№ 152
гр. С., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500028 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Б. Р. с ЕГН ********** против
решение № 177 от 13.10.2022г. на РС-И. по гр.д.№ 453/2022г., с което са
отхвърлени предявените обективно съединени искове против ДЗЗД Д.Д.ЖП
Е.П., ЕИК **** със седалище и адрес на управление с В., Община И.,с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 КТ по повод Заповед № 1/07.04.2022г. и заповед №
000257/07.04.2022г., чл.344, ал.1,т.2 КТ и чл.344,ал.1,т.3 КТ-за периода от
08.04.2022г. до 08.10.2022г. с цена 18 000 лв.,ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, и е осъден да заплати 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Релевират се оплаквания за необоснованост,материална незаконосъобразност
и нарушение на процесуалните норми.Съдът неправилно интерпретирал
свидетелските показания и игнорирал някои от доказателствата.Не било
доказано категорично виновно неизпълнение на трудовите задължения и
нарушаване на трудовата дисциплина.действително имало словесен спор
между М. Р. и О.Д.,но последният не претърпял никакви телесни
вреди.Фелдшерът на работодателя не му издал документ непосредствено
след инцидента,нито приложил лечение.Д. се снабдил с медицинско
удостоверение два дни по-късно.Нямало никакви следи да е бил „стискан за
шията“и тримата свидетели не видели такова действие.Незаконосъобразно
съдът не приел писмените сведения на две лица от 16.03.2022г.,които се
оказали очевидци,но ищецът не знаел това и доказателствата били допустими
съобразно чл.266,ал.2 от ГПК.съдът напълно необосновано приел,че има
1
„сбиване“.Ищецът бил афектиран от „отношението на работодателя към
шофьорите“и предизвикан“ от Д..Реакцията му била резултат от чувство за
справедливост.При уволнението били допуснати процедурни нарушения-
заповедта за уволнение не била връчена по реда на чл.195,ал.2 изр.първо от
КТ.Удостоверяването ,че отказал да получи заповедта, не било коректно-не
било отбелязано кой и в какво качество го е подписал.Не било доказано,че
подписът върху заповедта за уволнение е на компетентно длъжностно лице и
съдът във вътрешно противоречие с разпределението на доказателствената
тежест приел,че това обстоятелство няма нужда от доказване,тъй като не било
наведено в исковата молба.Наложеното наказание на осн.чл.188, ал.3 КТ
вр.чл.190, ал.1,т.8 и т.10 КТ било в грубо нарушение на чл.190 КТ.,тъй като не
били “тежки нарушения на трудовата дисциплина“.Посочването на правната
квалификация чл.330, ал.2 КТ- не конкретизирало фактологично действие или
бездействие,представляващо нарушение на трудовата дисциплина.Чл.190 ,
ал.1 КТ изчерпателно посочвал за кои тежки нарушения се налага
дисциплинарно уволнение.Описаното в атакуваната заповед-„ на 10.03.2022г.
в 8.47ч. М. Р. е участвал във вербален конфликт с лицето О.Д. и последваща
неправомерна употреба на физическа сила,изразяваща се в изритване на стол
към О.Д. и хващане за гърлото на последния“- не било подведено под норма
на Правилника за вътрешния ред и длъжностната характеристика. Не била
посочена формата на вина.Съдът допуснал нарушение в разпределянето на
доказателствената тежест ,възлагайки на ищеца да докаже,че е останал без
работа.Това бил отрицателен факт и работодателят следвало да докаже,че
ищецът работи по трудов договор.Претендира признаване на уволнението за
незаконно,възстановяване на ищеца на заеманата длъжности присъждане на
обезщетение в размер на 18 000лв.Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,поддържа,че
решението е правилно и претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
По делото е безспорно,че страните са в трудови правоотношения по ТД
№ 000257 от 01.10.2021г. на осн.чл.67, ал.1,т.1 КТ и ищецът е изпълнявал
длъжността "Отговорник/Специалист техническа поддръжка“ с място на
работа-строителен обект по проект „Модернизация на железопътен участък
Е.П.—Костенец,с.В.,при основно възнаграждение 4107.85 лв.Настоящият
състав намира,че заповед № 1/07.04.2022г. за дисциплинарно уволнение не е
бланкетна и формална, а удовлетворява изискванията на закона за
конкретизиране на дисциплинарното нарушение,подробно описвайки
инцидента на 10.03.2022г.,Заповедта е мотивирана като са обсъдени
обясненията на работника ,дадени на 30.03.2022г.:“бутнах стола с
думите“Кой си ти!“ и се получи търкане между нас,при което никой не
пострада физически“. И медицинското удостоверение за установени
кръвонасядания в областта на шията вляво и по лявото коляно“.Несериозно е
твърдението,че така описаният инцидент не представлява тежко нарушение
на трудовата дисциплина.Разпоредбата на чл.190,ал.1,т.7-„други тежки
2
нарушения на трудовата дисциплина“ представлява правно-технически
„стандарт“,т.е. дава възможността за преценка на конкретната
ситуация,поради което не може да става дума за разширително или
стеснително тълкуване. Подлежи на изследване дали действително
инцидентът е протекъл по описания начин.В подробното
обяснение,адресирано до ръководството на дружеството в превод от турски
език на 30.03.2022г., ищецът твърди,че четири месеца преди инцидента
забелязал нередности в заплащането на „неговите шофьори“ и О.Д. получил
3100 лв. вместо 2380 лв.“Тези пазарлъци се водеха пред счетоводител в
продължение на три месеца“.Следователно- не е налице внезапен и моментен
афект спрямо провокация от пострадалия.Според съдебно-медицинско
удостоверени от д-р А. А.-специалист съдебна медицина/доцент в катедрата
по съдебна медицина и деонтология в медицинския университет-С.- на
12.03.2022г. в 14.35 ч. прегледал в кабинета си в гр.С., „С.М. Е.“ ЕООД,Д.
Огуз и установил кръвонасядания в областта на шията в ляво и по лявото
коляно“,които биха могли да бъдат получени по описания от
освидетелствания механизъм и време.Не са налице
доказателства,опровергаващи констатацията на съдебния лекар.Според
протокол от 10.03.2022г. ,подписан от служителите Ц.Б., Т.М. и Д.П., в
помещението на отдел „Човешки ресурси“ възникнал словесен спор на турски
език между Б. и Д.,след което Б. изритал стол към Д. и го хванал за
„гърлото“,а последният не отвърнал физически.От присъстващите само М.
разбрал съдържанието на спора и според него темата била удръжки от
заплатата на служителя А.;Д. поканил Б. да напусне стаята и тогава
последвала реакцията на последния.Пред съда св.Ч.-съпруга на ищеца
установява,че чула в коридора викове и крясъци, разбрала,че съпругът й е
замедсен в скандала,но излязла. Повтаря версията в исковата молба относно
инцидента и начина на връчването на заповедта.Предвид връзката с ищеца
и факта,че не е очевидец, съдът приема показанията за
недостоверни.Свидетелят А. твърди,че конфликтът е възникнал във връзка с
негово заплащане.Същият не е очевидец и не допринася за изясняване на
релевантните факти.Свидетелят М. възпроизвежда впечатленията си от
инцидента така,както е описан в приложения „протокол“.Допълва,че извикал
фелдшера на предприятието по молба на Д.,но не е присъствал при
преглед.При съвкупна преценка на гласните и писмените доказателства и
следвайки житейската логика се налага извода,че инцидентът се е случил по
описания в заповедта за уволнение начин.Независимо,че ищецът се е
застъпвал за справедливо отношение към друг работник-поведение,което не е
морално укоримо- прибягването до физическа разправа е неприемливо от
гледна точка на трудовата дисциплина и представлява „тежко
нарушение“.При преценка на съразмерността на наказанието следва да се
претеглят всички обстоятелства във връзка с вината на работника и по
принцип търсенето на справедливост би могло да бъде смекчаващо
обстоятелство.Но от версията на Р. ,изложена в писмото до УС на
дружеството излиза,че самият той е постъпил некоректно спрямо уволнения
шофьор св.А.,склонявайки го да не търси правата си във връзка с уволнение,
3
обещавайки му,че ще бъде възстановен;Р. подчертава,че е бил мотивиран от
намерение да защити интересите на работодателя във връзка с евентуално
обезщетение за незаконно уволнение на А.. В „покана-искане“от 23.03.22г. за
даване на обяснения по чл.193,ал.1 КТ работодателят подробно е описал за
какво нарушение става дума и е дал 7-дневен срок за писмени обяснения и
посочване на доказателства като е предупредил адресата,че недаването на
обяснения ще бъде прието за отказ. Отбелязано е,че на 24.03.22г. в 13.40 ч.
поканата е прочетена на Р. в присъствие на свидетелите Д. А.ов и С.
М..Свидетелката Ч. установява,че ищецът може да чете на български,от което
следва,че е разбрал съдържанието на поканата.Според заповедта за
уволнение,същата е прочетена на ищеца на 07.04.2022г. в 11 ч. в
присъствието на двама свидетели и той е отказал да я подпише,което
свидетелите удостоверяват.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд,че наложеното наказание е съразмерно с
нарушението ,което е извършено умишлено и без значение е липсата на
предходни дисциплинарни нарушения.Впрочем съдът е установил,че в
Правилника за вътрешния трудов ред, с която ищецът е бил запознат, изрично
се посочва „други тежки нарушения на трудовата дисциплина-сбиване на
територията на предприятието“ .Дисциплинарното наказание е наложено н
преклузивния срок по ч„л.194, ал.1 КТ.Прекратяването на трудовото
правоотношение е постановено с отделна заповед,което е допустимо според
константантната съдебна практика.Първоинстанционният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест и е преценил доказателствата. Предвид
неоснователността на главния иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1
КТ,акцесорните искове също са отхвърлени като неоснователни.По
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено и
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 13.10.2022г. по гр.д.№ 453/2022г.
на РС-И..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Б. Р. с ЕГН ********** да
заплати на ДЗЗД Д. Д. ЖП Е.П., ЕИК **** сумата 150 лв.,представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5