Първоначално ищецът е предявил иск за неимуществени вреди в размер на 60 285.00 лв. пред Окръжен съд гр. Смолян, ведно с лихва за забава считано от 04.01.2006г. до окончателно изплащане на сумата. Образувано е гр.д. 162/2008г. по описа на СОС. С Определение № 122/23.12.2008г., производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Златоград, където е образувано настоящото гр.д. 11/2009Г. Ищецът твърди в исковата си молба, че работел при ответника като подземен миньор над 12 години. На 04.01.2006 г. постъпил на работното място като подземен миньор в рудник „Андроу”, участък Ерма река – втора смяна от 16:00ч. до 23:00ч. След извършения инструктаж, започнали с колегата си Румен Дюлгеров подвоз на материала натрупан от предходната смяна в забоя, за да си творят фронт за обрушване, бурене и зареждане с взрив на дупките. Твърди, че за да започне работа смяната, трябва да се подвози материала, тъй като натрупания материал затруднява достъпа им до забоя. С колегата си Румен Дюлгеров работели в бригадата на Симо Моллов. След като извозили материала, започнали обрушването, което се състои в отстраняване чрез лост на нездраво заловени за тавана и парамента скални късове. След като обрушили тавана и парамента исе уверили, че няма опасност от падащи от тавана и парамента скални късове, към 18:30 ч. започнали пробивна дейност, чрез бурене, което продължило до 20:00ч. Отново започнали да обрушват. Към 21:00ч., след като приключили с обрушването, в пробитите при буренете дупки започнали да зареждат взрив. Колегата му Румен Дюлгеров поставял взрива, а той му подавал патроните с взрив, като Дюлгеров бил на стълба. Към 21:30ч. когато бил с гръб към него, наведен, за да вземе взрив, от тавана отстоящ от пода на 200 см. се отслоил голям къс, който го ударил в областта на кръста, вследствие на което паднал на земята. Извикал от болка, бил зашеметен. В това време отново се отслоил втори скален къс от левия спрямо него парамент (стена), дълъг 2,50 м., висок и дебел около метър, който се търкулнал към кръста, след това към левия му крак, където се спрял, като при всяко търкаляне му чупел кост. Изживял силни болки, не можел да мръдне. Колегата му видял всичко и около час и нещо бил под камъка докато го освободят. В този момент си помислил най-лошото. Изживял силен шок от мисълта, че може да остане инвалид на легло до живот. Има две деца и съпруга, за които единствено той се грижел, тъй като съпругата му била безработна. Бил и сега е единствената опора на семейството и децата си, а е и относително млад. При местене на камъка изпитвал допълнителна болка. Боляло го и при измъкване от галерията. През цялото време до транспортирането до болницата Златоград и Смолян изпитвал силни болки, които се превърнали в страдание, възникнало от физическите болки и породило душевни терзания, безпокойства, страх, притеснения, мрачни мисли породени от злополуката. Бил настанен в ОАИЛ Смолян, но на 06.01.2006г. Анамнезата му от 05.01.2006г. е: фрактура на лява подбедрица – четири, на лява пубисна кост, на седалищни кости (множество счупвания-натрошавания на таза) в ляво и на телата на ThХ,ХІ,ХІІ (прешлените ) и ХІІ-то ребро в дясно. Травматични промени в Th9- Th10 с вбивания на диска по долната повърхност на Th9 с медуларно-релативно стеснение – предно заден размер – 14 мм. Общо 10 счупвания без да се броят натрошаванията на таза (епикриза № 16). Бил поставен на екстенция. На 12.01.2006г. му направили операция в Окръжна болница Смолян, като му поставили един г олям и 6 или 7 малки пирони. Наместени му били костите на крака и фиксирани с гипсово корито и пирони. Нямал прекъсване на гръбнака, но и усещането за болка се запазило. Не можел да се движи, поради което бил обслужван и за най-елементарните нужди. На 26.01.2006г. бил изписан и транспортиран с носилка от Смолян до Златоград, което му причинило отново много болки. Това му физическо и психическо състояние продължило 6 месеца, като болките и страданията през тези месеци не стигнали, както и унижението, че не може да се обслужва сам. След 04.07.2006г. започнал постепенно да се обслужва, като назначената физиотерапия правил в къщи под контрола на съпругата си. Психическото натоварване и физическата болка били големи. Това възстановяване продължавала до 01.03.2007г., когато с нова операция му извадили пироните и до ден днешен му останали белези по краката от тях. Налице са цикатрикси и хиперплазията – белези, които по думите на лекари ще останат до живот по левия му крак. На третия ден след операцията бил изписан и се прибрал в дома си, където започнал раздвижване с помощта на патерици, което не било лесно. До към 03.07.2007г. се раздвижил, но не достатъчно, което наложило да вземе полагащият му се платен отпуск. Върнал се на работа на 25.08.2007г. в същата бригада на Симо Моллов. Пет дни след започване на работа, установил, че след злополуката не може да изпълнява пълноценно задълженията си. При носене на тежест болките му се усилвали и това забелязвали колегите ми, като му намеквали, че им е в тежест и няма да е лошо де се прехвърли на по-лека работа. Почувствал се зле душевно. Почувствал се в тежест на бригадата и се принудил да поиска друга работа от работодателя. Такава му била препоръчана и от ТЕЛК, изразена в ЕР 1246/116/03.07.2007г., стр.2, изр. последно. Преназначил се като подземен багерист с брутна заплата поне с 500.00 лв. по-малка от брутната заплата на колегите му в бригадата. Така освен, че трябвало да се примирява с новото си физическо състояние на непълноценен, но гибел и над 500.00 лв. ежемесечно до сега в сравнение с колегите му на предишната му длъжност – подземен миньор от бригадата на Симо Моллов, което може да се установи помесечно за целия период при сравняване на брутните заплати получавани от колегите му подземни миньори и неговата брутна заплата, получавана като подземен багерист, което сравнение му навявало мрачни мисли. Болките в крака се запазили и се усилват при смяна на времето. Твърди, че не достатъчно трудоспособен.Лявата му подбедрица го боли при всяко натоварване. Налага се да носи вълнени гети за цялата подбедрица всеки ден през студения сезон, тъй като при смяна на времето го боли. Няма изгледи за подобрение поради което е налице дискомфорд по тази причина. Има усещането за безполезност и безперспективност. Нуждите му на децата са увеличени, цената на живота също, налице е инфлация и стагнация. Цените на стоките, тока и дървата се увеличили солидно и са налице проблеми с издръжката на децата и семейството му и ако не е била тази злополука с него, нямаше да има тези проблеми. Съпругата му продължава да е безработна и се разчита само на неговата залата. В резултат на тази злополука му се струпали много проблеми освен физическите болки. Претърпял множество имуществени и неимуществени щети. За всичко това, застрахователят му изплатил 285.00 лв. Загубил здравето си е вече не е същия. Претърпял, търпи и ще търпи и в бъдеще още много болки, и изживял и изживява физически и психически страдания. Пълно възстановяване не е възможно. Трудно му е да работи като подемен багерист, което наложило да напусне работа на 08.12.2008г. Тази злополука променила живота му и то към по-лошо. Заради нея губи пари и позиции в живота по-бързо от колкото би следвало от естествения процес на остаряване, което съзнава прекрасно и това за него е тягостно и поражда мрачни размисли. Семейството му има нужда от помощта му, но възможността му да я даде в предишните параметри е безнадеждно и безвъзвратно намалена по неестествен и болезнен за душата и тялото начин. Твърди, че само с пенсията си е невъзможно да се грижи за семейството си. Счита, че обезщетението което му се дължи е това, което е посочил и то съответства на средния и под средния Европейски стандарт. Твърди, че в Турция в държавните рудници при десет години работа като миньор им се изплаща обезщетение без да има заболяване или злополука в размер на 30 000.00 долара и се пенсионират, поради което счита, че поисканото от него обезщетение е в рамките на нормалното или малко под нормалното. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати за претърпените от него болки и страдания, подробно описани по-горе, в резултат на трудова злополука на 04.01.2006г. в размер на 60 285.00 лв., ведно с лихвата за забава от 04.01.2006г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира и за направените по делото разноски. Ответникът, чрез пълномощника, моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира за разноски по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че към момента на злополуката – 04.01.2006г. страните са били в трудово правоотношение. От работодателя е попълнена Декларация за трудова злополука № 1/09.01.2006 год. Няма спор, че злополуката с ищеца е станала на работното му място при обрушване на нездраво заловени за тавана и парамента скални късове, при което един скален къс се отслоил и го ударил в областта на кръста. Непосредствено след това се отслоил втори къс, който отново го ударил в областта на кръста. С Разпореждане № 1/18.01.2006г. е прието, че станалата злополука с ищеца е трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Във връзка със злополуката, ищецът е бил временно нетрудоспособен за периода от 18.07.2006г. до 03.07.2007г. (ЕР №№ 1613/18.07.2006г.; 1912/28.09.2006г.; 2307/13.11.2006г.; 0104/18.01.2007г; 0465/06.03.2007г. и 1246/03.07.2007г., л.л. 10-15, гр.д. 162/08г. СОС). Ищецът е бил на болнично лечение във връзка със злополуката от 05.01.2006г. до 26.01.2006 г. (Епикриза № 16, И.З. № 00167, л. 16 гр.д. 162/08г. СОС); от 28.02.2007г. до 06.03.2007г. (Епикриза № 116, И.З. 22665, л. 17 гр.д. 162/08г. СОС). Във връзка със станалата злополука са представени и ксерокопия от болнични листове №№ 13114287, 2185730,2180425, 2175101, 2175209,2187703, 2175247, 2187770, 2874340, 2874346,2874566, 2189122, 3329292, 3329293, 3329719, 3353539, 3329943, 3327177, 3327178 и 3327179 ( л.л. 38-57 гр.д. 162/08г. СОС). По гр.д. 162/08г. по описа на СОС, от ищеца са представени ксерокопия от Заповеди за отпуск №№ 244/04.07.2007г., 326/23.08.2007г., от Студентска книжка на Владимир Желязков Джамбазов – син на ищеца, от удостоверения за раждане на Владимир и Тихомир Джамбазови, от Служебна бележка от Бюро по труда, че съпругата на ищеца е безработна, от Удостоверение за граждански брак № 13/12.04.1987г., от Трудова книжка, от л. к. на Тихомир Джамбазов, от Удостоверение № 716-7/11.12.2008г. от СОУ „Антим І-ви” гр. Златоград, че Тихомир е ученик в 11 клас за учебната 2008/2009г. (л.л. 17-37). По делото бяха разпитани като свидетели Румен Дюлгеров и Кирил Минчев – колеги на ищеца. Първият присъствал на злополуката и обясни механизма й. Обясни, че паднал голям скален къс, който затиснал крака му, че състоянието му било много лошо и че в болницата като придружител му била съпругата му. Свидетелят Минчев обясни, че след като ищеца се върнал на работа, се наложило да го сменят, тъй като го болял крака и цялата тежест от работата поемал Минчев. Бе разпитана и съпругата на ищеца – св. Бистра Джамбазова, която обясни, че и по време на престоя в болницата, и след като го изписали, тя изцяло се грижела за него, тъй като бил на легло, неподвижен и шест месеца го обгрижвала тя, тъй като имал счупване на прешлените и е следвало да стои неподвижен. Поясни, че изпитвал и изпитва болки при студено време, при дълго вървене и натоварване. Поясни също, че 2004г. се пенсионирал, но тъй като тя е безработна, а имат две големи деца, за които следва да полагат грижи, се наложило да продължи да работи. От назначената Съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при трудовата злополука станала с ищеца на 04.01.2006г., в рудник „Андроу” с. Ерма река, му е причено счупване на таза, компресионно счупване на телата на 9-10-11 торакални прешлена, счупване на лява подбедрица и глезенна става, счупване на дясна фибула. Тези увреждания са много тежки, поради факта, че се касае за политравма, засягаща няколко области на тялото. Въпреки това, оказаната медицинска помощ е била напълно професионална и в пълен обем. След настъпилите травматични увреди на лява подбедрица, таз и гръбначен стълб през острия период, траеща около две седмици, болният е търпял значителни болки, изразяващи се с невъзможност за движение в изброените области. Интензитетът и силата на болката зависи от прага на дразнимост и затова при отделни болни са различни, тя е субективно чувство. През острия период, болките са продължили около две седмици, а през хроничния следоперативен период около 2-3 месеца. За излекуване се говори, когато хроничните болки при пациента се проявяват в минимални усещания. Болният съобщава за болки при промяна на времето в областта на лява коленна става, подбедрица и глезенна става без таза. Относно повишената чувствителност на студ в местата на травмите, вещото лице дава заключение, че компетентно мнение биха дали лекарите, занимаващи се с професионални заболявания. Дава заключение, че е налице нарушена трудова способност на базата на увредите и наличните остеоартрозни изменения на лява глезенна става. Не е налице трайна обективна невъзможност. Болният може да изпълнява професионалните си задължения като подземен работник, ако натоварването е само върху горните крайници. В съдебно заседание вещото лице поддържам изготвеното заключение. Съдът прие представеното и изслушано експертно заключение, като обективно и компетентно изготвено и не оспорено от страните по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно чл. 200 КТ работодателят отговаря имуществено за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от професионалното заболяване или трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност или инвалидност на работника. Тази отговорност е безвиновна. Безспорно се установи по делото, че ищецът е претърпял трудова злополука, вследствие на което му е причинено травматично увреждане, описано подробно в Съдебно-медицинската експертиза. Ищецът е изживял силен стpec и болки от неочакваното притискане в областта на кръста, както в началото на травмата, така и при лечението в болницата в гр. Смолян и възстановяването в домът му. Претърпял е остри болки непосредствено след травмата, който период продължил две седмици, а хроничният период продължил три месеца, съобразно медицинското заключение. Болки и страдания е имал и по време на цялото лечение, продължило една година, като болките са били по-силни в началото, но постепенно с течение на времето те са намалели. Бил е в безпомощно състояние – на легло, когато е обслужван от съпругата си. Затруднен е бил при битовото си обслужване, което е наложило предвижване с патерици известно време и му е била необходима чужда помощ. Съоразявайки се с тежестта на понесените болки и страдания и отчитайки критерия за справедливост - чл. 52 ЗЗД,_ съдът прие, че на ищеца ще следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 18 000.00 лева. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди. Касае се за мъж в сравнително млада и изключителна работоспособна възраст, който е изживял стрес и големи болки и страдания, както при получаване на увреждането, така и при последвалото продължително лечение. Ищецът е бил значително затруднен при битовото си обслужване. Налагало се е да ползва чужда помощ. Освен това се касае до един значителен период на лечение, поради което съдът приема, че така определеното възнаграждение се явява справедлив паричен еквивалент за причинените неимуществени вреди. Ще следва на ищеца да бъде присъдена и законната лихва, считано от настъпване на злополуката – 04.01.2006 год. В останалата част иска се явява неоснователен и недоказан и ще следва да бъде отхвърлен. По делото няма доказателства от ищеца и от процесуалния представител на ответника за направените разноски. По гр.д. 162/2008г. на Смолянски окръжен съд, на лист 7-ми, е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който ищецът и адв. Дедьов са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1 540.00лв., платимо до 20.03.2009г. Доказателства, че това възнаграждение е изплатено от ищеца не са представени, поради което не може да се направи извод, че такива разноски реално са направени. Единствено ищецът е доказал направените разноски в размер на 10.00 лв. за свидетел, които следва да му бъдат присъдени и заплатени от ответника. Ще следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на съда ДТ в полза на съда върху уважения размер на предявения иск, в размер на 720.00 лв. и разноски за експертиза, в размер на 100.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД”АД, БУЛСТАТ *********, д. № **********, със седалище и адрес на управление: гр. Златоград, ул. “Ст. Стамболов”, № 2 да заплати на ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ ДЖАМБАЗОВ, ЕГН **********, с адрес гр. Златоград, ул. „Плиска” № 6 на осн. чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, станала на 04.01.2006 гoд., в размер на 18 000.00 (осемнадесет хиляди ) лева, ведно със законната лихва от 04.01.2006 год. до окончателно изплащане на сумата и разноски в размер на 10.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта над 18 000.00 лв. до 60 285.00 лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД”АД, БУЛСТАТ *********, д. № **********, със седалище и адрес на управление: гр. Златоград, ул. “Ст. Стамболов”, № 2 да заплати в полза на Златоградски районен съд ДТ в размер на 720.00 лв. и разноски за експертиза – 100.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я: |