Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда на чл.243 ал.3 и сл.от НПК. С постановление от 15.12.2010 година, В. е прекратила досъдебното производство под № ЗМ-445/08 година по описа на РУ”Полиция” гр.В. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б "В",във вр.с чл.342 от НК. Срещу този прокурорски акт е подадена жалба от А. Ю. А. и И. Ю. А.-наследници на починалия Ю. А. А.,чрез процесуалният им представител,адв.И. К. И. от ВАК. Същите правят оплакване, че е бил нарушен материалният закон и от там постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателите произнеслият се прокурор е употребил неточни и неправилни изрази при излагане на фактическата обстановка,непочиващи на доказателствата по делото,а така също е възприел превратно фактите по него.Искат събиране на нови доказателства чрез допускане на петорна комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза. Молят съда да отмени постановлението и върне делото на прокурора със задължителни указания за извършване на допълнителни процесуални действия. Съдът след като взе предвид законосъобразността на постановлението, събраните доказателствата по делото и съобрази оплакванията на жалбоподателите, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от закона срок и от лица имащи права по реда на чл.243 ал.3 от НПК. Същата разгледана по същество е и основателна. От материалите по делото е видно че на 25.05.2008 г.е започнало досъдебно производство на основание чл.212 ал.2 от НПК.Същото е било прекратявано на няколко пъти с постановления от наблюдаващия прокурор ,като по постъпили жалби от А. Ю. А. и И. Ю. А.,тези актове са били отменяни от различни състави на Окръжен съд В. ,респективно – от ВТАС. По делото,както в самото начало така и в последствие,при допълнителните разследвания са събрани гласни и писмени доказателства,като от същите се установяват няколко основни обстоятелства и факти. Пострадалият Ю. А. имал постоянен адрес в с.Б., община С.. Същият бил безработен,като употребявал често алкохол. А. се оплаквал, че му тежал живота, имал проблеми, както и че мислел за самоубийство. През месец май 2008г. св.К. предложил на пострадалия да работят на частен строеж в с.Н., Община В.. Вторият се съгласил. Двамата отишли на работа в с.Н. Там работили няколко дни на частен строеж. След работа пострадалият употребявал алкохол в питейно заведение. На 25.05.2008г. Ю А. приключил работа около 17.30 часа. Тогава същият посетил и питейно заведение в селото,където употребил значително количество алкохол. На съседна маса се намирал свидетелят по делото, М.. Същият разговарял с пострадалия. Последният му споделил, че иска да сложи край на живота си, като се самоубие. Същата вечер пострадалият излязъл от заведението около 20.30-21.00 часа. Вървял пеш. Излязъл извън селото. Така и се оказал на главен път I-4 В-С в посока към гр.С. Около 21.00ч. по същия път,но в посока към гр.В. пътувал св.Н със съпругата си в лек автомобил. Същият се движил със скорост 70-80км/ч. Свидетелят възприел насрещно движещ се пешеходец отстрани на банкета. При приближаване на автомобила, човекът внезапно направил крачка,като с десен крак и ръка се насочил навътре в платното. Св.Н рязко свил волана наляво, като минал по осевата линия, за да избегне удар с пешеходеца. По същото време между 21.10-21.45 часа по главен път І-4 С-В се движели и два автобуса с работници в посока от гр.В. към гр.С. Единият автобус бил управляван от св.Х. При движението си по пътя в посока с.К след чешмата на запад от с.Н, автобусът застигнал пешеходец. Същият се движел по осевата линия на платното. Според свидетеля Х пешеходецът шарел по платното,като той успял да го заобиколи от дясно. Посочените обстоятелства били възприети и от колегата на св.Х. Вече към 21.50 часа на 25.05.2008 г.,пострадалият се намирал на км.103.150 в района на с.Н. По същото време и място се движили два леки автомобила в посока към гр.В.. Първият от тях "О" с ДК № А бил управляван от К. З. Д. Вторият бил управляван от св. В. Н.. В колата на Д. пътували съпругата му и родителите й. Задният автомобил се движел на близко разстояние от предния такъв, управляван от Д.. Св.Н. възприел пешеходец, който се движел,според първоначалните му показания дадени от него – на 29.05.2008 г., по осевата линия на платното. При вторият си разпит от 27.06.2008 г., свидетелят уточнил,че пострадалият вървял от банкета към осевата линия.Това повторил и на разпита му от 15.01.2010 г.