РЕШЕНИЕ
№ 362
ГРАД ПЛОВДИВ,
22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди и двадесет и трета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Румяна
Агаларева и при участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа административно дело №2755/2022
година по описа на съда, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба от С.М.С., ЕГН:**********, с адрес ***, депозирана
чрез пълномощника адв. И.П. срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив, с искане за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 17.10.2019 г. до 18.10.2019 г. в размер на 2 000 лв., настъпили в резултат на отменен
по съдебен ред незаконосъобразен
административен акт - заповед за задържане № 281зз-292/17.10.2019 г. издаден от Т.С., полицай при РУ на МВР-Карлово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 2000 лв., считано от 08.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди,
че на 17.10.2019 г., в 09:40 ч. ищецът е бил задържан от служители на РУ на МВР-Карлово и е бил освободен на 18.10.2019 г. в 09:40 ч. По време на престоя в районното управление той
преживял стрес, дискомфорт, неприятни изживявания и неоснователно е бил лишен
от възможността за свободно предвижване, което нарушило негови основни права и
свободи. Това задържане причинило на С. изключително силен стрес, страх и унижение, които
продължили и след освобождаването му от ареста. С влязло в сила Решение № 3/07.01.2020 г., постановено по адм. д. № 740/2019г. по описа на районен съд- Карлово, заповед за задържане № 281зз-292/17.10.2019г., издадена от Т.С. – полицай,
районен инспектор при РУ на МВР-Карлово, е отменена като незаконосъобразна.
Редовно призован, ищецът се явяв лично и с адвп.,
който ангажира доказателства. По същество на спора счита предявеният иск за
доказан по основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира присъждането на разноските по делото по
представения списък.
Ответникът, в писмен отговор чрез процесуален представител юрк. П. оспорва иска като неоснователен, като
прави възражение, че липсват виновно причинени вреди, които да са пряка
последица от незаконосъобразността на отменения административен акт. В съдебно
заседание чрез юрк.П. поддържа представения от отговор и ангажира писмени
доказателства. По същество на спора в писмена защита счита иска за недоказан, а претендираният размер
на обезщетението за
неоснователно завишен. Моли съда
искът да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при
Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, и наведените от страните твърдения и
доводи, приема от фактическа страна следното:
На 17.10.2019 г., в 09, 40 ч. Т.С.,
заемащ длъжността Районен инспектор в РУ на МВР-Карлово във връзка със съставен акт за констатирана проява на дребно хулиганство по
реда на УБДХ на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР издал Заповед за задържане на
лицето С.М.С. с рег.№281зз-292. В тази връзка С. пролежал в определеното
помещение на РУ-Карлово до 09.40ч на 18.10.2019г., когато бил освободен и
представен пред Районен съд- Карлово във връзка с образуваното адм. дело № 694/2019г.,
което приключило с Решение №174/18.20.2019г., с което за проява по чл.1 ал.2
УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. По
жалба на нарушителя е образувано ВЧНД №1984/2019Г по опис на Окръжен
съд-Пловдив, приключило с Решение №224/22.10.2019г., с което е отменено
решението на Районен съд-Карлово и С.С. е бил оправдан за вменената му проява
на дребно хулиганство. Същевременно С. предприел действия по обжалване и на
издадената спрямо него заповед за задържане от 17.10.2019г., за което е
образувано съдебно производство по адм. дело №740/2019г. по опис на Районен
съд-Карлово. С Решение №3/07.01.20202г. процесната заповед за задържане била
отменена и след като не е обжалвано, е влязло в сила на 08.02.2020година. От представените материали по
административната преписка по задържането му се установява, че спрямо ищецът е
проведен
личен обиск и са попълнени декларации.
По делото са разпитани по
искане на ищеца двама свидетели. От
показанията на свид. И.Р.Р.се
установяват
факти, че след задържането С.С. е бил много притеснен от случилото
се, непрекъснато е говорил за него и се е налагало
да пие лекарства. Бил стресиран.
В показанията си свид. Р.М.излага
факти, че след като е
бил задържан и освободен, ищецът е бил много депресиран от случилото се и не
отговарял на телефонните обаждания/, като считал, че задържането му е направено
без основание. Бил стресиран и затова му се налагала употреба на медикаменти за
продължителен период от време, като се влошило и здравословното му състояние и
имал хипертония. Налагало му се да посещава здравни заведения. Тези епизоди продължили няколко месеца.
Посочва, че ищецът се ползвал с висок авторитет в обществото като работодател,
осигурил работа на много хора.
При така установената
фактическа обстановка, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Предявеният иск е
процесуално допустим като предявен от активно легитимирана страна претендираща
присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен
административен акт срещу надлежен ответник – Областна дирекция на МВР-Пловдив.
Разгледана по същество
исковата претенция е частично основателна.
Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ правото на обезщетение
възниква, когато са претърпени вреди от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай се касае за
вреди, причинени в следствие на административна дейност, изпълнявана от
държавен орган. Основателността на иска предполага предварителното установяване
на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:
незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината; този акт да е отменен по съответен ред; да е настъпила вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и
непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна
норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите
и незаконния административен акт, действие или бездействие, като елемент от
горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност
на държавата. Под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира
отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под
"пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието
на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите
са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и във връзка с
него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички
предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. И
накрая, следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва
доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно
общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във
връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК. Относно първите две предпоставки,
събраните доказателства изясняват тяхната безспорност: Издадената заповед за задържане рег. № 281зз-292/17.10.2019г. представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С влязло в сила Решение № 3 от 07.01.2020 г., постановено по а. н. д. № 740/219 г. от Карловски районен съд тази заповед за задържане е отменена
като незаконосъобразна.
По отношение настъпилата
вреда и причинната връзка между нея и незаконосъобразния административен акт
съдът намира следното:
Незаконосъобразното
ограничаване на правото на придвижване и престоят в полицейското управление
обективно водят до негативни последици върху емоционалното, психическо и
физическо състояние на задържаното лице. Съдът приема за установено, че по
време на задържането и след него се
е влошило здравословното състояние на С. и се наложило да бъде прегледан от лекар. След
незаконното му задържане ищецът е бил подтиснат и стресиран и ограничил социалните си контакти.
Негативни последици са се породили и в засягане на обществения му авторитет. След случката е бил много напрегнат. В продължение на няколко месеца влошеното
му здраве е довело до хипертония. Всичко това
налага извода, че по време на задържането му и след това ищецът С. е претърпял неимуществени вреди, следствие преживян
физически и психически дискомфорт. Тези физически и психически страдания са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за задържане и
последвалите действия на полицейските органи.
Съгласно трайно
установената задължителна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и
продължителността на увреждането на ищеца. С оглед събраните доказателства
съдът намира, че по справедливост на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение
в размер на 500 лева, а за разликата до пълния предявен размер на
иска - 2000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Върху уважената част на
иска се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.02.2020 г. – датата на влизане в сила на решението на съда, с което административния
акт е отменен като незаконосъобразен.
По разноските:
В съответствие с нормата на
чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за
присъждане на разноски. Ответникът не е представил списък на разноските по чл.
80 ГПК, но това обстоятелство не освобождава съда от задължението по чл. 81 ГПК, а единствено го лишава от правото да иска изменение на решението в частта
на разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен частично, какъвто е настоящия случай, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството – внесената държавна такса, в
пълен размер по арг. от чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ и възнаграждение за един
адвокат съразмерно с уважената част от иска. Заплатеният адвокатски хонорар в
размер на 400 лв. е под предвидения минимум в чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет /изм.ДВ
бр. 88 от 4.11.2022г./, поради което
възражението за прекомерност се явява неоснователно. Съразмерно уважената част
на исковата претенция и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 400 лв. и държавна такса в размер на 10 лв., или общо 410 лв. разноски по делото.
На основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, на ответника ОДМВР-Пловдив, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съразмерно
с отхвърлената част от предявения иск това възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 120 лв.
Предвид това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, в размер на 290,00 лева, изчислени по компенсация съобразно уважената
и отхвърлената част от иска.
Така мотивиран на осн.
чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на С.М.С., ЕГН**********, с адрес ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 17.10.2019г. до 18.10.2019г, причинени му следствие незаконно задържане от полицейски орган при РУ на МВР-Карлово със заповед за задържане № 281зз-292/17.10.2019 г., в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата 500 лева,
считано от 08.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди над уважения размер 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, ведно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на С С.М.С., ЕГН**********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 290.00 /двеста
и деветдесет/ лева, изчислени по компенсация съобразно уважената и отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен
срок от получаване на съобщенията до страните, че е постановено.
СЪДИЯ: