№ 26
гр. Шумен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900115 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т. К. Т., ЕГН-
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. В. К., ЕГН
********** и двамата от с. ...., общ. Върбица, обл. Шумен, със съдебен адрес – гр. София,
ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н. Д. против ЗД Бул инс” АД,
ЕИК-*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, като претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищеца сочи, че на
28.05.2021 г. около 16:50 часа на път SHU 1040, км 6+700 л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №....
управляван от неправоспособния водач М. АХМ. М., поради движение несъобразено с
релефа и пътните условия загубил контрол върху автомобила и навлязъл вляво извън пътя и
самокатастрофирал в крайпътно дърво. При ПТП били причинени телесни увреждания на
ищеца в производството Т. К. Т., който пътувал в л.а., изразяващи се в загуба на съзнание,
изкълчване на бедрото, счупване на ацетабулума, натъртвания и охлузвания по тялото.
Пострадалия по спешност бил приет в МБАЛ Шумен, където претърпял операция на
28.05.2021 г. при която е извършено открито наместване на дислокация на тазобедрена става
и е поставена директна скелетна екстензия. В МБАЛ Шумен пострадалият престоял до
02.06.2021 г., а след това бил преместен в МБАЛ Св. Пантелеймон Плевен, където престоял
до 08.06.2021 г. за поставяне на имплант в крака. Наложило се закупуване на имплант за
фиксацията на стойност от 340 лв., 600 лв. допълнителни медицински разходи по повод
операцията, 235 лв. за закупуване на вещи за задоволяване на ежедневни нужди или общо
били направени имуществени разходи от 1175 лв. сочи се, че и към момента на подаване на
ИМ лечението и рехабилитацията на ищеца продължават. Твърди, че доказана вина за ПТП
има водачът М. АХМ. М.. Сочи, че към момента по повод ПТП се води ДП №159/2021 г. по
описа на РУ Велики Преслав. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП по отношение
1
на процесният л.а. е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със
дружеството ответник – ЗД „Бул инс“ АД. Твърди, че ищецът има основание да претендира
пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, 1 обезщетения за всички
вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че още на 01.07.2021 г. представил на ответника
застрахователна претенция, придружена от налични към момента доказателства във връзка с
щетите. На 07.07.2021 г. от страна на застрахователя бил представен отговор на
претенцията, като последния сочил, че следва да бъдат представени още документи, за които
ищеца сочи, че към онзи момент не били изготвени. Намира, че по този начин
застрахователят обективирал отказ да изплати щетата. Намира, че този отказ е неправилен,
както и че исканите от застрахователното дружество документи са изискани в разрез с
нормата на чл.106, ал.5 от КЗ. Намира, че липсата на банкова сметка, както и други
документи не е пречка пред застрахователя да разгледа претенцията по същество и да
определи застрахователно обезщетение. Излага подробни мотиви, подкрепени с примери от
съдебната практика касателно задължението на застрахователя за заплащане на лихва, като
се позовава на съответните текстове от КЗ – чл.405, чл.409, чл.497 и др., както и цитира
съответна практика. По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди сочи,
че при престоят си в двете лечебни заведения ищецът не само не можел да се обслужва сам,
което налагало да бъде придружаван от майка му, но и бил толкова стресиран, че не можел
да остане сам дори за няколко минути. Освен това вследствие на травмите и особено при
престоя в болничните заведения ищецът търпял изключително силни физически болки
вследствие на претърпените травми и последвалите оперативни интервенции. Неудобствата
се допълвали и от това, че поради характера на травмите ищецът бил напълно
имобилизиран, както при престоя си в болничните заведения, така и дълго време след това
при домашното си лечение. Необходимостта да е в легнало положение довела до това, че
ищеца не можел да ходи на училище, нито да участва в дистанционното обучение, тъй като
се налагало да лежи през цялото време. Така се стигнало до това същия да премине на
индивидуален план на обучение, за да завърши 9 клас. Сочи, че инцидента коренно
променил битието на ищеца. Той не можел да излиза да се вижда с приятели. Налагало се да
ползва патерици, което го затруднявало и той се срамувал да излиза навън. Лишел бил от
възможността да играе футбол, което било негова страст. Намира, че увредите от ПТП
предизвикали влошаване на способността ищеца да говори български език, който преди това
говорел добре. Сочи, че като последствие от ПТП за ищеца настъпила остра психотравма,
чувствал се зле, бил потиснат, бил затворен в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх,
тревожност, безпокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние, сънувал кошмари,
трудно се концентрирал, бил разсеян, раздразнителен, самовглъбен. Често неволево си
припомнял ПТП и това водело до треперене, сърцебиене главоболие, световъртеж, потене и
трудно изпълнение на ежедневните задължения на лицето. Сочи, че ищеца бил тревожен и
тази тревожност се засилвала при качване в л.а. При оценка от специалист психолог било
дадено заключение, че ищеца имал остра стресова реакция – като душевно разстройство в
дните след ПТП. Изживяванията се протрахирали във времето, като към момента
психологическият му профил се описвал с „разстройство в адаптацията“. Твърди, че
2
подобни страдания продължават до около 6 месеца, но е възможно състоянието да се влоши
до протрахирана депресивна реакция с период на отзвучаване от 2 години. Било
задължително проследяването на състоянието предвид младата възраст на лицето. Във 2
връзка с водещата поставена диагноза - „разстройство в адаптацията“ на лицето били
предписани билкови и хранителни добавки с успокояващо действие, които ако не били
постигали резултат до 7 дни се налагало посещение при лекар. Във връзка с това състояние
било препоръчано посещение при лекар от 4 пъти месечно. Било дадено заключение и за
наличие на „невротична депресия“. Намира, че в резултат от ПТП за ищеца настъпили
следните преки и косвени ефекти в социалното и емоционалното му функциониране:
занижена самооценка, провокирана социална изолация, усещане за дистанцираност и самота,
усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, усещане за унижение, срам и
неспособност за справяне, остатъчно напрежение при излизане с връстници, въздържане от
свободно опериране в пространството, притеснение от използване на автомобил. Намира, е
тези неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от
ЗЗД. Предвид гореизложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, законна лихва върху
присъдените като главници суми от 01.07.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до
окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница суми и
сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 07.07.2021 г. – датата на отказа на застрахователя
да изплати претендираното обезщетение до окончателното погасяване на вземането; 1 175
лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, законна лихва
върху присъдените като главници суми от 01.07.2021 г. – датата на уведомяване на
ответника до окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница
суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 07.07.2021 г. – датата на отказа на
застрахователя да изплати претендираното обезщетение до окончателното погасяване на
вземането. Моли да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски за образуване и водене
на производството.
От страна на ответника ЗД „Бул инс“ АД е депозиран отговор на исковата молба по
реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че исковите претенции са неоснователни
поради обстоятелството, че ПТП-то е причинено от водач, който не е собственик на
автомобила, по отношение на който е налице застраховка ГО. Намира, че следва да се вземе
предвид нормата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ. Твърди, че в настоящият случай липсва деликт.
Твърди, че не се установява механизма на настъпване на ПТП по този начин не може да се
прецени кое е виновното лице, а предвид това не може да се приложи чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва наличието на противоправност на деянието и вина в поведението на водача на л.а.
твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Твърди, че оспорва, че вина за
ПТП има само водача М. АХМ. М., като сочи, че пострадалият се е качил в л.а. при знание
на обстоятелството, че водача е неправоспособен. Намира, че ЗД не е станало причина за
завеждане на производството, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Твърди, че не са спазени изискванията на чл.496 и чл.498,
3
ал.3 от КЗ. По този начин не е дадена възможност на ЗД да изрази позиция и същото не е
изпаднало в забава. Намира, че ищеца е поставил дружество в невъзможност да определи
размер на обезщетението и да го изплати. Намира, че предвид това ответникът не е поставен
в забава и това предопределя момента от който може да се претендира лихва. Намира, че не
е спазена процедурата по чл.380 от КЗ, както и други такива имащи отношение към
отговорността на ответника. Намира, че не са налице предпоставките по чл.300 от ГПК.
Сочи, че към момента е налице неприключило наказателно производство във връзка с ПТП.
Намира, че по отношение на настъпилият вреден резултат е налице съпричиняване от страна
на ищеца във връзка с посоченото, че същият се е качил в л.а. управляван от
неправоспособен водач. Оспорва настъпването на вредите, както и причинно[1]следствената
връзка на противоправното поведение и вредите. Намира, че претендираното 4 обезщетение
е прекомерно и не отговаря на действителната вреда, а също не се установява от
представените доказателства. Същото не е в съответствие с общото законово изискване за
справедливост, залегнало в чл.52 от ЗЗД. Намира, че претендираното като обезщетение за
настъпилите неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер. Акцентира върху
обезщетителната, а не санкционираща функция на обезщетенията за настъпили вреди.
Намира, че са налице предпоставки за намаляване на дължимите за неимуществени вреди
суми по сравнение с претенцията в ИМ. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции
като неоснователни и недоказани, както и на ответника да бъдат присъдени и сторените в
производството съдебни и деловодни разноски. Моли производството да бъде спряно до
приключване на започналото против водача на лекия автомобил наказателно производство.
От страна на ищеца не е подадена допълнителна ИМ.
В съдебно заседание ищеца не се явява за него се явява адвокат – пълномощник –
П.С. от АК - София. За ответникът се явява адвокат И.Т. от АК – Шумен. Третото лице
помагач на страната на ответника М. АХМ. М. не се явява и не изпраща представител.
Третото лице - помагач на страната на ответника С.С.С. се явява
Така предявените претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със субективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от страна на пострадалият вследствие на ПТП ищец - Т. К. Т., ЕГН-
**********, като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против
застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченитe искове са предявени
против застрахователя и са придружени с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от
4
ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност. С част от твърденията си
ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението, тъй като твърди, че не
са се осъществили изцяло неговите елементи – сочи, че няма деликт, че не е установен
механизма на вредоносното деяние, твърди, че не е налице вина у причинилия ПТП водач,
твърди, че събитието е случайно. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС – л.а. „Мерцедес Ц
180“, рег. №.... има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това
обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните.
Представителя на ответника акцентира върху обстоятелството, че ответникът е съпричинил
вредоносният резултат чрез поведението си по два начина – от една страна се е возил в
процесният автомобил при условие, че е знаел, че водачът е неправоспособен, а от друга
страна не е ползвал предпазен колан.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: ПТП МПС – л.а.
„Мерцедес Ц 180“, рег. №.... има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника -
полица №BG/02/121000081372. Установява се от данните в производството, че на 28.05.2021
г. около 16.50 ч. по път SHU 1040 на км 6+700 в близост до с. ...., общ. Върбица настъпило
ПТП, при което неправоспособният водач М. АХМ. М., ЕГН ********** при управлението
на л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №.... самокатастрофира, като поради несъобразена с пътните
условия скорост губи контрол върху автомобила, излиза от пътното платно и се удря в
крайпътно дърво. Вследствие на ПТП возещият се на предната дясна седалка ищец – Т. К. Т.
претърпява телесни повреди, изразяващи се в загуба на съзнание, изкълчване на бедрото,
счупване на ацетабулума, натъртвания и охлузвания по тялото. Приетата в производството
САТЕ сочи, че причина за ПТП е високата скорост, с която е управляван автомобила при
навлизане в десен завой и мокра пътна настилка е довела до невъзможност да бъде вписано
движението на л.а. в кривата на завоя, което е довело до излизането му от пътя и
последвалия сблъсък с дървото.
Настъпилите за пострадалият ищец - Т.Т. телесни повреди се потвърждават от
приетата по делото медицинска документация, но най-вече от изготвените епикризи.
Епикриза (л.19-20 по делото) свързана с престоят на пострадалия в „МБАЛ – Шумен“ АД за
периода от 28.05.2021 г. до 02.06.2022 г. като окончателна диагноза е описано изкълчване на
бедрото и счупване на ацетубалума (закрито). В МБАЛ Шумен е предприето първоначално
лечение на лицето, но след изписването му същият е насочен към „МБАЛ – Св.
Пантелеймон, гр. Плевен“, поради липса на условия в МБАЛ Шумен да се извърши
оперативна интервенция свързана с пълно коригиране на травмите получени от ПТП. В
„МБАЛ – Св. Пантелеймон, гр. Плевен“ също е изготвена епикриза от 08.06.2021 г. (л.54 по
делото) с окончателна диагноза фрактура ацетабули синистра, като е описано, че е
проведено оперативно лечение, свързано с открито наместване и вътрешна фиксация (на
костта).
В рамките на производството е приета и СМЕ, която нее оспорена. Според
заключението на експерта лицето е получило вследствие на ПТП разкъсноконтузни рани на
челото, носа и лявата буза, охлузвания в областта на бузите, мекотъканна травма в областта
5
на гръдния кош без увреждане на вътрешни органи или скелета на гръдния кош, както и
многофрагментарна фрактура на лявата главулечна ямка (ацетабулум) на таза с изкълчване
на лявата тазобедрена става, фрактура на долното рамо на лявата срамна кост на таза в
областта на срамноседалищната синхондроза. Експерта сочи, че следоперативният период е
протекъл жгладко и без усложнения. Приема, че с оглед вида и характера на травмата най-
изразени болки пострадалият следва да е изпитвал за период от 35-40 дни, след което те
постепенно са започнали да намаляват и отзвучават. Сочи се, че няма надеждни
(медицински) данни за състоянието на лицето след изписването му от МБАЛ Плевен, тъй
като последният не е ходил на прегледи при лекар. Приема, че при това положение следва да
се приемат средни срокове за възстановяване от травмата като намира, че за период от 7-8
месеца оздравителния процес следва да е приключил. Твърди, че пострадалият сочи, че не е
ходил на рехабилитация, а се е раздвижвал сам в домашни условия. Към момента на
прегледа от експерта (01.04.2022 г.) движенията в лявата става са били възстановени в почти
пълен обем. Сочи, че лечението не е напълно приключило, тъй като предстои операция по
изваждане на метала и рехабилитация. Намира, че при благоприятно приключване на
оздравителния процес е възможно и пълно оздравяване.
При защитата на експертизата пред съда експерта по СМЕ изрично сочи, че
получените травми от страна на пострадалия могат да бъдат получени при челен удар на
автомобила. Описва травмата в ставата на левия крак като типична, когато лицето изпъне
крак, за да се предпази от предстоящият удар на МПС, като намира, че това може да се случи
при челен удар. По отношение на това дали травмите получени от лицето говорят за
използване на предпазен колан експерта пояснява, че няма явни травми, които да се свържат
с използване на предпазен колан, тъй като няма изявени гръдни, коремни и шийни травми,
типични при използването на предпазен колан.
От страна на вещото лице – психолог по назначената СПЕ се дава заключение,
прието от съда и неоспорено от страните, че психичното състояние на ищеца Т.Т. след
претърпяното ПТП се характеризира с остър стрес. Сочи, че към момента на прегледа се
констатира протрахирана адаптационна реакция, но те са били сравнително кратки във
времето, като намира, че са преодолени до тръгването му на училище през септември 2021 г.
сочи, че в медицинската документация са налични данни за провеждан амбулаторен преглед
от психиатър поради разстройство на съня и тревожност – септември 2021 г. Сочи, че
предвид състоянието на лицето са налице данни за вероятно пълно възстановяване на
лицето, тъй като фрустрацията, стреса и адаптационната реакция при него били
бързопреходни – в рамките на няколко месеца. Учебната година му е дала възможност бързо
да възстанови социалните си конакти. Към момента имало тревожност свързана с определен
кръг ситуации, когато е създадена възможност за ретроспекция – да визуализира инцидента
с неговата физическа и психическа травма.
В производството са разпитани двама свидетели водени от ищеца – С.К.Х. – сестра
на ищеца и живеещия с нея на семейни начала Р.М.К.. Двамата свидетелстват основно за
необходимостта от грижи за пострадалият и въздействието на инцидента върху психиката
6
му. Сочат, че отишли на местопроизшествието, но пострадалият вече бил поставен на земята
извън колата и изчакали идването на линейка, тъй като не смеели да го местят, за да не
причинят вреди. Сочат, че пострадалия имал нужда от грижи и чужда помощ за срок от 3-4
месеца. Тези грижи полагала майка му. Първоначално Т. не можел да става от леглото, а
впоследствие известно време се придвижвал с патерици. И двамата свидетели сочат на
проблеми с адаптацията на лицето, тъй като поради травмата имал проблеми с походката и
затова се срамувал да излиза и да се вижда с приятели. Станал по-затворен и не искал да
излиза, страхувал се да не му се подиграват. Сочат, че бил стресиран и имал страхови
изживявания свързани с катастрофата - събуждал се през нощта и плачел.
В представеният по делото констативен протокол касаещ ПТП е записано, че водача
на МПС – М. АХМ. М. е неправоспособен водач. В рамките на производството не се
установява последният да е имал свидетелство за правоуправление. Ето защо следва да се
приеме за установено подобно обстоятелство. Ето защо са основателни възраженията на
представителя на ответника в тази насока.
Основателно е и възражението, че пострадалият се е возил без предпазен колан. Няма
сигурни данни, които да установяват подобно обстоятелство, тъй като то не е описано в
Констативния протокол, приложен по делото – л.10, за това не свидетелстват и разпитаните
двама свидетели, за които се установява, че са отишли до местопроизшествието, но когато
пристигнали пострадалият вече бил изваден от автомобила и оставен да лежи на земята в
безсъзнание. Все пак съдът приема, че лицето е било без поставен обезопасителен колан,
поради наличните косвени данни. По пострадалия, според заявеното от експерта по СМЕ в
съдебна зала, не са установени по шията, корема или гърдите наранявания характерни за
лице, което е било с поставен обезопасителен колан по време на ПТП. Данните, че лицето
има охлузвания по лицето и гърдите следва да се отдадат на съприкосновение с таблото на
колата при директен челен удар, което като цяло се установява от материалите в
производството, включително
От правна страна в подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ всяка от страните
носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства.
Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и
поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал
сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да
бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се определи тяхната
основателност в претендирания размер.
В рамките на производството се доказа по несъмнен начин, че пострадалият Т.Т. е
бил участник в ПТП, довело до описаните в изложението на фактите по делото телесни
увреждания. Несъмнено е установено наличието на щети, поведението на водача на МПС
довело до противоправния резултат, а именно ПТП, както и причинната връзка на щетите
настъпили за ищеца и противоправното поведение на водача. В тази насока възраженията
направени от ответника са голословни, не се потвърждават от събраните и обсъдени по-горе
7
доказателства, като дори им противоречат. Твърдението му, че не се установява вина, което
съдът приема като субективното отношение на водача на ПТП към настъпилите
противоправни последствия не е в съответствие с доказателствата, тъй като в гражданското
право вината се предполага, предвид общото правило на чл.45, ал.2 от ЗЗД - „Във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.“ В
случая ответника не е провел пълно и главно доказване на обстоятелства, които да изключат
напълно вината на водача. Между страните няма спор за обстоятелството, че по отношение
на процесното МПС - л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №.... има застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Установи се, че пострадалото лице е преживяло вследствие на ПТП болки и
страдания – свързани не само с болките от настъпилата травма към момента на ПТП, но и
тези свързани със сравнително дългия възстановителен период, за част от който лицето е
било в невъзможност да се обслужва сам - за период от около четири месеца, болките и
страданията във връзка с травмите отшумели за около 7-8 месеца (според СМЕ), както и
психологическия дискомфорт, свързан с повишената тревожност и стресови изживявания,
продължили около 4-5 месеца, за които СПЕ дава мнение, че следва да са отшумели при
началото на учебната година през септември 2021 г., както и срамът от връстниците поради
куцането и затрудненото движение в крака, което пък ограничило социалните контакти на
лицето в периода след произшествието и по време на възстановяването. Въпреки това
налице са ясни данни за пълното и психическо и физическо възстановяване на лицето, макар
то все още да не е преминало през пълно оздравяване, тъй като от костта на крака не са
премахнати железните пластини, за което ще се наложи допълнителна оперативна
интервенция.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за неимуществени вреди е установен в
своето основание и следва да бъде определен неговият размер. Следва да се има предвид,
че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Твърденията
на процесуалният представител на ответника, че е налице съпричиняване се приемат за
установени от съда. Действително лицето се е возило в автомобил управляван от
неправоспособен водач и не е поставило обезопасителен колан. макар и ненавършил
пълнолетие към момента на ПТП пострадалият е бил на шестнадесет навършени години и
доколкото няма данни за обратното същият е следвало да осъзнава последствията от своите
действия. Това кара съдът да приеме съпричиняване, което да намери отражение при
определяне на размерът на гражданската отговорност на ответника. С оглед изложеното
съдът приема, че искът за неимуществени вреди е основателен до размер от 45 000 лв., а
приносът за вредоносният резултат у пострадалото лице се определя в размер на 30%, ето
защо искът за неимуществени вреди следва да бъде приет за основателен и доказан за сумата
от 31 500 лв. В останалата част до пълният предявен размер искът за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
едоказан обаче остана искът за имуществени вреди. За да се докаже претенцията за
имуществени вреди, предявена в ИМ в размер на 1175 лв. са представени две проформа
8
фактури - №8 от 03.06.2021 г. на стойност от 940 лв. и №10 от 03.06.2021 г. на стойност 95
лв. и двете издадени от ДКЦ Свети Панталеймон ООД, гр. Плевен с посочен получател и по
двете Т.Т.. Други никакъв разходооправдателен документ за щетите не е представян в
производството, не е искано назначаване на ССЕ, която да извърши проверка в
счетоводството на доставчика. Следва да се има предвид, че проформа фактурите са проекти
за бъдещи фактури, същите нямат обвързващ страните характер и не водят до задължение за
търговеца издал фактурата да заплаща ДДС. В този смисъл това, което представляват е
оферта или проект за договор. Същите нямат материална доказателствена сила и не се
признават от практиката на съдилищата за годни да установят отразените в тях
обстоятелства - Решение № 36 от 9.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 73/2021 г., I т. о., ТК
„Едностранно изготвената от ищеца проформа – фактура съдът е отрекъл да съставлява
счетоводен документ, по смисъла на ЗСч., като наред с това е отчел, че същата не е
осчетоводена при ответника. С оглед липсата на доказателства за сключен между
страните, вкл. като неформален, договор за изработка … “ Няма също така представени
данни за окончателно и действително плащане на посочените суми от ответника (напр.
касова бележка), не е поискана ССЕ експертиза. От друга страна сумите посочени в тези
фактури са с нулев ДДС, но те не дават общият претендиран размер за имуществени вреди,
който в ИМ е посочен като 1175 лв., а сборът на стойността по посочените две проформа
фактури е 1035 лв. ето защо искът за неимуществени вреди като недоказан следва да бъде
отхвърлен в пълният му предявен размер.