пред съдия от ВТОС. Според водача на първия автомобил К. Д., той се движел със скорост около 90 км/ч. След разминаване с насрещно движещ се автомобил превключил от къси на дълги светлини. Тогава възприел насрещно движещия се пешеходец по платното и пострадал Ю. А.. Ударил спирачки, като се опитал да го заобиколи но не успял. Настъпил удар между управлявания от Д. автомобил и пешеходеца. След спирането на колата, Д. и св. Я. преместили тялото на пострадалия на банкета, както и автомобила. Иззета е била по-късно кръвна проба от пострадалия А. след смъртта му. При анализ на същата се е установило наличие на алкохол в кръвта от 2,87 промила.Това съгласно назначената съдебно-психиатрична експертиза и заключението на вещото лице,оформя представата за средна към тежка степен на алкохолно опиване. Ю. А.,според д-р Т. Ц., не е бил в състояние да бяга бързо или бавно,а само да ходи залитайки. Изискана е в началото на разследването и справка за хидрометеорологичната обстановка на инкриминираната дата. От същата се установява, че температурата на въздуха е била по това време 21,00 часа-23,8 градуса, времето е било тихо и без вятър, както и с видимост нормална за този сезон и времеви период. По делото са били назначени няколко автотехнически експертизи, първоначално единична от вещото лице П. П.. От заключението към същата се установява, че ПТП е станало на прав участък извън населено място в тъмната част на денонощието. Атмосферните условия са били нормални, като пътното платно е било сухо. Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходецът е в южната пътна лента, т.е. в лентата за движение на автомобила. Същото е по дължината на плътното за движение е на 26 м на запад от линията на ориентира и по ширината на платното на 2.16 м на север от южната ограничителна бяла линия на платното за движение. Ударът е челен за автомобила и челно- страничен за пешеходеца. Автомобилът се е движил по средата на южната пътна лента на изток в посока към гр.В.. Пешеходецът се е движил в южния край на южната пътна лента в противоположна посока за автомобила. В момента на възникване на критичната пътна ситуация автомобилът отклонява движението си на север под ъгъл от 3 градуса относно прекъсната линия и навлиза с лявата си страна на 0.27 м в срещуположното пътна линия. Скоростта на движение на автомобила е 75 км/ч., а към момента на удара е 64 км/ч. Скоростта на движение на пешеходецът е около 6 км/ч, като нализа в лентата за движение от дясно на ляво. Разстоянието, което пешеходецът изминава до мястото на удара е 2.16 м. При предприемане навлизане в южната пътна лента лекият автомобил е на 26.33 м от мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила е 53.75 м. При тези данни тогава е бил направен и извода,че пешеходецът попадал в опасната зона. Ударът е бил неизбежен. Водачът на л.а. не е имал възможност и време да предотврати удара чрез спиране. По делото е изготвена допълнителна АТЕ. От заключението към същата се установява, че водачът на л.е. при движение на къси светлини е имал възможност и време да вижда и възприема обектите, намиращите се на платното да движение от разстояние не по-малко от 50 м от челната част на колата и в дясно до 1.50 м на юг от южния край на платното. При движение с включени дълги светлини видимостта се определя на 150 м. Безопасната скорост на движение на л.а. в района на произшествието с включени къси светлини е 71 км/ч. Водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието при управление със скорост 45.50 км/ч. По делото е изготвена техническа експертиза,като от заключението към същата се установява, че л.а. преди и след ПТП е бил в изправно техническо състояние. С постановление на наблюдаващия прокурор е била допусната и повторна тройна АТЕ,по искане на наследниците на починалия. При изготвянето й вещите лица са приели идентични обстоятелства относно пътна обстановка, мястото на удара между л.а. и пешеходеца в платното за движение, както и какви са били траекториите им на движение в района на произшествието и към момента на удара. Скоростта на движение на л.а. преди произшествието не е посочена, а към момента на удара е 65 км/ч. Пешеходецът се е движили със средна скорост около 6 км/ч. Опасната зона на л.а. е 51 м. Пешеходецът променя траекторията си на движение вдясно и навлиза в коридора на л.а. в момента, в който разстоянието е 28-29 м. При това положение пешеходецът попада в опасната зона, като ударът е бил неизбежен. По отношение на механизма на ПТП, относно причините за настъпването му, характеристиките и параметрите на осветеност на пространството пред и встрани на л.а., както и по отношение скоростта на движение, с която би се предотвратило произшествието са възпроизведени дословно същите изречения от АТЕ и от допълнителната такава, изготвени от вещото лице П. Според вещите лица движението на пешеходеца с оглед употребата на алкохол е било с променлива скорост между 4,4 до 5,4 км или 1.22 м/сек до 1.5 м.сек. Същият се е намирал в южната част на платното. Променил е траекторията си на движение и е навлязъл в пътната лента за движение на лекия автомобил управляван от Д. Съобразената скорост за водача на л.а.при движение на къси светлини е 64 км/ч, а при дълги светлини- 110км/ч. Допусната е и допълнителна тройна експертиза. От заключението към същата се установява, че към момента на съприкосновение разположението върху платното за движение е както следва: л.а. е бил изцяло в южната пътна лента в режим на спиране с максимално спирачно закъснение от 5.72 м/с и блокиране колелата, поради аварийно задействане на спирачната система предната страна на л.а. е отстояла на 26 м. западно от ПО, а дясната му предна страна на 2.16 м. северно от южната бяла ограничителна линия. Пострадалият е бил изправен в движение със скорост 1.22 м/с до 1.55 м/с в посока север-североизток с упорен ляв крак. Същият е отстоял на 26 м западно от ПО и на 2.16м северно от южната бяла ограничителна линия. При съприкосновението влизат в контакт предната дясна страна на л.а. в областта на преден десен фар и лявата страна на пешеходеца. Последният е повдигнат нагоре и чрез преплъзване по предния капак и десния калник главата му достига до предното панорамно стъкло. Реализира се втори удар, като главата на пострадалия влиза в долния десен ъгъл на предното панорамно стъкло, след което изпада от вдясно от автомобила. Пострадалият от съприкосновението с л.а. до изпадането му е носен в продължение на 21.9 м. Тялото е установено в южната пътна лента по корем, като главата е ориентирана на юг, а краката му са към разделителната линия М-1. Главата му отстои на 4.1 м. западно от ПО и на 1 м. северно от южната бяла ограничителна линия, а краката му на 2.4 м. западно от ПО и на 1 м. южно от бялата ограничителна линия.Прието е в заключение,че пешеходецът попада в опасната зона за спиране и ударът е бил неизбежен.Водачът не е имал възможност и време да предотврати удара чрез спиране. След направени възражения и нови искания,са били допуснати и представени по делото заключения по повторна и допълнителна тройни АТЕ,извършени от вещи лица при Русенски университет,при задачи изцяло съобразени с направените възражения и искания.Експертизата е взела в предвид оставената от лекия автомобил „О” спирачна следа и е изчислила окончателно скоростта на този автомобил на 80.9 км.в час-лист 216 от ДП.Тази скорост е в рамките на разрешената за пътния участък но се явява несъобразена за осветеността на пътя при движение на къси светлини,тъй като скоростта е трябвало да не бъде по-висока от 68.25 км.в час при видимост от 51 м. и скорост не по-висока от 105.90 км.в час,за да може да спре на разстояние 100 метра,каквато е осветеността на пътя при дълги светлини. Последвало поредното прекратяване на наказателното производство и отмяна на постановлението на прокуратурата,като с определение от 04.12.2009 г.ВТАС се произнесъл и разпоредил да се извършат нови процесуални действия по проверка на доказателствата и отстраняване на противоречията.Била е допусната и повторна съдебно-медицинска експертиза в заключението по която вещото лице доцент Л.,приема механизъм за причиняване на телесните увреждания на А. различен и обратен на този,посочен от д-р С П извършил аутопсията. Според Л ударът от автомобила е с посока отляво-надясно спрямо тялото на пострадалия.Назначена е и допълнителна тройна АТЕ с вещи лица от гр.П. Тази тройна автотехническа експертиза, извършена от инж.инж. В. И., П. М. и С. Ш. от гр.П., установила важни за делото факти,а именно, че : 1/ Скоростта на движение на автомобила управляван от Д. към момента, в който водачът е възприел пешеходеца А. е V=21,47 м/сек = 77,3 км/ч. Скоростта на автомобил „О.” към момента на първоначален контакт с пешеходеца е Vly = 18,59 м/сек =66,92 км/ч. Скоростта на автомобил „О.” към момента на отделяне на тялото на пешеходеца от автомобила е Vy =17,71 м/сек =63,77 км/ч. 2/ При движение на процесния автомобил на къси светлини, границата на осветеното от фаровете пространство, в което средно статистически водач може да забележи препятствие се явява осветеност от 2 - 3 изолукса. Съобразно протокола за оглед на ПТП пешеходецът е бил облечен с дочени сини дрехи-панталон, куртка и карирана синя риза. В разглеждания случай за водача , движещият се пешеходец е бил обект с по-малка контрастност, което намалява границата на видимост за технически изправен автомобил. Отчитането на намалена контрастност определя, че водачът на л. а. О , при технически изправна осветителна система, с оглед атмосферните условия към момента на протичане на произшествието, е можел да ги забележи в рамките на осветената само от фаровете зона на разстояние не по малко от: напред и напред в ляво на автомобила – Ввл= 40 m; напред, в дясно на автомобила – Ввд= 50 m. При сравняване на необходимото разстояние за спиране - Осп= 61,37 m с отстоянието на лекия автомобил до мястото на удара, към момента на навлизане на пешеходеца на бърз ход и спокойно бягане Абх1=41,02-45,96 м и Асб =30,72-34,37 m Асх1=49,18 и към момента на своевременното реагиране на водача на автомобила - Lpy= 45,74 m определя, че водачът на лекия автомобил не е можел да предотврати удара чрез екстрено спиране. При сравняване на необходимото разстояние за спиране - Осп=61,37 m с отстоянието на лекия автомобил до мястото на удара, към момента на навлизане на пешеходеца със спокоен ход при изминат път около 3,0 м.-Асх2 = 62,28 към момента на реагиране на водача на автомобила -Lpy= 45,74 m определя, че водачът на лекия автомобил е можел да предотврати удара чрез екстрено спиране, но е допуснал закъснение при спирането. Ако водачът на процесния автомобил се е движил със скорост до 67,34 км/ч.(граничната скорост на възможно спиране при видимост 50 м), а пешеходецът е осъществил пресичане със спокоен ход отдясно наляво от банкета,то при движение на къси светлини и своевременно предприемане на спиране от страна на водача , същият би спрял до мястото на удара. Ако пешеходецът към момента на осветяване от фаровете е бил върху асфалтовата настилка до момента на удара, то водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност при движение на къси и дълги светлини да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП. 3/ Скоростта на автомобил „Опел” към момента на предприемане на спиране от страна на водача е V =21,47 м/сек = 77,3 км/час. Необходимото разстояние за спиране при скорост 77,3 км/час е 0сп=61,37 м. Необходимата скорост,за да спре автомобила на разстояние 50 м.е Vrp = 18,7м/сек = 67,34км/ч. При сравнение на скоростта, с която водача е шофирал към момента на предприемане на спиране с граничната скорост при видимост 50 м. може да се направи извода, че водача е карал със скорост с около 10 км/ч. по-висока от граничната за спиране при движение на къси светлини. Т.е. скоростта на движение на процесния автомобил не е съобразена от техническа гледна точка с дължината на видимост при движение на къси светлини. 4/ При движение на пешеходеца на бърз ход или спокойно бягане отдясно наляво за автомобила от банкета към мястото на удара ,то същия попада в така наречената "опасна зона", поради обстоятелството, че отстоянието, на което се е намирал процесния автомобил е по-малко от необходимото му разстояние за спиране. При движение на пешеходеца със спокоен ход отдясно наляво за автомобила от банкета към мястото на удара ,то същия не попада в "опасната зона", поради обстоятелството,че отстоянието, на което се е намирал процесния автомобил е по-голямо от необходимото му разстояние за спиране. Ако пешеходецът е бил върху асфалтовата настилка от момента на осветяването му на къси или дълги светлини до момента на удара и водачът на процесния автомобил Опел се е съобразил със граничната скорост на къси светлини Vrp = 18,7м/сек = 67,34км/ч., то същия не попада в така наречената „опасна зона". Съдът в настоящия си състав счита,че основният въпрос по делото е свързан с това къде се е намирал пешеходецът преди удара и доколко водачът на лекия автомобил Д. е имал задължението по чл.20 ал.2 от ЗДвП да намали скоростта ,като в случай на необходимост да спре когато възникне опасност за движението.Преценката е кога пияният пешеходец е представлявал опасност за движението. Момента на възникване на опасността за водача на процесния автомобил и задължението му да намали скоростта или да спре е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението,независимо дали същото е на платното за движение или извън него.За начало на възникване на опасността следва да се приеме момента когато пешеходецът се насочва от банкета към платното за движение преди още да е стъпил на него като с поведението си явно показва че ще направи това.Този момент е фактически и следва да се разсъждава дали е налице или не от събраните по делото доказателства. При така събраните доказателства съдът счита, че въпреки положените до сега усилия все още е налице неизяснена фактическа обстановка,както и механизъм при които да е настъпило ПТП и вредоносния резултат.Налице са две заключения по назначените СМЕ,които взаимно се изключват-тази на д-р С П. според която пешеходецът се е движил от осевата линия към банкета и на доц.П. Л,който възприема,че А. е пресичал в посока от банкета към осевата линия. От съществено значение е да се изясни механизмът на автопроизшествието и причиняването на телесните увреждания защото понятията „опасна зона”,скорост свързана с движение в рамките на видимостта и осветеност при къси и дълги светлини са пряко зависими от местонахождението на пострадалия преди произшествието-върху или извън пътното платно,банкета,на какво разстояние се е намирал той и къде в момента на осветяването му от фаровете на водача.Заключението на тройната експертиза с вещи лица от гр.П. определя категорично,че ако пешеходецът към момента на осветяване от фаровете е бил върху асфалтовата настилка до момента на удара, то водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност при движение на къси и дълги светлини да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП.Но същите експерти не са дали отговор на въпроса за това кога А. е напуснал банкета и докато е бил върху него ,попадал ли е в сферата на осветеност от фаровете на водача.Тази неопределеност за мястото на пострадалия от една страна и липсата на произнасяне по въпроса дали когато се е намирал върху банкета А. е бил осветен от водача на „О”,тоест кога е навлязъл върху асфалта,без значение на скоростта с която се е движил пешеходеца не дава възможност да се реши въпроса за ангажиране на наказателна отговорност на водача Д.Разбира се това са все разсъждения приемани при условие,че водачът се е движил със съобразена скорост и в рамките на осветеността от фаровете му.Поради тази причина и не е правилен изводът на прокуратурата че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Такъв резултат може да се обсъжда само и единствено когато водачът на МПС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за движение той не носи отговорност.Това предполага в конкретния казус Данев да се е движил със съобразена скорост в рамките на осветеността на фаровете му.Това обаче видно от доказателствата по делото не е така. Следвало е след настъпване на ПТП да се извърши незабавна проверка и се изземат като веществени доказателства крушките от предните фарове на автомобила на Д и се назначи техническа експертиза за установяване с точност на какви светлини се е движил л.а. преди реализиране на удара. Това не е извършено по неясни съображения,но не пречи да бъде сторено и сега ако все още автомобила е на отговорно пазене ,както е съобразно протокола приложен по делото. С оглед доизясняването на фактическата обстановка и отстраняването на цитираните слабости при изготвяне на АТЕ с вещи лица от гр.П следва да се допусне допълнителна такава,която да се изготви от същите вещи лица при въпроси посочени по горе в мотивите.Това да стане след извършването на следствен експеримент и проверка на установените данни досега.При него да се проверят всички възможни и твърдени факти и хипотези с оглед разположението на пешеходеца.Да се назначи повторна и комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза,по възможност тройна която да определи точно механизма на уврежданията и настъпването на автопроизшествието,което да стане по време сÙед провеждането на следствения експеримент. По тези съображения съдът счита атакуваното постановление на В. за незаконосъобразно. Същото следва да се отмени, като делото се върне за доразследване. Водим от горното и на осн.чл.243 ал.5 от НПК съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 15.12.2010 година за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № ЗМ-445/2008г. по описа на РУ”Полиция” гр.В.. ВРЪЩА делото на В. за доразследване,при което да се изпълнят дадените в мотивите указания по приложението на закона. Определението може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок пред ВТАС от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |