РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Велики Преслав, 13.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200369 по описа за 2021 година
Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз
основа на въззивна жалба от Р. М. С. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 7475 от 29.10.2021 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева на
основание чл. 53, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата,1 за нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, аргумент за което се
сочи противоречието на същото с материално-правните разпоредби на Закона
за пътищата и подзаконовите нормативни актове, допуснати съществени
нарушения в процеса на административноправното раздаване, засегнали
правото на защита на жалбоподателя, липсата на виновно извършване на
вмененото нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна не се явява, като в
писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде изцяло потвърдено, излагайки конкретни доводи в тази насока.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
1
страна:
Жалбоподателят Р. М. С. работел като шофьор към фирма
„Ростер“ООД. На 25.09.2021 г. около 15.20 часа, С. управлявал пътно
превозно средство с 5 оси, състоящо се от МПС с две оси марка „Скания"
модел „Р450" с per. № *** и ремарке с три оси с per. № ***. По време на
движението му по път II-73, км. 32+200 в посока гр. Шумен- гр. Карнобат бил
спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София. След
направено измерване с ролетка № 1241/18 /50 метра/ било установено, че
измерената дължина на ППС е 17.60 м., при максимално допустима дължина
16.50 м. От страна на водача не били представени разрешително или
квитанция за платени пътни такси в Република България за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното
нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 0008153 от 25.09.2021 г., в който
актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата. Актът бил съставен в
присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го подписал, без да
изложи възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били
депозирани писмени възражения. При съставяне и връчване на акта водача
бил уведомен, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата, може да
продължи движението си с посоченото ППС след получаване и представяне
на валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси по реда на
раздел ІV от Наредбата. Това обстоятелство било отразено в приложената по
делото Разписка от 25.09.2021 г., подписана лично от жалбоподателя. На
27.09.2021 г. дължимата такса била заплатена с кв.№102100740001603. Въз
основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата АНО наложил
административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.А. и
св.А. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в
кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените
доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната
критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП и в установения от закона срок от връчването на
НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за
това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
2
постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им
са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени
доказателства, като е обсъдил и изпълнението на условията на чл.37, ал.3 от
Наредбата след акта, отчитайки го като смекчаващо вината обстоятелство.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички
изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и
конкретната нарушена административна норма от Закона за пътищата.
В конкретния случай, от правна страна наложената от наказващия орган
санкция в размер на 1000 лева на Р.С. е за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква "а" от Закон за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.
1, буква "а" от Закона за пътищата, като от фактическа страна се основава на
това, че е управлявал ППС с измерената дължина на ППС е 17.60 м., при
максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква „В“
на Наредбата, с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. без издадено
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване
на пътищата.
Посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, регламентира забрана за движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение.
Определянето на ППП като извънгабаритни респ. тежки, се дава в чл. 2
и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като допустимите норми за
размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които ППС
се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в
раздел II, чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
В случая санкционираното лице е управлявал ППС с дължина 17, 60 м.,
при максимално допустима 16, 50м./ съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „В“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС/, с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см.
на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001 г. без разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на
раздел IV от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от
специално ползване на пътищата.
Посоченото безспорно определя управляваното от санкционираното
лице съчленено ППС, като извънгабаритно такова по смисъла на чл. 5, ал. 1,
т. 3, б. „В“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Следва обаче да се посочи, че с чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от
Наредба № 11/ 03.07.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, се
въвежда изключение при което, се разрешава движение на извънгабаритно
ППС, само при наличие на заплатена такса, без да е изискуемо и разрешение
3
за това. Изключението обхваща ППС с маса до 45 тона или натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30м. и дължина - до 22м.
В случая управляваното ППС е квалифицирано от наказващия орган,
като извънгабаритно, с оглед установената при измерване дължина в рамките
на 17,60 м. При така установения от органите размер, същият сочи и на
изключението по чл. 8, ал. 5 при което необходимото и достатъчно условие за
движение на процесното ППС на основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата на
МРРБ, е заплащането на определена такса.
Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, защото тази норма въвежда
забрана за движение на тежки и кумулативно - извънгабаритни ППС без
разрешение. След като от една страна нормативно е предвидено, че е
допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни
размери, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и
доколкото от друга - в случая управляваното от С. ППС отговаря на
условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. /относно габарита дължина
– до 22 метра/, административно наказателната разпоредба, която съдържа в
хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е
тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща
налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за
управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване
на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. А
нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на
ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал.
2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява състава на
чл. 53, ал. 1 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 от
ЗДвП, а не състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на
тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП /управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен
акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята
на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това
административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл. 26, ал. 3
от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от
нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла
на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага
след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното
не може да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26, ал. 3 от
4
ЗП, при което движението продължава едва след издаване на разрешително и
това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно
поставяне на допълнителни условия – чл. 14, ал. 1 от Наредбата. А в случая,
видно от установеното се касае за извънгабаритно ППС, за което е относимо
въведеното от законодателя изключение в чл.8 ал.1 от Наредбата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че установените по делото
факти са несъответни да дадената от органа правна квалификация на
деянието, имащо за последица неправилно определяне на приложимата
санкционна разпоредба, което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно
Съгласно ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени
НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство
са претендирани разноски от въззиваемата страна, които с оглед изхода на
спора не следва да бъдат присъждани
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7475 от 29.10.2021 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”,
гр. София, с което на Р. М. С. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1000 лева на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от
Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за
пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5