РЕШЕНИЕ
Номер 85819.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20205300501925 по описа за 2020 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Б. Д. Т. от с.Ц.,
общ.Съединение, обл.Пловдивска, чрез особения си представител адв.З. Т. М.-П., АК-
Пловдив с посочен съдебен адрес: гр.П., бул.*** партер против Решение № 2333/
09.07.2020г. постановено по гр.д.№ 11775/ 2029г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ
бр.с., с което гражданският брак между жалбоподателя и П. Й. Т. е прекратен по вина на
съпруга. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение ,
отхвърляне на предявената искова претенция или евентуално прекратяване на брака по
вина на двете страни или без произнасяне по въпроса за вината.
Писмен отговор от въззиваемата страна П. Й. Т. чрез адв.П. Т., не е постъпил,
в съдебно заседание депозираната жалба се оспорва като неоснователна като се иска същата
да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано. Не се претендират разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните и на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С предявената на основание чл.49, ал.3 СК искова молба от П. Й. Т. от
гр.Пловдив против Б. Д. Т. от с.Ц., обл.Пловдивска е поискано прекратяване на сключения
1
на 03.11.1991г. граждански брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответника, в каквато насока са изложени фактически обстоятелства, свързани с
поведението и действията на ответника след изтичане на първите няколко години от брака.
Последните се изразили в това, че ответникът започнал системна да употребява големи
количества алкохол, спрял да работи, започнал да изчезва за няколко дни без да се обажда,
когато си намирал временна работа и получавал от това заплата, изчезвал с приятели за дни
и я изпивал, прибирал се без стотинка, разчитал предимно на ищцата и нейните родители, не
купувал нищо за вкъщи, не плащал консумативи, не обръщал никакво внимание на сина на
страните, взимал джобните му пари, поради това ищцата работела на две места и разчитала
за помощ на своите родители. През лятото на 2006г. ответникът окончателно напуснал
семейното жилище и повече не се прибрал, разбрало се , че същият живее в дома на баща си
в с.Ц., правила опити да се свърже с него, но баща му казвал, че ответникът изчезва за
няколко дни и никой не знае къде е, като изчезвал дори и за месеци. Ищцата сама издържала
сина си , който изучила и към момента на предявяване на исковата молба е пълнолетен. На
адреса на семейното жилище от 2006г. се получавали известия за изтеглени кредити от
ответника, неплатени телефонни сметки, търсели го хора за неиздължени суми, което
притеснява ищцата. Правили многократни опити да открият ответника, но дори и неговите
родители не знаели къде е, бащата на последния починал, а в къщата на баща му останала да
живее втората му съпруга, приятелите му, които познавали, също не знаели къде е, не го
виждали отдавна. Ангажирани са гласни доказателства.
Ответникът е призоваван първоначално на посочения в исковата молба адрес в
с.Ц., Пл.област, на който адрес от длъжностно лице на кметството е удостоверен отказ за
получаване на призовката от лицето Д. П. Т. в качеството на втора съпруга на бащата на
ответника, последният починал, при заявено обстоятелство, че търсеният Б. Т. от 10 години
не го е виждала и чувала на адреса. След постъпило Удостоверение изх.№ 104600 – 7328/
27.08.2019г. на МВР-ОД-Пловдив относно постоянния и настоящия адрес на ответника,
същият е търсен на този адрес и поради удостовереното от връчителите ненамиране на
адреса, ответникът е призован по реда на чл.47, ал.1 ГПК, не се е явил и на основание чл.47,
ал.6 ГПК на същия е назначен особен представител – адв.З. М. –П.. От особения
представител е изготвен писмен отговор съобразно чл.131 ГПК, с който е оспорен
предявеният иск и поискано неговото отхвърляне, алтернативно е оспорено искането за
произнасяне относно вината на ответника за разстройството на брака, оспорени са
изложените в исковата молба обстоятелства и искания на ищцовата страна. Доказателства не
са ангажирани при неоказано съдействие от страна на ответника.
С обжалваното решение районният съд е обосновал мотива, че съпрузите са
напълно и трайно отчуждени един от друг и помирение помежду им не може да се очаква,
както и възстановяване на нормални съпружески отношения, поради което бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Изводът относно установената вина на
съпруга е направен въз основа на събраните по делото гласни доказателства, установяващи
прекъсната връзка на ответника със съпругата си и детето, злоупотребявал с алкохол, не
2
работел, не се грижел за семейството си и не внасял средства в семейния бюджет, поради
което поведението на ответника в разрез с нормалното функциониране на брачната връзка,
което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Уважени са и
предявените акцесорни искове относно фамилното име и ползване на семейното жилище,
като в тежест на ответника са възложени направените по делото разноски за ДТ, особен
представител и тези, направени от ищцовата страна.
