Решение по дело №1112/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1360

 

град Пловдив, 20 юни 2019  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1112 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на И.В.И.,***, против заповед за налагане на ПАМ № 18-1030-002069 от 16.12.2018 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДВМР Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за допуснати СПН в хода на административното производство.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

         В крайна сметка се иска отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона.

  Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция  не се представлява по делото.

В съпроводително писмо (л.49 по делото), от ответника се заема становище в подкрепа законосъобразността на наложената ПАМ.

  Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя  на 28.03.2019 г., а самата жалба е подадена на 11.04.2019 г., според направеното върху нея отбелязване/  и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

  Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-1030-002069 по чл.171 т.2 А б.Б от ЗДвП от 16.12.2018 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.75 по делото/, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

  За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят, на 16.12.2018 г. около 22.50 ч. в гр.Пловдив, ул.“Славееви гори“ – до № 11А, управлява  личния си Ситроен Ксара Пикасо 2.0 И с рег. № *** след употреба на алкохол, установена на 16.12.2018 г. в 23.20 часа с дрегер алкотест  7510 с № ARВВ-0016, който отчел 1,28 промила в издишания въздух.

Издаден е и талон за изследване като видно от лист за преглед на пациент с основна диагноза/тест за съдържание на алкохол и наркотични вещества в кръвта като пациентът постъпва да изследване на алкохолното съдържание в кръвта (представен като част от административната преписка на л.68), жалбоподателят отказва да даде кръв за изследването.

Съставен е АУАН на водача, с който са иззети и 2 бр. табели.

Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2 а, б.Б от ЗДвП.

Заповедта е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съдът приема за безспорно установени.

Същите не се оспорват от жалбоподателя, а и по делото е представен АУАН бл.№ 857556 от 16.12.2018 г.,  с чиято доказателствена сила съдът е длъжен да се съобрази предвид нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП.

Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят е посочен като единствен собственик на процесния лек автомобил видно от представено като част от административната преписка ксерокопие от регистрацията на автомобила – л.72.

  Т.е., след като жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, налице е хипотезата на чл.171, т.2а, б.Б ЗДвП и административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в тази норма принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е., преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. Мярката е наложена за минималния, определен от закона срок, поради което за административния орган не е налице задължение да посочва мотиви за така определения срок и същата не се явява несъразмерна.

  Относно доводите на жалбоподателя  за допуснато осъществено нарушение на съдопроизводствените правила поради невръчване на оспорената заповед на датата на издаването ѝ, а в един по-късен момент, следва да се посочи, че връчването на заповедта няма отношение към нейната законосъобразност, а към възможността адресатът на акта да упражни правото си на защита. В случая, това право е надлежно упражнено, поради което доводът на жалбоподателя е неоснователен.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че АО е процедирал неправилно като в резултат на един съставен АУАН е наложил две ПАМ. Административнонаказателното производство е отделно от това по налагането на ПАМ. За налагането на ПАМ се ползват фактическите установявания по АУАН, но бидейки различни производства, АНП приключва с издаването на НП, а производството по налагане на ПАМ със съответна заповед. Съответно, няма пречка да бъдат наложени две ПАМ, когато са се проявили  релевантните за всяка от тях факти, установени посредством АУАН. Различните ПАМ преследват различни цели, съответно това обстоятелство не влияе на законосъобразносттта на едната или на другата заповед за налагане на ПАМ.

 

  Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив (заповеди на л.75 и сл.), в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

 

  Останалите твърдения на жалбоподателя са ирелевантни към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.

 

  Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И.,***, против заповед за налагане на ПАМ № 18-1030-002069 от 16.12.2018 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДВМР Пловдив.

 

  Решението не подлежи на обжалване.

                                                             

                                                                   

                                         Председател: