№ 13870
гр. С., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110176280 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. К. К. срещу З.У.“АД иск с
правно основание чл.405 КЗ. Ищецът твърди, че относно л. а. „***“, с рег. № *** с ответното
дружество на 16.06.2021г. е сключена застраховка “Каско на МПС ”, застрахователна полица
№21001110657 с период на действие от 19.06.2021 г. до 18.06.2022 г. По време на действието
на цитираната полица на 10.03.2022г. е настъпило застрахователно събитие, в резултат на
което са настъпили вреди по застрахования автомобил по вина на водача на л.а „***“ с рег.
№ ***. Твърди се, че при ответника е образувана ликвидационна преписка по щета
№21110010287/11.03.2022г., като ищецът не е бил обезщетен от ответника застраховател, а
получил отказ, тъй като заявените вреди не кореспондирали на механима на ПТП, с което
обосновава и правният си интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.
Ответникът З.У.“АД не депозира писмен отговор в указания от съда едномесечен срок.
С протоколно определение от 16.06.2025г. съдът е допуснал изменение на предявения
иск като същият е предявен за сумата от 2100лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка "...; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на настъпилите в причинна връзка с
това събитие вреди; изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които водят до изключване или
намаляване на отговорността му, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че
твърди това.
Установява се от приетата по делото застрахователна полица №21001110675, с период
на застрахователно покритие от 19.06.2021г. до 18.06.2022г., че между страните е възникнало
валидно застрахователно правоотношение с обект на застраховане л.а „***“, с рег. № ***.
1
Като писмено доказателство са приети и общите условия на застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“.
Представен по делото е ДКП № видно от който между „***“ с рег. № *** и
застрахования при ответника л.а *** с рег. № *** на 10.03.2022г. е настъпило ПТП в ***“.
Видно от писмо с изх. №7330422/01.04.2022г. ответникът е отказал да изплащи
застрахователно обещетение във връзка със застрахователна претенция
№21110010287/11.03.2022г. по процесната полица, тъй като е приел че е налице
несъответствие между характера на констатираните при огледа увреждания по автомобила и
описания в ДКП механизъм на настъпване на ПТП.
Видно от талон на МПС процесният л.а. „***”, модел „***”, с рег. № *** е с дата на
първа регистрация 10.06.1998 г. Същият е минал технически преглед на 25.02.2022 г.
съгласно талон за ГТП.
По делото като свидетел е разпитан водачът на л.а„***“ с рег. № *** Д. К. М.. Той
потвърждава, че на въпросната дата е бил участник в ПТП, настъпило по негова вина.
Твърди, че излязъл от улица без предимство и се „зажулил“. Посочва, че е подписал ДКП и
той отразява вярно настъпилото ПТП.
Приета по делото е САТЕ от заключението на която се установява следния механизъм
на настъпване на ПТП - На 10.03.2022 г. в светлата част на денонощието (около 12:05 часа)
в град С., водачът на МПС *** с рег.№ ***, при движение от паркинга при *** в ж.к.*** и
действащ за неговата при наличие на пътен знак Б-З от ЗДвП „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“, не спира и не пропуска движещия се по *** с посока на
движение към *** МПС *** * с рег.№ ***, за чиято посока на движение е действал пътен
знак Б-2 от ЗДвП „Път с предимство“. Между двете МПС възниква пътнотранспортно
произшествие с материални щети, които за л.а.*** са в предната лява габаритна част —
предна броня, ляв фар, ляв калник, преден капак и др„ а за л.а.*** - в страничната дясна
габаритна част на автомобила - предна броня, десен фар, десен мигач, преден десен калник,
десни врати предна и задна, заден десен калник, задна броня и др. Вещото лице посочва, че
По средни пазарни цени към датата на ПТП - 10.03.2022 г. размерът на щетите нанесени на
процесния МПС *** *, рег.№ ***, възлиза на 3637.96 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че при действие на договора за имуществена застраховка /на посочената в
исковата молба дата – 10.03.2022 г. / е настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието
на застрахованото моторно превозно средство, което представлява покрит риск по силата на
сключения застрахователен договор /доколкото не попада в изрично изброените изключения
в по пункт XI от Общите условия към застраховката/ и в резултат на което са настъпили
имуществени вреди върху автомобила – увредени предна лява врата и заден ляв калник.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ, в който застрахованият е
изпълнил задължението си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 395, ал. 1 КЗ да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което задължение ищецът е
изпълнил.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 405, ал. 1 КЗ за
изплащане на застрахователно обезщетение, като е постановил изричен отказ, обективиран в
писмо от 01.04.2022 г., обоснован с твърдението, че констатираните увреждания не
кореспондират на посочения механизъм.
Така мотивираният отказ, поддържан от ответника в отговора на исковата молба,
се явява неоснователен.
По отношение размера на обезщетението следва да се съобрази, че съгласно чл.
2
386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на САТЕ, заключението на която
съдът намира за компетентно и задълбочено изготвено, поради което и го кредитира, в което
се посочва, че към датата на процесното ПТП размерът на нанесените на полуремарке . а.
„***“, с рег. № ***, възлиза на 3637,96лв. С оглед направеното изменение на предявения
иск, същият се явява основателен.
Спорът между страните е концентриран в това каква е действителната стойност на
щетите и дали се касае за тотална щета. Възражението, че е налице тотална щета е
направено в последното съдебно заседание, поради което съдът приема същото за
преклудирано.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 02.04.2022г. /датата на изпадане в забава на застрахователя след постановения отказ/.
Изчислена по реда на чл.162 ГПК същият възлиза на 705,18лв, с оглед на което се янвява
основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира разноски от 116 лева за държавна такса, 200 лева– депозит за
САТЕ и 50 лева за депозит за разпит на свидетел, които му се дължат в пълен размер.
Адв. В. претендира възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 920лв., което и се дължи
в пълен размер предвид фактическата и правна сложност на деллото, броя на проведените
съдебни заседания – общо три, както и предприетите действия от страна на процесуалния
представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.У.“ АД, с ЕИК: *** и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К.
К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от общо 2100 лева – представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” със застрахователна полица №
21001110657 на МПС марка „***” модел „***”, с рег. № *** за причинените имуществени
вреди вследствие на ПТП настъпило на 10.03.2022г. в гр. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 20.12.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 705,11 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2022г. до
20.12.2024г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 366 лева разноски по делото.
3
ОСЪЖДА „З.У.“ АД, с ЕИК: *** и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. П. В. от САК със
съдебен адрес ***, сумата от общо 920 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
реда на безплатната правна помощ в настоящото исково производство по гр.д. № 76280/2024
г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4