Р
Е Ш Е
Н И Е
№………/06.02.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9585 по описа за 2014 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Г. твърди, че на 22.04.2015 г. пътува на задната
седалка на л.а. „Пежо 306“ с рег. № ******, управляван от Г.Л.Т. и застрахован
при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ (по-долу „ГО“). При
движението по ул. „Скопие“ в гр. София, на 30 метра преди бул. „Княгиня Мария
Луиза“, водачът губи контрол върху управлението, поради несъобразената скорост,
в резултат на което автомобилът излиза от платното за движение, удря се в
предпазния парапет на подлеза, предназначен за движение на релсови ППС и пада
на трамвайното трасе. В причинна връзка с произшествието ищецът претърпява
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в
ежедневието от следните травматични увреждания: сътресение на мозъка, разкъсно-контузна
рана отпред на главата, заглъхване на дясното ухо, изтръпване в дясната ръка и
невъзможност за движението й, тръпнене в дясната лицева половина, счупване на
прешлените на С1 и С2, който налагат допълнително оперативно лечение, извършено
на 22.06.2015г. Поради това ищецът иска осъждането на ответника, като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента да заплати, както
следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) сумата от 40 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 22.04.2015 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД депозира отговор. Не е оспорва съществуването на
застраховка ГО с виновния за ПТП водач. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и причинените вреди, механизма
на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на Г.Л.Т.. С оглед обема на
вредите, счита претендираното обезщетение за прекомерно. Твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като последният пътува в
лекия автомобил, без поставен обезопасителен колан и при водач, за който знае,
че е употребил алкохол. Претендира разноски.
Третото лице-помагач прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Счита размера на обезщетението за силно
завишен. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Ответникът не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка
отговорност“, сключена за л.а. „Пежо 306“ с рег. № ******.
От събраните доказателства (приключилото със споразумение НОХД № 10395/2015
г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД; констативния протокол за посетено на място
ПТП; показанията на свидетелката А.Н.А.; и приетото и неоспорено заключение на
САТЕ), се установява, че на 22.04.2015г., около 02:30 часа, лек автомобил „Пежо
306“ с рег. № ******, управляван от Г.Л.Т. *** в посока към бул. „Княгиня Мария
Луиза“. Водачът е с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно с 1,3 на хиляда. Г.Т. управлява автомобилът с превишена скорост, а
именно с 91,38 км/ч. при мокро пътно платно, в тъмата част на денонощието, губи
контрол над превозното средство, поради което то напуска платното за движение,
преминава през предпазен метален парапет на подлеза и пада на трамвайното
трасе. Ищецът пътува на задната седалка на лекия автомобил без поставен
предпазен колан.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че този модел и
марка автомобили са оборудвани фабрично с предпазни колани на всички места в
автомобила.
Според показанията на свидетелката А.Н.А., на задната седалка на лекия
автомобил няма монтирани предпазни колани. Свидетелката заявява също, че А.Г.
знае, че водачът Г.Т. е употребил преди това алкохол, тъй като са пили заедно
твърд алкохол и бира преди да се качат в автомобила.
От заключението на Съдебно-медицИ.ката експертиза, изготвена от д-р Х.М., и
събраните по делото медицИ.ки документи (направления, лична амбулаторна карта,
епикриза) се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП ищецът е получава следните увреждания: мозъчно сътресение,
навяхване на врата, контузия и подкожен хематом в лявата челно-теменна област
на главата, фрактура на задната дъга на първи шиен прешлен и на зъбовидния
израстък на втори шиен прешлен, фрактура без дислокация на дъгите на С5 и С6
вдясно. По своя медико-биологичен характер получената черепно-мозъчна травма
съответства на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото
лице е категорично, че уврежданията се дължат на процесното ПТП. По отношение
на твърдяното заглъхване на дясното ухо и изтръпване на дясната лицева половина
заявява, че причината не е установена. Според вещото лице твърденията на ищеца
за оперативно лечение не се потвърждават и такава намеса не е извършена. По
отношение на установените няколко месеца след ПТП фрактури на прешлени С1 и С2,
вещото лице е категорично в заключението си, че тези увреждания се дължат на
процесното произшествие. При разпита на д-р М. той заявява, че няма никакви
колебания, че шийната травма е получена при процесния инцидент, въпреки
теоретичните възможности такова увреждане да бъде получено и по друг начин. Възстановителният
период за мозъчното сътресение е с продължителност до 30 дни, а за гръбначната
травма – 18-24 месеца. В резултат на получените увреждания ищецът търпи
интензивни болки и страдания за около 3-4 месеца, умерени – до 6 месеца, леки –
до 12 месеца и незначителни към момента. Движенията във врата на ищеца са
умерено ограничени, особено при странични завъртания. Травмите са получени при
удара на главата във вътрешната част на автомобилното купе, поради което е по-вероятно
ищецът да е бил без предпазен колан.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Събраните по делото доказателства установяват, че
в срока на действие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,
настъпва застрахователното събитие от 22.04.2015г. Настоящия състав основавайки се на заключението на вещото лице по САТЕ и
констативния протокол, намира поведението на водача лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ******, Г.Л.Т. за противоправно и
виновно, тъй като управлява превозното средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно с 1,3 на хиляда (нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП), с превишена скорост, а именно с 91,38 км/ч (нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП), при мокро пътно платно в тъмната част на денонощието (нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП). В причинна връзка от произшествието ищецът претърпява
установените от СМЕ и медицИ.ката документация към делото травматични
увреждания, в това число и по-късно установената шийна травма, фрактури на
прешлени С1 и С2. Тези увреждания са довели на ищеца болки, страдания и
неудобства в ежедневието. При това положение и съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ
(отм.) застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования при него водач на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на
ВС и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период между 18 и 24 месеца (през първите 3-4 месеца от които, ищецът е търпял интензивни
болки, през следващите до 6 месеца –
умерени, а леки – до 12 месеца от увреждането); възрастта му – 20г.; продължаващите и към момента болки, макар и незначителни; умерено ограничените движения
на врата на ищеца; благоприятната прогноза за възстановяване (според СМЕ); както
и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищеца, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 40 000,00 лева (като размерът е съобразен и с практиката
на САС обективирана в решение №957/2014 по гр.дело 48/2014 на САС и Решение №22/2013 по гр.дело
2815/2012 САС).
Възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат, касаят пътуване на
ищеца в управлявания от пиян водач лек автомобил, без поставен обезопасителен
колан. При предявения пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и
с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва
да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно
чл. 137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които те са оборудвани. По аргумент за обратното от цитираната разпоредба, ако
на съответното място в автомобила няма
монтиран обезопасителен колан,
тогава пътникът не може да допусне това нарушение. Следователно за
основателността на това възражение за съпричиняване е необходимо да се установи,
че в процесния лек автомобил има монтирани обезопасителни колани на задната
седалка и че пострадалият не го е поставил.
От
заключението на САТЕ се установява, че тази марка и модел леки автомобили имат
фабрично монтирани обезопасителни колани. В случая следва да се изходи не от
принципни положения, а от конкретните данни за наличието или липсата на колани
в автомобила, участвал в ПТП. ЕдИ.твените такива са показанията на свидетелката
А.А., която е категорична, че конкретният автомобил не е оборудван с предпазни
колани за задните места. При липса на други доказателства, които да установяват
подлежащия на доказване факт относно възражението, следва да се приеме, че то
не е доказано в нужната степен. Ето защо, въпреки, че пострадалият е без
поставен предпазен колан към настъпване на ПТП (обстоятелство за което
свидетелства заключението на СМЕ), той не е допуснал нарушение на правилото на
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът не притежава такива. По изложените
съображения възражението за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен
колан е неоснователно.
С т. 7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на
ВКС се прие, че пътуване в моторно превозно средство с водач, употребил
алкохол, е рисково поведение на увредения – изразяващо се в поемане на
предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране и
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие. Тежестта
за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса -
делинквент или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства обективния факт на знание на увредения, респ.
възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното
превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол. Тези предпоставки в
случа съдът приема, че са налице от показанията на свидетелката А.А., съгласно
която преди да се качи в автомобила пострадалият и водача са пили заедно твърд
алкохол и бира. По този начин ищецът сам се е
поставил в предвидим риск и следователно е допринесъл за собственото си
увреждане. Това е така защото едно от проявленията на алкохола е липсата на
задръжки и забавената координация. Употребилият го водача е по склонен да
управлява превозното средство с по-голяма скорост и без да се съобразява с
установените правила за движение, пътната обстановка и метеорологичната
обстановка. А това са причините за настъпване на произшествието съгласно
заключението на САТЕ. Ето защо съдът намира, че определения размер на
обезщетението следва да бъде намален с 20% на основание чл.51, ал.2 ЗЗ. до сумата от 32 000,00
лева (относно процента решение на САС по гр.дело №1801/2013г.).
Ответникът
не твърди и недоказва способ за погасяване на задължението от 32000,00 лева,
поради което и съдът не може да приеме че такъв е осъществен – арг от чл. 154,
ал.1 от ГПК.
По изложените съображения искът е доказан по основание и следва да се уважи
до размера от 32 000,00 лева, която сума следва да се присъди, ведно със
законната лихва, считано от 22.04.2015 г. до окончателното й изплащане. За
разликата над сумата от 32 000,00 лева до размера от 40 000,00 лева искът
следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за платена държавна такса в размер на 200 лева,
както и за депозити за СМЕ и САТЕ в общ размер на 300 лева, от които съразмерно
на уважената част от исковете следва да се присъдят 400,00 лева.
Адвокат А.Г. има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер
на 1730,00 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати - 1384,00 лева.
Ответникът доказва разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и депозити за САТЕ и СМЕ в общ размер на сумата от 3800 лева,
от която съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати
760,00 лева.
След съдебна компенсация, ищецът дължи на ответника разноски в размер на
сумата в размер на 360,00 лева (760,00-400=360,00).
Третото лице-помагач няма право на разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, от
които да се приспадне заплатената от ищеца сума от 200 лева, т.е. ответникът
следва да заплати такса в размер на 1 080,00 лева
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, да заплати на А.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** чрез адв. К.И.Н., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 32 000,00 лева –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от следните увреждания: мозъчно сътресение, навяхване на
врата, контузия и подкожен хематом в лявата челно-теменна област на главата,
фрактура на задната дъга на първи шиен прешлен и на зъбовидния израстък на
втори шиен прешлен, фрактура без дислокация на дъгите на С5, С6, С1 и С2,
причинени, вследствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 22.04.2015
г. в гр. София, на ул. „Скопие“ в посока към бул. „Княгиня Мария Луиза“,
резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил „Пежо 306“ с рег.
№ ******, ведно със законната лихва върху сумата от 22.04.2015 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от
32 000,00 лева до сумата от 40 000,00 лева.
ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 360,00 лева
– разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и по компенсация.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адв. К.И.Н., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 1 384,00 лева -
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ищеца съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 1 080,00 лева – държавна такса за производството съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Г.Л.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, като трето лице-помагач на страната на ЗД „Б.Инс“ АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: