Р Е Ш
Е Н И Е
№ 127 12.06.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесети май 2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 191 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от Държавен фонд
“З.” със седалище гр. С., бул. ”Ц.Б.**” №***жалба
рег.№ 15/02.01.2020 год. срещу решение № 1344 /09.12.2019 год. по гр.д.№ 2815
/2018 год. на Районен съд Добрич,с което
са отхвърлени исковете,които е предявил против Н.С.К. ,ЕГН **********,*** по реда на
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване свои вземания, за които е
издадена въз основа извлечение от счетоводни книги по договор №
08/531305/0044536/29.05.2015 год. за предоставяне на държавна „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и
анекс към него от 15.12.2015 год. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №
559/31.03.2017 год. по ч.гр.д. № 864/2017 год. по описа на ДРС, както следва:
- сумата от 24694.22 лева,
представляваща главница по договор 08/531305/0044536/29.05.2015 год. за
предоставяне на държавна „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“
(в размер на 22 000,79 лева) и анекс към него от 15.12.2015 год. (в размер на 2
693,43 лева), ведно със законната лихва от 10.03.2017 год. (съобразно искането)
до окончателното изплащане;
- сумата от 3906,96 лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането по договора за
периода от 02.06.2015 год. до 10.03.2017 год.;
- сумата от 329,23 лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането по анекса за периода
от 21.12.2015 год. до 10.03.2017 год.
Отправено е
искане първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло отменен,като въззивният съд постанови нов по
съществото на спора за цялостно уважаване на претенцията и такова за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение
му е връчено на дата 19.12.2019 год., жалба рег.№15/02.01.2020
год.,изпратена по пощата на дата 30.12.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Н.С.К.
*** изразява в отговор по чл.263 ал.1 от ГПК рег.№
470/04.03.2020 год. становище за
неоснователност на жалбата,като настоява да не бъде уважавана.
Страните възпроизвеждат повторно всички свои твърдения,
оспорвания и правни доводи,заявени в първоинстанционното производство.Споделят,респ.оспорват
доказателствените изводи и фактически констатации на районния съд и доколко те съответстват на
правилата на науката,опита и логическото мислене,както и точно ли е приложен
материалния закон.Спорни между тях са въпросите,как следва да бъдат тълкувани
отделни клаузи на сключения между страните договор от 29.05.2015 год. и анекс
към същия от 15.12.2015 год. във връзка с предоставена държавна помощ по
години,респ. по вид птици и
съответно констатирано ли е
надлежно неизпълнение на
дейностите,което да обуслови
възстановяване на получените средства по мярката.
Заявените
с искова молба рег.№ 13406/05.07.2019 год. осъдителни претенции на Държавен
фонд “З.” се основават на обстоятелства
за сключен между страните договор от 29.05.2015 год. за предоставяне на
държавна помощ и анекс към същия от дата 15.12.2015 год., по които ответникът е
получил суми от по 22 000.79 лв. и
2693.43 лв. за покриване на разходи по дейности за доброволно поети ангажименти
за хуманно отношение към птиците по
мерки относно използването на фуражи с определено съдържание и
гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински
протеини за 36 900 броя бройлери. Земеделският стопанин се е задължил да
изпълнява доброволно поетите ангажименти за период от 5 години, считано от
датата на първото кандидатстване по съответната мярка. Ответникът не е изпълнил
задълженията си:1./ по чл. 4.1. от глава ІV на договора –на дата 10.02.2016 год.
е констатирано , че не са налице
бройлери в животновъдния обект (ЖО) на земеделския стопанин, за които са
получени финансови средства; 2./ по чл. 4.3. от глава ІV на договора –
представените документи от земеделския стопанин не съответстват и не доказват
изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно
отношение към птиците; 3./ по т. 4.5 от глава ІV на договора – констатирано е
неизпълнение на мерките по схемата в срока по т. 3.5. от договора. След
констатиране на неизпълнението размяна
на кореспонденция между страните и
отправена покана,ответникът не
възстановил получените средства .
С отговор на искова молба рег. 2899/12.02.2019
год. ответникът Н.С.К. е оспорил допустимостта и основателността на
исковете,както и фактическите твърдения
на ищеца. Изплащането на средствата по помощта се извършвало годишно.За
годината,за която бил получил държавна помощ,изпълнил всички задължения по
договора. През 2016 год. бил в
невъзможност да изпълнява задълженията си поради прекратяване на договора му за
наем за животновъдния обект, процедура по смяна на предназначението на друг
притежаван от него такъв. Бил коректен в изпълнението си по договора, като след
възникване на непредвиденото обстоятелство е уведомил ищеца за това. Ищецът не
му предоставил възможност да изпълни задълженията си - не му определил срок за наемане на друг
обект или за преустройство на съществуващия такъв, въпреки че изрично е заявил
воля за това.
Пред въззивната инстанция
не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства поради което въззивният съд следва да основе
решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл
първоинстанционният съд,както следва:
Въз
основа на подадено по пощата на дата 06.03.2017 год. от Държавен фонд “З.” със седалище в град С.,
бул. ”Ц.Б.**” №***заявление рег.№
4258/13.03.2017 год. е издадена заповед
№ 559/31.03.2017 год. по ч.гр.д.№ 864/2017 год. на Районен съд – Добрич за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т . 2 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Н.С.К. ,ЕГН **********,***, да заплати на кредитора въз
основа на извлечение от счетоводни книги по договор №
08/531305/0044536/29.05.2015 год. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и
анекс към него от 15.12.2015 год., следните суми: - сумата от 24694,22 лева,
представляваща главница по договор 08/531305/0044536/29.05.2015 год. за
предоставяне на държавна помощ “Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ (в размер на 22 000,79 лева и на
2 693,43 лева), ведно със законната лихва от 10.03.2017 год. (съобразно
искането) до окончателното изплащане; - сумата от 3906,96 лева, представляваща
лихва за забава върху размера на вземането по договора за периода от 02.06.2015
год. до 10.03.2017 год.; - сумата от 329,23 лева, представляваща лихва за
забава върху размера на вземането по анекса за периода от 21.12.2015 год. до
10.03.2017 год.; - сумата от 578,61 лева, представляваща внесена държавна такса
при подаване на заявлението; - сумата от 150 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е
подал по пощата на дата 08.05.2018 год.
възражение рег.№ 9404/ 11.05.2018 год. против заповедта за изпълнение.
На основание чл.415,ал.1 от ГПК и с
разпореждане от дата 14.05.2018 год. на заявителя е указана възможността да
предяви иск за съществуване на вземанията си срещу длъжника.
Н.С.К.
е регистриран като земеделски производител от
10.01.2012 год., с необходимата заверка за 2015 год., видно от представената
регистрационна карта, издадена от Областна дирекция „З. град Добрич (л. 348).
Ответникът е подал пред Д.Ф.З.заявление №
08/531305/0044536/29.04.2015 год. за
получаване на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците по две мерки за един транш – използване на
фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг и гарантиране на
оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от
бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими
аминокиселини за 36900 броя птици –
бройлери (л. 8).
Към
заявлението е приложено удостоверение по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД за регистрация
на животновъден обект № 36-1 от 21.04.2008 год., издадено от ОДБХ град В.,
според което птицеферма за отглеждане на птици за угояване (бройлери) в село Д.,
ул. П. № **, с рег.номер 9160-0666, с капацитет 39872 броя птици, отговаря на
ветеринаромедицинските изисквания за подово отглеждане на бройлери за месо (л.
352). Приложен е контролен лист за проверка на животновъдния обект, предназначен
за отглеждане на бройлери, за спазване правилата за хуманно отношение към тях
(л. 353), както и всички други документи, изискуеми по Указания за схема за
държавна помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците за 2015 год. (л. 36 – утвърдени с решение на УС на ДФЗ с
протокол № 78 от 21.04.2015 год., приложими към момента на подаване на
заявлението от ответника).
Въз основа на заявлението и на основание т.51
от Насоките на общността за държавните помощи в секторите на З.то и горското
стопанство 2007-2013;чл.12 ал.1 т.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители;Закона за ветеринарномедицинска дейност;Наредба № 25/14.12.2005
год. и наредба № 26/2008 год. за минималните изисквания за хуманно отношение
при отглеждане на кокошки носачки и пилета бройлери,както и утвърдени Указания
от УС на ДФ“З.“ с решения от 23.03.2015 год. и 21.04.2015 год., е подписан
договор № 08/531305/0044536/29.05.2015 год. за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ (л. 12). Според т. 1.1. от договора, с него ДФ „З.“ предоставя
държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците през 2015 год. на земеделски стопани за изпълнение на
доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Целта на помощта е да
покрие разходи при отглеждане на птиците, които надхвърлят съществуващите към
момента задължителни стандарти по член 5 от Регламент (ЕС) № 73/2009г. и
Приложение ІІ към него и други задължителни изисквания, наложени с вътрешното
законодателство по три възможни мерки, като страните по договора са приели за
приложими двете от тях, за които ответникът е подал заявлението. Общата сума,
която ДФ „З.“ се е задължил да предостави на земеделския стопанин по двете
мерки, е в размер на 22000,79 лева. Размерът на помощта е изчислен на
животинска единица, при коефициент за превръщане на брой бройлери в животински
единици от 0,003, на база дневна ставка (при 365 дни), съгласно таблица по т. 7
от Указанията. Плащането на средствата е на един транш, за един оборот годишно
за бройлерите. Съгласно т. 1.9 от договора, изпълнението на ангажимента по
т.1.1. не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ „З.“ през целия 5-годишен
период. Според т. 3.5. от договора, земеделският стопанин се задължава да
прилага мерките, за които е получил помощта за период от 5 години, считано от
датата на първото кандидатстване по съответната мярка. В раздел ІV от договора
са предвидени последиците при неизпълнение
на поетите от земеделския производител задължения. По т. 4.1. - при
констатиране на по-малък брой животни от заявените при кандидатстване, за които
са получени финансови средства, той възстановява съответната част от получената
помощ, ведно със законната лихва от датата на получаването им. По т. 4.2. – при
непредставяне на посочените в указанията за прилагане на схемата документи в
срок до 28.02.2016 год., възстановява получените средства за съответната мярка,
ведно със законната лихва от датата на получаването им. По т. 4.3. – при
представяне на изискуемите документи в срок, но когато същите не съответстват и
не доказват изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти,
възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от
датата на получаването им. По т. 4.5. – при констатиране на неизпълнение на
мерките по схемата в срока по т. 3.5., независимо от неговия характер и
времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените
средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за
съответната година. В т. 4.7. е предвидено, че договорът не може да се променя
по отношение на страни, предмет на подпомагане, както и не са допустими
прехвърляния на права и задължения по него.
С
анекс № 1 към договора от 15.12.2015 год. общата сума по двете мерки за
подпомагане е увеличена с 2693,43 лева, както и е изменена т. 1.4. от договора,
като е предвидено изплащане на помощта на два транша.
ДФ
„З.“ е изпълнил задължението да преведе по посочената от земеделския стопанин
банкова сметка ***,79 лева на дата 02.06.2015 год.,както и сумата от 2 693.43 лв. на дата 21.12.2015 год.
-така приложените платежни нареждания и заключение рег.№ 8580/25.04.2019 год.
на вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
От
приетото заключение с рег. № 21874 от 30.10.2019 год. на вещото лице ,изготвило
назначената по делото съдебно-ветеринарна експертиза е видно, че ответникът е установил
отглеждането при спазване изискванията за прилагане на мерки за хуманно
отношение на бройлери в периода от март до 03.06.2015 год., като от справка на
л. 399 и посочените в нея, съответно приложени, ветеринарни свидетелства се
установява, че заредените в обекта птици бройлери са 36 900 броя (заредени
са на дати 12, 13 и 14 април 2015 год., реализирани са в периода 18.05.2015 год.
– 01.06.2015 год.). Според уточнението, направено от процесуалния представител
на ищеца по делото, документираното отглеждане на тези птици и то при спазване
на поетите със сключения договор ангажименти, не се оспорва от ДФ „З.“.
На
дата 10.02.2016 год. е съставен контролен лист от извършена проверка за
прилагане на схемата за държавна помощ по т.10.2 от Указанията от старши
експерт при ДФ „З.“ (л. 20). При проверката не е участвал представител на ОДБХ,
като с допълнителна бележка е обяснено, че това се дължи на факта, че
животновъдният обект е във владение на друг собственик и не е населен с
животни. От показанията в съдебно
заседание от дата 10.05.2019 год. на старши експерт М.И.се потвърждава
посоченото от ответника в отговора, че контролният лист от проверката не е
съставен в животновъдния обект, който не е посетен на место. Информацията, че
обектът не е населен с животни е получена от самия земеделски стопанин, а
отразяването на изпълнението на ангажиментите през 2015 год. е направено въз
основа на представените от него документи. В забележка ответникът е пояснил, че
животни в обекта не са налични към момента на проверката, защото договорът за
наем е прекратен предсрочно и обектът не е в негово владение. Според отразеното
в контролния лист, на извършилия проверката са представени документи, въз
основа на които той е направил констатации за изпълнение на подпомаганите
мерки. Такива са представени по делото (л. 361 – 374, 399 - 429) и те са
обсъдени от вещото лице по съдебно ветеринарната експертиза.
Ищецът
е изложил твърдения,че не е бил уведомен от ответника за прекратяването на договора за наем на
фермата и поради това за невъзможността си да продължи да отглежда в нея птици,
ответникът не е представил доказателства за настъпването на това обстоятелство,
не е представил удостоверение за регистрация на друг животновъден обект, в
който да продължи да изпълнява задълженията си по т. 10.3 от Указанията през
2016 год. Не е спорно по делото,че към
10.02.2016 год. обектът, в който ответникът е заявил, че ще отглежда бройлери
през 2015 год., не е бил населен с животни – въпреки оспорването на контролния
лист, ответникът признава този факт.
На
ответника е изпратено писмо с изх.№ 01-080-6500/33 от 16.03.2016 год. с
указание да представи в 10-дневен срок документи, доказващи горните
обстоятелства и предупреждението, че при неизпълнение ще бъдат предприети
действия съгласно т. 10.5 от Указанията. Писмото е получено на 28.03.2016 год.
от земеделския производител, който е отговорил с писмо с вх.№ 01-080-6500/33#2
от 03.05.2016 год., към което е приложил заповед № 196/22.04.2016 год. на
директора на ОДБХ град В. за обезсилване, считано от 22.04.2016 год. на
удостоверението за регистрация на обекта в град Д.и удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 101/14252 от 05.06.2015 год., номер на ЖО
9354-0291 в село Д., предназначен за отглеждане на подрастващи кокошки носачки
– стокови. На дата 26.04.2016 год. ДФ „З.“ е изпратил на ответника покана за
доброволно изпълнение изх. № 01-080-6500/33, с която го е уведомил, че във
връзка с чл. 4.1, 4.3 и 4.5 от глава ІV Отговорности на сключения договор от
29.05.2015г., както и чл. 1.4 от анекса от 15.12.2015г. към него, след
установено неизпълнение, следва да възстанови сумата от 24694,22 лева, която е
изискуема от момента на получаването й, ведно със законната лихва от
02.06.2015г. до датата на издължаване. Посочена е банкова сметка ***. Длъжникът
е предупреден, че при липса на доброволно изпълнение, кредиторът ще пристъпи
към принудително събиране на вземането по съдебен ред.
В
подаденото на 31.03.2016 год. заявление ответникът е посочил, че ще отглежда
през тази година 24400 броя бройлери в друг негов животновъден обект в село Д.
с ветеринарен рег.номер 9354-0291, който обаче не е сертифициран за този вид
птици. За него има удостоверение за регистрация с номер 101/14252 от 05.06.2015
год. за отглеждане на подрастващи кокошки носачки-стокови, за продукция. Към
заявлението не са били представени всички изискуеми документи, в частност
удостоверение за регистрация на животновъдния обект за отглеждане на бройлери и
контролен лист от извършена проверка от БАБХ през 2016 год. за изпълнени
задължителни стандарти за хуманно отглеждане на птиците.
Бройлери ответникът не е отглеждал през 2016
год., въпреки, че е посочил този вид птици в подаденото от него заявление.Според
заключението на вещото лице по съдебно-ветеринарната експертиза през тази
година ответникът е отглеждал подрастващи стокови носачки от хибрида ISA
(кафяви).
Според
указанията за предоставяне на помощта през 2015 год., изпълнението на
задълженията от страна на птицевъдите до края на срока, не е обвързано с
финансово подпомагане от страна на фонда за целия период (т. 12. 3). Няма данни
в стопанисвания от него обект да е извършена проверка и да е съставен контролен
лист за изпълнение на поети ангажименти. По повод подаденото от ответника
заявление, с писмо изх.№ 01-6500/9070 от 24.04.2016 год., подписано от
зам.изпълнителния директор на ДФ „З.“, той е уведомен за необходимостта от
допълнителни документи – контролен лист за проверка от БАБХ през 2016 год. и
документи за зареждане и реализация на птиците в рамките на заявения капацитет.
Ответникът е отговорил с писмо с вх.№ 01-080-6500/33#2 от 03.05.2016 год., с
което е обяснил, че е предприел действия за закрива на обекта с номер
9160-0666, което е извършено със заповед номер 196/22.04.2016 год., както и че
ще отглежда през 2016 год. друг вид птици (подрастващи кокошки носачки) в обект
с номер 9354-0291, който в момента не е зареден; посочил е още, че е започнал
процедура за промяна предназначението на обекта и едва след приключването й ще
може да получи контролен лист от проверка на ОДБХ Добрич за изпълнение на
стандартите за хуманно отглеждане на птици. Няма данни последното да е
извършено. От представените по делото ветеринарно-медицински свидетелства се
установява, че на 15.08.2016 год. ответникът е заредил във фермата си в село Д.
12 000 женски еднодневни пилета и че на 12.12.2016 год. е предал за доотглеждане
(не за продажба – реализация) на друг земеделски производител 11 250
стокови носачки. Вещото лице по съдебно-ветиринарната експертиза не е
отговорило на поставения въпрос дали при отглеждане на вида птици през 2016
год. ответникът е спазвал съответните изисквания на мерките за хуманно
отношение, защото той не е представил доказателства за съдържанието на
използваните фуражи.
Не
е спорно по делото,че ищецът не е предоставил на ответника през 2016 год. помощ
за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците.
На
15.02.2017 год. ответникът е подал заявление (л. 164), с което е кандидатствал
за подпомагане по две мерки за отглеждане на 5063 броя кокошки-носачки в обект
в село П., с удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/1629 от
27.01.2017 год., с ветеринарен рег.№ 2BG 08 920. В контролен лист от 26.04.2017
год. (л. 253) е констатирано, че при отглеждане на птиците се спазват
изискванията за хуманно отношение. В контролен лист от 22.02.2018 год. (л. 189
и 265) също е констатирано, че се спазва изискването за хуманно отношение към
птиците. За тази година на ответника не е изплатена помощ. На 20.03.2018 год.
ответникът е подал заявление за помощ за реализиране на доброволни ангажименти
за хуманно отношение към птиците, с което е кандидатствал за подпомагане по две
мерки за 6983 броя кокошки-носачки в обект в село П. с ветеринарен номер рег.№
2BG 08 920. В контролен лист от 22-02.2019 год. за извършена проверка е
отбелязано, че през 2018г. в обекта е имало едно зареждане на птици и че към
момента той не е населен. Няма данни да е платена помощ и за тази година.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
При служебната проверка на обжалваното решение №
1344/09.12.2019 год. по гр.д.№ 2815 /2018 год. на Районен съд Добрич,въззивният съд не
установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. Във въззивната
жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради
което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на
настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в
нея.
Предявените искове са по чл. 422 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 27 ал.2 от Закона за подпомагане
на земеделските производители и т.5.1 от
договор № 08/531305/0044536/29.05.2015 год. за предоставяне на държавна
помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“,заявени от кредитор – ДФ“З.“ срещу длъжника Н.С.К.,получил държавна помощ, за установяване
съществуване на вземания,предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК с постановено незабавно изпълнение.
Исковата претенция е допустима.Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство ,като е налице пълна идентичност между материалното
право,чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото,чието установяване се иска в исковото производство.Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането,вкл. основание,размер,пасивно и активно
задължени лица.
Обективираното
в отправената от ищеца до ответника покана за доброволно изпълнение изх. №
01-080-6500/33/26.04.2016 год. писменото искане за връщане на даденото по
договора, следствие неизпълнение на задълженията по него, съставлява изявление
за неговото разваляне.
Претенцията
за установяване правото на ищеца да
иска връщане по реда на чл.88 от ЗЗД,във връзка с чл.55
ал.1 пр.3-то от ЗЗД на изплатените по развален
договор суми , обусловена от неизпълнение на договорни задължения за 2015 год.
и 2016 год. е неоснователна.
Спорни
между страните са въпросите за :1./дължимата от земеделския стопанин насрещна
престация по сключен с ДФ “З.“
договор с продължително изпълнение,а
именно обвързано ли е получаването на държавна помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към
птици, с отглеждането за целия срок на
договора на този вид от тях /бройлери/,за който
помощта е била предоставена за първата година;2./ неизпълнение от
земеделския стопанин на дейностите за една година, обуславя ли задължението му да възстанови на фонда,всички получени средства по мярката и
от момента на сключване на договора.
Част от
заявление № 08/531305/0044536/29.04.2015 год. е подадената от ответника
Обща декларация –т.2,съобразно която същият е запознат с условията и
реда,посочени в утвърдени от УС на ДФЗ Указания за схема за държавна помощ за
реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците
за 2015 год. Договор № 08/531305/0044536/29.05.2015 год. за предоставяне на
държавна помощ е сключен между страните на основание посочените Указания,а
препращане към тях се съдържа и в клаузите му по т.1.3.-относно изчисляване
размера на предоставяната държавна помощ;т.2.1.- относно реда и начина на
усвояване на субсидията;т.4.2.-относно отговорността за възстановяване на средства.
Тълкуването
на договора и указанията на Фонда,като неразделна част от него по правилото на чл.20 от ЗЗД ,а именно
отделните уговорки във връзка едни с
други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор и съобразно
целите на държавното подпомагане и съобразяването на
решение № 227 /12.10.2018 год. на ВнАС по в. т. д. № 259/2018 год., недопуснато
до касационно обжалване с определение № 522 от 20.11.2019 год. по т.д.№
317/2019 год. на ВКС, ТК, Първо отделение, обуславят следните изводи:
Държавната
помощ се предоставя за реализиране на поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците,както при отглеждане на пилета бройлери,така и на кокошки
носачки-така изброяването на относимата
нормативна уредба ,посочена като правно основание в договора и указанията.При сключване на
договора е постигнато общо съгласие за
предоставяне на държавна помощ за 2015 год. В договора са изброени всички
видове птици, за чието отглеждане по хуманен начин, може да се изплаща
помощ.Земеделският стопанин се е задължил да прилага мерките,за които е
получена помощта за период от пет години,като за всяка следваща година се сключват анекси,обусловени от подаваните
ежегодни заявления за получаване на държавна помощ с данни за капацитет на
обекта и брой птици. Посочването в договора за 2015 год. на съответния брой
птици съответства на подаденото преди неговото сключване заявление от страна на
земеделския производител. Анотирана съдебна практикаПрез 2017 год. и 2018 год. ответникът е подавал
заявления за отглеждане на кокошки, а не на бройлери и фондът е отчитал в
съставените контролни листи изпълнението на поетите ангажименти, съобразно
заявеното от него. Това налага извода, че със сключване на договора за
птицевъда не е възникнало задължение през целия петгодишен срок да отглежда
само и единствено бройлери. След като предметът на договора е свързан с хуманно
отношение към птиците, които подробно са изброени както в договора, така и в
указанията за предоставяне на помощта, то единствено от волята на птицевъда
зависи за отглеждане на кой вид от изброените птици през съответната година ще
подаде заявление за получаване на помощ и в случай, че във основа на
заявлението бъде сключен допълнителен анекс, за него ще възникне задължение за
прилагане на съответните мерки за хуманно отношение към тези птици. Противното
би означавало за срок от пет години птицевъдът да бъде задължен да отглежда
единствено и само посочения през първата година на кандидатстване вид птици,
без значение дали това е обективно възможно. Помощта се предоставя за покриване
на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с доброволните
ангажименти по хуманното отглеждане на птици (това е предметът на договора,
който не може да се променя според т. 4.7.), поради което ако през съответния
пет годишен период за птицевъда стане неизгодно да отглежда посочения при
първото кандидатстване вид птици, същият би могъл да преустрои фермата си и да
отглежда друг вид птици, от които да реализира печалба. С оглед на горното
задължението на земеделския стопанин да отглежда през петгодишния период по
хуманен начин птици,не е било ограничено
от вида, посочен при подаване на първото заявление за кандидатстване за помощ –
бройлери. Той би бил изправна страна по договора, ако отглежда някои от
посочените в Указанията видове птици, при спазване на поетите ангажименти за
хуманно отношение.
Неизпълнението на доброволното поетите
ангажименти за хуманно отношение към птиците през една от годините /в случай
претенцията е заявена за налично такова през 2016 год. /, не поражда задължението на земеделския
стопанин да възстанови на фонда всички получени помощи по мярката,а само
получените за съответната година на неизпълнението. В тази връзка съдът приема,
че за фонда не възниква право да иска от птицевъда връщане на всичко получено
по договора от момента на неговото сключване, а само авансово полученото за
съответната година, през която не са отглеждани птици. Съгласно т. 3 от
Указанията, помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи
или пропуснати ползи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за
най-малко 5 години. Тя се предоставя на птицевъдите, които се ангажират да
прилагат една или повече от мерките за период от най-малко пет години. Ето защо
ясно е, че при кандидатстване за подпомагане по тази схема, всеки птицевъд
поема задължението да прилага мерките, за които е предвидено подпомагането, за
този период. Изпълнението обаче се отчита за всеки период отделно, както и
подпомагането се извършва за всяка година, в зависимост от заявените птици за
отглеждане и мерки за прилагане. Следователно и неизпълнението на част от
задълженията не съставлява пълно неизпълнение на поетите ангажименти, а
санкцията за неизпълнението следва да бъде съответна на него. В такъв смисъл е
разпоредбата на т. 10. 6. от приетите през 2015 год. Указания на УС на фонда,
според която при неизпълнение на задължението за прилагане на мерките, за които
е получена помощта (т. 10.3.), земеделският стопанин възстановява получените
средства за неизпълнение на мярката, ведно със законната лихва, за съответната
година .
Относно неизпълнение на договора за
2015 год.: Пълното неизпълнение
по т. 4.1. и т.4.3 от договора е обосновано с твърдения,че към
датата 10.02.2016 год. на съставяне на
контролния лист в обекта не е имало птици и изпълнението на дейностите не е доказано с представяне в срок на
изискуемите документи.
Установява
се по делото,че ответникът е заредил в обекта си през месец април 2015 год. 36 900 броя птици бройлери,отглеждани при
условия,съответни на изискванията за
прилагане на мерки за хуманно отношение условия и реализирани в периода 18.05.2015 год. – 01.06.2015 год. През
2015 год. той е отглеждал еднократния капацитет на обекта за един оборот, така,
както го е заявил – 36 900 бройлера. Задължението за възстановяване на
съответната част от получените средства по т. 4.1. от договора възниква, когато
е констатиран по-малък брой животни от допустимия за подпомагане и/или
констатиран капацитет за един оборот и именно затова е предвидено, че се
възстановява съответната част от получените средства – съответна на непълния
капацитет за един оборот. Тези предпоставки по делото не се твърдят.
Представените от земеделския стопанин документи в срок са установили
изпълнението на задължението му за 2015 год. за отглеждане на 36 900
птици, което означава, че не е налице и хипотезата по чл. 4.3. от договора.
Относно неизпълнение на договора за
2016 год.:
Съгласно
т. 4.5. от договора, при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в
срока по т. 3.5 (пет години, считано от датата на първото кандидатстване по
съответната мярка), независимо от неговия характер и времетраенето на
извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по
мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната
година.
Ответникът не е подал заявление, че през 2016 год.
ще отглежда подрастващи кокошки-носачки, а е посочил, че и през тази година ще
отглежда бройлери в друг обект; бройлери през 2016 год. не са отглеждани, а
ответникът не представил по делото доказателства за това, че при отглеждане на
подрастващите кокошки-носачки през 2016 год. е прилагал мерките по т. 7.1. от
Указанията – за използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от
2,5 мг/кг. и че при храненето на птиците е замествал животинските протеини от
бозайници и рибно брашно с протеинови заместители и незаменими аминокиселини.
Не може да служи като доказателство за това представената от него писмена
декларация от ветеринарен лекар (л. 132) – контролната дейност по Наредба № 25
от 14.12.2005 год. за минималните изисквания за хуманно отношение при
отглеждане на кокошки носачки е възложена на контролните органи на НВМС (сега
БАБХ), а не на ветеринарния лекар. Изпълнението подлежи на доказване със
съответните документи – минимум четири лабораторни анализи на фуража за
доказване на нивото на деоксиниваленол за годината, дневник за отбелязване на
температурата в сградата, фактури за закупуване и поставяне на репелентни и
инсектицидни приспособления за унищожаване на насекоми и на адсорбенти;
декларация от доставчика на фуража, че доставяният от него фураж не съдържа
животински протеин; декларация от птицевъда, че не влага животински протеини в
изпозваните фуражи за целия период на отглеждане. Към заявление от 31.03.2016 год. са представени само част от необходимите документи (л. 150
– 158) – декларация от доставчика на фуража (изрично за кокошки-носачки),
декларация от земеделския производител, един протокол за лабораторно изпитване
от 07.03.2016 год. (към датата на заявлението). Липсват допълнителни
лабораторни анализи на фуража за доказване на нивото на деоксиниваленол за
годината, дневник за отбелязване на температурата в сградата, фактури за
закупуване и поставяне на репелентни и инсектицидни приспособления за
унищожаване на насекоми и на адсорбенти.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е бил уведомен, че подпомагането по мярката
приключва през 2017 год., както и че той е поставен в неравностойно положение,
защото е поел ангажимент при подписване на договора за петгодишен период, при
липсата на насрещен такъв за фонда. В т. 12.3 от Указанията изрично е посочено,
че държавната помощ е със срок на прилагане 31.12.2017 год.; земеделските
стопани се задължават да прилагат мерките в срок от 5 години, а изпълнението на
ангажимента от тях не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ „З.“ през целия
5-годишен период.
В
обобщение,ответникът е изпълнил задължението си за 2015 год., но не е доказал
изпълнението на същото за 2016 год. – не е отглеждал заявените от него птици
бройлери; не е доказал да е спазвал изискванията за хуманно отношение към
отглежданите през 2016 год. подрастващи стокови носачки (според пояснението от
вещото лице в съдебно заседание приложимите изисквания са като за
кокошки-носачки). Между страните няма спор, че през 2016 год. не е получавана
държавна помощ, поради което за съответната 2016 год. ответникът не дължи на
фонда възстановяване на парични суми, което обуславя извода на съда за
неоснователност на иска, с който се претендира реализиране на отговорността на
земеделския стопанин за неизпълнение на поети с договор №
08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и
анекс към него от 15.12.2015г. по т. 4.1., 4.3. и 4.5. от договора.
Исковете
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Обжалваното
решение е законосъобразно постановено и на основание чл.2** ал.1 от ГПКследва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора във въззивната инстанция
–неоснователност на подадената от ищеца жалба,на ответника се следват по реда
на чл. 78 ал.3 от ГПК сторените от него
съдебно –деловодни разноски за инстанцията –заплатено адвокатско
възнаграждение.Представени са доказателства за направата им в размер от 1 800 лв. и е заявено възражението по чл.78
ал.5 от ГПК.Възнаграждението е заплатено за защита по искове за главница с цена
от 24 694.22 лв. и за лихви с цена от 4 236.19 лв.По правилата на
чл.2 ал.5 ,чл.7 ал.2 т.2 и чл.7 ал.2 т.4
от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към бр.45/15.05.2020 год.,минималния размер на
адвокатското възнаграждение следва да
бъде определен като сбор от сумите
1 270.82 лв. и 394.19 лв.,т.е. 1 665.01 лв.При съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, заплатеното възнаграждение е близко
до минимума, т.е. не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1344 /09.12.2019
год. по гр.д.№ 2815 /2018 год. на
Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Държавен фонд “З.” със седалище в град С., бул. ”Ц.Б.**”
№***ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К. ,ЕГН **********,***
сумата от 1 800 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.