С въззивната жалба жалбоподателят чрез особения си представител
формулира доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение, неправилно възприятие и преценка на доказателствата по делото. Изразено е
становището, че не е налице доказаност по категоричен начин на заявената претенция, като
съдът не е оценил и съпоставил в съвкупност представените в процеса писмени и гласни
доказателства, а по отношение на разпитания в процеса свидетел не е била взета предвид
близката родствена връзка между свидетелката и ищцата на основание чл.172 ГПК, а
липсата на мотиви довела до направата на грешни изводи в обжалвания акт.
Жалбата е неоснователна, а постановеното от районния съд обжалвано
решение е в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, кореспондиращ
на изложените с исковата молба факти и обстоятелства и неопроверган от ответната страна
в процеса. Ангажираният от ищцовата страна свидетел К. П.Й., майка на ищцата,
установява обстоятелства в резултат на лични впечатления от развилите се във времето
отношения между съпрузите, които се установили да живеят в жилището на свидетелката.
Установява се настъпила фактическа раздяла през 2006г. вследствие на влошеност на
отношенията на страните поради необезпечаване с финансови средства от страна на
ответника поемането на собствените си ежедневни нужди, неизпълнение на задълженията
на същия във връзка с издръжката и образованието на роденото от брака дете, след което
напускане на семейното жилище и неосъществяване на връзка както със съпругата си, така
и с детето, последният контакт с което бил осъществен на абитуриентския му бал след
издирването му със съдействието на полицията.
Установеното от разпитаната по делото свидетелка, макар и в близка
родствена връзка с ищцата, се подкрепя от данните по делото в насока невъзможността за
установяване на личен контакт с ответника както при търсене за призоваване на адреса на
неговите родители, така и на удостоверения от държавните органи постоянен и настоящ
негов адрес, наложило необходимостта от реализиране на процесуалното му
представителство в процеса на основание чл.47, ал.6 ГПК чрез особен представител. С оглед
на това на кредитиране подлежат както изложените в исковата молба фактически
обстоятелства , така и събраните по делото гласни доказателства относно установената
между страните дългогодишна фактическа раздяла, в резултат на което и отдавна
прекъсната емоционалната връзка между съпрузите, логично настъпилото отчуждение в
съпружеските отношения и невъзвратимо и дълбоко разстройство на брачната връзка. С
оглед на това именно показанията на разпитаната по делото св. Й. са преценени в
3
съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, както
изисква цитираната разпоредба, които данни за трайно ненамиране на ответника към
настоящия момент и на установена дългогодишна фактическа раздяла между страните
поради неосъществен контакт на същия със семейството си, не налагат извод за конкретна
заинтересованост на свидетелката по делото.
При така установената фактическа обстановка следователно налице е
установено по делото заявеното с исковата молба основание за прекратяване на брака като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, а предявената на това основание
претенция по чл.49, ал.1 СК подлежи на уважаване. Не е налице условие за непроизнасяне
от страна на съда по въпроса за вината, тъй като искане в тази насока е направено с
исковата молба, като на основание чл.49, ал.3 СК съдът е обвързан поради това искане с
произнасяне по този въпрос. При наличие на предпоставките по чл.53 и чл.56, ал.1 СК са
уважение и акцесорните искове относно фамилното име на съпругата след прекратяване на
брака и ползване на семейното жилище, собственост на родителите на ищцата. В
съответствие с разпоредбата на чл.329, ал.1 пр.І ГПК е разрешен въпросът за разноските в
брачния процес. С оглед на това обжалваното решение следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
На основание чл.329 , ал.1, пр.І ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат и направените за въззивната инстанция разноски от бюджета на съда за особен
представител в размер на 300 лева, както и за заплащане на дължимата държавна такса в
размер на 25 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2333/ 09.07.2020г. постановено по гр.д.
№ 11775/ 2029г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ бр.с.
Осъжда Б. Д. Т. , ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски
окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт направените от бюджета на съда
разноски за особен представител в размер на 300 лева / триста лева/ и държавна такса в
размер на 25 лева / двадесет и пет лева/ .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
4
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5