Р Е Ш Е Н И Е
№ IІ-3
21.08.2018 г. Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, втори въззивен състав
На шестнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ
БЕЛЕВА
2. мл.с.СИЯНА Д.
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 319 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №2043 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№8081 по описа на Районен
съд- Бургас за 2015г. е отхвърлен иска на „ПОРТ БЪЛГАРИЯ
УЕСТ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от Огнян Петров Райчев,
против „СЛАВЯНКА”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от Петя Петкова Г., за приемане на установено между страните, че
„СЛАВЯНКА” АД с ЕИК ********* не е
собственик на 200 кв.м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор 07079.660.555 по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР засягащо
поземления имот, адрес на поземления имот:
гр. Бургас, ул. „Индустриална”,
с площ от 7617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по
предходен план: 34, кв. 7, парцел XL,
при съседи: 07079.660.562, 07079.660.462, 07079.660.561, 07079.660.556, 07079.660.461 и 07079.660.565, както и на находяща се в имота сграда –
метален склад с площ от 200 кв.м., ненанесена
в одобрената кадастрална карта на гр. Бургас.
Ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 355 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от „Порт
България Уест“ ЕАД, чрез адв.В., с която решението е обжалвано изцяло.
Дружеството въззивник счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, като по всяко от оплакванията са
развити подробни съображения, почиващи на обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Иска се решението да бъде отменено, а вместо него се постанови
ново, с което исковете бъдат уважени. Представена е квитанция за внесена такса
за въззивно обжалване в указания от БРС размер. Ангажирани са доказателства.
В устните състезания процесуалният представител на
въззивника моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски.
Ответното дружество не е представило отговор в законния
срок. В съдебно заседание процесуалните му представители молят решението да
бъде потвърдено, тъй като е правилно. Намират за неоснователни оплакванията в
жалбата за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствения
материал. Претендират разноски.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна,
която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество в рамките на оплакванията (чл.269, изр.2 ГПК).
За да разгледа по същество предявения за разрешаване спор
съдът взе предвид следното:
Гражданско дело №8081/2015г. по описа на РС-гр.Бургас е
образувано по отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, предявен от „Порт
България Уест” ЕАД /предходно наименование „Фиш порт”/ против „Славянка” АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищеца е
собственик на два недвижими имота:
1/ УПИ XL-34 в кв.7 съгласно нотариален акт №*, н.д.№*/2008г. на нотариус Любка Костадинова, по КККР представляващ ПИ с
идентификатор 07079.660.555 с площ от 7617 кв.м. и адрес гр.Бургас,
ул.”Индустриална”, при трайно предназначение на територията: урбанизирана, при
начин на трайно ползване: за друг производствен, складов обект, при граници,
описани в исковата молба;
2/ УПИ XLI-34 в кв.7 съгласно нотариален акт №*, н.д.№*/2008г. на нотариус Любка Костадинова, по КККР представляващ ПИ с
идентификатор 07079.660.556 с площ от 8696 кв.м. и адрес гр.Бургас,
ул.”Индустриална”, при трайно предназначение на територията: урбанизирана, при
начин на трайно ползване: за друг производствен, складов обект, при граници,
описани в исковата молба.
Собствеността си придобило в резултат на включването им в
капитала на дружеството като непарична вноска от страна на бившия собственик
„Атлантик Груп” ООД и вписването и в търговския регистър. Праводателят му
„Атлантик Груп” ООД се легитимирал като собственик с договор за доброволна
делба на недвижими имоти от 5.09.2008г., съгласно който в негов дял били
поставени ПИ с идентификатор 07079.660.555 и ПИ с идентификатор 07079.660.556.
До 2013г. собствеността на ищеца не била оспорвана. През
2013г. във връзка с адм.д.№2674/2013г. по описа на БАдмС ответното дружество
заявило, че е собственик на терен с площ от 200 кв.м., представляващ неурегулиран
ПИ №20, по плана на гр.Бургас, Промишлена зона „Победа”, целия с площ от 41806
кв.м., ведно с построената в него сграда- метален склад, отбелязан под №* в АДС №11515 от 4.05.1995г. и комплексен генерален
план., със застроена площ 200 кв.м. и като такъв бил лишен от правото да
участва в процедура по ЗУТ за поправка на ОФГ в заповеди на Главния архитект на
Община Бургас, с които са одобрени ПУП – ПРЗ за имоти пл.№34 и 85 в кв.7 по
плана на Промишлена зона- Бургас, поради което ги е оспорил като нищожни,
евентуално- незаконосъобразни.
Претенцията на ответника, че е собственик на описаните в
нотариален акт №* от 18.04.2008г.,
н.д.№*/2008г. на нотариус
Ат.Димов, била заявена и в писмо изх.№80/20.07.2015г. Във връзка с
инвестиционно намерение на ищеца ответникът бил поканен да даде съгласие за
стартиране на процедура по даване разрешение за изработване на Генерален план
на пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Порт България
Уест”, понеже бил собственик на идеални части от ПИ с идентификатор
07079.660.461 по КККР на гр.Бургас. С цитираното по-горе писмо бил заявен
категоричен отказ, наред с претенция, че ответникът е собственик и на склад,
ведно с 200 кв.м.ид.ч. от терена, за който разполага с нотариален акт №*, попадащи в ПИ с идентификатор 07079.660.555 по КККР на
гр.Бургас.
Признава, че в ПИ с идентификатор 07079.660.555
действително е разположена една паянтова постройка, с неизяснен статут,
ползваща се с терен около нея във връзка с обслужването й, но собствеността
върху нея или терена не е отразена в скиците, при придобиването на имотите.
Тази постройка се ползвала от ответника, който бил предупреден от ищеца да
предприеме действия по премахването на този склад, който се рушал и създавал
опасност за работещите в района. С така заявените претенции за собственост
ответникът нарушавал правото на собственост на ищеца и препятствал свободното
упражняване на правата му като собственик на описаните по-горе имоти. това
пораждало правен интерес на ищеца да предяви настоящия иск.
Моли да бъде прието за установено, че ответникът не е
собственик на 200
кв.м. идеални части от УПИ ХL-34 в кв.7, идентичен с поземлен имот с
идентификатор 07079.660.555 по КККР за гр.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Бургас, ул. „Индустриална”,
с площ от 7617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по
предходен план: 34, кв. 7, парцел XL,
при съседи: 07079.660.562, 07079.660.462, 07079.660.561, 07079.660.556, 07079.660.461 и 07079.660.565, която идеална част е описана като терен с площ от 200
кв.м., представляващ идеална част от неурегулиран поземлен имот №20 по плана на
гр.Бургас, Промишлена зона „Победа”, целия с площ от 41806 кв.м., при граници
на терена: от четирите страни поземлен имот №20 и граници за УПИ: Черно море,
ЖП линия, и УПИ ХХХ-21 в кв.21, както и на находяща се в ПИ сграда – метален склад с площ от 200
кв.м., ненанесена в одобрената кадастрална
карта на гр. Бургас. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
По повод указанията на въззивния съд съда за отстраняване
нередовности на исковата молба, с молба-уточнение от 2.05.2017г. (л.29 от
делото на БОС) ищецът е заявил, че претенцията му касае 200/7617 кв.м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор 07079.660.555 по КККР на гр.Бургас, който е част от стар
имот пл.№20 по кадастралния план на Промишлена зона гр.Бургас, както и
едноетажен метален склад с площ от 200 кв.м., намиращ се в североизточния край
на посочения ПИ, граничещ с прилежащата улица, което уточнение е прието с
определение от 30.05.2017г. по настоящото дело.
Ответникът по делото- „Славянка” АД, своевременно е
представил отговор на исковата молба, с който е оспорило иска като
неоснователен и моли за неговото отхвърляне. сочи, че ищецът привидно се
легитимира като собственик на целия УПИ -34 в кв.7, той не е придобил право на
собственост върху процесните идеални части от ПИ с идентификатор 07079.660.555,
понеже нито праводателя на ищеца, нито лицата от които последния черпел правата
си , не са били собственици на спорното имущество. Твърди, че той е собственик
на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОП /отм./, като излага подробни
съображения. За собствения на ищеца имота бил съставен АДС №11505/4.05.1995г.,
в който било посочено, че терена и сградите са предоставени в оперативно
управление на „Славянка” ЕООД, като спорната постройка била описана под №24-
склад за отпадъчна хартия, със ЗП 200 кв.м., масивна, едноетажна. Към досието
на АДС било приложено копие от Комплексен план на Рибнопромишлен комплекс
Бургас, в който постройката била обозначена като сграда №24. Оспорва верността на КККР по отношение на
заснемането на съществуващите на терена сгради /понеже процесната не е
отразена/, както и констативния нотариален акт, с който ищеца се легитимира
като собственик, както и посоченото в него придобивно основание. Складът бил
построен 1984г., като същият фигурирал в активите на ответното дружество като
ДМА с година на въвеждане 1984 „склад за отпадъчна хартия”. При условията на
евентуалност е направено възражение за придобиването на процесната сграда и
терена под нея по давност, понеже ответникът владеел имуществото от
възникването си като самостоятелно юридическо лице- търговско дружество по ТЗ и
да сега, като от 1.04.2012г. владението се упражнява чрез държатели- наематели.
Съгласно чл.2, ал.4 ЗДС, имотите и вещите на търговските дружества не са
държавна собственост, дори ако държавата е бил единствен собственик на прехвърленото
в тях имущество. „Булджак” ЕАД, „Порт България Уест” АД и „Атлантик груп” ООД
участвали в делбата с имущество, което пряко или косвено са придобили от
прекратеното поради несъстоятелност дружество „Океански риболов” ЕООД. Затова
счита, че е неприложима забраната , установена в §1 ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006г./.
Моли иска да бъде отхвърлен, а на ответника се присъдят разноските по делото.
Ангажира доказателства.
Районният съд е приел писмените доказателства, разпитал е
свидетели и е допуснал съдебно-техническа и съдебно икономическа експертизи.
Отказал е да допусне допълнителни задачи към експертизите, въпреки, че са били
налице предпоставките за това /подробни мотиви са изложени в определение №940
от 30.05.2017г. по настоящото въззивно дело/, което процесуално нарушение, за
което е изложено оплакване в жалбата , е отстранено от въззивния съд.
За да отхвърли иска като неоснователен районният съд е
изложил следните фактически и правни доводи:
Установил е правен интерес за ищеца от воденето на иска,
тъй като при евентуалното му уважаване формално би се легитимирал като
собственик на спорните имоти и би могъл да проведе успешно административното
производство по одобрение на ПУП-ПРЗ досежно процесния поземлен имот, за което
към настоящия момент бил възпрепятстван от страна на ответника, с оглед
заявените от последния собственически права и инициираното от негова страна
съдебно производство пред БАдмС. Интерес от воденето на иск за процесния склад
също бил налице, независимо, че не бил нанесен в кадастъра, макар по делото се
установило, че той е самостоятелен обект на собственост, за който е налице и
спор между страните, чие притежание е. Приел е, че именно въз
основа на чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за стопанската дейност и във
връзка с чл. 5, ал. 1 от Постановление № 2 на МС от 15.02.1989 г., с решение №
500 от 08.01.1991 г. на МЗХП била
образувана фирма „Славянка” с държавно имуществото, която е поела част от
активите и пасивите на прекратената фирма „Рибно стопанство”. В последствие
същата била преобразувана в ЕООД с държавно
имущество, след което в еднолично акционерно дружество и накрая в акционерно
дружество. С оглед представения АДС, както и
горецитираните решения на МЗХП, и с оглед заключенията на вещите лице съдът приел, че част от активите, които е поела
„Славянка”, които са включени в нейния капитал и са станали нейна собственост,
обхваща и 200 кв.м. идеални части от спорния имот и находящия се в него метален
склад със същата площ. Посочил е, че това
се потвърждава и от хронологията в счетоводните записвания на „Славянка” при
различните й форми на правосубектност като юридическо лице - от държавна фирма
до акционерно дружество. Посочено е още, че
не доказано от една страна ответникът да е губил
придобитото от него право на собственост върху спорните идеални части от
процесните терен и склад, а от друга- не
било доказано, че праводателят на ищеца е собственик на същите. Отбелязал е, че представения договор за доброволна
делба и съставения въз основа на него нотариален акт, не обосновават обратния
извод и не могат да бъдат противопоставени на ответника, който не е страна по
договора. Отделен бил въпросът, че не било установено
въз основа на какво възникнала съсобствеността между страните по договора за
делба, за да се изследва евентуално дали същите действително са били
съсобственици на имотите – негов предмет.
При служебната проверка на обжалваното решение по реда на
чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че същото е валидно и допустимо.
По същество решението е правилно.
Районният съд е обсъдил всестранно събраните пред него
доказателства, като ги е ценил в съответствие с процесуалните правила и е извел
верни фактически изводи. Освен това е приложил правилно материалния закон,
поради което и крайния му извод за неоснователност на иска е правилен и
законосъобразен. Понеже въззивната инстанция споделя фактическите и правни
изводи на БРС, не се налага същите да бъдат преповтаряни в настоящото
изложение, а съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По делото не е спорен въпроса за правоприемството,
осъществено от ответното дружество над активите на държавното предприятие
„Рибно стопанство”, така както е описано от ответника в отговора на исковата
молба. Спорният въпрос е включени ли са били процесния склад и терена под него
в предоставеното за стопанисване на ответника имущество при преобразуване и
приватизацията на „Славянка” ЕООД, на който следва да се отговори положително,
предвид събраните по делото доказателства, включително СТЕ, изпълнена от в.л.В.Г..
От основното заключение на тази експертиза се установява по несъмнен начин
местонахождението на процесния склад и терена под него, като попадащи в
процесния поземлен имот с идентификатор 07079.660.555 по КККР за гр. Бургас, като същия е оцветен в жълто на приложената комбинирана скица /сградата
под №24 попадаща в защрихованата със сив молив площ на ПИ с
идентификатор 07079.660.555 по КККР за гр.
Бургас/, както и че това е именно склада под №24, описан в АДС.
Това заключение се кредитира от въззивната инстанция /за разлика от приетото в
първата инстанция/ като обективно, задълбочено, изготвено след извършени
проверки в съответните административни служби и измерване на място.
Представените в последното съдебно заседание от ищеца писмени доказателства не
водят до различен извод, тъй като са изготвени за нуждите на издаването на
заповедите за изменение на ПУП- ПРЗ през 1999г., които обаче са отменени. От
свидетелските показания се изяснява също, че част от сградите, намиращи се на
терена на бившата държавна фирма „Славянка” са били разрушени, докато
обстоятелството, че ответника ползва именно процесния склад се съдържат в
самата искова молба, в което се твърди, че е поканен да разруши сградата. В тази
връзка съдът кредитира показанията на св.Х., която е работила 40 г. в
„Славянка” АД като технолог и има непосредствени впечатления за сградите на
терена и предназначението им, за разлика от св.Р., чиито показания не са така
конкретни. Освен това и последният сочи, че процесния склад е ползван под наем
от някаква фирма за сладолед, което не е в противоречие със заявените от
ответника обстоятелства- че владее процесния склад чрез държатели- наематели.
Допуснатите процесуални нарушения във връзка с недопускането
на допълнителни задачи към експертизите са отстранени от въззивния съд, но
допълнителните заключения на вещите лица по СТЕ и СИЕ не водят до различни
правни изводи. Това, че установената от в.л.Г. реално измерена на място площ на
склада е по-малка в сравнение със записаната в документите за собственост на
ищеца също не води до извод за основателност на иска. Предвид заявения предмет
на иска- отричане право на собственост на ответника, с отхвърлянето на иска за
имот с по-голяма площ от действителната не се създава СПН, че ответника е
собственик на имотите- склад с площ от 200 кв.м. и терена, върху който е
изграден, поради което при липса на изменение на иска от страна на ищеца, не се
налага съдът служебно да променя площта на процесните имоти до действителния им
размер. В случая за нуждите на производството и предявения отрицателен
установителен иск за собственост е достатъчно да се установи, че е налице
идентичност между предоставения на търговското дружество за стопанисване и
управление бивш държавен имот- записан в неоспорения АДС като склад №24 с площ
от 200 кв.м., който е придобит по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./ от ответното
дружество и намиращия се на място склад, макар площта на последния да е
по-малка. Съгласно споразумителния протокол №1 - л.126, т.9 стопанските площи
на територията, изградена чрез насипване на морска акватория, се стопанисват от
ползващите ги фирми по съществуващото разпределение на дворните площадки,
съобразно ген.план, от което следва, че след като склад №24 е отреден за
ползване на ответника, то и площта от терена, върху който е отреден също е
предоставен за стопанисване на „Славянка
Бургас” /при положение, че друго не е уговорено/ и намиращия се на място склад,
макар площта на последния да е по-малка. Също така ирелевантно е, че от СИЕ не
се установява в баланса на дружеството да е включен терен в идеалните части,
посочени в исковата молба, тъй като видно от нотариалния акт на ответника
/л.109/, същия се легитимира като собственик на терена под сградата /реални
части/- 200 кв.м. Същият експерт в първоинстанционното производство е дал
заключение, че земята и сградите са включени в баланса на ответното дружество. По тази причина е ирелевантно обстоятелството
дали складът представлява самостоятелен обект на собственост, предвид
констатациите, че конструкцията му не е монолитна, а от трайно прикрепени към
земята метални елементи; както и обстоятелството дали в близост е имало други сгради със сходни
характеристики.
По оплакванията в жалбата следва да се посочи още и
следното. Макар действително в решението си съдът да се е позовал на
обстоятелства, за които не е дал указания в доклада си, че подлежат на
доказване от ищеца, оплакването в жалбата не е съпътствано от искане за
представяне на такива, поради което и въззивната инстанция не е имала
задължение да отстранява това нарушение. Следва да се отбележи също, че
констатацията за недоказаност на правата на праводателя на ищеца е въведено от
БРС само като допълнително съображение, наред с всички останали, а същото не
стои в основата на решаващите изводи за неоснователност на иска. Затова и
подобно процесуално нарушение не може да обоснове само по себе си извод за
неправилност на решението.
Тъй като изводите на двете инстанции, че ответникът е
придобил процесния склад, ведно с терена, върху който е построен по реда на
чл.17а от ЗППДОП /отм./ съвпадат, то решението на БРС следва да бъде
потвърдено.
На ответника следва да се присъдят разноските за
въззивното производство в размер на 100 лв.- внесен депозит за експертиза.
Липсват доказателства за платени на адв.Мосинов или адв.Овагемова разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а приложената фактура е
неотносима, съгласно трайната практика на ВКС, понеже няма доказателства
адвокатското дружество да е било упълномощено да представлява ответника по
делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2043 от 16.12.2016г., постановено по гр.д.№8081 по описа на Районен съд-
Бургас за 2015г.
ОСЪЖДА„ПОРТ
БЪЛГАРИЯ УЕСТ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от Огнян Петров Райчев, да
заплати на „СЛАВЯНКА”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от Петя Петкова Г.
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.