Мотиви към
решение №67 от 06.07.2016 г. по
АНХД № 336 по описа за
2016 г. на НПРС.
С
постановление от 07.06.2016 г. Новопазарската
районна прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на Е. Й.Е. *** за
това, че на *** г. в гр. Н., обл. Ш., е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, без съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което деяние е извършил в рамките на
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото такова
деяние с Наказателно постановление № ***/*** г. на Началника на РУ - гр. Н., влязло в законна сила на *** г.
- престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
На проведеното
съдебно заседание прокурорът при РП – Н. поддържа обвинението. Счита, че същото
е доказано. Моли на обвиняемия да бъде наложено административно наказание,
ориентирано към минималния предвиден в закона размер.
Защитникът
на обвиняемия адв. Сн. Т. *** счита, че от страна на Е. не е осъществен състава
на престъплението по чл.343, ал.2 от НК, тъй като от доказателствата по делото не
е категорично, че преди по-малко от година на обвиняемия е било наложено
наказание по административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Също
така обвиняемият имал издадено свидетелство за управление на МПС във
Великобритания, с което той там шофирал и не знаел, че въпросното свидетелство
не е валидно на територията на Република България.
Обвиняемият не
отрича, че на *** г. е управлявал моторно превозно средство, но твърди, че
считал, че притежаваното от нето свидетелство за управление му дава правото да
шофира в България.
След
като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Е.Й. ***. На *** г.,
около *** часа той се движил в града, по улица “***”, управлявайки лек
автомобил марка „***“ с рег. № ***. Тогава бил спрян за проверка от служители
на РУ гр. Н., в случая свидетелите В.Л.М., П.С.П. и Я.М.В., които в този момент
изпълнявали задълженията си по контрол на движението по пътищата. Свидетелите
установили, че обвиняемият Е. управлява лекия автомобил “***“ с рег. № ***, без да притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Всъщност обвиняемият им представил свидетелство,
издадено от Кралство Великобритания, с превод на български език, но това
свидетелство представлявало временно свидетелство за управление на МПС, даващо
право на лице, което се обучава да шофира, да управлява автомобил само в
присъствието и под наблюдението на инструктор. След като проверяващите
установили, че обвиняемият не притежава валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, на Е. му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Органите на полицията установили също така, че преди
по-малко от година обвиняемият е наказван по административен ред отново за
това, че е управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за управление
на МПС.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички
събрани по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение №***/*** г., протоколи за разпити на
свидетелите В.Л.М., П.С.П., Я.М.В. и И. Й. И., заверено копие на временно
свидетелство за управление на МПС, с превод на български език, изд. 08.11.2014
г. в Кралство Великобритания, справка за нарушител, НП №*** от *** г. на
Началника на РУП – към ОДМВР – Ш., РУ – Н., влязло в сила на *** г. и писмо
рег. №*** г. от ГД „Охранителна полиция“. Всички тези доказателства категорично
сочат, че с деянието си обвиняемият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК. Видно е, че той е
управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление и то в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние.
Притежаваното от обвиняемия и представено на проверяващите полицейски служители
свидетелство не може да приеме за валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Доказва се от горепосоченото писмо от ГД „Охранителна
полиция“, че съгласно представените данни от Интерпол – Великобритания
свидетелствата за управление от вида, притежаван от Е. представляват част от
обучението на кандидатите за водачи на МПС на територията на Великобритания.
Притежателите на такива свидетелства могат да управляват автомобили на
територията на Великобритания, не и в друга държава, и то само в присъствието и
под наблюдението на инструктор. Видно е и от самото свидетелство, че същото е
временно и не съставлява документ за придобита правоспособност за шофиране.
Свидетелствата за управление на МПС, издадени в държавите членки на ЕС са
валидни на територията на всяка от държавите, като реквизитите им са
регламентирани в Конвенцията за пътното движение от 1968 г. Свидетелството
представено от обвиняемия не съдържа реквизити на валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
От
страна на защитника на подсъдимия е направено възражение, че наказателното
постановление, с което на Е. е наложено административно наказание - НП №*** от ***
г. не може да се счете за предпоставка за търсене на наказателна отговорност,
защото описаното в постановлението нарушение е неточно и не се установява с
категоричност осъществено предишно деяния управление на МПС без свидетелство за
управление. Съдът счита, че възражението не е основателно. Въпросното
наказателно постановление е съставено за нарушение по чл.150 от ЗДвП, като в
текстовата чу част ясно е описано нарушението, а именно, че Е. е управлявал
автомобил, без да притежава свидетелство за управление. Именно за такова деяние
му е наложено и административно наказание, поради което и следва да се приеме,
че същият вече е бил наказван по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство. Наказателното постановление е влязло в законна сила
на *** г., така, че съставът на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК в случая
е налице. Извън изложеното, следва да се отбележи, че дори и наказателното
постановление да съдържа някаква неточност, то съдът не може в настоящото
производство да се произнася относно законосъобразността на постановлението,
защото същото е подлежало на обжалване и в производството по обжалването му по
административен ред обвиняемият е могъл да изтъкне становището си за
незаконосъобразност. В настоящото производство съдът може да констатира
единствено нищожност на административния акт, в случай, че такава е налице.
Очевидно е, че в настоящия случай не е налице нищожно наказателно
постановление, поради което съдът счита за установено безспорно, че преди
по-малко от година обвиняемият е бил наказан по административен път за
управление на МПС без съответното свидетелство.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, защото обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Съдът не приема изразеното от обвиняемия и
защитника му становище, че Е. не е бил наясно с обстоятелството, че
притежаваното от него свидетелство не важи на територията на Република
България. На първо място документът му няма реквизитите на едно валидно
свидетелство, което следва да е известно на обвиняемия, а и от друга страна с
горепосоченото наказателно постановление той вече е наказан за такова деяние и
то като е притежавал временното свидетелство, издадено във Великобритания.
Считайки
обвинението за доказано безспорно, съдът призна обвиняемия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното от обвиняемия деяние е от 1 до 3 години
лишаване от свобода и глоба от 500 лв. до 1200 лв. Видно от приложената по
делото справка за съдимост на обвиняемия е, че той не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от общата част на
НК. Затова по отношение на Е.Й.Е. са налице условията на чл. 78а от НК, поради
което и съдът, след като го призна за виновен, го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът
наложи административното наказание в минималния му размер, отчитайки тежестта
на деянието и превеса на смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства –
факта, че не отрича деянието си и оказаното съдействие от негова страна за
разкриване на обективната истина по бързото производство. Ето защо съдът наложи
минималния размер на наказанието глоба.
В
този смисъл съдът постанови решението си.
20.07.2016 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: