РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Ихтиман, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200296 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0274-000480/11.05.2021г.
на началника на РУ- Ихтиман, с което на ВЛ. СТ. Ц., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Твърди се, че нарушението не е извършено и не е доказано. Поддържа се,
че жалбоподателят не е управлявал автомобила. Твърди се, че АУАН е връчен
на жалбоподателя за първи път заедно с НП
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата и допълва, че по делото не се доказва АУАН да е
подписван от жалбоподателя.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание,
като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
1
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
АУАН е съставен за това, че на 02.05.2021г. около 05,10ч. в гр. Ихтиман
на кръстовището на ул. Васил Левски и ул. Георги Раковски жалбоподателят
управлява собствения си л.а. Мерцедес Ц270 с рег. №СО6261ВМ, като
отказва да му бъде извършена пробва за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест 7510 дрегер. Посочено е също така, че е издаден талон за
медицинско изследване.
В АУАН в графа „нарушител“ е положен подпис и е посочена дата-
02.05.2021г., като от заключението на допуснатата по делото съдебно-
графологическа експертиза се установява, че не може да се направи
заключение дали подписът е на жалбоподателя.
В Разписката за получаване на препис от акта е изписан текстът „В.Ц.“
и е положен подпис, като от заключението на допуснатата по делото съдебно-
графологическа експертиза се установява, че текстът „В.Ц.“ не е изписан от
жалбоподателя и не може да се направи заключение дали подписът е на
жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и приетата по делото делото съдебно-
графологическа експертиза.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Л. и В. в частта, в която
заявяват, че св. Е. е положил подпис в графа „свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта“ след като жалбоподателят е „надраскал нещо“
в графа „нарушител“, тъй като в тази им част противоречат на показанията на
самия св. Е., който е категоричен, че към момента, в който се е подписал в
графа „свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта“, в графите
„нарушител“ и „разписка“ не е имало положени подписи.
2
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.
59 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това
са следните:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише
акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният
адрес на който се отбелязват в акта.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя
се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване
В АУАН е допуснато смесване между два от начините за предявяването
му. По арг. от чл. 52, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят е длъжен да предяви
АУАН на нарушителя. Предявяването на АУАН осигурява на нарушителя
възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да
организира защитата си.
Два от начините за предявяване на АУАН са удостоверяването му чрез
подписването на акта от нарушителя (като в този случай се посочва и датата
на подписване на акта от нарушителя) или ако е налице отказ на нарушителя
да подпише акта- чрез подписването му от свидетел, който удостоверява, че
нарушителят доброволно е отказал да го подпише. Следователно е
необходимо първо нарушителят да откаже да подпише акта и едва след това
този отказ да бъде удостоверен с подписа на свидетел.
От показанията на актосъставителя- св. Л., и свидетеля при съставяне на
акта- св. В., се установява, че в графа „нарушител“ жалбоподателят е
„надраскал нещо“, което не е било ясно дали представлява подпис. В
подкрепа на извода, че надрасканото не представлява подпис е и
заключението на съдебно- графологическата експертиза. Това поведение на
3
жалбоподателя свидетелите Л. и В. са приравнили на отказ да се подпише
акта.
Първото съществено нарушение на процесуалните правила се състои в
това, че в АУАН в графа „ дата на подписване на акта от нарушителя“ е
посочено 02.05.2021г., т.е. при съставянето на АУАН е прието, че същият е
подписан от нарушителя, а същевременно е удостоверено чрез свидетел, че
нарушителят отказва да подпише акта. Подобно смесване на два от
начините за предявяване на АУАН е недопустимо- ако нарушителят е отказал
да подпише акта (включително и чрез драскане в графа „нарушител“) не
следва да бъде попълвана графата „дата на подписване на акта от
нарушителя“, тъй като в действителност подпис липсва, а следва отказът да
бъде удостоверен с подпис на свидетел. И обратно- ако нарушителят е
подписал акта следва да бъде посочена датата на подписване на акта от
нарушителя и не следва да бъде удостоверяван с подпис на свидетел отказ да
се подпише акта, тъй като в действителност акта е подписан. В този смисъл е
недопустимо в АУАН да бъдат отразени едновременно и дата на подписване
на акта от нарушителя, и отказ на нарушителя да подпише акта, удостоверен с
подпис на свидетел, тъй като се касае за взаимоизключващи се хипотези.
Второто съществено нарушение на процесуалните правила се състои в
това, че във времево отношение предоставянето на АУАН на св. Е. за
удостоверяване на отказа на нарушителя да го подпише предхожда
предявяването на АУАН на жалбоподателя, респ. отказът на същия да го
подпише. Свидетелите Л. и В. заявяват, че при предявяване на акта
жалбоподателят е отказал да се разпише и е „надраскал нещо“ в графа
„нарушител“, което не били сигурни, че представлява подпис, поради което
бил извикан св. Е.. От показанията на св. Е. обаче се установява, че към
момента, в който той се е подписал в графа „свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта“ в графите „нарушител“ не е имало
положени подписи. Това означава, че АУАН е подписан от св. Е. в графа
„отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подпис на един
свидетел“ преди АУАН да бъде предявен на жалбоподателя и същия да
откаже да го подпише, тъй като актосъставителят е категоричен, че
жалбоподателят в момента на предявяване на акта е „надраскал нещо“ в графа
„нарушител“. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е категорична, че първо следва
4
да нарушителят да откаже да подпише акта и едва след това този отказ да се
удостовери чрез подписа на един свидетел.
Наказващият орган е следвало да съобрази констатираните пропуски
при съставянето на АУАН и в съответствие с чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне
АУАН на актосъставителя за надлежно предявяване, което не е сторено. Това
е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно
производство и е довело до процесуална незаконосъобразност на издаденото
въз основа на АУАН наказателното постановление, което обосновава отмяна
на последното.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото), в който
обаче не е отразено да е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което
разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0274-000480/11.05.2021г.
на началника на РУ- Ихтиман, с което на ВЛ. СТ. Ц., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5