№ 5304
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20211110170680 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. П. В. срещу ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 431, ал. 1
КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
16.05.2021 г., около 14:30 часа, в адрес, с посока на движение по ул. „М.“, Д. И. В.
управлявал лек автомобил марка /л.а/ „Киа“, модел „Оптика“, с рег. № ..., като по
същото време ищецът се движил по бул. „М.“, с посока на движение към бул. „Е. и Х.
Г.“, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А170“, с рег. № .., с
поставен обезопасителен колан. Излага доводи, че при достигане до кръстовището,
образувано от бул. „М.“ и бул. „Е. и Х. Г.“, изчаквал в лява пътна лента за движение
преминаването към зелен светлинен сигнал на светофара с цел извършването на
маневра за ляв завой. Сочи, че в средната пътна лента до него бил спрял лек автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ..., водачът на който също изкачвал
преминаването от червен към зелен светлинен сигнал на светофара. Твърди, че по
същото време, водачът на л.а. „Киа Оптика“, извършвайки маневра „завой надясно“
към бул. „М.“, поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ,при което
ударил спрелия на червен светофар, управляван от него, л.а. „Мерцедес А170“.
Вследствие на съприкосновението управлявания от ищеца автомобил бил изместен,
при което се ударил в спрелия в средната пътна лента л.а. „Форд Транзит“. Твърди, че
настъпилото произшествие било реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Оптика“,
който не съобразил избраната от него скорост на движение с атмосферните условия,
състоянието на пътя - мокра пътна настилка, както и интензивността на движението.
Поддържа, че виновният водач не е взел предвид обстоятелството, че времето е било
дъждовно, а асфалтовата настилка мокра, като в нарушение на правилата за движение
1
по пътищата реализирал ПТП. Вследствие на настъпилото събитие ищецът претърпял
контузия на шията, като бил откаран от екип на спешна медицинска помощ във
Военномедицинска академия с оплаквания за болки в областта на челото и шията. В
резултат на нанесените телесни увреждания дълго време изпитвал силни болки в
областта на шията, като освен физическите страдания претърпял и негативни
емоционални преживявания, изразяващи се в безпокойство, раздразнителност,
сънуване на кошмари и страх от управление на автомобил. Сочи, че във връзка със
събитието, на виновния водач било наложено административно наказание, влязло в
сила на 24.06.2021 г. Твърди, че към датата на ПТП отговорността на делинквента била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, поради което ищецът отправил искане до застрахователя за
заплащането на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на инцидента. Липсата на предприети от страна на застрахователя действия
по удовлетворяване на искането му, обусловили правния му интерес от предявяването
на настоящия иск, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2000
лв., представляваща дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, реализирано по вина на делинквента,
по отношение на отговорността на който е налице застрахователно покритие от страна
на ответното дружество. Моли съда да осъди ответника за заплащането на посоченото
вземане, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга, като обективира искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск, като сочи че претендираното вземане е недължимо, а размерът му е
прекомерно завишен. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността
му. Счита твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди за
недоказано. Оспорва вината на водача на л.а. „Киа“, модел „Оптика“, с рег. № ... - Д.
И. В., отговорността на когото е застрахована при дружеството. Оспорва факта, че
твърдените от ищеца неимуществени вреди се намират в пряка причнно-следствена
връзка с настъпилото събитие. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца при твърдение, че същият е управлявал процесния
автомобил без поставен предпазен колан. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/
всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане (противоправно деяние,настъпване на конкретни вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че с поведението ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Безспорни между страните са фактите, че на 16.05.2021 г., в гр. София, в района
2
на бул. „Е. и Х. Г.“ и бул. „М.“, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес“,
модел „А170“, с рег. № .., управляван от ищеца, и л.а. „Киа“, модел „Оптика“, с рег. №
..., с водач – Д. И. В., както и че към датата на процесното събитие гражданската
отговорност на Д. И. В., управлявал лек автомобил марка л.а. „Киа“, модел „Оптика“, с
рег. № ..., е покрита по силата на сключен между него и ответното дружество договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличието на противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „Киа“, модел „Оптика“, с рег. № ..., станало
причина за настъпване на събитието, са приети като писмени доказателства по делото
Протокол за ПТП № 1790979 от 16.05.2021 г. и Протокол за ПТП № 1790980 от
16.05.2021 г. По делото е представено Удостоверение с рег. № 433200-
112507/19.11.2021 г., издадено от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, съгласно което по
повод процесното ПТП, констатирано с ПТП № 1790979 от 16.05.2021 г. и Протокол за
ПТП № 1790980 от 16.05.2021 г., срещу лицето Д. И. В., управлявал л.а. „Киа“, модел
„Оптика“, с рег. № ... е съставен АУАН с бл. № 432564/16.05.2021 г. за нарушени
разпоредби по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, въз основа на който е издадено НП № 21-4332-
011831/14.06.2021 г., с което му е наложено административно наказание – глоба,
влязло в сила на 24.06.2021 г.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице е посочило, че
от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на л.а. Киа“, модел „Оптика“, с рег. № ..., който при маневра десен завой,
поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя, навлиза в лентата за
насрещно движение и настъпва удар със спрелия на червен сигнал на светофарната
уредба л.а. „Мерцедес А170“, с рег. № .., като вследствие на удара л.а. „Мерцедес
А170“ се измества надясно и настъпва съприкосновение със спрелия отдясно на него
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ... В съдебно заседание, проведено на
08.11.2022 г., експертът е уточнил, че водачът на л.а. „Киа Оптима“ е навлезнал в
лентата за насрещно движение, доколкото при извършване на маневра за десен завой, е
взел завоя с по-голям радиус, поради което не е успял да се впише в неговата лента и е
ударил двете спрели МПС.
При съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства, и с
оглед заключението по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и обективно, се налага изводът, че процесното
ПТП, настъпило на 16.05.2021 г., в гр. София, е било със следния механизъм:
При движение по бул. „М.“ към кръстовището с бул. „Е. и Х. Г.“, в най-лява
пътна лента за предприемане на маневра „завой наляво“, е бил спрял в изкачване на
преминаване от червен към зелен светлинен сигнал на светофарната уредба л.а.
„Мерцедес“, модел „А170“, с рег. № .., управляван от ищеца, отстрани на който – в
средната пътна лента е спрял в изкачване на зелен светлинен сигнал на светофарната
уредба товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ... При движение по бул. „Е. и Х.
Г.“, към кръстовището с бул. „М.“, при предприета маневра „завой надясно“, водачът
на л.а. „Киа“, модел „Оптика“, с рег. № ... – Д. И. В.а, навлиза в лентата за насрещно
движение и настъпва удар със спрелия на червен сигнал на светофарната уредба л.а.
Мерцедес“, модел „А170“, с рег. № .., при което л.а. „Мерцедес А170“ се измества
надясно и настъпва съприкосновение със спрелия отдясно на него товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № ...
3
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквото и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
В настоящия случай, в заключението си вещото лице е посочило, че предвид
настъпилите увреждания след процесното ПТП, скоростта на движение на л.а. „Киа
Оптима“, с рег. № ..., е била в порядъка на около 30 км./ч. В тази връзка, съдът счита,
че макар посочената от експерта евентуална скорост на движение на л.а. „Киа
Оптима“, с рег. № ... да съответства на установените в чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално
допустими стойности за движение в населено място, същата не е била съобразена с
вида на извършваната маневра – завой надясно, както и с текущите условия на пътното
платно, поради което водачът на л.а. „Киа Оптима“ се е отклонил от предвидената
траектория за движение в лентата за извършване на десен завой за навлизане в
кръстовището към бул. „М.“ и е навлезнал неправомерно, в нарушение на правилата за
движение по пътищата, в насрещната пътна лента, при което е ударил спрелия в
изчакване на зелен светлинен сигнал на светофара л.а. „Мерцедес А170“. От данните в
експертизата се установява, че водачът на л.а. „Мерцедес А170“ не е имал възможност
да предотврати удара, доколкото към момента на настъпването му автомобилът е бил в
спряло положение. Експертът е посочил, че предотвратяването на удара е било
възможно единственото от страна на водача на л.а. „Киа Оптима“, в случай че същият
се е движил със скорост, при която превозното средство би запазило траекторията си
на движение в собствената си пътна лента, с което би избегнал навлизането в лентата
за насрещно движение. Изложените обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на л.а. „Киа
Оптима“, с рег. № ..., който противоправно, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е
предприел маневра „завой надясно“ с несъобразена скорост, вследствие на което е
навлязъл в насрещната пътна лента и е ударил спрелия л.а. „Мерцедес А170“,
управляван от ищеца.
Ищецът твърди, че вследствие на удара е претърпял контузия на шията, както и
болки в областта на шията и челото, като освен физическите болки и страдания,
същият поддържа да е претърпял и негативни емоционални преживявания, изразяващи
се в стрес, безпокойство и тревожност, вследствие от настъпилото събитие.
За установяване на твърденията на ищеца, че същият е претърпял посочените
неимуществени вреди, по делото е допусната до изслушване съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която е посочило, че телесните увреждания, получени от
ищеца вследствие на инцидента имат травматичен характер и се изразяват в контузия
на шията и главата /челно ляво/, предизвикали временно разстройство на здравето
4
неопасно за живота. Експертът е посочил, че евентуалният механизъм на травмите е с
оглед контакта на ищеца с детайли от интериора на купето на автомобила и настъпили
два поредни удара – първоначален страничен отляво с изместване на тялото напред и
нагоре и наляво по посока на удара, съответно втори удар – страничен, отдясно, с
изместване на тялото по посока на удара. В заключението си вещото лице е посочило,
че възстановителният период е около месец, като болките на ищеца са били най-
интензивни непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни, с постепенно затихващ
характер. В съдебно заседание на 08.11.2022 г. вещото лице е посочило, че водачът на
л.а. „Мерцедес А170“ е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан, като
в заключението си твърди, че предпазният колан е по-малко ефективен при страничен
удар, при който тялото се измества по посоката на ударите, а главата и шията са
свободни от колана и могат да контактуват с детайли от купето.
На основание чл. 202 ГПК, при съобразяване на представените по делото
медицински документи, съдът дава вяра на заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, като счита за установено, че претърпените от ищеца телесни
увреждания и физически дискомфорт се намират в пряка и причинно-следствена връзка
с противоправното поведение на водача на л.а. „Киа Оптима“, с рег. № ..., и
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Съдът счита за неоснователно
релевираното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, при твърдение че същият се е движил в
автомобила без поставен обезопасителен колан. Твърденията на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца се опровергават и с оглед заключението
на вещото лице до съдебната автотехническа експертиза, което е посочило, че при
страничен удар отдясно, коланът не е ефективен. В допълнение, експертът по
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза е уточнил, че при страничен
удар, в случай че ищецът е бил без колан, същият би получил много по-големи травми
от установените.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. В.а – майка на
ищеца, които съдът преценява с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на
правния спор, се установява че ищецът се е възстановявал около месец, като в период
от около две седмици е бил по-замаян и уплашен, както и че процесното ПТП е
намерило емоционално отражение в съзнанието му, доколкото същият изпитвал страх
при шофиране и бил много предпазлив.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, в това
число, заключенията на вещите лице по назначените по делото експертизи и
изслушаните свидетелски показания, съдът счита че в действителност ищецът е
претърпял посочените неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
емоционален дискомфорт, с продължителност от около месец, считано от момента на
настъпилото събитие.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В тази връзка, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и негативни емоционални преживявания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
5
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания и пр.
В настоящия случай съобразявайки обстоятелствата, при които са настъпили
уврежданията – два последователни удара, от които първоначален страничен отляво с
л.а. „Киа Оптима“ и вторичен страничен отдясно с т.а. „Форд Транзит“, причинили на
ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, засягането на главата и
шията на пострадалия и търпените най-интензивни болки непосредствено след
травмата, с период от 10-15 дни, и общ възстановителен период от около месец,
причинените неудобства в ежедневието и преживените психически страдания – стрес,
безпокойство и страх при управление на автомобил, настоящият съдебен състав
приема, че определянето на 2000 лв. е справедливо по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди. Присъждането на сума в по-нисък размер би довело
до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Ето защо искът за неимуществени вреди е основателен изцяло и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка, същият е представил списък
по чл. 80 ГПК. От представените писмени доказателства, удостоверяващи извършените
от ищеца разходи в хода на процеса се налага изводът, че в негова полза следва да
бъдат присъдени разноски на обща стойност от 430 лева. Ищецът е обективирал искане
за осъждане на ответника за заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител – адв. В. В. О., осъществил процесуално
представителство и защита в негова полза по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА,
претендирано в минимален размер с оглед Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, съдът, съобразявайки датата
на сключения между страните договор за правна защита и съдействие, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от оглед Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определя дължимото адвокатско
възнаграждение в полза на адв. О., в размер на 444 лева, с начислено ДДС, предвид
отправеното искане и представените доказателства за регистрация по ЗДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Е. П. В., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, в резултат на нанесени травматични увреждания, както и негативни
емоционални преживявания, вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие
на 16.05.2021 г., по вина на водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Оптима“, с
рег. № ..., чиято отговорност към датата на процесното събитие е била застрахована
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
6
автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба –
09.12.2021 г. до окончателното погасяване на дълга. ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Е. П. В., ЕГН **********, направените в
производството разноски на стойност 430 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ..., да заплати на адвокат В. В. О., вписан в
САК, с личен № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сума в размер на 444 лева,
с начислено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на Е. П. В., ЕГН **********.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7