Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен
съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесети октомври през двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ек.П.
при секретаря Т.А. и като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гражданско дело № 150 по описа на Плевенски окръжен съд за 2008г и за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск по чл. 37 ал.2 от СК
/отм./ .
В исковата си молба ищецът твърди, че е биологичен баща на детето А.,
род. На ***г, което понастоящем е при
майка си. Ищецът твърди, че ответницата не желае да признае факта, че е баща на детето
въпреки направеното от него припознаване. Налице е оспорване на припознаването
от страна на ищеца по делото. Претендира се постановяване на решение, с което
да се признае за установено ,че той е биологичен баща на детето А..
Ответницата първоначално оспорва предявения иск, но в
последствие заявява пред съда чрез процесуалния си представител, че искът е
основателен и ответницата признава
обстоятелството ,че ищецът е биологичен баща на детето А..
С определение от 17.03.2009г по същото дело
ПлОС е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения
иск.
С определение на ВТАС
е отменено постановеното
определение на ПлОС и е върнато делото за разглеждане по същество.
Като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, Плевенски окръжен съд приема за
установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по
делото, че на 3*** г
П.Г.Г. е родила дете от мъжки пол А. , като в у-нието за раждане е
вписано, че бащата е неизвестен.
БЕЗСПОРНО е установено по
делото, видно от представеното заявление
за припознаване заедно с частната жалба до ВТАС, ищецът по настоящето дело е
припознал за свое роденото от ответницата П.Г.Г. дете А., но майката не е потвърдила извършеното припознаване .
СПОРЕН по делото остава
въпроса досежно възможността ищецът по
делото да е биологичен баща на детето А.
Съдът приема ,че в производството по
предявен иск по чл. 37 ал.2 от СК пасивно легитимирана страна да отговаря по
този предявен иск е само майката на детето, но не и детето. Този извод на съда
следва по аргумент от разпоредбата на чл. 37 ал.3 от СК, съгласно която
разпоредба, ако детето не е навършило пълнолетие при припознаването то може да го оспори до
изтичане на три години от навършване на пълнолетие или от узнаването на
припознаването, ако това узнаване е станало по – късно. Аргумент в подкрепа на
становището на съда е и разпоредбата на чл. 41 от СК, която предвижда при
установителен иск за установяване на произход от бащата, предявен от детето да
се призовава и майката, но не и обратното в случай на предявен установителен
иск от майката. Разграничаването в закона на възможностите майката и детето
отделно да могат да оспорят припознаването предполага даване на възможност на
детето за собствена преценка на фактите,
а в случай, че в настоящето производство детето е страна и решението го
обвързва, то по отношение на него би била налице в бъдеще процесуална
пречка въпросът за произхода да се
разреши по съдебен ред в същия формат.
Видно от показанията на св. С.Б.И.
същата познава страните от около 6-7
години, работила е с тях преди време, знае, че страните са били приятели и в
последствие приятелството им е преминало в интимна връзка. Свидетелката твърди, че по време на бременността на
ответницата преди около 4 години страните
са живели заедно в ж.к Дружба, свидетелката е била в болницата, когато е родила
ответницата, но след раждането ответницата се е прибрала при майка си. Според
свидетелката е било ясно на кого е детето, не е имало коментари , а страните по
време на бременността са живели заедно.
Съдът принципно кредитира показанията
на свидетелката с оглед факта, че същите
са непротиворечиви и се основават на преки впечатления.
Видно от приетата по делото
съдебно – медицинска експертиза времето на зачеване на детето е в периода от 28.06. – 6.07.2005г. Съдът възприема
заключението на ВЛ като аргументирано, обективно и неоспорено от страните.
Предвид събраните по делото
гласни доказателства, както и с оглед приетата от съда експертиза, както и с оглед признаването на предявения иск от
страна на ответницата, което признание е
съобразено с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК, съдът приема, че искът
следва да се уважи. При този изход на делото с оглед установяването на произхода
на детето следва съдът да се произнесе
служебно и по упражняването на
родителските права , издръжката и отношенията
между бащата и детето. Следва да се предоставят родителските права на
майката с оглед възрастта на детето, което е на 3 години и досега не е имал
контакти с биологичния си баща. Следва да се определи издръжка в размер на 80
лв, считано от датата на исковата молба с оглед
възможностите, доходите и становището на ищеца в този смисъл, а с оглед
установяването на факта на бащинството такава издръжка следва да е налице от
датата на раждането и в този смисъл , както и с оглед на различните
обстоятелства и по ниската възраст на
детето за минал период следва издръжката от датата на раждане до исковата молба
да е в размер на 45 лв. Същата следва да се заплаща чрез майката на детето и
негова законна представителка. Следва да се определи режим на свиждане на
бащата всяка първа и трета събота от 10
до 19 ч в присъствието на майката през първите 12 месеца от влизане на
решението в сила и 10 дни в периода м.юли – септември,
несъвпадащи с отпуска на майката отново за първите 12 месеца от влизане на
решението в сила , а за следващите периоди след изтичане на първата година,
всяка първа и трета събота от месеца от 10
до 19 ч без присъствието на майката и по 30 дни през периода юли –
септември, несъвпадащ с отпуска на майката .
При този изход на делото следва
да се осъди ищецът да заплати държавна такса върху издръжката в размер на
115,20 лв. не следва да се присъждат
разноски.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на осн.
Чл. 37 ал.2 от СК /отм./ , че Р.С.А. ***, ЕГН ********** Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА
на детето А.П.Г. ,род. На ***г от майка П.Г.Г.
ЕГН **********
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
родителските права върху детето А. на майката П.Г.Г.
ОСЪЖДА Р.С.А. да заплаща
месечна издръжка на детето А., род. На ***г чрез неговата майка и законна
представителка П.Г.Г. в размер на по 45 лв месечно за периода от 3*** до 16.12.2008г и по 80 лв
месечно, считано от 16.12.2008г до настъпване на условия за изменение или
прекратяване на издръжката
ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане на бащата Р.С.А. с детето А.
всяка първа и трета събота от 10 до 19 ч
в присъствието на майката през първите 12 месеца от влизане на решението в
сила и
10 дни в периода м.юли – септември, несъвпадащи с отпуска на майката
отново за първите 12 месеца от влизане на решението в сила , а за следващите
периоди след изтичане на първата година от влизане на решението в сила , всяка
първа и трета събота от месеца от 10 до
19 ч без присъствието на майката и по 30 дни през периода юли – септември,
несъвпадащ с отпуска на майката .
ОСЪЖДА Р.С.А. да заплати държавна
такса по сметка на ПлОС в размер на 115,20 лв
СЛЕД влизане на решението в сила
препис от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние
при Община - Плевен
За по нататъшни действия относно вписването на
Р.С.А. като биологичен баща на детето А.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - В. Търново в 14 дн- срок от съобщаването му на страните,
а в частта за прекратяването / с характер на определение /отделно от решението
– в 7 дневен срок от обявяването пред ВТАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: