№ 6533
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110109705 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от /// против ЦВ. Б. Б. с искане да бъде
установено, че дължи на дружеството сумата от 182,10 лв., представляващи
стойността на консумираната от потребителя електрическа енергия за
периода от 21.01.2019 г. – 25.03.2019 г., за имот с адрес гр. //////// ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му изплащане и сумата от 43,52 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава върху главницата за периода от
11.02.2019 г. – 30.02.2021 г. Ищецът твърди, че ответникът бил потребител на
ел. енергия по смисъла на закона за посочения в исковата молба недвижим
имот. Твърди, че за процесния период е доставил ел.енергия за обекта на
ответника, стойността на която не била заплатена от него. Поради изпадането
си в забава ответникът дължал и обезщетение за забава. Ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати тези суми. Претендира разноски. Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК подава писмен отговор. Оспорва качеството си на
потребител. Не оспорва размера на исковете.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител, изпраща молба, в която поддържа исканията
си. Ответникът се явява и поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
1
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка на електрическа енергия, по силата на което доставчикът се е
задължил да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и
да заплати уговорената продажна цена и 2) доставената енергия да е в
твърдяното количество.
По делото от ищеца са представени пет броя справки за потребление и
пет броя фактури, издадени с получател З.Щ.Щ. (л. 6 – л. 15 от делото). От
ответника са представени препис от заявление за достъп и пренос на
електрическа енергия от 19.03.2019 г. (л. 37 от делото), констативен протокол
от 21.03.2019 г. (л. 39 от делото), постановление за възлагане на имота от
04.01.2019 г. на ЧСИ И.С., влязло в сила на 17.01.2019 г. (л. 40 от делото) и
протокол за въвод във владение на недвижим имот от 19.03.2019 г. (л. 41 от
делото).
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответника е доказано за процесния период. На
първо място следва да се отбележи, че тежестта за доказване на това
обстоятелство беше поставена върху ищеца, който следваше да го установи
при условията на пълно и главно доказване. От представените от ищеца
доказателства не се установява ответникът да се собственик на процесния
имот или потребител по смисъла на ЗЕ. Доказателства за собственост бяха
представени от самия ответник, който обаче оспорва качеството си на
потребител за процесния период. Видно от представените от ответника
доказателства – постановление за възлагане и протокол за въвод във владение
– същата е встъпила във владение на имота си на 19.03.2019 г. В случая под
владение се разбира не фактическото състояние на държане на дадена вещ, а
едно от трите правомощия, редом с правото на ползване и на разпореждане,
които са част от правото на собственост. От факта, че е била въведена във
владение на 19.03.2019 г., съдът намира, че Ц.Б. не е обитавала имота и не е
имала възможността да потреби електрическа енергия за процесния период.
На следващо място, качеството потребител възниква като последица от
качеството на собственик субсидиарно, т.е. когато не възниква на друго
основание. Такова основание би могло да бъде изричното заявяване от страна
на ответника за достъп до електрическа енергия. В случая това е направено на
19.03.2021 г. (л. 37 от делото). Поради изложеното съдът намира, че по
отношение на ответника не е доказано качеството на потребител за процесния
период. Искът за главница е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Като
обусловен от него следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
ответника. Доколкото от него не са сторени разноски, такива не се дължат
между страните.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от //////, ЕИК: ////////// със седалище и адрес на
управление гр. //////// Г, иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 98а, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу
2
ЦВ. Б. Б., ЕГН: ********** с адрес гр. София, ж.к. //////// за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 182,10 лв. стойност на
потребена електрическа енергия за периода от 21.01.2019 г. - 25.03.2019 г., за
имот с адрес гр. ////////// както и законна лихва от 13.09.2021 до окончателното
изплащане на сумата като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от //////, ЕИК: ////////// иск на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, срещу ЦВ. Б. Б., ЕГН: ********** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 43,52 лв.
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 21.01.2019 г. -
30.08.2021 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3