№ 150
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502426 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Г. Д. С., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-17 състав,
постановено на 21.02.2020 г. по гр. дело № 386/2019 г., с което е отхвърлен изцяло
искът на жалбоподателя, предявен на осн. чл.240 от ЗЗД.
Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита, изготвена
от процесуалния представител на жалбоподателя, се излагат съображения, че
обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, както и че в
първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че необосновано градският съд е приел, че по делото не е
доказано възникването на заемно правоотношение между страните. Подробно се
обсъждат събраните пред двете инстанции писмени и гласни доказателства, както и
приетата от апелативния съд съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които се
правят изводи, че ищецът е предоставил на ответното дружество сумата 40 000 лева в
заем, която сума не му е била върната.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, както и присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник „ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД оспорва
жалбата. В подадения срещу нея отговор се излагат съображения, че решението на
1
градския съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД с
твърдението, че през месец януари 2014 г. е предоставил на ответното дружество заем
в размер на 40 000 лева, които не са му били върнати до датата на предявяване на
исковата молба.
В отговора на исковата молба представителят на ответника „Еко Енерджи
мениджмънт“ ООД“ е признал, че „заемът е преведен на 10.01.2014 г.“, но вземането
на ищеца е погасено – както по давност, така и защото заемът е бил изцяло изплатен,
тъй като ищецът е изтеглил от сметката на дружеството сумата общо 40 980 лева – на
отделни „тегления“. В първото съдебно заседание пред СГС /след получаване на
определението, съдържащо проект за доклад по чл.146 от ГПК/, процесуалният
представител на ответника е заявил, че не се оспорва, че сумата е получена, но не като
заем. След дадени от въззивната инстанция указания, с молба от 20.10.2020 г.
процесуалният представител на „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД“ отново е заявил, че
процесната сума „не е заем, а представлява оперативни средства, които ищецът е
внесъл по сметка на дружеството“.
Освен това, ответникът се позовава и на дружествен договор, приет на
09.06.2014 г., съгласно който, общото събрание на съдружниците взема решение за
допълнителни парични вноски, определя условията и начина на внасянето им /чл.21,
т.9/, както и за получаване на кредити в лева и валута от български и чуждестранни
организации, институции, банки и др. /чл.21, т.14/.
В първото съдебно заседание пред СГС управителят на ответното дружество –
Н. Я., под формата на становище е заявил: „Г. Д. С. е съдружник в дружеството от
самото начало. Всички съдружници в някакъв момент са имали заемни отношения и
като съдружници. Те са внасяли пари за дейността на дружеството.“
Пред въззивната инстанция ответникът не поддържа възражението си, че
задължението е погасено по давност. Същото е и неоснователно. Преводът на
процесната сума е извършен на 10.01.2014 г., а исковата молба е подадена по пощата
на 09.01.2019 г. – следователно, преди изтичане на петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД.
2
По делото са събрани следните доказателства, относими към спора:
Видно от представения от ответната страна „протокол от извънредното общо
събрание на съдружниците на „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД“, на 07.11.2013 г.
ищецът Г.С. е бил приет като съдружник в ответното дружество.
От ответника е представено пълномощно /л.64-65/, издадено от управителя на
„Еко Енерджи мениджмънт“ ООД“ – Н. Я., заверено нотариално на 23.11.2013 г. С
него ищецът е бил упълномощен за редица действия, свързани с дейността на
дружеството, включително и с правото да оперира с банковите му сметки.
От приложеното към исковата молба извлечение от сметка в „ОББ“ АД и от
заключението на вещото лице Л. З., прието от въззивната инстанция се установява
следното: На 10.01.2014 г. от сметка с титуляр Г.С. по сметка с титуляр „Еко Енерджи
мениджмънт“ ООД е била преведена сумата 40 000 лева и преводът е отразен в
банковото извлечение от сметката на ответника. Посоченото основание за превода е
„заем по договор“.
Също на 10.01.2014 г. в счетоводството на ответното дружество е отразена
счетоводна операция по дебита на сметка 503.3. „Разплащателна сметка“ и по кредита
по сметка 499 „Други кредитори“, партида „Г.С.“ за сумата 40 000 лева. В баланса на
дружеството към 31.12.2014 г. сумата е посочена като задължение в пасива на баланса,
група „Други задължения“.
От ответника са представени банкови извлечения за изтеглени от сметката на
дружеството суми с общ размер 40 980 лева. Видно от тези извлечения и от
заключението на вещото лице, сумите са изтеглени на 12 пъти от С. в периода 14.01.-
13.12.2014 г. За всяка една от горните суми в счетоводството на „Еко Енерджи
мениджмънт“ ООД“ е отразена счетоводна операция по дебита на сметка 501 „Каса“ и
по кредита на сметка 503.3. „Разплащателна сметка“ с основание на операцията
„захранване на каса“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция вещото лице Л. З. обяснява, че
когато са изтеглени пари от разплащателната сметка на дружество и има счетоводна
операция за това, че те са внесени в касата на дружеството, това означава, че тези пари
са на разположение за ползване от дружеството. Ако ищецът не ги е внесъл на касата и
ги е използвал за погасяване на задължението на дружеството към него, тогава в
счетоводството е следвало да се отрази намаление на това задължение. Ако
дружеството има задължение по договор за заем, сумата по заема ще бъде поставена в
баланса. В случая тя е посочена в баланса в частта „Други задължения“.
Осчетоводяването на сметките текушо не е задължително да е идентично с
3
отразяването им в баланса. Възможно е да се прецени, дали сметка 499, по която е
осчетоводен преводът на сумата 40 000 лева, в баланса да се отрази както като
задължение по заем, така и като задължение към друг кредитор.
Пред въззивната инстанция е допуснат до разпит свидетелят И. П. – бивш
съдружник в „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД“. Същият заявява, че всички
съдружници внасяли средства в дружеството под формата на заеми – включително и
С.. Част от тези заеми са върнати на някои от партньорите, а други не са. Свидетелят
знае, че ищецът е внесъл на два пъти по 40 000 лева в дружеството, за да се поемат
оперативните разходи. Не всички плащания за извършвани след решения на общото
събрание. Докато съдружниците били в много добри отношения, голяма част от
решенията се взимали неприсъствено – в личен разговор, по телефон, по „скайп“.
Заемите били краткосрочни – за 2-4 месеца, за да започне оперативната дейност на
централата. Първоначално свидетелят заявява, че С. е дал на два пъти по 40 000 лева
през 2017-2018 г., но след конкретен въпрос на съда, дали знае ищецът да е превеждал
пари на дружеството през 2014 г., свидетелят се поправя, че парите са внесени през
2013-2014 г.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В производството по иск с правно основание по чл.240, ал.1 от ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че е дал средства на заем, а при оспорване на
иска, ответникът следва да установи възраженията си: че средствата са дадени на друго
основание или че задължението е погасено.
Договорът за заем е реален договор и писмената форма на сключването му е за
доказване, а не е изискване за неговата действителност. В случая изрично съставен
договор за заем не е представен, не се и твърди такъв да е съставян. По силата на
чл.164, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, възникването на правоотношение по договор за заем в
размер на 40 000 лева следва да бъде установено с писмени доказателства.
Установено е от цитираните по-горе писмени доказателства, че на 10.01.2014 г..
ищецът С. е превел от личните си средства в банка сумата 40 000 лева по
разплащателната сметка на дружеството. Превеждането на сумата не се оспорва от
ответника, оспорва се основанието, на което е извършено. Като основание за превода в
банковите документи е отразено, че същият е извършен на основание „заем по
договор“. Само по себе си горното записване не би могло да обоснове категоричен
извод за възникнало заемно правоотношение между страните – с оглед на наличието на
4
пълномощно, дадено от управителя на дружеството в полза на С., да оперира с
банковите сметки на дружеството.
Доказателство за сключване на договор за заем е обаче отразяването на този
превод в счетоводството на дружеството – както в счетоводните записвания от датата
на превода – 10.01.2014 г., така и в годишния баланс. Процесната сума е отразявана в
счетоводството като задължение по договор за заем, сключен с Г.С., открита е партида
„Г.С.“ по сметка 499 „Други кредитори“.
Показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел И. П.
установяват взаимоотношенията между съдружниците през този период, включващи и
кредитиране на дружеството с цел осигуряване на средства за работа. Тези показания
са в съответствие и със заявеното от управителя на ответника, че „Всички съдружници
в някакъв момент са имали заемни отношения и като съдружници. Те са внасяли пари
за дейността на дружеството.“
Неоснователно е възражението на ответника, че договор за заем не е доказан,
тъй като не е сключен въз основа на решение на ОС на съдружниците – както е
предвидено в чл.21, ал.1, т.14 от дружествения договор. Видно от този договор, той е
приет на 09.06.2014 г. – след извършване на процесния превод. Дори същите клаузи да
се действали и в предходен момент – към месец януари 2014 г., липсата на решение на
общото събрание не опровергава сключването на договор за заем. От друга страна, в
същия дружествен договор – т.9 на чл.21, ал.1, е записано, че общото събрание взема
решение и за допълнителни парични вноски, определя условията и начина на внасянето
им от съдружниците. Твърдението на ответника, че процесната сума от 40 000 лева
представлява внесени от ищеца „оперативни средства“ – т.е. „допълнителна парична
вноска“, също не е подкрепено с решение на общото събрание.
Поради това въззивният съд приема, че по делото е доказано, че преведените от
ищеца Сапундижев 40 000 лева са били предоставени в заем на ответното дружество.
Последното носи тежестта да докаже, че заетата сума е била върната на заемодателя.
Такова доказване не е проведено.
Не се установява, извършените от ищеца 12 операции, при които от сметката на
дружеството са изтеглени общо 40 980 лева, да представляват погасяване на
задължението по договора за заем. На първо място, както обяснява вещото лице З., в
такъв случай в счетоводството е следвало да се отрази намаление на задължението по
заема. А в счетоводството операциите са отразени като „захранване на каса“. На второ
място, задължението от 40 000 лева по договор за заем е отразено и в баланса за 2014
г., а последната от 12-те суми е била изтеглена от С. на 13.12.2014 г. – т.е., преди
приключване на счетоводната 2014 година.
5
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че искът на Г.С. е
основателен и следва да бъде уважен. Ответното дружество следва да бъде осъдено да
му заплати сумата 40 000 лева на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД. Ищецът претендира и лихва
за забава върху горната сума, начислявана от датата на исковата молба. Въззивният съд
намира, че с оглед разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД /тъй като няма данни за какъв
срок е предоставен заемът/, лихвата следва да се начислява след изтичане на 1-месечен
срок от поканата. В случая поканата следва да се счита връчена от датата на
получаване на препис от исковата молба от ответника. Исковата молба е получена от
„Еко Енерджи мениджмънт“ ООД на 22.03.2019 г., следователно лихва за забава следва
да се начислява от 22.04.2019 г.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалването решение следва да бъде отменено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските за двете съдебни инстанции. За производството пред СГС
ищецът е заплатил 1 600 лева държавна такса и 3 000 лева адвокатско възнаграждение.
Изрично е заявено от представителите на страните, че не правят възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения. Поради това на ищеца следва да се
присъдят 4 600 лева разноски за производството пред първата инстанция.
За производството пред САС жалбоподателят претендира заплащане на 1 730
лева – заплатено адвокатско възнаградение и 200 лева – възнаграждение за вещо лице.
В списъка по чл.80 не е включена заплатената държавна такса от 800 лева за
въззивното производство. Пълномощникът на въззиваемото дружество е направило
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е
минималното, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на жалбоподателя
С. следва да се присъдят поисканите общо 1 930 лева разноски за настоящата
инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-17
състав, постановено на 21.02.2020 г. по гр. дело № 386/2019 г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА „ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.6, да заплати на Г. Д.
С. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 34,
ет.5, ап.6 – адв. Я.А., 40 000 /четиридесет хиляди/ лева на осн. чл.240 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, начислявана от 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.6, да заплати на Г. Д.
С. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 34,
ет.5, ап.6 – адв. Я.А., направените разноски за производството пред Софийския
градски съд в размер на 4 600 /четири хиляди и шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.6 да заплати на Г. Д.
С. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 34,
ет.5, ап.6 – адв. Я.А., направените разноски за производството пред Софийския
апелативен съд в размер на 1 930 /хиляда деветстотин и тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7