Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 693 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 169 от 13.08.2018 г., постановено по
гр. дело № 2645/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград е признато за
установено по отношение на М.Л.В. с ЕГН: ********** по иск с правно основание
чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, че Г.Т.В. с
ЕГН: ********** е собственик по давност на припадащата се на М.Л.В. по
наследство 1/10 ид.ч. от апартамент № 25,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 05 815.301.275.3.25
по ККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. Б., ул. "00-ти н." №
00, ет. 7, ап. 25 в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
05815.301.275, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, с площ от
64,97 кв.м., при съседи - самостоятелни обекти с идентификатри:
05815.301.275.3.26 /на същия етаж/ и 05815.301.275.3.21 /под обекта/, заедно с
прилежащото му избено помещение № 7, със светла площ от 4,90 кв.м., при съседи:
мазе № 6 на ап. № 14, стълбище и коридор, както и 3, 167 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Признато е за
установено по отношение на Й.Л.И. с ЕГН: ********** по иск с правно основание
чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, че Г.Т.В. с
ЕГН: ********** е собственик по давност на припадащата се на Й.Л.И. по
наследство 1/10 ид.ч. от апартамент № 25,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 05 815.301.275.3.25
по ККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. Б., ул. "00-ти н." №0,
ет.00, ап. 00 в сграда № 0, разположена в поземлен имот с идентификатор
05815.301.275, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, с площ от
64,97 кв.м., при съседи - самостоятелни обекти с идентификатри:
05815.301.275.3.26 /на същия етаж/ и 05815.301.275.3.21 /под обекта/, заедно с
прилежащото му избено помещение № 7, със светла площ от 4,90 кв.м., при съседи:
мазе № 6 на ап. № 14, стълбище и коридор, както и 3, 167 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. М.Л.В. е
осъден да заплати на Г.Т.В. сумата от 50,00 лева, представляваща сторени
разноски за внесена държавна такса.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство М.Л.В., в частта, в която
е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл. 124 ГПК, както и в
частта за разноските, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди
се, че решаващия състав на PC - гр. Ботевград погрешно е приел, че
владението, което е упражнявала ищцата било явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Посочва, че липсват мотиви в обжалваното решение по възражението на ответника
още в отговора на исковата молба, че след като ищцата е придобила от трети за
делото съсобственици идеални части от процесното
жилище чрез дарение, както и се е свързала с ответника М.В. с предложение да
закупи идеалните му части, няма как да се възприеме доказвано намерение за
придобиване, а оттам и владението. Посочва, че липсват и съображения дали е
правно възможно, манифестирането на намерението за придобиване само спрямо ответниците по делото, а не по отношение на всички
съсобственици на имота. Освен извършени действия от ищцата по ремонт на процесното жилище, няма друго доказано действие, с което
ищцата да е заявила намерението си да владее имота. Фактът, че от седемдесета
години до момента ищцата живее в имота само по себе си не установява владение,
а единствено държане на имота извън притежаваните от нея идеални части. По
същество моли да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде
отхвърлен предявения иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗС като неоснователен. Претендира разноски за първоинстанционното
и въззивно производство.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Г.Т.В.,
чрез адв. М.М. е подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната
неоснователност. Излага съображения, че правилно съдът е приел, че владението е
манифестирано от ищцата спрямо всички ответници на процесното жилище. Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Ищцата Г.Т.В. е предявила срещу М.Л.В. и Й.Л.И.
искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ищцата е придобила по силата на давностно владение правото на собственост на по 1/10 идеална
част от имот, находящ се в гр. Б., ул. "00-ти н."
№00, ет. 00, ап. 00 в сграда № 00.
В исковата молба се твърди, че ищцата през 1983
г. сключила брак с И.Л.В.
и през време на брака придобили процесния апартамент.
И. В. починал на 13.06.2004 г. и оставил наследници Г.Т.В. /съпруга/, И.Л.В.
/брат, починал през 2005 г. и оставил наследник сина си Л.И. Л./, М.Л.В.
/брат/, Й.Л.И. /сестра/, В.Л.В. /брат, починал 2001 г. и наследен от Ц.Д.В.-съпруга
и Р. В.Л.-син/.Сочи се, че ищцата по наследство е станала собственик на 6/10 ид.ч. На 07.11.2017 г. Р.В.Л. и Л.И.Л. дарили на ищцата
своята 1/10 ид.ч. и нейната идеална част станала
8/10. Ищцата твърди, че владее явно и необезпокоявано имота от закупуването му,
с намерението да го свои. Моли да бъде признато за установено, че е собственик
по давностно владение на 1/10 ид.ч.
на М.Л.В. и 1/10 ид.ч. на Й.Л.В..
В постъпилият отговор от ответника М.Л.В. иска
се оспорва и се твърди, че ищцата не е извършвала действия, които да е заявила
пред останалите наследници намерението си за своене
на техните идеални части.
Ответницата Й.Л.И. признава иска като допустим и
основателен.
Фактическата обстановка
по делото е изяснена от първоинстационния съд въз
основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което
настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Последователна е
практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus
domini/. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго.
При съсобствеността права на собственост върху
една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото
съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от
съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ
като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна
давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е упражняването на
фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална
част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение
като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да
бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може
да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея.
Независимо от правото на всеки от съсобствениците да
ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху
цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане
било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот,
било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го
ползват съобразно идеалните си части.
С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си. Съсобственикът, който владее
цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите
съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по
давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС
не изразява намерение за своене, в какъвто смисъл са
и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 566/21.06.2010 г. по
гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. №
1534/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009
г. на I ГО на ВКС; решение № 381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I ГО
на ВКС.
Действително по делото е установено, че ищцата е
упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години.От
свидетелските показания на св. И.Г. и св. Р.П. се установява, че ищцата е
живяла в продължение на повече от 10
години в жилището, ремонтирала го е със собствени средства, заплащала е
поддръжката на общите части в блока. Свидетелката И. Г. заявява, че ищцата не е
преставала да обитава имота, а св. Р.П. не знае други лица да са предявявали
претенции към имота.
Липсват доказателства обаче ищцата да е
отблъснала владението на ответника М.Л.В., като е демонстрирала ясно пред него,
че само тя е собственик на имота. Разпитаните по делото свидетели свидетелстват
само за упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота, но никой от
свидетелите не твърди, че е имало случай, при който ищцата не е допускала
ответника М.В. в имота и ясно е демонстрирала, че владее само за себе си. Не са
събрани доказателства за изразено ясно своене на
имота, което да е достигнало до знанието на ответника. С оглед липсата на
доказателства за отблъскване владението на ответника върху процесния
имот се налага извод, че ищцата е била само държател на притежаваната от
ответника М.В. по наследство 1/10 ид.ч. от този имот
и като такава не може да придобие тази идеална част по давност.
Ищцата не е имала намерение да свои дела и на
другите съсобственици, което се установява и от приетия нотариален акт № 58,
том II, рег. № 2637, дело № 225 от 07.11.2017 г. на Нотариус Т. Ф.,
с който Р.В.Л. и Л.И.Л. даряват на ищцата собствените си по 1/10 ид.ч. от процесния имот. В
обобщение, не се събраха доказателства за изразено явно и недвусмислено своене на имота от ищцата Г.В., което да е достигнало до
знанието на ответника М.В..
Поради гореизложеното обжалваното решение следва
да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция по отношение
на ответника М.Л.В. бъде отхвърлена.
По разноските:
Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която М.Л.В. е осъден да заплати на Г.В. разноски в размер
на 50, 00 лева. На ответника М.Л.В. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 700, 00 лева,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.03.2018 г. /л. 34 от
делото/ и за въззивното производство в размер на 500,
00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.01.2019 г.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 169 от 13.08.2018
г., постановено по гр. дело № 2645/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград,
в частта, с която е признато за установено по отношение на М.Л.В. с ЕГН: **********
по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, че Г.Т.В. с ЕГН: ********** е собственик по давност на
припадащата се на М.Л.В. по наследство 1/10 ид.ч. от
апартамент № 25, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 05
815.301.275.3.25 по ККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед
РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр. Б., ул. "00-ти н." № 00, ет. 00, ап. 00 в сграда №00, разположена
в поземлен имот с идентификатор 05815.301.275, с предназначение: жилище,
апартамент на едно ниво, с площ от 64,97 кв.м., при съседи - самостоятелни
обекти с идентификатри: 05815.301.275.3.26 /на същия
етаж/ и 05815.301.275.3.21 /под обекта/, заедно с прилежащото му избено
помещение № 7, със светла площ от 4,90 кв.м., при съседи: мазе № 6 на ап. № 14,
стълбище и коридор, както и 3, 167 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и в частта, с
която М.Л.В. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на Г.Т.В. с ЕГН: **********
сумата от 50, 00 лв. /петдесет/ лева, представляваща сторени разноски за
внесена държавна такса и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от Г.Т.В. с ЕГН: ********** срещу М.Л.В. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 за признаване за установено че ищцата Г.Т.В.
с ЕГН: ********** е придобила по давност правото на собственост на припадащата
се на М.Л.В. по наследство 1/10 ид.ч. от апартамент №
00, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 05
815.301.275.3.25 по ККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед
РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, находящ се в
гр. Б., ул. "00-ти н." № 00, ет. 00, ап. 00 в сграда № 00,
разположена в поземлен имот с идентификатор 05815.301.275, с предназначение:
жилище, апартамент на едно ниво, с площ от 64,97 кв.м., при съседи -
самостоятелни обекти с идентификатри:
05815.301.275.3.26 /на същия етаж/ и 05815.301.275.3.21 /под обекта/, заедно с
прилежащото му избено помещение № 7, със светла площ от 4,90 кв.м., при съседи:
мазе № 6 на ап. № 14, стълбище и коридор, както и 3, 167 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Решението, в частта, с която е признато за установено по отношение на Й.Л.И. с ЕГН: **********,
по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, че Г.Т.В. с ЕГН: ********** е собственик по давност на
припадащата се на Й.Л.И. по наследство 1/10 ид.ч. от
апартамент № 00, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 05
815.301.275.3.25 по ККР на гр. Б., одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Б., ул. "00-ти н."
№ 00, ет. 00, ап.00 в сграда № 00, разположена в поземлен имот с идентификатор
05815.301.275, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, с площ от
64,97 кв.м., при съседи - самостоятелни обекти с идентификатри:
05815.301.275.3.26 /на същия етаж/ и 05815.301.275.3.21 /под обекта/, заедно с
прилежащото му избено помещение № 7, със светла площ от 4,90 кв.м., при съседи:
мазе № 6 на ап. № 14, стълбище и коридор, както и 3, 167 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, НЕ Е
ОБЖАЛВАНО И Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА Г.Т.В. с ЕГН: **********
да заплати на М.Л.В. с ЕГН: ********** сумата от 700, 00 лв. /седемстотин/ лева
разноски за първоинстанционното производство и сумата
от 500, 00 лв. /петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.