№ 43
гр. Благоевград, 20.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601213 по описа за 2024 година
Производството пред съда е въззивно и е образувано по въззивни жалби
на подсъдимите Б. Т. и В. Д. чрез защитника им- адв.С. Г. против
постановената по НОХД № 506/21г. на РС-Разлог осъдителна присъда.
Преди провеждане на съдебно следствие са получени молби от двамата
подсъдими, с които оттеглят въззивните си жалби, признават вината си и
изразяват желание наказателното производство да не продължи. Поради това
и с протоколно определение от 15.01.2025г. съдът производството по ВНОХД
№ 1213/24г. по описа нему и обяви за влязла в сила присъда № 12 от 11.04.24г.,
постановена по НОХД № 506/21г. на РРС.
В с.з. повереникът на частния обвинител И. Д. прави искане за заплащане
на сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева-
съгласно представен от него списък. Този списък е ирелевантен според съда в
наказателния процес, но с представеното срещу въззивните жалби
възражения, адв.И. е приложил и договор за правна защита и съдействие,
съгласно който повереникът му Д. му е заплатил 1200 лева за защита и
представляване в производството пред въззивния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен същия дължи разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение. А когато осъдените са няколко съдът определя
частта, която всеки трябва да заплати. В случая първостепенният съд е
1
признал подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения. Доколкото
същите оттеглиха жалбите си, както се посочи, БлОС обяви за влязла в сила
осъдителната присъда на РРС. Т.е. налице са предпоставките на
чл.189,ал.3 НПК за осъждане на двамата подсъдими да заплатят на частния
обвинител сторените от него разноски пред въззивната инстанция. В НПК
няма разпоредба, аналогична на тази по чл.78 ГПК за присъждане от съда по
искане на отсрещната страна на по-нисък размер на претендираните разноски
поради прекомерност съобразно действителната и правна сложност на делото.
В тази насока е и решение № 52 от 09.06.21г. по н.д. № 159/21г. на III н.о. на
ВКС.
Действително, съгласно чл.36 от ЗА -размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Според този състав на съда въпросната
норма обаче касае договарянето на такъв хонорар, който да следва да бъде
съобразен /поне/ с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1/09.07.2004г.
Така мотивиран и на основание чл.306,ал.4 НПК въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА подсъдимите В. С. Д. и Б. И. Т., и двамата от с.С., община- С.
да заплатят по равно на частния обвинител И. К. Д. от гр.С. сторените от него
пред въззивната инстанция разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2