№
гр.Варна, 09.02.2018г.
Варненският административен съд, VІ-ти състав, в закрито заседание на девети февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова
адм. дело N 503 по описа за 2018год.,
за да се
произнесе, взе предвид:
С решение №
1529/05.02.18г., постановено по
адм.д.№ 4670/16г. Върховният
административен съд е отменил решение № 335/18.02.2016г., постановено
по адм.д.№ 1959/2015г. по описа на
Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на
съда.
Предмет на делото е жалбата,
подадена от „АГРО ПРОГРЕС -
64“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, ул.
П.С.№ 27, бл.27, ет.2, ап.3, представлявано от Д.В.Н.(, против Ревизионен акт №
Р-03-1305142-091-001/11.03.2015г., поправен с РА за поправка №
П-03000315056551-003-001/31.03.2015г., потвърден с Решение № 232/09.06.2015г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Дирекция
„ОДОП“/, с който, в резултат
на отказано право на данъчен
кредит по фактури, издадени от „Агро финанс
ММ“ ЕООД и „Карго Логистик“
ЕООД, и извършена корекция на данъчната основа
и начисления ДДС по фактури, издадени на „Папас олио“
АД, на дружеството са установени задължения
за ДДС общо в размер на 2270961.37лв. и лихви 302357.67лв., от които по периоди
и в размер, както следва: м.08.2013г. –
136589.86лв. и лихви 20646.66лв.; м.09.2013г. – 316018.59лв. и лихви
45130.33лв.; м.10.2013г. – 1134181.63лв. и лихви
152186.53лв.; м.11.2013г. –
670684.83лв. и лихви 84394.15лв.; м.12.2013г. – 13486.46лв.
В решението си за връщане
на делото, Върховният административен съд е приел, че
решението на Адм.съд-Варна е неправилно.
Приел е, че решаващият състав
не е обсъдил представеното споразумение от 13.08.2013 г., сключено между касатора и „Карго логистик“ООД. Първоинстанционният съд е стигнал до извода,
че ангажирането на писмени доказателства
- договори, анекси, фактури, декларации за добра земеделска
практика и др. не са достатъчни,
за да обосноват
наличието на реални доставки. Обсъждането на тези доказателства и преценката им заедно
с другите доказателства по делото, е елемент
от преценката за осъществяване на доставката и начина на достигането
й до крайния получател, при наведените твърдения за транзитна доставка.
В случая, общо се формулират установени
несъответствия и непълнота на представените доказателства, без да се посочи
в какво се изразяват те и без да уточни
към коя доставка
са относими. На практика липсват
конкретни установявания относно релевантните факти и обстоятелства по отношение на
отделните доставки, което препятства възможността да се провери правилното
приложение на материалния закон. ВАС е приел, че по
делото е прието заключение на вещо лице
по назначена ССЕ, от което е видно,
че вещото лице е проверило посочените изрично документи и е отговорило на формулираните въпроси изчерпателно, но съдебно-икономическата експертиза не е кредитирана, като съда е приел, че
направените в нея извод се основават
само на представените
от жалбоподателя доказателства. Наистина съгласно чл.202 от ГПК, във връзка с §2 ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да
кредитира заключението, но следва да
го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Изводът, че същото се
основава на представените по делото документи
не представлява обсъждане, нито е основание за некредитирането
му. Няма пречка в съдебното производство да се представят доказателства
в подкрепа твърденията на страните. Когато
това са частни
свидетелстващи документи, какъвто е настоящият случай, тяхната доказателствена сила следва да бъде
преценена с оглед всички събрани по делото доказателства.
Такава преценка в конкретния случай не е извършена. След като не
е уточнил еднозначно, че намира за
невярно съдържанието на представените частни документи, нито е посочил в какво се състоят
разминаванията в тях, то съдът е следвало
да ги обсъди
в съвкупност със заключението по СИЕ. Едва след такъв
анализ, е следвало да се съобразят
констатираните нередовности
при доставчиците, съгласно приложимата практика на СЕС. В мотивите на обжалваното
решение са направени констатации относно недобросъвестното поведение на ревизираното
лице, като е посочено, че то
е свързано лице със „Карго логистик“ООД.
Кои лица са свързани за
нуждите на ревизионното производство се определя в §3 от ДР на ДОПК и посочената свързаност не попада в нито
една от изчерпателно
изброените хипотези на разпоредбата. Следователно връзката между двете търговски
дружества не е основание да се
формира извод, че те като
сварзани лица са били недобросъвестни
при осъществяване на доставките. Първоинстанционният съд е приел, че разполагаемостта
на доставчика със стоките е относима
към преценката на обективната му възможност да
прехвърли правото на разпореждане като собственик с тях на получателя,
но не е обосновал
тезата си с конкретни фактически констатации.
В решението си за
връщане на делото, Върховният административен съд е дал указания относно
новото разглеждане на делото съдът
да осъществи конкретна преценка на сърбаните доказателства
в хода на ревизионното производство, както и тези приети
при разглеждане на производството пред съда, като
въз основа на това се
формира конкретни фактически и правни изводи, като се
отчетат и гореизложените указания по тълкуването
и прилагането на закона, както и да се произнесе
и по разноските за настоящото производство
пред ВАС.
Предвид горното и на основание
чл.154 ал.1, чл.163 ал.2 и 170 АПК, вр.§2 ДР на ДОПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА страните по адм.д. № 503 по описа на
Административен съд – Варна за 2018г. – жалбоподател „АГРО ПРОГРЕС - 64“ ЕООД и ответна
страна- Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”
– Варна при ЦУ на НАП.
УКАЗВА на Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”
– гр.Варна при ЦУ на НАП, че носи
доказателствена тежест за установяване на фактическите основания за издаване
на оспорения акт и следва да
посочи в 14-дневен срок от съобщението всички доказателства, които иска да
бъдат събрани и да приложи писмените
доказателства, с които разполага, както и да заяви ще
се ползва ли от събраните
при предходното разглеждане на делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване
на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата относно наличие на предпоставките
за правото на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури
и следва да посочи в 14-дневен срок от съобщението всички доказателства, които иска да
бъдат събрани и да приложи писмените
доказателства, с които разполага, и да заяви ще се
ползва ли от събраните при
предходното разглеждане на делото писмени
и гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП в 7-дневен срок от съобщението
да представи и други доказателства, ако такива са
налице и не са представени с административната преписка, а представляват част от същата.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2018 г. от 10.30 часа, за когато да
се призоват страните.
Съдия: