Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
20.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор В.Радева от Окръжна прокуратура
– гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова
КАНД № 66 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от Д.С.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез процесуален представител и пълномощник адвокат Д. М.
при ШАК, срещу решение № 7/14.02.2022г., постановено по АНД № 20213620200307 по
описа за 2021г. на Районен съд – гр.Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0307-000542/09.07.2021г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което на Д.С.М., на основание
чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания «глоба» в размер на 2000 (две хиляди) лева и
«лишаване от право на управление на МПС» за срок от 24 месеца.
Касаторът навежда доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Сочи, че направеният
от съда извод за липса на съществени нарушения на процедурата по реализиране на
административно наказателната отговорност, не кореспондира с доказателствата по
делото, тъй като още във въззивната жалба е изложил твърдения, че е отказал да
подпише съставения АУАН, защото не е бил съгласен с отразеното в него в частта,
в която се твърди, че не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химически лабораторно изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Такива
предписания към момента на съставяне на АУАН не са били направени, съответно не
е изминал определеният срок от време, в който да ги изпълни Като друго
нарушение, допуснато при съставяне на АУАН се сочи предварителното отразяване
от актосъставителя, че лицето няма възражения, като по този начин е ограничено
правото му на защита. Изложени са и твърдения за ненадлежно удостоверяване отказа
на касатора да подпише съставения АУАН. Изразява несъгласие с извода на съда,
че наличието на множество съкращения в тестовата част на АУАН и НП не водят до
неразбиране на вмененото му нарушение. Заявява, че не е налице съставомерно
деяние, тъй като не е отказвал изследване с доказателствен анализатор, като
счита за неправилни мотивите в съдебното решение за липса на задължение към
провеяващите последователно да му предложат всеки един от предвидените методи за
установяване употребата на алкохол. Въз основа на изложените доводи отправя
искане за отмяна на съдебното решение, съответно за отмяна на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с
процесуален представител адв.Д.М., който от името на своя доверител заявява, че
поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касация - ОД на МВР – гр. Шумен, представляван в съдебно
заседание, от процесуален представител гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата. В
предоарията по същество излага аргументи в подкрепа на становището за
неоснователност на жалбата, въз основа на които моли за решение, с което да
бъде оставено в сила въззивното решение. Претедира присъждане на разноски.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна
страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решението, предмет на касационно
оспорване, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 21-0307-000542/09.07.2021г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – Нови пазар, с което Д.С.М. е санкциониран,
за това, че на 27.06.2021г., като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка с техническо сродство за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество и не изпълнява предписанието за медицинско изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Нарушението е установено от
полицейски служители, които на посочената дата, около 03,20 часа в гр.Каспичан,
по ул.Мадарски конник в посока ЖП гара, спрели за проверка лек автобомил «О.А.»
с рег.№********, управляван от настоящия
касатор. Водачът заявил пред проверяващите, че е употребил алкохол. Същият
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство – Дрегер №7510ARDN-0035, както и отказал да получи
издаден талон за медицинско изследване. Отказът на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или други
упойващи вещества, както и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта, е квалифицирано като административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което против Д.С.М. е съставен АУАН серия
GA №350733/27.06.2021г. Водачът е отказал
да подпише и да получи съставения АУАН, като отказът е удостоверен с подписа на
един свидетел. Въз
основа на акта и материалите по преписката, административно наказващият орган
издал обжалваното НП, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на
водача административни наказания «глоба» в размер на 2000 лева и «лишаване от
право на управление на МПС» за срок от 24 месеца.
Описаната фактическа обстановка
районният съд установил от всички събрани по делото доказателства, в това число
от показанията на разпитаните свидетели, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Въз основа на същата съдът
е приел за безспорно доказан факта на извършване на административното нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е санкциониран касаторът. Посочил е също, че
в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Изложил е и доводи, че
административно наказващият орган правилно е издирил и приложил материалния
закон и наложените наказания са определени в законово предвидените рамки и при
правилна индивидуализация на същите. По тези аргументи е потвърдил
наказателното постановление.
Шуменският административен съд
намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при точно
спазване на процесуалните правила, като липсва касационно основание за отмяна
на неговото решение.
В преценката на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства, районният съд правилно и в
съответствие с логическите и опитните правила, е достигнал до правно обосновани
фактически изводи за значимите по отношение на спора факти. При тази преценка,
съдът е разпитал свидетелите на нарушението, като е кредитирал техните
показания, предвид липсата на противоречивост и съответствието с писмените
доказателства, приложени по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция. Правните
доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено
при обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност. С оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи
до отмяната му.
Правилно районният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, като в мотивите на решението
е даден отговор на всички инвокирани от жалбоподателя възражения. Заявените с
касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради ненадлежно удостоверяване отказа на санкционираното лице
да получи съставения АУАН, както и предвид множестово съкращения в акта, са
били предмет на обсъждане и във въззивното производство, като в обжалваното
съдебно решение се съдържат аргументите, въз основа на които същите са
преценени за неоснователни. Изложените мотиви и направените изводи изцяло се
споделят от настоящия състав. Съответна на доказателствата по делото е
констатацията на първоинстанционния съд, че отказът на водача да подпише
предявения му АУАН е надлежно удостоверен с подписа на М.И.Г. – служител при РУ
– Нови пазар, който е свидетел на установяване на нарушението и на отказа на Д.М.
да подпише акта. Следва да се отбележи, че въведените от законодателя
изисквания за връчване на АУАН гарантират правото на защита на лицето, спрямо
което е образувано административно наказателното производство. Тези изисквания
са насочени към своевременно извършване на дължимите от органите действия по
предявяване и връчване на санкциониращите актове, но същите няма как да бъдат
поставени взависимост от волята на адресата на акта. Именно за това нежеланието
на едно лице да получи съставен против него АУАН се удостоверява с подписа на
един свидетел, съобразно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, което е сторено и
в настоящия случай.
Касационният състав намира за
правилни изводите на въззивния съд, че липсата на възможност в бланката на
съставения АУАН да се впишат конкретни възражения от страна на нарушителя,
както и наличието на множество съкращения в текстовата част на акта и НП, не
съставляват съществени процесуални нарушения. В допълнение към мотивите на съда
следва да се отбележи, че по делото липсат доказателства лицето да е било
лишено от възможност да възрази на място или впоследствие срещу съставения му
акт. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че към момента на
проверката водачът е бил във видимо нетрезво състояние и е отказвал както да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
така и да подпише предявените му талон за изследване и АУАН. В снети сведения
от другото лице, пътувало с въпросния автомобил И.А.М., същият сочи, че «Д. при
проверката беше много арогантен с полицаите». Липсват каквито и да е данни Д.С.М.
да е възразил срещу съставения му акт, с оглед на което изложените доводи за
нарушено право на защита се явяват неоснователни.
Настоящият състав намира, че не е
налице и другото твърдяно от касатора нарушение, изразяващо се в съкращения в
текстовата част на АУАН и НП. Както във въззивната, така и в касационната
жалба, Д.С.М. сочи, че е отказал да подпише АУАН, тъй като не е бил съгласен с
отразените в него факти. Очевидно е, че същият е бил запознат със съдържанието
на акта, след като обосновава отказа да го подпише с несъгласие с вписаните
факти. Касае се за защитна теза на привлеченото към административно наказателна
отговорност лице, която правилно е отклонена като неоснователна от районния
съд.
Правилно въз основа на събраните по делото
доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на извършване
на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидена отговорност за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. От събраните по делото доказателства се установява, че Д.С.М.
е санкциониран, за това, че на 27.06.2021г., като водач на МПС, отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол.
Касационната инстанция намира, че този факт се установява по безспорен начин от
всички събрани по делото доказателства и в частност от показанията на
полицейските служители, извършили проверката. Същите са последователни и
непротиворечиви досежно релевантните за административно наказателната
отговорност на дееца факти, и по делото не са ангажирани доказателства, които
да ги оборват. Няма данни, а и не се твърди водачът да се е явил на медицинско
изследване (талонът за медицинско изследване е приложен в преписката с
отразяване, че лицето отказва да го получи). Отказът на водача да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна
проба, по същество не се оспорва в настоящото производство. При наличие на тези
факти, правилен е изводът на въззивния съд за доказаност на нарушението. В тази
насока следва да се отбележи, че липсват каквито и да е доказателства, че
водачът е поискал извършването на тест с доказателствен анализатор, поради
което изложените доводи за липса на съставомерност поради неизчерпване на
всички възможни методи за установяване употребата на алкохол, се явяват
неоснователни. Издавайки наказателното постановление, административно
наказващият орган се е произнесъл при наличие на обективни данни за
съставомерността на деянието, за опровергаване на които доказателствена тежест
носи жалбоподателят. При осигурена процесуална възможност, санкционираното лице
не е било лишено от правото да обори констатациите в АУАН и опровергае
волеизявлението на наказващия орган. В случая това не е сторено. Пред районния
съд и пред касационната инстанция не са представени доказателства, които да
обосноват друг резултат от проведеното административнонаказателно производство.
Касационната инстанция намира, че
наложените административни наказания са определени в предвидените от закона
рамки и при съблюдаване правилата на чл.27 от ЗАНН за тяхната индивидуализация.
За нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание «глоба» в размер на 2000 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за
срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания
са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна
разпоредба и съобразно изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Нови пазар като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът като съобрази характера на
спора намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/14.02.2022г., постановено АНД №
20213620200307 по описа за 2021г. на Районен съд - гр. Нови пазар.
ОСЪЖДА Д.С.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 20.04.2022 г.