М О Т И В И
по НОХД № 6677/2017год., ПРС-14 н.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение против подс. ***. в това, че на 08.01.2016г., на
кръстовище между бул. „България" и ул. „Найден Команов", в гр.
Съединение, обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил „Мерцедес" с per. № ***, е нарушил правилата за движение:
Чл. 5 ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в
движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
Чл. 5 ал.2, т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да: бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
Чл.
20 ал. 1 от ЗДвП: Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, при което по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на
***., ЕГН: **********, изразяваща се в загуба на слезка - престъпление по чл. 343 ал.1 б. „Б", пр.1, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обвиняемият обвинение
изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание Лишаване от свобода в размер около
шест месеца, като счита че няма пречки за приложение чл.66 от НК.
По делото не е предявен граждански иск и не участва
граждански ищец. Пострадалата ***. е конституирана като частен обвинител.
Същата ведно с повереника си намира, че обвинението е доказано по несъмнен
начин и настоява за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода в размер по преценка на съда. Също намира, че няма пречка за приложение
на чл.66 НК. Претендира разноски за повереник.
Подсъдимият Г. дава подробни обяснения като намира, че не е
извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез своите защитници пледира за
оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият ***. е
роден на *** ***, живущ ***. Той е ***, български гражданин, женен, със
средно образование, пенсионер,
неосъждан, с ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач на МПС от 1987г. като притежава
категории „В”, „АМ” и „М” с актуално СУМПС № *********.
На 08.01.2016г. около
14:30ч. подс. ***. *** собствения си автомобил – товарен автомобил
„Мерцедес", с per. № ***. До него на дясна седалка се возел внукът му -
свид. ***.. Двамата отивали към пощата в посоченото населено място, за да си
получи първият пенсията. След като си взел пенсията, подс. ***. потеглил
обратно с внука си. Движел се по бул. „България" посока север –юг в гр.
Съединение, а скоростта му била около 25 -30 км/ч. Времето било слънчево и ясно,
с много добра видимост. Пътното платно било с асфалтова настилка, без дупки и
неравности по него. Около 15.00ч наближили кръстовището с ул.”Найден Команов”
като подс.Г. бил на път с предимство.
Междувременно свид. ***. *** също излезнала от дома си и отишла до пощата в
града, за да си получи пенсията. След това се отправила да свърши и други
планувани за деня задачи. Тя се придвижвала с велосипед. Около 15:00ч. тя се
намирала на ул. „Найден Команов" в гр. Съединение и трябвало да пресече
кръстовището с бул. „България", за да отиде на отсрещната страна, а
посоката й на движение била от запад на изток. Когато стигнала до кръстовището
спряла, като за нея имал значение поставеният знак Б2 - „Стоп”. В този момент
до нея от лявата й страна с автомобила си спрял свид. Г.К.К.. Той по същото
това време се движел по ул. „Найден Команов" в гр. Съединение, в посока
кръстовището с бул. „България". Когато стигнал до кръстовището, свид. К.
спрял управляваният от него автомобил, понеже се съобразил с посочения по-горе
знак „Стоп". След като се огледал и забелязал от дясната си страна свид.
Б., превключил на първа предавка и потеглил. Преминал през кръстовището с бул.
„България", движейни се по ул. „Найден Команов" направо. Веднага след
неговия автомобил свид. Б. също навлезнала в кръстовището като потеглила от
спряно положение, карайки велосипеда си. По същото това време подс. ***.
идвайки по пътя с предимство - бул. „България", се движел със скорост
около 25-30 км/час. Той възприел преминаващия през кръстовището автомобил на
свид.К. и веднага след него колоездачката Б., но навлязъл в кръстовището. Едва
когато велосипедистката Б. била непосредствено пред предницата на Мерцедеса,
той късно реагирал задействайки спирачната система на автомобила си. Ето защо
въпреки последното настъпил удар между управлявания от него автомобил и
велосипедистката Б.. Ударът бил в предната част на автомобила на подс. Г. и в
лявата част за велосипеда на пострадалата. В резултат на същия свид. Б.
политнала надясно и паднала на земята заедно с велосипеда. Междувременно
подсъдимият преустановил движението на автомобила си и веднага слязъл да види
състоянието на пострадалата. Помогнал й да се изправи като малко след това към
него се присъединил и внукът му -свид. ***.. Последният сигнализирал на тел.112,
но понеже нямал 18 години му казали, че възрастен трябва да потвърди станалото
ПТП. Междувременно от намиращата се наблизо „Социална служба" в гр.
Съединение привлечена от шума от катастрофата излязла свид.***– ***. Тя поела
телефона от ръката на свид.***. като потвърдила необходимостта да бъде
изпратена линейка. Нейна колежка изнесла стол, за да може пострадалата Б. да
седне на него, след което свид.Ч. се прибрала в службата. На място пристигнал
екип на Спешна медицинска помощ, като свид. Б. била отведена за оказване на
последваща медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Г."***. За качването на
пострадала в линейката съдействие оказал и подс.***.. Постр.Б. била
хоспитализирана за периода от 08.01.2016г. до 15.01.2016г., когато била
изписана с окончателна диагноза - Контузио торакоабдоминалис. Фрактура косте
4,5,6,7 синистра. Контузио антебрахии ет крурис синистра. Няколко дни обаче по
- късно здравословното състояние на свид. Б. се влошило и тя отново била
хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Г." АД - по спешност на 20.01.2016г. и
изписана отново на 27.01.2016г. с окончателна диагноза - Травма на далака, без
открита рана в корема. Руптура лиенис. След това отново се влошава
здравословното състояние на свид. Б., когато на 02.02.2016г. тя отново постъпва
по спешност в болничното заведение и претърпяла оперативно отстраняване на
слезка. На 10.02.2016г. е изписана с окончателна диагноза - Панкреатис акута.
По повод настъпилото ПТП на местопроизшествието пристигнал полицейски
автопатрул към РУ -Труд - ОДМВР - Пловдив, в състав свидетелите С.М. и С.А..
Подс. ***. бил изпробван за алкохол с техническо средство - Алкотест дрегер 7510, който отчел 0,28
промила.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за категорично
установена частично от обясненията на подсъдимият ***. депозирани в хода на
съдебното производство, от показанията на разпитаните в съдебна фаза свидетели
***., С.Н.Ч., Г.К.К., С.Г.М., С.Н.А., ***, а частично от тези на свид. ***и
***. Горното фактическо положение се установява и от събраните по делото
писмени доказателства и протоколи за процесуално следствени действия – протокол
за оглед на МП /л.3, том І д.пр./, албум към него / л.10-19/, справка съдимост
на подсъдимия /л.34/, справка за водач/нарушител /л.35/, писмо изх№
828/29.02.2016г. от УМБАЛ СВ Г. с приложена към него медицинска документация /
л.38 – 54/. Съдът кредитира обясненията на подсъдимият, че е бил на посоченото
в обвинението място и на посоченото време, но не възприема обясненията му в
частта касаеща настъпването на самия инцидент. Според същите той вече бил
преустановил движението на автомобила си и в този момент в него се блъснала
пострадалата Б. с велосипеда си. Нещо повече, според обясненията му
свидетелката се подпряла на капака на Мерцедеса управляван от него, след което
политнала и паднала. този механизъм на ПТП обаче се опровергава на първо място
от показанията на пострадалата Б., от тези на свид.К., но най-вече от
извършения оглед на местопроизшествието и на самия автомобил на подсъдимия.
Видно е, че на предната регистрационна табела е открита след инцидента
побитост, която отговаря да е получена при настъпилото ПТП и удара на
велосипеда по височина. Същата свидетелства за значителна кинетична енергия,
която няма как да се получи, ако свидетелката се удря в спрялото МПС. Обратното
обаче е възможно , тъй като дори при спирането си, поради голямата си маса
автомобила отдава значителна енергия върху велосипеда. В този смисъл е и
заключението на вещите лица. Този обективен факт подкрепя казаното от
пострадалата, както и от свидетеля К., който в огледалото за обратно виждане на
автомобила си възприел настъпилото ПТП. Показанията на свид.*** в частта им
касаеща твърдяното от него възприемане на самото ПТП също не се кредитират с
доверие от настоящата инстанция. На първо място този свидетел при настъпване на
инцидента е разговарял със свид.***като двамата се намирали на около 20 метра
от кръстовището и по-важното е, че последното се намира встрани от тях. И
според двамата в момонета на настъпване на удара те са били лице в лице, след
което са били привлечени от шума от настъпилия сблъсък. Ето защо няма как
свид.*** да е възприел самия момент на сблъсъка, още по-малко пък този свидетел
да е възприел, че свид.Б. не била изобщо спряла на знака „Стоп”. Ето защо в
тази част показанията му се опровергават освен от показанията на самата
пострадала, така от тези на свид.К., а и от обективните следи по колата на
подсъдимия и установения механизъм на настъпилото ПТП. На следващо място
свид.***. пък сочи трети механизъм на настъпване на ПТП като според него първо дядо му натиснал спирачките
, за да може да премине през кръстовището автомобила на свид.*** като Мерцедеса
на дядо му бил напълно спрял. Именно от спряло положение подсъдимия потеглил и
в този момент свид.***. видял, че в кръстовището навлиза пострадалата с велосипеда
си, за което сигнализирал дядо си. Последният отново задействал спирачната
уредба, спрял на място автомобила и едва тогава в него се блъснала Б.. Този
механизъм на ПТП обаче е в противоречие с всички останали доказателства,
включително обясненията на самия подсъдим, а дори и показанията на свид.***,
който не е възприел подобно двойно спиране от страна на буса управляван от
подсъдимия Г.. Дори според обясненията на последния велосипедът се движел
непосредствено след лекия автомобил, а той го възприел вече в кръстовището.
Последното недвусмислено сочи, че пострадалата се намирала в кръстовището,
когато подсъдимия навлязъл с автомобила си в него.
В хода на
проведеното разследване, по отношение причинените увреждания на пострадалата е
била назначена СМЕ /л.56, т.І д.пр./. Вещото лице потвърди същото в съдебно
заседание като изрично уточни, че е налице силен удар, при който са настъпили
уврежданията. Това също опровергава обясненията на подс.Г., че всъщност
велосипедистката се ударила в колата му, а не обратното. Същите биха могли
принципно да се получат от падане от ръст, но не и в съвкупност счупване на
четири ребра и вдлъбване на гръдна кухина. Счупването на 4 ребра е причинило
трайно затрудняване движенията на снагата за около 2 месеца, а останалите увреждания
са причинили болка и страдание.
Действително
при прегледа на пострадалата в медицинската документация не са описани
кръвонасядания в областта на ребрата й, каквито според вещото лице е следвало
да има, но според нея същите просто не са били описани.
Видно от експертното заключение по извършената комплексна атотехническа и
съдебно- медицинска експертиза /л.70-87, т.І д.пр./ ударът е настъпил по
дължина на около 7 - 8 м северно от ориентира и по широчина на около 2,5 - 3,6
м източно от ориентира. Скоростта на движение на автомобила преди удара е била
от 25 до 30 км/час, а на велосипеда около 0 до 10 км/ч. Скоростта на движение
на автомобила в момент на удара е била около 20км/ч., скоростта на велосипеда в
момента на удар е била не по - голяма от 10 км/час. Приета е опасната зона на
автомобила със скорост от 25 км/час от 13, 93 метра, като в този вариант
времето за изминаване дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ на
автомобила, с тази скорост от 25 км/час е 2,51 секунди. Опасната зона на автомобила
със скорост от 27,5 км/час е 15, 71 метра, като в този вариант времето за
изминаване дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ на автомобила, с тази
скорост от 27,5 км/час е 2, 61 секунди. Опасната зона на автомобила със скорост
от 30 км/час е 17, 55 метра, като в този вариант времето за изминаване
дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ на автомобила, с тази скорост от
30 км/час е 2, 71 секунди. Изследвана е и предотвратимостта на изследваното
ПТП, в зависимост от поведението на водач и велосипедистка, като същото е
установено като зависимост, както от начина на навлизане на обектите в
кръстовището, така и от индивидуалната възприемчивост на опасността от
участниците в него:
Велосипедистката е имала техническа възможност да спре преди зоната на
пътен знак „Б2" и преди да навлезе в платното за движение на автомобила,
преди преминаване на автомобила и да го пропусне.
При
равномерно движение на велосипеда с навлизане от пътен знак „Б2" към
мястото на удар с 5км/ч (средна скорост) и реакция на водача с ефективно
спиране в момент на възникване на опасността ПТП не би настъпило, т.е. водачът
е имал техническа възможност да възприеме опасността и да спре преди мястото на
удар.
При равнопроменливо движение на велосипеда от 0 км и достигане в мястото на
удар с около 12,72 км/ч и реакция на водача с ефективно спиране в момент на
възникване на опасност, ПТП не би настъпило, т.е. водачът е имал техническа
възможност да възприеме опасността и да спре преди мястото на удар.
Предвид
направения анализ при равномерно движение на велосипеда с 10км/ч. водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара.
В частта
относно причинените на свид.Б. травматични увреждания, експертът е заключил, че
й е било причинено контузия на гръдния кош и корема със счупване на 4 ребра
вляво и малък излив на кръв в гръдната кухина, контузии на лява ръка, ляв крак
и на таза с кръвонасядания. По време на лечението от 08.01.16г. до 15.01.16 г.
е отбелязано заключение от КТ изследване на корем от 10.01.: "Данни за
травматични интрапаренхимни изменения на слезката." От допълнително
представената епикриза от 2 хирургична клиника се установява, че Б. е лекувана
от 20.01.16г. до 27.01.16г. с диагноза травма на далака. Разкъсване на далака.
При операцията на 20.01.16г. се установява разкъсване на далака с кръвоизлив в
коремната кухина. Далакът е отстранен. Хистологичният резултат потвърждава
диагнозата. От допълнително представената епикриза от 2 хирургия се установява,
че Б. е лекувана от 02.02.16г. до 10.02.16г. с диагноза остър панкреатит,
хроничен атрофичен гастродуоденит. Лекувана е консервативно. Описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени както се съобщава в данните в ДП- при станалото
ПТП , с което са в пряка причинно-следствена връзка - при директен удар от буса
в областта на лявата половина на тялото и левите крайници. Причинено е загуба
на слезка по смисъла на чл.128 от НК. Счупването на 4 ребра причинява трайно
затрудняване движенията на снагата за около 2 месеца. Останалите увреждания
причиняват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
От техническа гледна точка най - вероятен е следният механизъм на
изследваното ПТП: На 08.01.2016 година товарен автомобил марка „Мерцедес
Виано" с per. № *** собственост на ***., управляван от ***.,*** в
посока север-юг (към кръстовището с ул „Н. Команов") с около 25-30 км/ч..
По същото време велосипедистката ***. *** в посока от запад на изток (към
кръстовището с бул. „България"). След навлизане на велосипедистката Б. в
кръстовището в резултат на пресичане на траектории и скорости на ППС е
последвал удар от т.а. „Мерцедес Виано". В момента на удара скоростта на
автомобила е била около 20км/ч, а на велосипеда не по - голяма от 10км/ч.
Ударът е настъпил в предната част на автомобила и в лявата част на системата
велосипед - велосипедистка. Ударът е настъпил на разстояние по дължина на около
7 - 8 м северно от ориентира и по широчина на около 2,5 - 3,6 м източно от
ориентира. След удара товарен автомобил марка „Мерцедес Виано" с per. № *** спира, а
велосипедистката Б. е паднала на асфалта, заедно с велосипеда. След това
велосипеда и автомобила са изместени на местата, показани на албума, който е
приложен към делото. От медицинска гледна точка травмите на пострадалата
велосипедистка са счупване на 4 ребра вляво и малък плеврален излив на кръв, контузии
на лявата ръка, ляв крак и на таза с кръвонасядане. Причинено е и загуба на
слезка. Същите увреждания отговарят напълно по време и начин да са причинени от
механизма, описан по - горе. Основни причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка може да са както индивидуално породени от страна на
велосипедистката, така и дължащи се от комплексното неправилно възприемане на
пътната ситуация и закъсняла реакция на двамата участници в изследваното ПТП.
Анализът в експертизата е показал, че предотвратимостта е в зависимост както от
начина на навлизане на обектите в кръстовището, така и от индивидуалната
възприемчивост на опасността както следва: При непотегляне на велосипедистката
от зоната на пътен знак „Б2" преди преминаване на автомобила ПТП не би
настъпило, т.е. велосипедистката е навлезнала в пътната лентата пред автомобила
по начин и в момент, когато това не е било безопасно; При равномерно движение
на велосипеда с навлизане от пътен знак „Б2" към мястото на удар с 5км/ч
(средна скорост) и реакция на водача с ефективно спиране в момент на възникване
на опасността ПТП не би настъпило, т.е. въпреки че е имал техническа възможност
да наблюдава и възприема пътната ситуация, водачът не е реагирал навреме на
опасността и е допуснал велосипедистката да попадне в опасната зона на
автомобила с последващ удар (контакт между тях). При равнопроменливо движение
на велосипеда от 0 км и достигане в мястото на удар с около 12,72км/ч, и
реакция на водача с ефективно спиране в момент на възникване на опасност ПТП не
би настъпило, т.е. въпреки че е имал техническа възможност да наблюдава и
възприема пътната ситуация, водачът не е реагирал навреме на опасността и е
допуснал велосипедистката да попадне в опасната зона на автомобила с последваш
удар (контакт между тях). Предвид направения анализ при равномерно движение на
велосипеда с 10км/ч. водачът на автомобила е нямал техническа възможност да го
установи преди мястото на удара.
В хода на
проведеното разследване е била изготвена допълнителна автотехническа експертиза
/л.6-17, т.2 д.пр/, като видно от представеното експертно заключение основни
причини за ПТП са навлизането в кръстовището от страна на пострадалата, когато
това не е било безопасно, но и водачът на Мерцедеса – подс.***. не е реагирал
своевременно на опасността от удар и е допуснал пострадалата да попадне в
опасната зона на автомобила. От техническа гледна точка най - вероятен е следният
механизъм на изследваното ПТП е бил следният:
На 08.01.2016 година велосипедистката ***. тръгнала от спряло положение (от
място) от зоната на пътен знак „Б2" на ул."Н. Команов" в посока
от запад на изток (към кръстовището с бул. „България"). По същото време
товарен автомобил марка ..Мерцедес Виано" с per. № *** собственост на ***.,
управляван от същия, се движел по бул. „България" в посока север - юг (към
кръстовището с ул „Н. Команов") с около 25-30 км/ч. След навлизане на
велосипедистката Б. в кръстовището, в резултат на пресичане на траектории и
скорости на ППС последвал удар от т.а. „Мерцедес Виано". В момента на
удара скоростта на автомобила е била около 20км/ч и автомобилът е бил със
задействана спирачна система, а на велосипеда около 11-13 км/ч. Ударът е
настъпил в предната част на автомобила и в лявата част на системата велосипед -
велосипедистка. Ударът е настъпил на разстояние по дължина на около 7 - 8 м
северно от ориентира и по широчина на около 2,5 - 3,6 м източно от ориентира.
След удара товарен автомобил марка „Мерцедес Виано" с per. № *** спира, а
велосипедистката Б. е паднала на асфалта заедно с велосипеда. След това
велосипедът и автомобилът са изместени на местата, показани на албума, който е
приложен към делото.
