№ 392
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000133 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ТАЛИСМАН 13“ АД
против решение № 260365/16.11.2020 г. по т.д.№ 810/2020 г. по описа на СГС,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ТАЛИСМАН 13“ АД иск
против УНСС с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
24552 лева, съставляваща разликата над присъдената сума от 75409.84 лева до
пълния предявен размер от 99961.84 лева, незаплатен остатък за извършени
ремонтни дейности в предоставен под наем имот на обект Кафе-клуб VI етаж
с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на УНСС, съгласно Анекс
2/01.06.2016 година към договор за наем на имот с рег.446/2014 година, за
които ремонтни работи е съставен констативен протокол 10.03.2017 година и
Анекс 3/05.10.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2020
година до окончателното му изплащане.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно. Оспорва
дадената от съда правна квалификация, като твърди, че същите са заявени, на
осн. чл.59 ЗЗД, тъй като са полезни разноски, довели до обогатяване на
ответника, като в тази връзка моли съдът да съобрази т.2 от ТР 1/2013 година
1
на ОСГТК на ВКС. Претендира се неговата отмяна и постановяване на
решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде
уважена, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Против жалбата е подаден писмен отговор от УНСС, с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, като се заплатят и направените
съдебно-деловодни разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която
УНСС е осъден да заплати на „Талисман 13“ АД сумата от 75409.84 лева,
незаплатен остатък за извършени ремонтни дейности в предоставен под наем
имот на обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в
сградата на УНСС, съгласно Анекс 2/01.06.2016 година към договор за наем
на имот с рег.446/2014 година, за които ремонтни работи е съставен
констативен протокол 10.03.2017 година и Анекс 3/05.10.2017 година, ведно
със законната лихва, считано от 07.05.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1152,09 лева лихва за забава за
периода от 19.01.2020 година до 13.03.2020 година, ведно с разноски в размер
на 5904,20 лева.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 07.05.2020 година ищецът „Талисман 13“ АД
излага, че на 30.06.2014 година между него и ответника УНСС е сключен
договор за наем на недвижим имот за временно и възмездно ползване на
обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на
УНСС, състоящо се от помещение със застроена покрита площ от 152.558
кв.м. и тераса с площ от 102,52 кв.м. за осигуряване на място за отдих на
студенти и преподаватели, храна, напитки и свързани с тях услуги, като
договорът е сключен за период от 10 години. В чл.2, ал.1 от договора е
записано, че имота се предоставя срещу месечен наем в размер на 3300 лева
без ДДС, заплащан авансово до 10-то число на текущия месец по банков път,
а наемодателят се е задължил да предостави на наемателя наетия имот на
31.07.2014 година с приемо-предавателен протокол за състоянието на имота.
В чл.5, ал.1 от договора е записано, че при съгласие на наемодателя в наетия
имот наемателя може да извърши основен ремонт или частичен ремонт и
2
преустройства, необходими за осъществяване на дейността на имота. В ал.3
на чл.5 между страните е постигнато съгласие, че извършения основен ремонт
и преустройство се изплаща от наемодателя, чрез намаляване на наемните
вноски, за което се сключва анекс към договора. В анекса се определя срока
на изплащане и размера на намаляване на наемните вноски. На 14.07.2014
година е сключен анекс 1 с рег.No-505/2014 година към договора, който анекс
урежда между страните, че е настъпило събитие от извънреден характер, а
именно-авария, като страните са договорили, че отпада от договора за наем-
чл.2, ал.1, изр.последно, а именно отпадане на плащане на наемната цена за
имота до 10-то число на месеца, като е договорено, че за периода от
30.06.2014 година до деня на предаване на имота от наемодателя на наемателя
уговорената в чл.2 от договора наемна цена няма да се дължи и заплаща от
наемателя на наемодателя. Наемната цена ще се дължи едва след датата на
съставяне на приемо-предавателен протокол и предаване държането на имота.
