РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Пловдив, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20255300500858 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение №251/20.01.2025г. по гр.д.№7230/2024г. по описа на
РС-Пловдив,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „**********“ ЕООД,с
което са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.240 от ЗЗД,вр. с чл.79,ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:сумата от
2111,47лв.,представляваща главница по договор за кредит №40003771652/09.04.2021г.,сумата
от 658,93лв.,представляващо непогасено падежирало договорно възнаграждение,дължимо за
периода 05.05.2022г.-05.04.2023г.,Недоволен от така постановеното решение е останал
ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него
да се постанови друго,с което исковите претенции да се уважат.Навежда доводи в тази
насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че
не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.
В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба,а и не се взема становище
по нея.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от
09.04.2021г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 3000лв. на кредитоискателя
за срок от 24 месеца при годишен лихвен процент 41% и ГПР в размер на 48,84%.С договора
1
са уговорени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,за които първоинстанционното
решение е влязло в законна сила и същото не е обжалвано в тази му част,които услуги обаче
не е ясно дали са залегнали в ГПР и дали вноските по тях са били включени в ГПР.Видно от
представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил
стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена
методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва
същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за
връщане от длъжника,а не същия да е принуден да гадае какво точно се включва в
погасителната вноска.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил
задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на
длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите
суми като разход по кредита.Освен това,както се посочи,е предвидено заплащането на
закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“,които обаче не е ясно каква функция
изпълняват,поради което следва да се приеме,че имат функцията на печалба,което е
недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени
добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите
отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма
неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на
финансово по-слабата.
При това положение настоящата инстанция намира,че е налице
недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е
допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и
нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4
от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го
потвърди.
От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че
ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат
клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по
договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е
налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата
нищожност.При констатирана нищожност на договора за кредит се дължи само чистата сума
по договора за връщане,но не и лихви и допълнително договорени плащания,но видно от
посоченото в исковата молба от самия ищец е изплатена по-голяма част от получената като
заем сума,поради което заплащане не се дължи.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не са
направени,поради което и не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №251/20.01.2025г. по гр.д.№7230/2024г. по описа на
РС-Пловдив,I гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3