Р
Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр.
Велико Търново, 12.07.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №327 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателят И.Г.И.
***, чрез процесуалния си представител адв. М. И. от ВТАК, е обжалвал решение
№211 от 7.04.2022 година на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части
от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново /решението на МС за
лаконичност/ в частта му, която касае оценката на отчуждената част на
собствения му имот с идентификатор 40782.47.12, представляващ земеделска
територия с НТП нива, трета категория в местността „Новите места“ в землището
на село Куцина, община Павликени с обща площ от 27,749 дка. В жалбата се прави
оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на този имот
/от 11, 573 дка/ не е равностойно парично обезщетена, каквото е изискването на
закона. Сочи се в жалбата, че в тази община и местност нивите са плодородни,
като пазарната им цена е в порядъка на 1800-2000 лева за декар, а не от
порядъка на цената, определена в хода на административното производство. В
открито заседание, чрез процесуалния си представител адв. И. поддържа тези
оплаквания, като в допълнение сочи, че съдът следва да приложи един от
вариантите на изслушаната по инициатива на жалбоподателя експертиза, като
обезщетение в размер от 1917, 04 лв. за декар. Аргументира тази цена, при
получаването на която ВЛ е взело предвид и сделки, сключени само между ФЛ, като
сочи, че в единият случай става въпрос по същество за физическо лице, което на
практика действа като търговец. Всъщност по този начин съдът би се съобразил и
с практиката на ЕСПЧ. Претендира разноските по делото.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, в представеното по делото писмено
становище на процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата. В
него се оспорва заключението, като се сочи, че ВЛ не е изпълнило поставената
задача, а и поради неспазването на изискването на национална правна норма - §1а
от ДР на ЗДС. По същество сочи, че оспореният акт е валиден в неговата цялост,
издаден е при спазване на административно-производствените правила, отговаря на
изискванията за форма и е съответен на материалния закон в частта му досежно
оценката на имота, определяща размера на обезщетението, което се следва на
жалбоподателя. Неправилно е според ВЛ е изследвало съпоставими сделки за
недвижими имоти в същото землище, но в различен период от този, който има
предвид разпоредбата на чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС, като това води до
необосновани изводи на експертизата. И
тази страна претендира за разноски.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, в представеното по делото
становище отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от
ответника аргументи. Становището на агензцията е, че не следва да се съобразява
заключението на ВЛ поради с изискването на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Претендира
сторените разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на
сторените от жалбоподателя разноски.
Заинтересованите
страни, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на
финансите, не са заели становище.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от
правния ефект на оспореното решение.
По
същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра
на финансите.
От
съдържанието на оценителският доклад се установява, че с решение №250/25.04.2013
година на ответника републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня –
Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с
национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект
по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС за част от имот с идентификатор по
КК 40782.47.12 в размер от 11, 573 дка,
който имот е описан в нотариален акт №343, том II, рег. №4329, дело №213 от 2010
година на нотариус Д.Р. като урегулиран поземлен имот №047012 - нива с площ от
27, 751 дка, трета категория в местността „Новите места“, е определено
обезщетение за отчуждаването на тазци част в размер от 13 255 лв.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съве е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като
идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот,
площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите
белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени
административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34,
чл.34а и чл.34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към
него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно,
министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са
направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен
съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на
чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Куцина, община Полски
Тръмбеш, където се намира и имотът на жалбоподателя. Налице е финансова
обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето
на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно
е от този доклад, че при изготвянето му оценителят е съобразил период от
11.03.2020 година до 11.03.2021 година предвид разпоредбата на §1а, т.2 от ЗР
на ЗДС и датата на възлагателното писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“. В
доклада е посочено, че за оценката са използвани като аналози две сделки,
данните за които са предоставени по съответният ред от Службата по вписванията,
като осреднената цена на декар според този експерт е 1145,34 лева, а сделките
са с дати 7.10.2020 година, респ. 5.08.2020 година. По този начин експертът е
спазил изискването на чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС и на §1а, т.2 от ДР на този
закон.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателя,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза със
задача към ВЛ за се даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на
отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл.32, ал.2
от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението
на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Службата по
вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12
месеца до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
ВЛ в изпълнение на задачата си, е изследвало общо
четири нотариални акта, които имат за предмет земеделски имоти, представляващи
ниви, трета и пета категории. Две от сделките са сключени между физически
лица,а две от сделките са сключени между търговски дружества и физически лица.
ВЛ в заключението си сочи, че осреднената цена на декар при това положение е в
размер от 1592, 11 лв., като общата сума за обезщетение следва да е
18 425,49 лв.
Заключението обаче е
частично необосновано, тъй като за формирането на пазарната цена ВЛ е
съобразило и сделки, една от страните по които не е търговец. Що са касае до
процесуалната позиция на жалбоподателя, изразена в открито заседание от
процесуалния му представител, то следва да се констатира, че в настоящото
производство съдът не може да установява инцидентно дали една от страните по
такива сделки притежава търговско качество по смисъла на чл.1, ал.3 от ТЗ, като
от значение е единствено регистрирането на съответното лице като търговец.
Затова цените на декар, отразени в нотариалните актове, страни по които са
физически лица, не следва да формират осреднена цена, на база на която да се
определя пазарната оценка на имота, който се отчуждава с цел обезщетяване.
Следователно, следва да се
съобрази осреднената цена на декар за двете
сделки, страни по които са търговец и физическо лице. Това са сделките, които
са предмет на нотариален акт №810, том 5, рег. 3905 от 5.05.2021 година и
нотариален акт №177, том I, рег. №1954, от 7.04.2021 година. Според заключението на ВЛ, което в тази
му част съдът кредитира, предмет на първият нотариален акт са земеделски земи,
представляващи ниви, трета категория, в землището на село Куцина с обща площ от
15, 541 декара, като общата стойност на сделката е 23 000, 68 лева.
Съответно, предмет на вторият нотариален акт са също земеделски земи, в
землището на село Куцина, представляващи ниви, трета и пета категории с обща
площ от 18, 950 дка, като общата стойност на тази сделка е от 30 888 лева.
Осреднената цена за тези
два имота, според допълнително предоставените изчисления на ВЛ е в размер от
1562, 40 лв., като тази сума е получена, като се раздели сбора от заплатените
по двата нотариални акта цени на сбора от декарите на земеделските земи, които
са предмет на тези две сделки. Следва да се констатира, че използваният метод в
хода на административното производство установява средната цена на декар за
всяка от сделките, като се извежда средно аритметична сума от сбора на тези две
осреднени цени на декар, който метод е по-верен и отговаря на смисъла, вложен в
разпоредбата на §1а от ДР на ЗДС. Съответно, осреднената цена на декар в този
случай е от 1554, 99 лева, като предвид размера на отчуждената част от имота на
жалбоподателя размера на обезщетението е от 17 995, 90 лв.
Възраженията на ответника и на заинтересованата страна
срещу това заключение са в смисъл, че
заключението не може да се кредитира само по съображението, че
осреднената цена се базира на сделки, които са сключени в рамките на 12 месеца
преди датата на възлагането на оценката в административното производство.
Възражението е несподелимо. В Решение от 14.05.2020
г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл.
17, ал. 5 от КРБ/.
Извън плоскостта на конкретния спор следва да се
констатира, че от разпоредбата на чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното
право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и
прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното
дело са косвено задължителни и за
всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя
замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на
конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира
смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за
страните по Конвенцията от нейните текстове.
Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено
по-горе, отхвърля възражението на ответника и заинтересованата страна в тази
насока. Всъщност, с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва
да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва
максимално близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Цитираната от ответника практика на ВАС е
несъобразима, тъй като не е държала сметка за посоченото решение на ЕСПЧ.
Посоченото налага процесната част от решението да се
измени, като за отчуждената част на ПИ с идентификатор по КК 40782.47.12 цената
на обезщетяване се увеличи от 13 255 лева на 17 995, 90 лева.
На жалбоподателя се следват разноски за допуснатата
от съда експертиза от 200 лв., за ефективно заплатеното адвокатско
възнаграждение и за внесената държавна такса от 10 лв.. Предвид направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед на
незначителната фактическа и правна сложност на делото, съдът преценява
претенцията за адвокатско възнаграждение като прекомерна. Следва в случая да се
приложи нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение от 500 лв.
Така мотивиран, Административен съд – Велико
Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на площ от поземлен имот с идентификатор
40782.47.12 с обща площ от 27,749
дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 11,573 дка, за която е
определено парично обезщетение в размер от 13 255 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 17 995, 90 лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на И.Г.И., ЕГН **********,***
Тръмбеш, разноски по делото от 710 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: