифицирана форма за
сключването му. Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
следва да се приеме, че договорът за поддръжка е потвърден именно с
конклудентни действия – плащане на цената за уговорената услуга, доколкото
и с оглед момента на сключване на договора не е необходима някаква
нарочна форма за ратификация на сделката. Неоснователни в този смисъл са
възраженията за нищожност на договора поради липса на предвидена от
закона квалифицирана форма, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
На следващо място, спорен е въпросът дали в случая е налице
„жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на ЗУЕС.
Според легалната дефиниция на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС /в
редакцията на текста преди изменението му през м. септември 2023 г.,
относима към процесния период/, „жилищен комплекс от затворен тип“ е
комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са
построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на
контролиран достъп за външни лица.
От страна на процесуалния представител на ответницата не бяха
оспорени обстоятелствата, че комплексът „Йо България“ формално отговаря
на изискванията на „жилищен комплекс от затворен тип“. В тази връзка и за
процесуална икономия съдът не допусна и експертиза по искане на ищеца за
установяването им. Анализът на показанията на водените от страните
свидетели също води до еднозначния извод, че комплексът е съвкупност от
жилищни сгради, че има и други обекти, обслужващи собствениците,
съответно, че достъпът за външни лица е контролиран. Представено е и
уведомително писмо от Община Несебър, че съгласно чл. 46б ЗУЕС е вписан
жилищен комплекс от затворен тип – Комплекс „*********“, в който са
построени 4 броя сгради, находящи се в ПИ с идентификатор *******212 /л.
795 от делото/.
Ирелевантно в случая е дали с всички собственици на самостоятелни
обекти в комплекса възложителят е сключил отделни договори за поддръжка,
доколкото наличието на такива е неотносимо към изискванията за „жилищен
комплекс от затворен тип“. Ето защо и направените в този смисъл
възражения на процесуалния представител на ответницата съдът намира за
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че процесният договор за
поддръжка, сключен при действието на ПУРНЕС, е нищожен по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради недопустимостта с двустранни договори да се
уреждат отношения от компетентността на Общо събрание. Както правилно
подчертава и процесуалният представител на ищеца, договорът за поддръжка
не е ограничен единствено до общите части в комплекса. Същият е израз на
свободата на договаряне, залегнала като основен принцип в гражданското
право, като няма пречка с такъв договор страните да уговарят достъпа и до
5
луксозни услуги извън обичайното управление.
Спорно в производството е и дали ответницата валидно е упражнила
правото си да развали договора.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ГПК, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.
На първо място, макар че не е въведено изрично в закона, правото да
развали един двустранен договор има изправната страна по същия. В този
смисъл са и задължителните разрешения, дадени в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения, а именно: решение № 235/13.01.2016 г., постановено по
гр. д. № 490/2015 г. по описа на ВКС, III гр. о., решение № 75/01.07.2014 г.,
постановено по т. д. № 3723/2013 г. по описа на ВКС, II т. о., решение №
186/15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 6836/2013 г. по описа на ВКС, III
гр. о. и много други.
Ето защо и само на това основание, отчитайки обстоятелството, че
ответницата е била неизправна страна по облигационното правоотношение
/имала е задължения за плащане на уговореното възнаграждение за 2020 г. и
за 2021 г./, съдът намира, че същата не може валидно да развали сключения
между страните договор за поддръжка, позовавайки се на неизпълнение на
същия от страна на ищеца.
Дори да се възприеме противното виждане, че въпреки неизправността
си ответницата може да упражни потестативното си право на разваляне на
договора, то съдът намира следното:
Процесният договор за поддръжка и управление има комплексен
характер. Изпълнителят се е задължил срещу съответно възнаграждение да
извършва услугите, изчерпателно посочени в чл. 1.1 от договора, в това число
организация на вътрешния ред в сградата на комплекса и по отношение на
общите части и оборудването в комплекса; оказване на всякакъв вид
съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно и необезпокоявано
пребиваване и упражняване и защита на техните собственически права в
помещенията и комплекса като цяло; техническа поддръжка и почистване на
общите части в сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и
настилките в комплекса; всички услуги, предвидени във фитнес центъра и
плувния басейн към комплекса; външно и вътрешно оформление на
растителността в сградата и в комплекса; организация на външната охрана на
комплекса; организация на санитарно-хигиеничните и екологични мерки в
комплекса и в общите му части /дезинфекция, обезпаразитяване, дезинсекция,
почистване/; заплащане на консумативите за електричество, климатизация и
водоснабдяване за общите части; подготовка на сградата и комплекса за
зимния сезон.
По делото не е спорно, а и от показанията на свидетелката Л.А.,
дъщеря на ответницата, се установява, че последната не е била в страната,
съответно в комплекса, в периода 2019-2023 г. Посещенията на самата
свидетелка в комплекса в този период са епизодични.
Въпреки липсата на непосредствени впечатления от страна на
ответницата за състоянието на комплекса, същата се е присъединила към т.
6
нар. „група от собственици“ и е заявила пред ищеца възраженията си във
връзка с констатирани недостатъци, в това число многобройни повреди по
фасадната замазка, повреди и замърсявания – затлачвания на отводнителни
решетки и канали, разрушено покритие на външни осветителни тела в
комплекса, множество мравуняци по сградите, некачествено поставена
настилка между отделните сгради, напълно изсъхнал жив плет на изхода към
морето, счупени метални огради, многобройни повреди на горни плочки /от
много години/, неработещо осветление и стърчащи ел. кабели на последните
стъпала към изхода за морето, незакрепени 13 бр. тежки горни плочки по
оградата, частично повредена мозаечна облицовка на басейн, нанесени
повреди по настилката около басейна при подготовка на басейна за зимно
време и т. н.
От страна на ищеца с молбата от 06.03.2024 г. са представени
доказателства, че във връзка с всяко от писмата на ответницата дружеството е
реагирало своевременно – изпращало е писмен отговор, дало е обяснение кои
недостатъци са отстранени, съответно какво предстои да бъде направено във
връзка с исканията – че за някои от оплакванията следва да се получат
конкретни оферти от изпълнители за справяне с проблема.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. И., служител на
ищцовото дружество, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява, че след претенциите и имейлите, които получили от т. нар.
„група от собственици“, макар и да намирали за прекалено неотговарящи на
реалността проблеми, всяко едно нещо, което било там, констатирано със
снимков материал, са го отстранили, като са ги поканили да дойдат, да видят,
да се уверят сами, но никой не се явил. За сметка на това получили покана за
среща от един от организаторите на тази проява – Д.Щ., който всъщност им
казал, че англичаните в комплекса не искат фирмата „Бляк сий инвестмънт
тръст“ ЕАД да извършват дейности по поддръжка и управление.
От страна на ищеца са представени и доказателства за направен опит
за смяна на управляващата фирма с друга такава – „В.М.“.
От показанията на свидетелките А. и К., които съдът също цени с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, отчитайки заинтересоваността им от
изхода на спора /първата свидетелка е дъщеря на ищцата, също и собственик
на обект в комплекса, а втората свидетелка е дъщеря на собственик на обект в
комплекса, една от организаторките на недоволната група от собственици/,
също се установява, че ищецът е започнал да отстранява посочените в
протокола недостатъци. Дори съгласно показанията на свидетелката Китаева,
към настоящия момент състоянието в комплекса е подобрено.
Представени са и редица писмени доказателства от страна на ищеца в
подкрепа на твърденията му, че е изпълнявал възложените му с договора за
поддръжка и управление дейности, в това число сключени договори с
подизпълнители за цялостно почистване на външната фасадна мазилка на
сградите, за частичен ремонт на външния басейн; протоколи от изпитване на
водата в басейните във връзка със зазимяването им, многобройни фактури за
извършени разходи през процесния период във връзка с изпълнението на
дейностите по поддръжка; фактури за заплащани сметки за ел. енергия и вода
в общите части на комплекса; договор за абонаментно обслужване на
асансьорите в комплекса; за поддържане на външното озеленяване на
парковото пространство на територията на комплекса; за денонощна
физическа охрана на имуществото в комплекса; за извършване на
7
дезинсекционни и дератазационни услуги в комплекса, съответно за
извършени разходи във връзка с всяка една от организираните дейности по
тези договори.
От показанията на свидетелите И. и М., служители на ищеца, които
съдът кредитира изцяло, въпреки евентуалната им заинтересованост от изхода
на спора, предвид изчерпателността и последователността на дадените
обяснения, се установява, че през процесния период именно ищцовото
дружество е извършвало дейностите по поддържка и управление в комплекса.
Конкретно през 2022 г. бил реновиран най-големият басейн в комплекса,
както и спа центърът. Видеонаблюдение се извършва денонощно,
разположени са 36 камери, които обхващат всяка една зона. Ежедневно се
почистват общите площи, ежедневно се проверяват съоръженията в
комплекса, подменят се лампи и т. н. Целогодишно има персонал, който се
занимава с техническата поддръжка.
От анализа на ангажираните писмени доказателства и гласни
доказателствени средства съдът намира, че в случая не може да бъде направен
обоснован извод за такова съществено неизпълнение на задълженията от
страна на ищцовото дружество, което да послужи на ответницата като
основание за разваляне на облигационната връзка между страните.
Действително, не е възможно в комплекс, разположен на над 33000 кв. м.
РЗП, ежедневно да няма някакви повреди – изгорели лампи, счупени
единични плочки, изсъхнала единична растителност. Служителите на
ищцовото дружество обаче своевременно и след съответни оплаквания са
предприемали необходимите действия за отстраняване на констатирани
недостатъци, включително тези, описани в протокол от м. ноември 2021 г.,
съставен от част от етажните собственици в комплекса. Ответницата обаче не
е проявила какъвто и да е интерес да установи дали са отстранени някои от
заявените от нея, станали й достояние чрез трети лица, недостатъци, а вместо
това, въпреки неизправността си като страна по договора, е изпратила
уведомление до ответника за едностранното му прекратяване.
Тоест, съдът приема, че изявлението за разваляне на договора не е
произвело своя правен ефект и не е довело до валидно прекратяване на
договора за поддръжка и управление. Страните продължават надлежно да са
обвързани от уговорките в същия и дължат изпълнение на задълженията си
по него, в това число и заплащане от страна на ответницата на дължимото
възнаграждение /на дължимата такса за поддръжка и управление/ за вече
предоставените от ищеца услуги през процесната 2022 г., за което бяха
ангажирани многобройни доказателства.
Прави впечатление, че в последвалата в началото на 2023 г. разменена
кореспонденция между страните във връзка с дължимите по договора
плащания, ответницата не се позовава на някакво неизпълнение на договора
от ищеца, а иска намаляване на таксата за поддръжка с посочването, че
реално не е ползвала предоставените услуги /както вече се посочи, същата от
години не е била на територията на Република България/. Прави впечатление
още и че в отговора самата ответница признава, че дейностите по поддръжка
на комплекса са уместно водени от ищцовото дружество.
Не могат да бъдат счетени за релевантни вижданията на свидетелката
А., че заплащаната в полза на ищеца такса е толкова висока, че същият следва
да поддържа и неща, които не са предмет на договора, като например
многократно споменатата от нея детска площадка, разположена извън
8
територията на комплекса.
По отношение размера на претенцията съдът цени изцяло приетото в
производството без възражения от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А. М., съгласно което
размерът на уговореното възнаграждение, съгласно чл. 5.1 от договора, за
2022 г. възлиза на 1558.66 евро с ДДС, какъвто именно е и размерът на
предявения иск.
Следва да се отбележи, че липсват изобщо твърдения за извършени
плащания на така уговореното възнаграждение за 2022 г., съответно
представени доказателства в тази връзка. Не е спорно по делото, че
изискуемостта на дължимото плащане е настъпила към момента, доколкото и
съгласно уговореното в чл. 2.7, б. „б“ от договора, собственикът се задължава
да заплаща таксата по чл. 2.1 авансово, не по-късно от 31.12. на предходната
година.
Съдът намира, че не представлява неравноправна клауза предвиденото
в чл. 5.1 от договора ежегодно индексиране на размера на дължимата такса,
доколкото същият се актуализира единствено с размера на годишната
инфлация, определена от НСИ. Тоест, критерият за индексация е ясно
определен и не зависи от субективните виждания на ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че са доказани всички
необходими предпоставки за основателност на предявения иск, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло. Основателна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2022 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1975.73 лв., в това число:
254.73 лв. – внесена държавна такса; 15 лв. – държавна такса за вписване на
възбрана; 200 лв. – депозит вещо лице; 570 лв. – разходи за преводи на
документи и 936 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение за
оказаната правна защита и съдействие в настоящото производство, която сума
следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответницата, че е заплатила
възнаграждението за 2020 г. и 2021 г. преди да разбере, че срещу нея се води
исково производство. На първо място, това се опровергава от представената в
проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание кореспонденция,
разменена между страните по имейл. На следващо място, опровергава се и от
самото упълномощаване на адв. И. А. да представлява ответницата в
настоящото производство – пълномощното е с дата 07.09.2023 г., което
недвусмислено показва, че страната е знаела за заведения срещу нея иск
много преди официално да получи документите, изпратени й със съдебна
поръчка в Русия – 20.12.2023 г., доказателства за което самата ответница
представя пред съда /официални документи във връзка с връчването на
съдебната поръчка не са постъпвали по делото/. В този смисъл и доколкото
плащането на дължимите суми е извършено в хода на процеса, като страната
обаче е дала повод за образуване на делото, то в полза на насрещната страна
са дължими и сторените от нея разноски.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Л. А., родена на ********** г., гражданка на Руската
Федерация, да заплати на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. *******, сумата
1558.66 евро /хиляда петстотин петдесет и осем евро и шестдесет и шест
евро цента/, представляваща дължимо неплатено възнаграждение за 2022 г.
по сключен между страните договор за поддръжка и управление от 20.01.2009
г. във връзка с притежавания от ответницата самостоятелен обект с
идентификатор *******58, находящ се в гр. Обзор, местност *******,
представляващ Ателие *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.12.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Л. А., родена на ********** г., гражданка на Руската
Федерация, да заплати на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. *******, сумата
1975.73 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10