Р
Е Ш Е
Н И E
№ 04.10.2018 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, осми граждански състав
На трети септември две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар: Стефка Ангелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията СЕРАФИМОВА
т.дело № 54 по описа за 2018
година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 365 – 378 ГПК.
Търговско дело № 54/2018г., по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 3523/19.04.2018г., подадена от ищцата М.Т.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. А.Б.,***, редовно упълномощен против ЗД „БУЛ ИНС“АД,ЕИК *******, с адрес гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сума в размер на 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 02.04.2017г.
Ищцата М.К.,чрез пълномощника си адв.А.Б.,*** твърди,че в резултат на ПТП, настъпило на 02.04.2017 г., по ул. „Дунав“ в гр.Хасково и били причинени следните телесни увреждания: счупване на таза, дясна срамна кост, закрито.Причинено й било трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 НК, което се дължало на счупването на тазовия пръстен в дясната му половина.Непосредствено след ПТП ищцата била транспортирана в спешното отделение на МБАЛ-Хасково АД, където й били извършени множество изследвания, включително рентгеново, както и медицински интервенции.На 02.04.2017г.била транспортирана в ортопедично отделение на "МБАЛ-Хасково" АД, където на същата дата претърпяла хирургична интервенция, с продължителност от 1 час.Оперативната интервенция според протокол № 25/02.04.2017 г. била закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост. Изписана била от болничното заведение на 05.04.2017 г., като и било назначено да се движи с 2 бр. помощни средства, за период от 20-25 дни, както и 2 бр. контролни прегледи в отделението в рамките на 30 дни след хоспитализацията.От издаденото й на 05.04.2017 г. от "МБАЛ - Хасково" АД медицинско удостоверение било видно,че се нуждае от домашен стационар,за периода от 06.04.2017 г. до 05.05.2017 г. - 30 дни, поради счупване на таза - дясна пубисна кост, което представила пред ПУ "Паисий Хилендарски", гр.Пловдив.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на гореописаните травми, ищцата е претърпяла значителни по сила и интензитет болки и страдания, като особено интензивни били болките и страданията след травмата, след оперативната интервенция и през целия възстановителен период, който продължил доста дълго.По време на лечението си ищцата била съпътствана от постоянни силни болки в областта на травмите особено след тежката операция, които болки не й давали покой дори и нощем, въпреки приеманите от нея обезболяващи медикаменти.Чувствала се дискомфортно и непълноценно поради факта,че била в невъзможност да осъществява сама елементарни ежедневни действия в продължение на един месец след операцията. Денонощно лежала и разчитала единствено на грижите на родителите си и била силно разтревожена от това да не остане инвалид.В резултат на описаните травми бил силно нарушен нормалния й ритъм на живот, ато за повече от 1 месец била лишена от възможността да посещава лекции в ПУ "Паисий Хилендарски" гр.Пловдив, където била студентка редовно обучение по специалността "Телекомуникационни и информационни системи" и била освободена от посещения на занятия по физкултура.
Към настоящият момент ищцата все още търпяла негативите от увреждането като изпитвала болки и страдания, които били особено силни когато времето било студено или влажно.От настъпилото ПТП ищцата претърпяла и тежък психично-емоционален шок, от който все още не можела да се освободи.Съпътствана била от постоянни кошмари предизвикани от преживяната стресова ситуация и изпитвала сериозен страх да се вози автомобил.
Към датата на ПТП - 02.04.2017 г., лек автомобил "Опел Корса, с рег.№ Х 64 39 ВМ, управляван от виновния причинител Г.Д.Г. имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", със срок на покритие от 17.06.2016 г. до 16.06.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, ищцата отправила пред ЗД "БУЛ ИНС"АД писмена застрахователна претенция, с вх.№ ОИ-101683/14.02.2018 г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на процесното застрахователно събитие. В ответното дружество била образувана щета № **********, във връзка с депозираната застрахователна претенция. С уведомление, изх.№ НЩ-1400/27.02.2018 г., ЗД"БУЛ ИНС"АД изискало допълнителни писмени доказателства, с оглед произнасяне по заведената щета № **********. От страна на застрахователя и към настоящия момент липсвало официално произнасяне по депозираната претенция, като последвало само телефонно обаждане, с което ищцата била уведомена, че компетентната комисия се е произнесла и че претенцията й е основателна до сумата от 1000 лева. С жалба, с вх.№ ОИ-212336/03.04.2018 г., ищцата изискала да й бъде предоставена фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението и успоредно с това направила искане за връщане на представената в оригинал рентгенова снимка с № 1343/05.05.2018 г.. С уведомление, изх.№ НЩ- 2384/10.04.2018 г., ЗД "БУЛ ИНС" АД изпратило обратно изисканата рентгенова снимка, а становище относно фактическата и правна обосновка не било предоставено, вкл. и понастоящем.
Ищцата твърди, че правният й интерес от предявяване на пряк иск по чл.432,ал.1 КЗ против ответното дружество произтичал от следните предпоставки: наличието към 02.04.2017 г. - датата на увреждането на валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/02/116001642507, сключена на 11.06.217 г., със срок на покритие от 17.06.2016 г. до 16.06.2017 г., по отношение на лек автомобил "Опел Корса", с рег.№ Х 64 39 ВМ, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.Наличието на всички кумулативно предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди,проведена процедура съгласно чл.380 от КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение.
Претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея търпими и понастоящем неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в исковата молба, вследствие на гореописания деликт. Претендира и законната лихва, считано от увреждането - 02.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Моли съда на основание чл.38,ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “БУЛ ИНС“АД-гр.София, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответното дружество оспорва иска изцяло по основание и размер и прави възражение за съпричиняване по изложени в отговора съображения и анализ на представените по делото от ищцата медицински документи. В отговора се твърди,че няма представени медицински документи за възстановителния период, както и доказателства във връзка с твърденията в исковата молба за претърпени болки и страдания от страна на ищцата.Намира претендираната сума от 40 000 лева за прекалено завишена и счита, че адекватното обезщетение е около 8000 лева, до 10 000 максимално. Оспорва да е причинен деликт, при който да е пострадала ищцата при обстоятелствата посочени в исковата молба.Нямало влязла в сила присъда, която да установява извършеното престъпление от общ характер, което да се покрива с фактически състав на описания в исковата молба деликт.
При условията на евентуалност, ответната страна прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която била без поставен предпазен колан и се прави искане за намаляване на отговорността на застрахователя по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД.
СЪДЪТ, след като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите съдебни експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено изисканото от РП-Хасково Досъдебно производство № 274/2017 г., по описа на РУ на МВР –Хасково, приключило с влязло в сила на 15.02.2018 г. постановление от 31.01.2018 г. на прокурор на Районна прокуратура Хасково, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 274/2017 г. по описа на РУ-Хасково.По ДП № 274/2017 г. по описа на РУ на МВР-Хасково, с постановление от 12.01.2018 г. Г.Д.Г. е привлечен като обвиняем за това, че на 02.04.2017 г. в гр.Хасково, при управление на МПС- л.а. „Опел Корса“, с рег.№ Х 64 39 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл.21,ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч за пътно превозно средство категория „ В“ лек автомобил в населено място 50 км/ч “ и по непредпазливост причинил на М.Т.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния крак, което се дължи на счупване на тазовия пръстен в дясната му половина - престъпление по чл.343,ал.1, б.“б“,предл.второ,вр.чл.342,ал.1 НК. С постановление от 31.01.2018 г. на Районна прокуратура Хасково, прокурорът е установил, че на 02.04.2017 г. около 13,00 часа в гр.Хасково ,по ул.“Дунав“, в посока бул. „Г.С.Раковски“ се е движил със скорост 63,50 км/час л.а Опел Корса“, рег.№Х 6439 ВМ. Лекият автомобил,собственост на Х.Я.П.бил управляван от Г.Д.Г., с ЕГН ********** от гр.Хасково, като на предната седалка, вдясно от водача в автомобила пътувала М.Т.К., с ЕГН ********** ***. Навлизайки в десния завой преди кръстовището с ул. "Георги Кирков“ л.а „ Опел Корса“ поднесъл и навлязъл в насрещната лента за движение като ударил с предната си част страничната лява част л.а „Волво С 40,“ с рег.№ Х 21 52 КВ, управляван от водача Г. Г. П. от гр.Хасково. След удара л.а „Волво С 40“, с рег. № Х 21 52 КВ се позиционирал с предна част в посока ул.“Георги Кирков“. След удара л.а „ Опел Корса“, с рег.№ Х 6439 ВМ преминал в посока северозапад ,приближал западния тротоар и се ударил със странична дясна част в предната част на л.а „Рено Канго“, с рег.№ Х 96 41 ВР, който се движел в посока супермаркет „Авеню“ и бил управляван от Я.Г.З. от гр.Хасковко , след което л.а „Опел Корса“ преминал тротоара и се ударил в стена в края на западния тротоар. След ударите трите автомобила останали на място.Водачът на л.а „Опел Корса“, с рег. № 64 39 ВМ Г.Д.Г. помогнал на пострадалата М. К. да излезе от автомобила и тъй като не можела сама да се движи и изпитвала силни болки в десния крак я изнесъл на ръце,след което била транспортира в спешното отделение на " МБАЛ Хасково"АД.Причина за гореописаното ПТП е несъобразената от водача на л.а. "Опел Корса“.Основанието за прекратяване на наказателното производство е упражненото от пострадалата М.Т. К. право на заяви на основание чл.343,ал.2 НК, че желае наказателното производство спрямо обвиняемия да бъде прекратено.На осн.чл.343,ал.2 НК, пострадалата М.К., ищца по настоящото дело е заявила, че желае воденото наказателно производство да се прекрати и спрямо виновния водач да не се реализира наказателна отговорност. С постановление от 31.01.2018 г. на прокурор от Районна прокуратура Хасково, влязло в сила на 15.02.2018 г. наказателното производство по ДП № 274/2017 г. по описа на РУ-Хасково е прекратено, на основание чл.342,ал.2 НК.
По делото е установено, видно от приложените писмени доказателства, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лек автомобил "Опел Корса", с рег.№ Х 64 39 ВМ, собственост на Х. Я. П., управляван от ответника Г.Д.Г., по застрахователна полица № BG/02/116001642507,сключена на 11.06.217 г., със срок на покритие от 17.06.2016 г. до 16.06.2017 г. по отношение на лек автомобил "Опел Корса", с рег.№ Х 64 39 ВМ. Застрахователното събитие, настъпило на 02.04.2017 г. е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника,в качеството му на застраховател.
Видно от приетите писмени доказателства, непосредствено след ПТП, ищцата е откарана по спешност в МБАЛ-Хасково, където са й направени медицински интервенции и рентгеново изследване.На 02.04.2017 г. ищцата е била хоспитализирана в ортопедично отделение при МБАЛ –Хасково, където на същата дата й е била направена оперативна интервенция, с продължителност от 1 час. Оперативната интервенция според протокол № 25/02.04.2017 г. била закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост. Ищцата е била изписана от болничното заведение на 05.04.2017 г., като и било назначено да се движи с 2 броя помощни средства, за период от 20-25 дни, както и 2 броя контролни прегледи в отделението в рамките на 30 дни след хоспитализацията.От издаденото й на 05.04.2017 г. от "МБАЛ Хасково" АД медицинско удостоверение е видно, че на ищцата е бил предписан домашен стационар, за периода от 06.04.2017 г. до 05.05.2017 г. - 30 дни, поради счупване на таза - дясна пубисна кост.
Видно от материалите по досъдебното производство и от назначената и приета по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, вследствие на пътното -транспортното произшествие на 02.04.2017 г., телесните травми получени от ищцата К. се изразяват в счупване на таза- локализирано в дясната срамна кост- закрито.Категоричен е изводът на съдебно-медицинска експертиза,че гореописаните констатирани от вещото лице увреждания по медицинската документация и след преглед на пострадалата изцяло отговарят на описаните в исковата молба и е налице причинна-следствена връзка между тях и ПТП от 02.04.2017 г.Телесните травми получени от ищцата М.Т.К. в резултат на ПТП на 02.04.2017 г. се изразяват в счупване на таза-локализирано в дясната срамна кост- закрито. Описаните уреждания са причинени по механизъм на действие на удар от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма, както е описано в исковата молба и съдържащите се в делото писмени документи.В резултат на ПТП е причинено на ищцата трайно затруднение на движението на десния крак,за повече от 30 дни,което според вещото лице се дължи на счупването на тазовия пръстен в дясната му половина.Според експертизата възстановителният процес на ищцата от счупването на дясната пубисна кост,лекувана по консервативен начин със спазване на режим на покоя- леглови до 30-я следтравмен ден и след това постепенно прохождане, чрез използване на две помощни средства-патерици и последващо самостоятелно прохождане е продължил около 3 месеца и половина.
От устният доклад на вещото лице, в с.з.
на 03.09.2018 г. се установява, че първите от един до три дни болките са силно пробождащи и прорязващи и се
парират с използване на аналгетици,
което при ищцата е било приложено в отделението, в което е била настанена след ПТП.След това
болката има низходящ характер и около края на втората седмица тя отслабва, като
нов апогей и повишаване на болката има
при опитите да се прави рехабилитация, което
става след 30 -тия ден и минимумът е месец за болката, като периодът на
възстановяване е строго индивидуален.
Във връзка с механизма на ПТП, предвид установяване и доказване на причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, поставените на разглеждане в процеса възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, предвид и прекратеното ДП, по делото е назначена, изслушана и приета от страните и съда съдебна автотехническа експертиза, чието заключение неоспорено от страните по делото, съдът приема изцяло като компетентно и обективно.
Видно от заключението на вещото лице, водачът на лек автомобил "Опел Корса", ответник в настоящото производство е имал техническа възможност на предотврати процесното ПТП, защото при движение с разрешена максимална скорост до 50 км/ч в чертите на града, по -малка от критичната скорост 59,40 км/ч при занасяне в конкретния завой няма да има занасяне на автомобила, загуба на контрол върху движението му и навлизане в насрещната лента за движение с последвалите удари в другите два автомобила и в стената.Водачите на останалите две автомобила "Волво С 40" и лек автомобил "Рено Канго" не са имали техническа възможност да предотвратят процесното ПТП. Съгласно заключението на експертизата техническите причини за възникване на произшествието са навлизането на л.а. "Опел Корса" в десния завой със скорост 65,34 км/ч, която е по-голяма от критичната скорост на занасяне в завоя - и равна на 59,40 км/ч, с последващо занасяне на лекия автомобил вляво и две последователни маневри завиване на дясно и завиване на ляво, които увеличават занасянето и безконтролното навлизане на автомобила в насрещната лента за движение.
Лекият автомобил "Опел Корса" в
който е пътувала ищцата, с първоначална регистрация на 24.01.1996 г. е заводски оборудван с триточкови предпазни
колани - инерционен тип- за
водача,пътника на предна дясна седалка и за пътниците на задните седалки.Според показанията на водача
Георги Георгиев от 02.04.2017 г. и на ищцата
М.К. от 07.04.2017 г., по време на процесното ПТП, ищцата е била с
поставен предпазен колан, който сама е
свалила след удара.
По искане на ищцата са допуснати гласни доказателства:
От показанията на св.Ж.Д. К., майка на ищцата, се установява, че непосредствено след пътния инцидент дъщеря им била приета в болница и била в много тежко състояние. Непрекъснато плачела и била много стресирана.Три дни била в болница и едни месец в къщи на легло на подлога. Докато била на легло пиела болкоуспокояваши лекарства - нимезил.Непрекъснато плачела и се притеснявала да не остане инвалид и че може да няма деца,тъй като в болницата й казали,че ударът е на такова място,че може да засегне и други органи - да предизвика да няма деца, което най-много я притеснявало, както и да не остане инвалид.С инвалидна количка я водила до банята, за да я изкъпе. Около месец и половина - два, дъщеря й се придвижвала с помощта на патерици и опирайки се по стената. Имала болки и сега при промяна във времето - като се застуди и след като походи малко повече и като се преумори се оплаквала, че я боли.Заради пътния инцидент не можела да ходи на лекции, била освободена от физкултура.
Според показанията на св.С.С.И., приятелка на ищцата,заради катастрофата М. била в болница около три - четири дни, а след това един месец на легло в къщи. Била неподвижна и в много тежко състояние.Имала проблем от десния край и не можела да се движи. В продължение на месец докато била неподвижна, свидетелката ходила в дома й, за да й помага заедно с родителите й. След този един месец ищцата започнала да се придвижва с приходилка, като майка й и помагала за абсолютно всичко, тъй като сама не можела да грижи за себе си. Притеснявала се да не остане инвалид, което й се отразило психически много тежко.Стресирана била и се страхувала да се качи в автомобил.
Представени са и доказателства за отправена от ищцата до ответника писмена застрахователна претенция, със заявление вх.№ ОИ-101683/14.02.2018 г. по чл.380,ал.3 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с всички неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на застрахователното събитие, по която в ответното застрахователно дружество е образувана щета № **********, във връзка с депозираната застрахователна претенция. С писмо-уведомление, с изх. № НЩ-1400/27.02.2018 г.застрахователят-ответник е изискал от ищцата допълнителни писмени доказателства. Видно от материалите по преписката, след като ищцата е представила всички допълнителни документи и не последвало официално писмено произнасяне по преписката ,след изтичане на 15 - дневния срок, ищцата се е възползвала от правото си по чл.108 ,ал.6 от КЗ и е подала жалба с вх.№ ОИ-212336/03.04.2018 г., с искане да й бъде предоставена фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението в размер на 1000 лева, който размер и бил съобщен по телефона от служителка на застрахователната компания, каквато обосновка и на ищцата, и по делото не е предоставена.Настоящият иск е предявен на 19.04.2018 г.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.Законовата разпоредба на чл.498,ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и с изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите - чл.498,ал.3 от КЗ вр. с чл.496 и чл.380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 02.04.2017г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № полица № BG/02/116001642507,сключена на 11.06.2017 г., със срок на покритие от 17.06.2016 г. до 16.06.2017 г. по отношение на лек автомобил "Опел Корса", с рег.№ Х 64 39 ВМ.Застрахователното събитие, настъпило на 02.04.2017 г. е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД,в качеството му на застраховател.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД -деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК,относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП "„При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, за пътно превозно средство категория „ В“ лек автомобил в населено място 50 км/ч“.
Както се установява от възприетата фактическа обстановка и от приетата съдебна автотехническа експертиза, движейки се с несъобразена скорост 63,50 км/ч лекият автомобил, в който е пътувала пострадалата е преминал тротоара и се е ударил в стена в края на западния тротоар. ПТП е настъпило в резултат на допуснатите нарушения на чл.21,ал.1 от ЗДвП от водача на лекия автомобил "Опел Корса", с рег. № Х64 39 ВМ ,които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,което налага и извода, че презумцията на чл.45 ,ал.2 ЗЗД не е оборена и следва да се приеме,че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци-обективни и субективен на деликтният състав по чл.45 от ЗЗД.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432,ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана,като се приеме,че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Вследствие на настъпилото ПТП на 02.04.2017 г., ищцата М.Т.К. е получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на таза-локализирано в дясната срамна кост- закрито.Причинено й е трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупване на тазовия пръстен в дясната му половина.Всички тези увреждания безспорно са причинили не само болки и страдания по време на оперативния и следоперативен период, по време на престоя й в болницата и определено висока степен на дискомфорт, като болките и неудобствата са били особено отчетливи първите два месеца,според показанията на свидетелите, а и занапред при промяна на времето ищцата ще ги има. От предоставената медицинска документация няма данни, че ищцата не е спазвала препоръките на лекуващите я лекари.Към физическите болки и страдания, следва да се прибавят и продължителните душевни болки, произтичащи и от факта, че ищцата е била безпомощна, нуждаеща се от чужда помощ за елементарни човешки нужди.
Окончателното възстановяване от травмата, според съдебно медицинската експертиза е в рамките на около три месеца и половина, като болките в началото са били интензивни и постепенно са намалявали. Придвижването с приходилка и патерици през първите два месеца са довели до допълнителни страдания и неудобства за ищцата видно и от свидетелските показания. Определяйки обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди съдът отчита, както физическите болки, страдания, дискомфорт и неудобства, така и безспорно установените от показанията и на двете свидетелки стрес, предизвикал притеснителност и плахост у ищцата, докато шофира, както и в чисто човешките притеснения на една млада жена ,че може да няма деца. С оглед изложеното и за възмездяването на претърпените болки и страдания, съдът намира, че следва на ищцата да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лв.
Във връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалата:
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. В процеса се установява, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, което обстоятелство според обясненията на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза е без значение за претърпяното увреждане, тъй като удара е бил страничен за ищцата, от който колана не я предпазва и при който удар е настъпило счупване на дясната пубисна кост. Доказателства, установяващи възражението за съпричиняване от ищцата не са ангажирани от ответника.Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за неоснователно, като недоказано.
С оглед изложеното претенцията за неимуществени вреди в останалата си част, над 28 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По искането за присъждане на лихви:
При сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл.498 от КЗ, предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва ако същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.).В конкретният случай ответникът е получил на 14.02.2018 г. застрахователната претенция на ищцата. От страна на застрахователя и към настоящия момент липсва изрично произнасяне по депозираната претенция ,поради което лихвата за забава върху определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди, считано от 14.02.2018 г. до датата на окончателното плащане.Съгласно разпоредбата на чл.497,ал.1 КЗ, за периода от 02.04.2017 г. до 13.02.2018 г., претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
И двете страни претендират направените по делото разноски. От ответната страна е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
На основание чл.38 ЗА, на адвокат А.Б. Б.,***, пълномощник на ищцата, следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗА, съобразно уважената част на исковата претенция ,което възнаграждение е размер на 1370,00 лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.А.Б.Б., с ЕГН **********, пълномощник на ищцата М.Т.К., на основание чл. 38,ал.2 от ЗА ,вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1370,00 лева, представляващи осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38,ал.1 ЗА.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от иска. В полза на ответника се дължат разноски в размер на 748,80 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
Ищцата М.Т.К. е освободена от заплащане на такси и разноски, съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и с оглед изхода на делото, държавната такса и разноските следва да бъдат възложени на ответника.
На осн.чл.78,ал.6, във вр. с чл.83 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Хасково, следва да бъдат присъдени невнесена авансово дължима държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения иск,съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът като взе предвид обстоятелството,че предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 28 000,00 лв. и факта,че ищцата е освободена от задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС-Хасково и разноски по делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на 1120 лв.,както и направените разноски за вещи лица, общо в размер на 1113,00 лв., платени от бюджетната сметка на ОС-Хасково.
Мотивиран така и на основание чл.432,ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД,вр.чл.409 КЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК *******, с адрес гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на М.Т.К., с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Б.Б.,***, на основание чл.432,ал.1 от КЗ сумата от 28 000 лева / двадесет и осем хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие на получена средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупването на тазовия пръстен в дясната му половина - счупване на таза - дясна срамна кост – закрито, довело до трайно затруднение в движението на десния крак, както и наличие на депресивно разстройство вследствие на същата травма, причинени при ПТП, станало на 02.04.2017г., ведно с лихва за забавено плащане на обезщетението, в размер на законната лихва, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 28 000 лева до претендираните с исковата молба 40 000 лева,както и претенцията за законните лихви от датата на деликта - 02.04.2017г. до 13.02.2018 г., на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“АД,ЕИК *******, с адрес гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв.А.Б.Б., с ЕГН **********, пълномощник на ищцата М.Т.К., на основание чл. 38,ал.2 от ЗА ,вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1370,00 лева, представляващи осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38,ал.1 ЗА.
ОСЪЖДА М.Т.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. А.Б.,***,на основание чл.78,ал.3 ГПК, да заплати на „БУЛ ИНС“АД,ЕИК *******, с адрес гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 748,80 лева, представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *******, с адрес гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на Окръжен съд -Хасково ДТ в размер на 1120,00 лева върху уважената част на иска и 1113,00 лева -възнаграждения за вещи лица, платени от бюджетната сметка на ОС-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :