№ 36
гр. Пазарджик, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201671 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД Код
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин
Пелин, с. Равно поле, ул. „3-ти март“ № 1, предст. от управителите: М.Е.Д.-Ц.
и Х.Е.М., против НП № 002254 / 24.07.2023 г. Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик. Хасково. Кърджали и
Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството е
наложена за нарушение на чл. 47, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово
съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 72 от
Закона.
С жалбата се релевират доводи за процесуално- правна и евентуално -
материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа
становище за законосъобразност на атакувания акт и искане за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
1
На 23.11.22г. потребителят Д. Г. подал в КЗП РД Пловдив, Регионално
звено Пазарджик жалба с оплакване за относно отказ от страна на продавача
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД да приеме рекламация на контакт с 2
USB, закупен на 22.11.2022 г. от магазин „Лидл“, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „Ал. Стамболийски“ № 48А. Към жалбата представил и фискален бон ,
удостоверяващ покупката.
По повод на жалбата и на 09.01.23г., около 15ч., св. М., инспектор от
КЗП, извършила проверка в обекта. Магазинът бил в работен режим и
обслужвал потребители.Проверката била комплексна и не се фиксирала около
оплакването в жалбата.
В близост до входа на обекта била поставена информация за фирма,
седалище и адрес на управление на търговеца; работно време; лице,
отговорно за обекта. Касовите апарати били фискализирани и от същите били
издавани документи за реализирани продажби. Изложени били и се
предлагали за продажба на потребителите хранителни продукти,
нехранителни продукти (почистващи и перилни препарати, ел. уреди, стоки
за дома, дрехи и обувки). Пред всеки артикул продавачът бил поставил
хартиени етикети с информация на български език за обявена цена в
български лева с включен ДДС, вид на стоката и съществени характеристики.
В обекта се водел електронен регистър на предявените рекламации и
свидетелката изискала представяне на същия в частта, отразяваща
рекламации няколко дни преди и след твърдяната от жалващия се
потребител. Отразени били:
- рекламация № 0137231120221335 от 23.11.2022 г.; № на касов бон:
834738
- рекламация № 0137241120220905 от 24.11.2022 г.; № на касов бон:
846892
- рекламация № 0137241120221111 от 24.11.2022 г.; № на касов бон:
26318
- рекламация № 0137251120221053 от 25.11.2022 г.; № на касов бон:
467789,
но рекламация от Г. по издадения му фискален бон липсвала.
Присъстващият в момента на проверката управител признал, че рекламацията
не била отразена.
Св. М. изискала допълнително становище от търговеца и в получила
отговор, съдържащ данни за вътрешна проверка установила, че потребителят
на 23.11.2022 г. бил подал оплакване на клиентска линия, откъдето бил
насочен за явяване в обекта, който не бил посетил.
При тези данни св. М. приела, че е налице бездействие от страна на
продавача досежно задължението му по чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС и
съставила против дружеството- жалбоподател акт за това нарушение.
актът е надлежно предявен на упълномощен за това действие
представител и е връчен препис от същия.
2
Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което на дружеството е
наложена посочената горе санкция.
Против атакувания санкционен акт се правят общи възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, но в хода на дължимия
контрол такива не се констатираха. И констативният акт, с който е
стартирало административно-наказателното производство и санкционният - с
който то е финализирано пред администрацията, са издадени при надлежни
процедури и от оторизирани (предвид представената упълномощителна
заповед – л.4 -5 и нормативно установените права с Устройствения правилник
на КЗП, ЗЗП и процесния закон) органи. Актовете са съставени в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат конкретна и ясна фактология, поставена в
съответната нормативна рамка. При изготвянето им са спазени изискванията
за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Отразени са времето,
мястото и всички факти, свързани с процесното нарушение, за което е
посочено, че е извършено чрез бездействие. Последното е описано
максимално детайлно чрез посочените факти, с които е прието, че е
осъществено приписаното нарушение, получило и своята съответна правна
квалификация. В частност, налични в съдържанието на акта и на НП са ясни
твърдения относно датата на нарушението, като такава на която е проявено
бездействието за вписване в регистъра на предявената рекламация– 23.11.22.
Задължението на продавача да поддържа регистър на предявените
рекламации на стоки е установено с чл. 47, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, а с чл. 47, ал.2
от с.з. е вменено задължението за вписване в регистъра на предявените
рекламации и предоставяне на потребителя на потребителя на документ,
съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра,
вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Това задължение в
процесния случай търговецът не е изпълнил.
За да приеме този факт самият контролен орган правилно се е позовал
на събраната в рамките на производството пред него информация, налична и
по делото. Предоставеното от търговеца становище ( възпроизведено в акта и
НП) - съдържа твърдения за вътрешна проверка установила, че потребителят
на 23.11.2022 г. бил подал оплакване на клиентска линия, откъдето бил
насочен за явяване в обекта“, който потребителят заявявал, че посетил лично,
но тези обстоятелства не се потвърдили ( л. 40). Съвсем очаквано е страна по
делото да не признава и не доказва неизгодни за нея факти.
Затова необходимо е да се проследи хронологично и по същност
установеното в случая. Несъмнено е, че потребителят е подал жалба ,
доказвайки с фискален бон твърдението си за закупената вещ ( л. 33-34).
Несъмнено е също ( и то по данни на търговеца-жалбоподател), че е потърсил
съдействие относно рекламацията на закупената вещ от обявения от
търговеца клиентски телефон, от където бил насочен да се яви в обекта, което
твърди, че сторил „още на другия ден сутринта“ ( виж съдържанието на
жалбата –л.32), но той отказал вписване на рекламацията с мотив, че стоката
не била закупена от този магазин. И на трето място, несъмнено е също, че
лично пред М. представляващият търговеца в хода на проверката (
3
управител или заместник-управител) потвърдил отказа за вписване на
рекламацията .
Тези обстоятелства правилно са обосновали решението на контролния
и наказващия орган за съставомерно по възприетата правна норма
нарушение, извършено чрез описаното и доказано бездействие.
Вярно е, че то ( както и въобще нормите относно регистъра) е относно
задължение, установено като такова не само с процесния закон , но и с ЗЗП (
виж чл. 127 ЗЗП), но това не води нито до процесуална порочност на двата
административни акта, нито до решение за корекция относно нарушената
правна норма.
ЗПЦСЦУПС е обнародван на 19.03.2021 г., а съгласно пар. 11 от ПЗР
„Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. и се прилага за договори за
продажба на стоки, сключени след тази дата, и за договори за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги, независимо от датата на тяхното
сключване, с изключение на чл. 21 и 22, които се прилагат за договори,
сключени след 1 януари 2022 г.“. Затова този закон е специален по отношение
на ЗЗП и правилно нарушението е било квалифицирано по него. С този закон
са транспонирани разпоредбите на вторичното европейско право, а именно
правилата на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета
от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово
съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.) и Директива
(ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за
някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на
Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на
Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 г.) – пар. 7 от ДР към
ЗПЦСЦУПС и пар. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2019/771. От своя
страна ЗЗП с пар. 13а от ДР въвежда от 25.07.2014 г. разпоредбите на
Директива 1999/44/ЕО. Последната обаче е отменена с Директива (ЕС)
2019/771.
Уредбата в тези актове и ЗПЦСЦУПС се основава на ясно
разграничение на понятията предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги за продажбата на стоки. Наименованието на закона е ЗАКОН за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на
стоки, а приложението му относно конкретния казус е в съответствие и с чл.
1, т.2.
Предвид горното – доказано е приписаното бездействие от страна на
търговеца – дружеството- жалбоподател и то правилно е било квалифицирано
по посочените текстове на ЗПЦСЦУПС.
Посочено е, че по отношение на приложението на и относно
санкционната норма с пълна сила важат изложените аргументи в предходното
изложение по повод на правната квалификация на нарушението.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
каквато е била и волята на наказващият орган, предвид решението за налагане
на санкцията при посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Обществената опасност на този вид нарушения е отчетена и от законодателя
като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към
4
държавата при защитната й роля в стоково-паричните отношения, свързани с
крайния потребител като по-слабата и уязвима страна в тях. Регулирайки този
вид отношения, законодателят чрез специалният ЗПЦСЦУПС гарантира
правата и интересите на потребителите чрез задължения от вида на
процесното, останало неизпълнено от задължения субект. В конкретния
контекст – потребителят, по чиято жалба е извършена и проверката е
предприел необходимото, за да упражни свое право на рекламация на
закупена стока, която претендира като негодна за служи по предназначението
си . Свързал се е с консултанти по националния телефон, предоставен от
търговеца за потребителите, явил се е в обекта със стоката , но там е получил
отказ да се регистрира рекламацията. Така единственият за потребителя
начин да защити своите, охранени и от закона интереси, е останал чрез
жалбата до КЗП.
Наложеното административно наказание е съобразено с критериите по
чл. 27 от ЗАНН, като е наложена имуществената санкция в нейния
минимален размер от 500 лв., която предполага постигане на целите по чл.
12 от ЗАНН.
Решението за законосъобразност на НП предпоставя неоснователност
на претенцията в жалбата за разноски, каквито не са и доказани. Други не са
претендирани и не са сторени.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 002254 / 24.07.2023 г. на Директор на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик. Хасково.
Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, с. Равно поле, предст. от
управителите: М.Е.Д.-Ц. и Х.Е.М., е наложена имуществена санкция в размер
на 500 (петстотин) лева на основание чл. 72 от Закона.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5