О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно
частно търговско дело № 1217 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за Контрол на просрочени вземания” ЕООД, гр. София против Разпореждане №
23376/31.05.2019 г. по
ч.гр. дело № 8262/2019 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя с вх. № 38717/30.05.2019 г., в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника С.Й.И.,
от гр. Варна за сумите, както следва: 143,78 лева - договорна неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; 195 лева - разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 143,78 лева- такса за експресно разглеждане на
документи и за пълния размер на претендираните разноски, всичките дължими
въз основа на договор за паричен заем № 5451688 от 03.07.2018г., сключен с „Вива кредит” ООД, като задължението е прехвърлено на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2016г. и приложение № 1 към него от 01.02.2019 г.
Счита разпореждането за незаконосъобразно
като излага аргументи както следва: в производството по чл. 410 от ГПК съдът не
проверява дали вземането съществува. Заявителят може да приложи доказателства
установяващи вземането, но не е задължен, тъй като целта на производството е да
се провери спорния му характер. Споровете по обективираните
в заявлението материални субективни права, включително по отношение на
отказаните за присъждане такси и неустойки, следва да се разрешат в исков
процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност на клаузи, както и
неравноправност на такива, което е от компетентността на исковия съд в спорно
състезателно производство според практиката на ВКС и СЕС. Законодателят е
предвидил възможност за начисляване на такси за извънсъдебно събиране на суми.
В заключение се счита, че съдът е излязъл в производството от рамките на
дължимата преценка. Моли за отмяната му в атакуваната част и издаване на
заповед за изпълнение и за горните претенции.
Жалбата
е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес обжалване и в законоустановения
срок.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД гр. София, пред ВРС се е развилото производство
по ч.гр. дело № 8262/2019 г. и е издадена Заповед № 4199/31.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.Й.И., с
постоянен адрес гр. Варна, за сумите, както следва: 400 лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен
заем № 5451688 от 03.07.2018г., сключен с „Вива
кредит” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и приложение № 1 към него от
01.02.2019г.; 48 лева- договорна
лихва за периода 17.07.2018г. до 15.01.2019г.; 10,92 лева- обезщетение за забава за периода 16.01.2019г. до
21.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 30.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 36,56 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на
заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Относно спорните
пред настоящата инстанция вземания, в заявлението е посочено следното:
длъжникът С.Й. Илева се е задължила да заплати сума в размер на 143.78 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на заявката и́ за отпускане
на кредита.
Досежно неустойката е посочено, че заемателят се е съгласил в 3 дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчител, който
следва да отговаря на изисквания както следва: 21 години, безсрочно трудово
правоотношение, минимален стаж при настоящ работодател 6 месеца, минимален
осигурителен доход 1000 лева, да не е заемател или
поръчител по договор, да няма кредитна история в ЦКР и други. Алтернативно
задължението се обезпечава чрез банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение.
Относно таксите за извънсъдебно събиране на
вземането заявителят е посочил, че при дългосрочна забава са направени разходи
за събиране на вземането чрез SMS услуги, телефонни разговори, изпращане на писма, покани, ангажиране
действия на служител.
Видно е от
заявлението, че по твърдения срокът по договора за кредит е изтекъл на 15.01.2019
г., а заявлението е подадено в м. 05.2019 г.
Досежно сумата,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, за същата следва да
се издаде заповед за изпълнение като не може да се направи извод на база
данните в заявлението в това производство, с оглед възможността кредиторът да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, че уговарянето противоречи на чл. 10а ал.1 от ЗПК.
Съгласието на потребителя за нейното заплащане изцяло зависи от волята му и
нужда от средства в спешен порядък, а след като чл. 5 ал.8 от ЗПК задължава
кредитора да предостави на видно място условия и тарифи, при които предоставя
потребителски кредити, не може на този етап да се приеме нищожност на клаузата
по смисъла на чл. 411 т.2 от ГПК, респективно въпроса за действителността на
уговорката може да се отнесе, при възражение от длъжника, за разрешаване пред
исковия съд, поради което заповедта в посочената част следва да бъде издадена.
В останалата част
разпореждането на ВРС е законосъобразно.
Относно неустойката:
според описаното, при подписване на договора за кредит длъжникът се е задължил
в тридневен срок да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител, който да
отговаря на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия
срок на договора. Тъй като заемателят не бил изпълнил
задължението да осигури поръчител, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение на задължението с начална дата третия ден от усвояване на заемната
сума до падежа на договора. Твърди се, че неустойката е компенсаторна, а не мораторна за забава. Начислената неустойка, според
заявителя е разсрочена във всяка от погасителните вноски и дължима на
съответните падежни дати.
Съгласно чл. 410 ал.2
от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за реквизитна редовност на
искова молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането,
включително посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е
необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не
представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи
основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да
възразява по заповедта за изпълнение. Бъдещият ответник по евентуален спор
трябва да е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта за
изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него с цел адекватно
упражняване на правата си.
Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и исковата молба. Не може да се каже, че вземането за неустойка отговаря на посочените изисквания. Не се сочи на основание кои договорни клаузи е дължима, как и по какви критерии е определен размера на неустойката, основанието за разсрочване плащането и включването му в погасителния план, който между другото се подписва при сключване на договора, към който момент няма как да е изтекъл срокът за изпълнение задължението от страна на длъжника да предостави исканото обезпечение.
Дори и да се приеме, че неустоечното право е конкретизирано, с оглед индивидуализацията, която е направил кредитора, неустойката е съизмерима с вреди, които кредитната институция търпи от кредитиране на неплатежоспособен потребител, а така уговорена е в нарушение на чл. 16 от ЗПК, който изисква доставчикът на финансова услуга сам да оцени платежоспособността на кредитополучателя като несъответствието на уговорената клауза с императивни правни норми е изводимо по твърденията на заявителя за потребителски характер на договора за кредит.
Не е индивидуализирана
по изискуемия начин и претенцията за разходи по извънсъдебно събиране на
вземането. Единствено посочено
в т.12 от заявлението е, че при забава на длъжника в плащането се предприемат
действия по събирането му, включващи разходи за изпращане на съобщения, писма,
покани, телефонни разговори и други. Посочването на обща сума за разходи не е
достатъчно, тъй като следва да се детайлизира по пера – колко и за какъв вид
разход.
В контекста на изложеното и
доколкото в горепосочените части заявлението не отговаря на формалните
изисквания за редовност, правилно заповедният съд е отказал да издаде заповед
за изпълнение. Жалбата е частично основателна.
Разноски
за настоящото производство не се претендират.
Предвид
изхода от спора, следва да се издаде заповед за изпълнение допълнително и за
сумата от 11.45 лева разноски в производството, съобразно уважената част от
заявлението пред настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 23376/31.05.2019
г. по ч.гр. дело № 8262/2019 г.
по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за Контрол на просрочени вземания” ЕООД с вх. № 38717/30.05.2019 г., в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника С.Й.И.,
ЕГН ********** за сумата от 143,78 лева- такса за експресно разглеждане на
документи по договор за паричен заем № 5451688 от 03.07.2018г., сключен с „Вива кредит” ООД, като задължението е прехвърлено на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.
и приложение № 1 към него от 01.02.2019 г.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявление с вх. №
38717/30.05.2019 г. подадено от „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София срещу
длъжника С.Й.И., ЕГН **********, гр.
Варна за сумата от 143,78 /сто
четиридесет и три и 0.78/ лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи по договор за паричен заем № 5451688 от
03.07.2018г., сключен с „Вива кредит” ООД, като
задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и приложение № 1 към него от 01.02.2019 г.,
както и допълнително за сумата от 11.45
/единадесет и 0.45/ лева -
разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 23376/31.05.2019
г. по ч.гр. дело № 8262/2019 г.
по описа на ВРС в останалите обжалвани части.
ВРЪЩА на ВРС за издаване заповедта за
изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.