Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 26.01.2015                               Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Петнадесети  граждански състав

На двадесет и трети януари                                                 Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                           Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Е.Д.

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 4238 по описа за 2014 година.

 

Предявени са искове от С.Р.К. *** против ГУСВ ЕАД гр.София по чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 128 т. 2, чл. 221 и чл.224 от КТ и във вр.с чл. 86 от ЗЗД– за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3467/2014г. на РС - Стара Загора, срещу която Заповед е подадено възражение от ответника. 

Ищцата твърди, че с ответника била в трудово правоотношение от 22.02.2001г. до 31.03.2014г. - до прекратяването на трудовия договор със заповед № РД-59/31.03.2014г., като за цялата 2012г., за периода от август до декември включително на 2013г. и за периода януари-март включително на 2014г. получавала само част от договореното трудово възнаграждение по сключения трудов договор и към настоящия момент не били изплатени трудови възнаграждения, както следва: м.01.2012г.-в размер на 156,34 лева м.02.2012г.-в размер на 156,34 лева, за м.03.2012г.- в размер на 156,34лв., за м.04.2012г. - в размер на 156,34 лева, за м.05.2012г.-в размер на 156,34лв., за м.06.2012г.-в размер на 157,69лв., за м.07.2012г.-в размер на 157,76лв., за м.08.2012г.-в размер на 157,76лв., за м.09.2012г.-в размер на 157,76лв., за м.10.2012г.-в размер на 152,82лв., за м.11.2012г.-в размер на 157,76лв., за м.12.2012г.-в размер на 157,76лв., за м.08.2013г.-в размер на 159,17лв., за м.09.2013г.-в размер на 99,15лв., за м.10.2013г.-в размер на 159,17лв., м.11.2013г.-в размер на 158,59лв., за м.12.2013г.-в размер на 76,03лв., за м.01.2014г.-в размер на 109,27лв., за м.02.2014г.-в размер на 69,24лв., за м.03.2014г.-в размер на 61,55лв. Сочи се, че към момента на прекратяване на трудовия договор ответното дружество дължало на ищцата и обезщетения по чл.221 КТ за неспазено предизвестие и обезщетение по чл.224 КТ за неизползван годишен отпуск – 2 работни дни за 2013г. и 6 работни дни за 2014г. в общ размер на 379,04 лева, които също не били изплатени към настоящия момент. За вземанията за неизплатено трудово възнаграждение и по чл.221 и чл.224 КТ, възлизащи в общ размер на 3152,19 лева, с мораторна лихва за периода 01.02.2012г. – 11.08.2014г. в размер на 471,91 лева и законна лихва за забава от 11.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, било подадено заявление за издаване заповед за изпълнение на осн. чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д. №3467/2014г. на РС Стара Загора и издадена Заповед, срещу която ответникът подал възражение.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата сума в размер на 3152,19 лева, която включва сумата от 2773,15 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за посочените по горе периоди, както и сумата 379,04 лева дължимо обезщетение по чл.221 КТ за срока на предизвестието и на основание чл.224 КТ – за неизплатен неползван годишен отпуск за 2013 и 2014г., заедно със сумата от 471,91 лева мораторна лихва за забава върху дължимите суми за периода 01.02.2012г. – 11.08.2014г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от подаване на исковата молба – 11.08.2014г. до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, с който не се спори, че страните са били в трудовоправни отношения. Изразява се желание за уреждане на спора със споразумение. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски. Моли съдът да съобрази размера при присъждане на адвокатско възнаграждение с липсата на фактическа и правна сложност на делото и същото да бъде към минималния размер съгласно Наредба №1 и само в случай, че ищецът представи доказателства за платена сума и справка относно платения ДДС върху пълния размер на възнаграждението.

            В съдебно заседание пълномощникът на ищцата моли да се уважат исковете и да се присъдят направените разноски.

            В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д. № 3467/2014 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК с № 2032/13.08.2014 г., по силата на която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата следните суми: 3 152,19 лв. -главница и 471,91 лв. - мораторна лихва от 01.02.2012г. до 11.08.2014г., ведно със законната лихва от 11.08.2014г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

Не е спорно между страните по делото, че ищцата е била в трудовоправни отношения с ответника в периода от 22.02.2001г. до 31.03.2014г., когато трудовият договор е прекратен със Заповед № РД-59/31.03.2014г. на основание чл. 327 ал.1 , т. 2 от КТ. Това се установява и от приетите по делото писмени доказателства: трудов договор №15/22.02.2001г., допълнително споразумение към трудовия договор от 14.02.2014 г., Заповед № РД-59/31.03.2014г.

В издадената от ответното дружество служебна бележка, с изх. № 54/05.06.2014 г. е посочено, че на ищцата се дължи нетно трудово възнаграждение за периода - месец януари 2012 г. – месец април 2014 г. в размер на общо 3152,19 лв. – процесната сума за главницата. Със Заповедта за прекратяване на трудовия договор, с № РД-59/31.03.2014г. е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение на основание чл. 221 от КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – един месец, и обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2013 г. и 6 дни за 2014 г. Видно от приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, като обосновано, компетентно и неоспорено от страните, от представените от ответното дружество фишове за заплати за месеците януари – декември 2012 г., август – декември 2013 г. и януари – април 2014 г. и представени справки за изплатени суми за тези месеци, се установява, че общата дължима сума на неизплатените трудови възнаграждения на ищцата към изготвянето на експертизата е 3152,19 лв. А общият размер на мораторната лихва за неизплатените суми за трудово възнаграждения и обезщетения за периода от деня, в който са дължими – първо число на следващия месец до подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.08.2014 г. е 471,74 лв.

            Следователно, предвид писмените доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза, съдът намира, че предявените искове са основателни и като такива, следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото и своевременно поискани разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е възражение от ответното дружество за намаляне на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата, поради прекомерност.  Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР  № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл. 7 ал. 1, т . 1, вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита по трудови дела с определен материален интерес от 1000 лв. до 5000 лв., каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. – т.е по настоящото дело – 483,68 лв. Договореното и заплатено от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., следователно, същото не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено изцяло.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от общо 176,09 лв., представляваща държавна такса, а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 80 лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.

 

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.Лъчезар Станчев № 13, че дължи на С.Р.К., ЕГН **********,***, сумата от общо 3 152,19 лв. – представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода - цялата 2012г., от август до декември включително на 2013г. и от януари до март включително на 2014г. и обезщетение по чл. 224 и чл. 221 от КТ, сумата от общо 471,74 лв. – мораторна лихва върху неизплатените суми за трудови възнаграждения и обезщетения за периода от 01.02.2012г. до 11.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.08.2014г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК с № 2032/13.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3467/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване”  ЕАД, с посочен ЕИК и адрес, да заплати на С.Р.К., с посочен ЕГН и адрес, сумата от 500 лв., направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД,  с посочен ЕИК и адрес, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 176,09 лв. – държавна такса.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД,  с посочен ЕИК и адрес, да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 80 лв. – за възнаграждение на вещото лице.

 

     Решението може да се обжалва от страните пред окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                           Районен съдия: