Р Е
Ш Е Н
И Е № 479
гр. Сливен, 02.06.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на втори
май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
При участието на секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 621/2017 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за
установяване на парично вземане.
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания, за които взискателя е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника, като сумата представлява неизплатено задължение ,
съгласно договор за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се, че между БТК и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги № 740513578925042013-27600016 от 25.04.2013 г. за срок от 12 месеца. Поради неплащане на задълженията от страна на
ответника, „БТК” ЕАД на 29.05.2015 г. е сключило договор за прехвърляне на
вземанията със „СГ Груп” ООД, по силата на който дружеството цесионер придобива вземанията. „СГ Груп” ООД е изпратило
уведомление на ответника на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016 г. „СГ
Груп” ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения договор
на „Булпойнт
Твърди се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
410 ГПК ответника е изпаднал в забава, като не е заплатил 3 броя месечни
фактури. За търсените суми е издадена заповед за
изпълнение № 3611/08.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5379/2016 година по описа на СлРС, срещу която ответника е подал в законния срок
възражение.
Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата 53,43
лева, с включен в нея ДДС по месечни сметки и издадени по тях фактури № **********/23.12.2013 г.; №
**********/23.01.2014 г. и №
**********/22.02.2014 г., ведно със сума в размер на 17,92 лв., представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка главница от
горепосочените фактури до 28.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 07.12.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника, в което се твърди,
че иска е недопустим, неоснователен и недоказан. Прави възражение за липса на
представителна власт на лицето, извършващо действия по делото от името на ищцовото дружество, като твърди, че няма данни ищеца да е
правоприемник на вземанията на длъжниците към „Вива ком”, съответно „СГ Груп”
ООД.
Твърди, че подписа положен в споразумението не е негов и не е ползвал
услугите на „Виваком”, както и че в него не е посочен и за какъв номер се
отнася тази услуга, а само в исковата молба е посочен № на тел. 0877
806 665. По отношение на плащане по фактура № **********/23.12.2013 г.,
счита, че това задължение е погасено по давност. Поради гореизложените
обстоятелства, ответника счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. С оглед на това следва да бъде отхвърлен и
предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 84
от ЗЗД. В отговора на исковата молба се
правят и доказателствени искания, като съдът счита, че следва да ги уважи.
Претендира за направените в настоящото производство разноски.
В
съдебно заседание ищовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител или пълномощник. Със становище заявява, че
поддържа изцяло исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от пълномощник, който
поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Сочи, че е изтекла
погасителна давност по отношение на сумата посочена във фактура №
**********/23.12.2013 г., а по отношение на сумата по другата фактура оспорват дължимостта й, тъй като цесията не е възприела никакъв
ефект, тъй като не е спазена процедурата за уведомяване на длъжника за
наличието на цесия. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните, прие следното от фактическа страна:
По
делото е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД с предмет - признаване за установено
по отношение на ответника за вземане, претендирано от
ищцовото дружество. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищцовото
дружество следва да установи вземането си по основание и размер, както и че
длъжникът е уведомен за извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае
твърденията на ищцовото дружество.
Не е спорно, че ищцовото
дружество се е снабдило по
реда на чл. 410 от ГПК със Заповед за изпълнение № 3611 от 08.12.2016 г. по ч.гр.д.
№ 5379/2016 г. на СлРС спрямо ответника за сумата 53.43 лв., с включен ДДС, представляваща главница по
Договор за телекомуникационни услуги от 07.05.2013 г., за което са издадени
фактури за месечните сметки с № **********/23.12.2013 г., №
**********/23.01.2014 г., № **********/22.02.2014 г. и Договор за цесия от
12.05.2016 г., както и сумата от 17.92 лв., представляваща сбор от мораторните върху всяка главница до 28.11.2016 година,
ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
- 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по ч.гр.д. № 5379/2016 г.
по описа на СлРС разноски в размер на 325 лв.
По делото е представено допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщения № 40513578925042013-27600016, сключен за 12 месеца, като обаче въпреки
тежестта на доказване по делото липсва
представен Договор за предоставяне на мобилни услуги № 40513578925042013-27600016
от 25.04.2013 г., въз основа на който ищцовата страна
формулира претенциите си в настоящото производство.
Представени са
три броя фактури за месечни сметки.
Видно от представените по делото Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., сключен между „БТК” ЕАД и
„С.Г.Груп” ООД, че задължението, съгласно договора на ответника е прехвърлено
на „СГ Груп” ООД. По делото е представено първото Уведомление до длъжницата за
извършената цесия от името „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /БТК/.
Няма данни по делото, посоченото Уведомление да е връчено на длъжника – ответника,
респ. той дали изобщо е бил надлежно уведомен за извършената цесия.
Представен е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2016
г., сключен между „С.Г.Груп” ООД и „Булпойнт
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя
се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи, а именно, че предявения установителен
иск е неоснователен, по следните
съображения:
Предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД е допустим – подаден
в предвидения от закона едномесечен срок като ищцовото дружество има правен интерес, тъй като вземането му е оспорено от
ответника.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно ал.2 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Съгласно чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента
"БТК" ЕАД и цесионера-„СГ Груп” ООД договор
за прехвърляне на вземане от "БТК" ЕАД на „СГ Груп” ООД в размер на
исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния
кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не представи доказателства,
че цесията е била съобщена на длъжника от цедента
"БТК" ЕАД.
За да породи действие сключеният между цедента "СГ Груп" ООД и цесионера
- "Булпойнт" ЕООД, договор за прехвърляне
на вземания от „СГ Груп” ООД на "Булпойнт"
ЕООД в размер на исковата сума, отново цесията е трябвало да бъде съобщена на
длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно производство ищецът не
представи доказателства, че цесията е била съобщена на длъжника от цедента "СГ Груп" ООД.
Съдът счита, че предявяването на исковата
молба от цесионера и получаването й от длъжника не
може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. По делото
са представени заверено копия за уведомления за цесия от БТК ЕАД /л. 26 от
делото/ и заверено копие от
уведомление от „СГ Груп” ООД /л. 31 от делото/, с които същите потвърждават
изпращането на уведомителни писма от БТК ЕАД до длъжника П.Н.А. и от „С.Г.Груп”
ООД до длъжник П.Н.А. с основание –
уведомяване за цесия и задължения по нея, но в същите уведомления липсва
отбелязване изпратени ли са тези уведомления, кога, няма отбелязване за надлежното
им връчване на длъжника П.Н.А.. Липсват данни такива уведомления изобщо да са
изпращани до длъжника, поради което съдът приема, че не представляват годно доказателствено средство относно уведомяването на ответника
от цедента за извършената цесия. До изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента
за извършената цесия, цедентът остава титуляр на
вземането спрямо него.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените установителни искове за сумата в размер
на 53.43 лв., с включен ДДС, представляваща
главница по Договор за телекомуникационни услуги от 07.05.2013 г., сумата от 17.92
лв., представляваща сбор от мораторните върху всяка главница
до 28.11.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 07.12.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и направените по ч.гр.д. № 5379/2016 г. по описа на СлРС разноски в размер на 325 лв.,
се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание по чл. 422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „БУЛПОЙНТ
ОСЪЖДА „БУЛПОЙНТ
Решението
подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: