Решение по дело №1941/2015 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 65 /02.02.2016 година, гр. Хасково

Том І, стр 130-133

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1941 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Х.Г.Б., чрез адвокат Румяна Атанасова от АК Стара Загора, с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД.

Ищецът твърди, че от 17.10.2013 г. по силата на сключен с ответника трудов договор работил при него на длъжността „Строителен техник, проектно-технически отдел", с месторабота - административната сграда на „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД, Отдел ПТО. Основното му трудово възнаграждение било в размер на 1 455.00 лв., към което се начислявало допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер в размер на 5,4 % съгласно вътрешните правила за работна заплата. Сочи се и че от средата на 2014 г. работодателят започнал да изплаща само част от полагащото се на ищеца трудово възнаграждение, като от началото на 2015 г. до м. юли 2015г. работил без да получава нито лев, въпреки че вършил работата си добросъвестно и качествено. На 09.07.2015 г. страните подписали споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Реалната причина за прекратяване на трудовото правоотношение обаче била неизплащането на заработените от ищеца заплати. Поддържа се, че за периода м. септември 2014 г. – м. юли 2015 г. не му били платени следните суми от дължимото трудово възнаграждение: за м. септември 2014 г. - 476.90 лв., за м. октомври 2014 г. - 240.11 лв., за м. ноември 2014 г. - 725.41 лв., за м. декември 2014 г. -  284.84 лв., за м. януари 2015 г. - 1209.01 лв., за м. февруари 2015 г. - 1209.01 лв.,  за м. март 2015 г. - 1209.02 лв., за м. април 2015 г. - 1209.01 лв., за м. май 2015 г. - 1209.01 лв., за м. юни 2015 г. - 1209.01 лв., за м. юли 2015 г. - 1199.60 лв., или общо сумата от 10 180.93 лв. Освен това трудовото възнаграждение било дължимо до 25-то на месеца, следващ този през който бил положен трудът, поради което ответникът бил изпаднал в забава и дължал обезщетение за това в размер на мораторната лихва от момента на забавата, а именно всяко 26-то на месеца, следващ този през който бил положен трудът, до датата на предявяване на исковата молба, или общо сумата от 362.44 лв. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите от 10 180.93 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. септември 2014 г. до м. юли 2015 г. вкл., както и 362.44 лв., представляваща обезщетение за забавата /мораторна лихва/ върху нея за периода от 26.10.2014 г. до  02.09.2015 г., а също и законната лихва върху сумата от 10 180.93 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверено копие на трудов договор № 2/16.10.2013 г. се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „Строителен техник, проектно-технически отдел", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 455.00 лв. и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер в размер на 5,4 %.

От споразумение от 09.07.2015 г. се установява, че между ищеца и управителя на ответното дружество е постигнато съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от същата дата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

По делото е представена и справка от „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД за начислени/изплатени РЗ на Х.Г.Б., според която остатъкът за плащане на ищеца възлиза на 10 180,93 лв.

С покана, получена от ответника на 18.11.2015 г. съгласно известие за доставяне ИД PS 6000 00UYMM N, ищецът, чрез адвокат Р. А. от АК Стара Загора, го е поканил да му заплати доброволно процесната сума от 10 180,93 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение до 09.07.2015 г., като не се твърди неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника/служителя договореното трудово възнаграждение в установените срокове. Съгласно императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ, то се изплаща лично на работника/служителя по ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане - на близките му или се превежда на влог в посочена от него банка. На следващо място, неплащането на цялото дължимо трудово възнаграждение е отрицателен факт от действителността, поради което е достатъчно само твърдението за това от страна на ищеца, а ответникът носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното му изпълнение чрез съответното плащане. Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава главната претенция на ищеца. Тук е уместно да се посочи и че писменото му изявление, обективирано в молба с вх. № 24384/01.12.2015 г., макар да представлява съдебно признание на неблагоприятен за него факт, не дава достатъчно основание да се приеме, че ответникът му е заплатил по-голямата част от процесната главница. От разпоредбата на чл. 175 ГПК следва, че признанието на факт не обвързва съда безусловно да приеме, че фактът е осъществен, а се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая обаче липсват както надлежни доказателства за това, така и твърдения от насрещната страна, които биха могли да се разгледат като указание за неговата истинност. Ето защо съдът намира, че искът по чл. 128, т. 2 КТ е основателен и доказан до претендирания размер от 10 180.93 лева, поради което следва да бъде изцяло уважен.

Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение на ищеца също е основателна. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. От друга страна в чл. 270, ал. 2 КТ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая страните са постигнали изрично съгласие това да става веднъж месечно до 25-то на месеца, следващ месеца на полагането на труда – чл. 4.3 от трудовия договор. При това положение действително от следващата дата /26-то на месеца/ ответникът дължи обезщетения за забава в размер на основния лихвен процент за съответния период – чл. 245, ал. 2 КТ. С помощта на общодостъпна програма в интернет се установява, че в настоящия случай размерът на процесното обезщетението, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, за релевантния период съвпада с претендирания такъв, а именно 362.44 лева.

Предвид изложеното искът по чл. 245, ал. 2 КТ следва да бъде уважен горепосочения размер.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение служебно, дори и без искане на страната.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 000,00 лева за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.08.2015 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените два иска, а именно общо сумата от 457,24 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "Съединение" № 62, представлявано от управителя Теньо Лачев Тенев, на основание чл. 128, т. 2 КТ, да заплати на Х.Г.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 10 180.93 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. септември 2014 г. до м. юли 2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "Съединение" № 62, представлявано от управителя Теньо Лачев Тенев, на основание чл. 245, ал. 2 КТ, да заплати на Х.Г.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 362.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 180.93 лева - неизплатено нетно трудово възнаграждение от м. септември 2014 г. до м. юли 2015 г. вкл., за периода от 26.10.2014 г. до  02.09.2015 г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "Съединение" № 62, представлявано от управителя Теньо Лачев Тенев, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Х.Г.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 1 000,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Актив Билдинг Сервиз" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. "Съединение" № 62, представлявано от управителя Теньо Лачев Тенев, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 457,24 лева, представляваща дължими държавни такси по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

СЪДИЯ:

/п/ не се чете.

Вярно со ригинала!

Секретар: Д.П.