Изготвено е
още едно допълнително заключение на автотехническа експертиза / л.38-49, т.2
д.пр./ Експертите са установили следното в два възможни варианта:
При вариант,
че пострадалата е спряла на знак „стоп", след което е потеглила: Скоростта
на велосипедистката с максимално ускорение при тръгване от място (а = 1м/с:
) е била около 12,71 км/ч а времето на велосипеда за да достигане до мястото на
удар при равноускорително движение е 3,53 сек. Разстоянието за достигане до
мястото на удар от момент на потегляне от знак „стоп" е 6,21 м. Скоростта
на велосипеда с ускорение при тръгване от място (а= 0,75м/с2 ) е
била около 10,99 км/ч, а времето на велосипеда за да достигне до мястото на
удар при равноускорително движение е 4,07 сек. Разстоянието за достигане до
мястото на удар от момент на потегляне от знак „стоп" е 6,21 м. При този
вариант водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи
велосипедистката на разстояние по-голямо от 34 метра. Дистанция до мястото на
удар, на която се е намирал автомобила при потегляне на велосипедистката от
знак „стоп" е била от 24,34м. до 33,20 м.. Малката стойност на
разстоянието е при ниска скорост на автомобила 25 км/ч. и високо ускорение на
велосипедистката 1 m/s а голямата стойност на разстоянието е при висока скорост
на автомобила 30 км/ч и ниско ускорение на велосипедистката 0,75 m/s2 . Най- голямата дължина
на опасната зона на автомобила при висока скорост на автомобила 30 км/ч. е
17,55 м. и тя е по - малка от дистанция до мястото на удар, на която се е
намирал автомобила при потегляне на велосипедистката от знак „стоп", който
е била от 24,34 м. до 33,20 м. от което следва, че водачът на автомобила при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
При вариант,
че пострадалата не е спряла на знак „стоп", а е навлязла в кръстовището
без да спира, т.е. с равномерно движение на велосипедистката е разгледан в
първоначалната експертиза от 07.04.2016 г., където е приета скорост 10 км/ч, а
времето на велосипеда за да достигане до мястото на удар при равномерно
движение е 2,2 сек. Разстоянието до достигане до мястото на удар от момент на
преминаване през линията на знак „стоп" е 6,21 м. При този вариант водачът
на автомобила е имал техническа възможност да забележи велосипедистката на
разстояние по - голямо от 34 м. Дистанция до мястото на удар, на която се е
намирал автомобила при преминаване през линията на знак „стоп" на
велосипедистката с равномерно движение е била от 11,13 м. до 11,78 м. Малката
стойност на разстоянието е при ниска скорост на автомобила 25 км/ч., а голямата
стойност на разстоянието е при висока скорост на автомобила 30 км/ч.
Най -
голямата дължина на опасната зона на автомобила при висока скорост на
автомобила 30 км/ч. е 17,55 м. и тя е по - голяма от дистанция до мястото на
удар, на която се е намирал автомобила при преминаване през линията на знак
„стоп" на велосипедистката с равномерно движение, което е било от 11,13 м.
до 11,78 м., от което следва, че водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от
страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал. В тази
връзка следва да се отбележи, че заключенията на вещите лица сами по себе си не
представляват доказателства и не привнасят доказателствени факти по делото. Те
съдържат специални знания при фактите, които съдът намира за установени. А
според настоящия състав от доказателствата по делото – показания на
пострадалата и свид.К., както и обективните следи при огледа на
местопроизшествие, се установява, че пострадалата е спряла преди навлизане в
кръстовището, след което е потеглила от място. Този момент е останал
незабелязан за подсъдимия Г., който е възприел пострадалата едва, когато
последната е била вече в кръстовището движейки се на велосипеда. При това
положение, той е имал възможност да спре преди мястото на удара, ако
контролираше своето МПС и следеше пътната обстановка. В този смисъл настоящата
инстанция кредитира заключенията на вещите лица, които са надлежно обосновани.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с
деянието си подс. ***. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343А, ал.1, б. А, вр. с чл. 343, ал.1, б. Б, изр. 1, вр. с
чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 08.01.2016г., на кръстовището между бул.
България и ул. Найден Команов в гр. Съединение, обл. Пловдив, при управление на
МПС – товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***е нарушил правилата за движение,
а именно чл.20, ал. 1 от ЗДВП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства които управляват“, при което при непредпазливост е
причинил тежка телесна повреда на ***., ЕГН **********, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
От обективна
страна са налице действия по управление на МПС от страна на подсъдимия, при
които е настъпило ПТП с пострадалата Б.. В резултата на това е отстранена
слезката на последната, което е тежка телесна повреда съгласно нормата на
чл.128 НК. горното ПТП е настъпило след като подсъдимия не е изпълнил
задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП непрекъснато да контролира МПС-то. Това
задължение вменява на водача да следи постоянно пътната обстановка и при всяка
опасност за движението да може да реагира адекватно. В процесния казус
подсъдимия не е възприел навлизането в кръстовището на пострадалата, а едва
когато същата е била вече в него. При това положение е следвало веднага да
преустанови движението си, но той реагирал късно. Не е основателно възражението
на защитата, че той като се движи по път с предимство, не е длъжен да се
съобразява с останалите участници в движението.
Действително подсъдимият не е длъжен да предполага, че някой може да му
отнеме предимството, но в процесния казус пострадалата е била вече навлязла в
кръстовището и при това положение не може подсъдимият ползвайки се от това , че
се движи по път с предимство да мине през нея. Ако бе наблюдавал внимателно
пътната обстановка, той е следвало да възприеме още навлизането й в
кръстовището и тогава е имал техническата възможност да спре. Като не е сторил
горното обаче, е допуснал нарушение на
правилата на чл.20 , ал.1 ЗДвП в цитирания смисъл. На следващо място установи се по делото, че веднага след удара
подс.Г. се е притекъл на помощ на пострадалата като е помогнал да се изправи и
седне на стол, а в последствие заедно със свид.*** помагал при качването й в
линейката. Това по същество обективно помага за състоянието пострадалата, а и
не е имало какво друго да стори в този момент. Ето защо в настоящия казус
следва подс.Г. да се ползва от привилегирования състав на НК.
От
субективна страна престъплението е било извършено по непредпазливост като дееца
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е
бил длъжен да го стори, защото нищо не му е пречело.
От друга
страна според настоящата инстанция не се установи подс.Г. да е нарушил нормите
на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП. Първата е общо правило за поведение, а
отговорност може да се търси на водача само при нарушаване на конкретно такова,
а досежно второто не се установи подсъдимия своевременно да е възприел
велосипедистката, което всъщност е и неговото нарушение. В този смисъл той е
нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, а не нормата на чл.5, ал.2, т.1 от с.з. Ето защо и
съдът го призна за НЕВИНЕН при
горното деяние да е нарушил нормите на чл.5, ал.1, т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
С оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подс. ***.
престъпление закона предвижда наказание
лишаване от свобода до три години. Като се съобрази с нормата на чл.36 НК и при
условията на чл.54 от НК съдът налага наказанието при превес на смекчаващите
отговоронстта обстоятелства. Деецът е с чисто съдебно минало, същия е в
напреднала възраст, водач е на МПС от дълги години , но има само едно наказание
по ЗДвП. Отегчаващо вината обстоятелство е съвкупността от увреждания на
пострадалата, които макар да представляват едно престъпление, защото засягат
телесния интегритет като цяло, обективно усложняват здравословното състояние на
пострадалата. Като съобрази горните обстоятелства настоящата инстанция намира,
че наказание от 4 месеца лишаване от свобода се явява най-справедливо и
съответно на извършеното от дееца. Същевременно не са налице нито изключително,
нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до извод, че
и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.
От друга
страна отчитайки факта, че наказанието е под три години лишаване от свобода,
подс.Г. не е осъждан, а неговата добра характеристика сочи, че той може да се
поправи и без на този етап да търпи наложеното му наказание, то са налице
условията на чл.66, ал.1 НК и така определеното наказание от 4 месеца лишаване
от свобода следва да се отложи за изпълнение с изпитателен срок. Минималния
такъв от три години настоящата инстанция намира за най-справедлив и достатъчен
да постигне целта по чл.36 НК.
С оглед
нормата на чл.343Г, вр. с чл.343А от НК следва подсъдимият ***. да бъде от
право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Лишаването от право от една
страна не може да бъде по-малко от размера на наказанието лишаване от свобода.
От друга страна според настоящата инстанция дори в този размер то ще постигне
целите на генералната и специалната превенция, особено като се отчете дългия
стаж като водач на дееца и липсата на други неговия нарушения с изключение на
едно.
Пречка за
приложението на института на чл.78а, ал.1 от НК в настоящия казус е наличието
на тежка телесна повреда.
Следва в тежест на подсъдимия на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да се възложат направените по делото разноски. Ето защо съдът осъжда
подс. ***., със снета по делото
самоличност да заплати направените по делото разноски - по сметка на ОД на МВР
- Пловдив в размер на 2266,52 /две хиляди двеста шестдесет и шест лева и
петдесет и две стотинки/, а по сметка на ПРС сумата в размер на 200 /двеста/
лева.
Освен това
пак на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия ***. със снета по делото самоличност следва да заплати на частния обвинител
***., ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски
за повереник.
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Л. А.