Ищецът няма направени разноски в производството. С молба подадена в съдебно
заседание процесуалният представител – адвокат е поискал да бъде присъдено на
основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба
№1/2004 г. молбата е основателна и следва да бъде осъден ответника да заплати на адвокат
П.С. сумата от 1 475 лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на съдът в
размер определен на база на размерът до който са уважени претенциите, а именно сумата от
31 500 лв. или следва да бъде осъден да заплати сумата от 1260 лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШОС и разноските
направени за трите назначени експертиза в размер на общо 800 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за ответника съобразно с
отхвърлената част на съединените искове. Има данни за направени от ответника разноски –
4320 лв. адвокатски хонорар. Няма възражение от страна ищеца за прекомерност. И сумата
от 800 лв., които ответникът ще бъде осъден да заплати за назначените експертизи. Или
следва да се счете, че разноските за ответника са в общ размер от 5120 лв. Същите следва да
се определят съобразно отхвърлената част на исковите претенции, които възлизат на 69 675
лв. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3 525.93 лв.,
суми платени от последния за разноски в настоящото производство съобразно с
отхвърлената част на обективно съединените искове.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87
да заплати на ищеца Т. К. Т., ЕГН-**********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител В. В. К., ЕГН ********** и двамата от с. ...., общ. Върбица, обл.
Шумен, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж, оф.4 –
адв. Н.Н. Д. сумата от 31 500 (тридесет и една хиляди и петстотин) лева претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, настъпили вследствие на
ПТП, настъпило, на 28.05.2021 г. около 16:50 часа на път SHU 1040, км 6+700 л.а., когато
л.а. „Мерцедес Ц 180“, рег. №.... управляван от неправоспособния водач М. АХМ. М.,
поради движение несъобразено с релефа и пътните условия, след като водача загубил
контрол върху автомобила и навлязъл вляво извън пътя и самокатастрофирал в крайпътно
дърво. При ПТП били причинени телесни увреждания на ищеца в производството Т. К. Т.,
който пътувал в л.а., изразяващи се в загуба на съзнание, изкълчване на бедрото, счупване
на ацетабулума, натъртвания и охлузвания по тялото, както и законна лихва върху
присъдените като главници суми от 01.07.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до
окончателното им погасяване, законна лихва върху присъдените като главница суми и
сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от 07.07.2021 г. – датата на отказа на застрахователя
да изплати претендираното обезщетение до окончателното погасяване на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искът на Т. К. Т., ЕГН-**********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител В. В. К., ЕГН ********** против ЗД Бул инс” АД, ЕИК-
*********, гр. София, за неимуществени вреди, от описаното по-горе ПТП за сумата над
31 500 (тридесет и една хиляди и петстотин) лева до пълният предявен размер от 100 000
(сто хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло искът на Т. К. Т., ЕГН-**********, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител В. В. К., ЕГН ********** против ЗД Бул инс” АД,
ЕИК-*********, гр. София, за имуществени вреди, от описаното по-горе ПТП, за сумата от
1 175 (хиляда сто седемдесет и пет) лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87
да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 2 060 (две хиляди и шестдесет)
лева, от които 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева – държавна такса върху уваженият
размер на исковете и 800 (осемстотин) лева сумите заплатени от бюджета на съда за
назначените и приети в производството експертизи.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87
да заплати на адвокат П.С., ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004 г. сумата от 1 475 (хиляда четиристотин
седемдесет лева) ма адвокатско възнаграждение.
10
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН-**********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител В. В. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД Бул инс” АД, ЕИК-
*********, гр. София сумата от 3 525.93 лв. (три хиляди петстотин двадесет и пет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща разноски на ответника направени в настоящото
производство, съобразно с отхвърлената част на обективно съединените искове.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11