На 01.06.2016 година между страните е сключен анекс 2 към договора за
наем, който анекс урежда между страните, че наемателят се задължава да
извърши основен ремонт на имота в срок до 15.09.2016 година съгласно
представения технически проект, количествено-стойностната сметка и
протокол от комисия, назначена със Заповед 803/11.04.2016 година на ректора
на УНСС.Анекса предвижда, че в периода на извършване на основен ремонт
наемателя няма да заплаща наем, като ремонтът е продължил до 01.02.2017
година. На 10.03.2017 година във връзка с изпълнение на заповед
156/03.02.2017 година, заповед 212/13.02.2017 година и заповед
396/07.03.2017 година на ректора на УНСС е назначена 6-членна комисия от
експерти и представители на УНСС, както и представител на дружеството –
ищец. Комисията е приела, че общо вложената сума за обекта е в размер на
145098,44 лева без вкл.ДДС, общата сума е в размер на 174 118,13 лева с
вкл.ДДС. Комисията е приела също, че предстои извършване на СМР до
приетата стойност, съгласно количествено-стойностна сметка в размер на
188384,91 лева без вкл.ДДС, за което е съставен констативен протокол от
10.03.2017 година. На 05.10.2017 година между страните е сключен анекс 3 с
рег.677/2017 година към договора за наем, който анекс урежда, че
наемодателят и наемателят приемат съгласно констативен протокол от
10.03.2017 година за вложена сума от наемателя по извършени СМР в размер
на 145098,44 лева без ДДС или 174118,13 лева с вкл.ДДС. Анексът предвижда
3
още, постигнато между страните съгласие, че към дата 30.09.2017 година
наемателят дължи на наемодателя за наемни вноски сума в размер на 49500
лева с ДДС за консумативи сума в размер на 3653,27 лева и лихва за
консумативи в размер на 3661,41 лева като общ размер е определена сумата
от 56814,68 лева с включено ДДС. На следващо място в анекса е договорено,
че наемодателят дължи на наемателя сумата в размер на 121110,71 лева с
вкл.ДДС след прихващане на вземанията на двете страни по анекс 3 към
договора. С писмо от 19.04.2019 година ректорът на УНСС е уведомил
„Талисман 13“ АД, че считано от 30.06.2019 година договорът за наем ще
бъде прекратен. На 02.08.2019 година е подписан приемо-предавателен
протокол между страните, че се предава окончателно имота на наемодателя от
наемателя и в него са констатирани липси, които са описани и показания на
контролни уреди. На 18.12.2019 година ответникът е поканен да заплати
доброволно сумите , като на 24.01.2020 година, същият е направил
прихващане и е заявил, че общото задължение е в размер на 75409,84 лева.
Изрично в писмото е направено признание за дължимостта на сумата, но
същата не е заплатена. Ищецът твърди, че през м.май, 2018 година е възложил
доставка и монтаж на дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на
технически проект за външна механична тента за сумата от 24 552 лева с
вкл.ДДС, като ответникът не ги е признал с допълнителен констативен
протокол. Ответникът дължи и лихва в размер на 1152,09 лева за периода от
19.01.2020 година до 13.03.2020 година. Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника УНСС да му заплати сумата от 75409, 84 лева,
ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 99961,84 лева, остатък от признато, но
неизплатено задължение по констативен протокол от 10.03.2017 година и
анекс 3 към договора за наем на имот от 30.06.2014 година, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на
1152,09 лева за периода от 19.01.2020 година до 13.03.2020 година, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил твърденията,
изложени в исковата молба, както и представените доказателства, като не е
оспорил обстоятелството, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за наем, който е бил прекратен.
4
В о.с.з. на 31.08.2020 година ищецът е направил изменение на иска,
като е поискал увеличаването му от сумата 75409, 84 лева до пълния размер
от сумата 99961,84 лева, като с определение от 31.08.2020 година, съдът е
допуснал изменението на иска, чрез неговото увеличаване до пълния размер
от сумата 99961,84 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и се установява от представеният по
делото договор за наем /л.15-л.19/, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по силата, на който
ответникът, в качеството на наемодател, а ищецът, в качеството на наемател
са се договорили за предоставянето за ползване на обект Кафе-клуб VI етаж с
площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на УНСС, състоящо се от
помещение със застроена покрита площ от 152.558 кв.м. и тераса с площ от
102,52 кв.м. за осигуряване на място за отдих на студенти и преподаватели,
храна, напитки и свързани с тях услуги, като договорът е сключен за период
от 10 години.
Липсва спор между страните, а и съдът е приел с определение за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: извършване на
СМР от страна на ищеца, приемане на работата от страна на ответника, чрез
съставянето на констативен протокол и извършване на прихващане след което
размерът на дължимото възнаграждение за извършения ремонт е в размер на
75409,84 лева.
От представената фактура /л.65/ е видно, че между ищеца и „Билдех“
ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което
първия е възложил на втория извършването на конкретна работа- доставка и
монтаж на дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически
проект за външна механична тента срещу задължението да заплати
възнаграждение в размер на 24552 лева, като видно от разписките е, че
същото е заплатено.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
5
Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив
продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет
разрешаване на самия материалноправен спор с оглед постановяване на
допустим съдебен акт, поради което за допустимостта на производството и
постановеното решение следи служебно.
Съгласно т.2 от ТР 1 по т.д.1/2013 година на ОСГТК на ВКС
извършването на непълен, неточен доклад е нарушение на
съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не
следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/.
Във въззивната жалба е направено оплакване относно дадената правна
квалификация на иска като ищецът твърди, че правилната правна
квалификация на иска е чл.59 ЗЗД.
Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е предявил иск за
сумата от 75409.84 лева, предявен като ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 99961.84
лева, остатък от незаплатено задължение по договор за наем, като в исковата
молба е посочил, че сумата от 99961.84 лева се формира от сумата 75409.84
лева, представляващи признати, но незаплатени задължения по констативен
протокол от 10.03.2017 година и сумата от 24552 лева за доставка и монтажна
дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна
механична тента. В петитума на исковата молба обаче е посочил, че цялото
вземане в размер на 99961,84 лева се претендира като сума по неизплатено
задължение по констативен протокол от 10.03.2017 година и анекс 3 към
договора за наем на имот от 30.06.2014 година.
Съдът намира, че искът е предявен като частичен от 75409.84 лева, до
размера от 99961.84 лева. Исковата молба е била нередовна, тъй като сумата
от 99961,84 лева е формирана от две суми - 75409.84 лева, признати, но
незаплатени задължения по констативен протокол от 10.03.2017 година и
сумата от 24552 лева за доставка и монтажна дървен подиум /декинг/ за
тераса и изготвяне на технически проект за външна механична тента, които в
исковата молба са посочени като извършени без признание от
ответника/обстоятелство, което се подържа и в направеното уточнение с
молба от 02.03.2021 година/, поради което при предявяването на иска като
6
частичен е следвало да се посочи за всяка една от сумите в какъв размер се
претендира, както и да се отстрани противоречието в петитума на исковата
молба, в която сумата от 99 961,84 лева е посочена като незаплатени
задължения по констативен протокол от 10.03.2017 година, което е в
противоречие с твърденията, изложени в исковата молба.
Първоинстанционният съд, в определението си по чл.140 ГПК от
07.07.2020 година е докладвал иск за сумата от 75409,84 лева, съставляваща
незаплатен остатък на договорени ремонтни дейности и не е възприел
предявяването му като частичен.
Ищецът, в откритото съдебно заседание на 31.08.2020 година, в което е
извършен доклада на делото е посочил, чрез процесуалния си представител в
изявление на л.72, че подържа исковата молба, както и, че сумата от 24552
лева за доставка и монтажна дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на
технически проект за външна механична тента представлява част от
вземането в общ размер от 99961,84 лева, като искът е предявен като
частичен. Със сумата от 24552 лева се прави увеличение на иска до пълния
размер. Твърди, че подобренията са извършени по възложение на УНСС
преди прекратяване на наемния договор и са част от ремонтните работи.
Допуснатото изменение до пълния размер е допустимо, а с
увеличаването на иска са отстранени нередовностите на исковата молба, тъй
като ищецът е извършил уточнение в о.с.з. на 31.08.2020 година, че целия
размер на вземането представлява ремонтни дейности, които са възложени от
УНСС и са предмет на сключените между тях протоколи.
Така извършеното уточнение обосновава извода, че извършеното във
въззивната жалба оплакване относно допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото е неоснователно.
За да се приеме, че правната квалификация на предявения иск е чл.59
ЗЗД, в твърденията в исковата молба, ищецът е следвало да посочи факти,
които се субсумират в правната хипотеза на чл.59 ЗЗД. В тази връзка съдът
съобразява решение 107/08.10.2015 година, постановено по т.д.2226/2014
година по описа на ВКС, ТК, II т.о., в което е даден отговор, че
разграничението което се налага съобразно установената трайна съдебна
7
практика ТР 85/02.12.1968 година на ВС, ОСГК и постановените от ВКС, на
осн. чл.290 ГПК –Р№34/02.04.2009 година по т.д.683/2008 година на IIт.о.;
Р№223/30.01.2015 година по гр.д.3907/2013 година на I т.о.;
Р№733/12.11.2010 година по гр.д.1274/2009 година на IV гр.о., която е в
смисъл, че чл.59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване
на държателя за извършени подобрения в чужд имот. Ако подобренията са
извършени по силата на клаузи в договора за наем отношенията ще се уредят
съобразно договора.
Съдът, при определяне на правната квалификация на иска изхожда от
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и извършените
уточнения, поради което при твърденията за извършени дейности по силата
на клаузи в договора за наем не може да кавалифицира иска по чл.59 ЗЗД, а
изменение на основанието на иска е недопустимо да бъде извършвано във
въззивната инстанция.
С оглед гореизложеното, в тежест на ищеца е да установи съгласието
на наемодателя за посочените дейности, съгласно чл.5 от договора, като
същото следва да бъде установено, при условията на пълно и главно
доказване от ищеца и тъй като такова доказване не е проведено искът следва
да бъде отхвърлен за сумата от 24552 лева за доставка и монтажна дървен
подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна
механична тента.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на разноски от въззиваемата
страна. На осн. чл.78, ал.3 ГПК „Талисман 13“ АД следва да бъде осъдено да
заплати на УНСС сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260365/16.11.2020 г. по т.д.№ 810/2020 г.
по описа на СГС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Талисман
13“ АД иск против УНСС с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 24552 лева, съставляваща разликата над присъдената сума от
75409.84 лева до пълния предявен размер от 99961.84 лева, незаплатен
остатък за извършени ремонтни дейности в предоставен под наем имот на
обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на
УНСС, съгласно Анекс 2/01.06.2016 година към договор за наем на имот с
рег.446/2014 година, за които ремонтни работи е съставен констативен
протокол 10.03.2017 година и Анекс 3/05.10.2017 година, ведно със законната
лихва, считано от 07.05.2020 година до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Талисман 13“ АД да заплати на УНСС сумата от 300 лева,
направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9