Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Г. О. – 16.01.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично заседание на 16.01.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като
разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 692/
Производството е по
жалба Й.Д.С. против Наказателно постановление № 19-0268-001220 от
23.08.2019г.на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ- гр.Г. О.-К.К..
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 84134/ 16.08.2019 год., на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на С. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Санкциите са
наложени за това, че жалб. Й.Д.С. ***- като водач на МПС, управлявал лек
автомобил с рег.№ ***, след употреба на
алкохол, като нарушението е установено с техн.средство „Алкотест 7410+ Дрегер”
номер ARRМ-0455 - 1,16 промила, с което виновно се сочи да е нарушил законовата разпоредба на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП.
В
законоустановения срок Й.Д.С. обжалва
пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление. Наказателното постановление
е връчено на 24.09.2019г./л.6/, а жалбата против същото е депозирана на дата
26.09.2019г./л.3/. Моли да се отмени НП.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалб. Й.Д.С. се явява
и се представлява. Поддържа се жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският
районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:
На 16.08.19г. в 05,35ч. в гр.Л. на ул.”***”
жалб. Й.Д.С. управлявал лек
автомобил с рег.№ ВТ ***, когато бил
забелязан от полицейски автопатрул. Бил спрян за проверка от полиц.служители-
свидетелите К./СЗ 04.12.19г./ и И.А./СЗ 16.01.2020г./. Жалбоподателят бил изпробван за наличие на алкохол
посредством техническо средство
„Алкотест 7410+ Дрегер” номер ARRМ-0455 и било констатирано наличие на алкохол- 1,16
промила. В акт за установяване на адм.
нарушение бланков № 84134/ 16.08.2019 год./л.9 от делото/ е посочена констатация
за нарушаване разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е направил в АУАН и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН изявления с характер на възражения. Същият не е пожелал да даде кръвна
проба за анализ. Издадено е
атакуваното наказателно постановление №
19-0268-001220 от 23.08.2019г.на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ- гр.Г. О.-К.К.
/л.6/, с което за извършено нарушение по
чл.5 ал.3 т.1 е наложено наказание глоба от 1000лв., респ. жалб.С. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява същото след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда.
Съгласно чл.1 ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или други
наркотични вещества или техни аналози/ в сила към момента на нарушението/,
употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински изследвания. В конкретния случай
актосъставителят е извършил тестване за
наличие на алкохол посредством техническо средство „Алкотест 7410+ Дрегер” номер ARRМ-0455, като водачът е отказал
даването на кръвна проба за анализ. В АУАН са вписани всички изискуеми
обстоятелства съгласно чл.6 ал.2 от Наредба № 1- часа и начина на извършване на проверката,
вид, модел и фабричен номер на техническото средство, както и показанията на
уреда. Концентрацията се доказва от показанията на техническото средство, което
е преминало необходимата проверка за годност/л.11 и сл./. Тестването е
извършено преди да са изтекли посочените 6 месеца на валидност, поради, което
ирелевантни се явяват доводите на защитата, че евентуално боравенето с уреда за
5 месеца е довело до неговата техническа негодност. Изрично и собственоръчно в талона за
медицинско изследване водачът С. е вписал, че приема показанията на
техническото средство/изискване на чл.6 ал.3 от Наредбата-л.10 от делото/. В
този случай лабораторно изследване не се извършва. Съдът следва да приеме
показанията на техническото средство. Ако водачът бе дал кръвна проба за анализ
и бе проведено лабораторно изследване, то тогава биха могли да се обсъждат
доводите на защитата относно различия в начина на изчисление, осъществено в
единия случай и начина, обоснован от ВЛ Г.. Последният е категоричен в своето
заключение, че данните за прием на медикаменти от страна на жалбоподателя,
както и неговото заболяване, нямат отношение към показанията на техн.средство
„Алкотест 7410+ Дрегер” номер ARRМ-0455.
Жалбоподателят е санкциониран от
административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно неговата
вина за констатираното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Настоящата инстанция
намира, че в случая и АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити,
спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за
реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалб.С.,
тъй като по безспорен начин е доказано извършеното нарушение. Съобразени са и
разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.
По отношение адм.нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, съгл.
нормата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, действаща
към момента на осъществяване на нарушението, е наложено наказание
1000лв.глоба и 12мес.лишаване от право да
управлява МПС. Така индивидуализираните наказания лишаване от право
да се управлява МПС и глоба са
в рамките на законоустановения размер
и не следва да бъдат редуцирани. Наложените наказания са съобразени с
тежестта на нарушението. В конкретния случай дори да бе налична относително
определена санкция, която да може да бъде редуцирана, съдът определя
обществената опасност на нарушението като висока по следните съображения:
Концентрацията на алкохол не е към предвидения минимум съгласно чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП, а към максималния размер, деянието е осъществено в населено място, където
възможността да бъдат застрашени други участници в движението е много по-голяма.
Относно законосъобразността на процедурата по
издаване на акта и НП, не се констатираха съществени нарушения, довели до
незаконосъобразност на обжалвания акт. По достатъчно категоричен начин,
адм.наказващият орган/АНО/ е прецизирал квалификацията на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. Наказателното постановление в
тази му част следва да бъде потвърдено.
По второто
административнонаказателно обвинение:
Разгледана по
същество, жалбата е основателна в тази й
част.
С обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил
разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП. Според посочената разпоредба „издаден
фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител“. Видно от съдържанието на разпоредбата
същата регламентира правомощие на администрацията, към която принадлежи
органът, издал фиша, а не задължение на лицето, на което е наложена глобата с
фиш. Следователно тази разпоредба поначало не може да бъде нарушена от лицето,
на което е наложена глоба с фиш.
Според
действащото право неплащането на наложена с фиш глоба за нарушение по ЗДвП в
сроковете за доброволно плащане е основание за налагане на принудителната
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
глобения с фиш водач за срок до заплащане на глобата, както и основание за
започване на изпълнително производство за принудително събиране на публичното
вземане за наложената глоба. Законът не предвижда налагането на глоба или друго
административно наказание на водач, който не изпълни задължението си да плати в
срока за доброволно изпълнение наложена му с фиш глоба за предходно нарушение
по ЗДвП.
Предвид
изложеното съдът приема, че в процесния случай жалбоподателят е наказан за
деяние, което не съдържа признаците на предвидено в закона административно
нарушение. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно в тази му част.
Водим от горното и на
осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0268-001220 от 23.08.2019г.на Началник сектор към ОДМВР В.Т., РУ- гр.Г. О.-К.К.,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 84134/ 16.08.2019 год., с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП
на Й.Д.С. е наложено наказание глоба в размер от 1000лв., както и същият е
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-001220 от 23.08.2019г.на Началник
сектор към ОДМВР В.Т., РУ- гр.Г. О.-К.К., издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение
бланков № 84134/ 16.08.2019 год., САМО
В ЧАСТТА, с която на основание
чл.185 от ЗДвП на Й.Д.С. е наложено
наказание глоба в размер от 20лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Т. в
14-дн. срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: