№ 515
гр. В. , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Калин Т. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Т. Тодоров Гражданско дело №
20201420102040 по описа за 2020 година
Производството е по спорна съдебна администрация, образувано по
искане за изменение на постигнати със споразумение по чл.127, ал.1 от СК
мерки относно упражняването на родителските права върху малолетно дете,
местоживеенето му, личните отношения и издръжката му с правно основание
чл. 51, ал.4 и чл. 143 от Семейния кодекс.
Предявен е и иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за връщане на
сума, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, в резултат на
заплащането на издръжка на детето им от ищеца.
В исковата молба ищецът П. П. П. от гр. В. твърди, че с ответницата В.
С. С. от с. П., общ.В. са живели на семейни начала от 2010г., като от
съвместното им съжителство имат родено дете - П.П.П., роден на 23.04.2013г.
Поддържа, че от раждането на детето до месец 04.2019г. той го е отглеждал,
че през месец април 2019г. ответницата се прибрала от И. и след подадена от
нея жалба по ЗЗДН е осъден с решение на РС-В. и детето му е отнето, като е
осъден да заплаща издръжка в размер 140 лв. Посочва, че от 02.04.2020г.
отново той се грижи за сина им, че двамата са изключително привързани един
към друг, че синът им желае да живее само при него и че такива са и
отношенията на сина им с неговите родители. Моли съда, като установи
1
наличието на твърдените от него обстоятелства, поради изменение на
обстоятелствата, да постанови решение, с което да предостави на него
упражняването на родителските права върху детето П.П.П., да определи
режим на лични отношения на сина им с ответницата всяка втора събота от
месеца без преспиване, една седмица по времето на годишния платен отпуск,
както и на 31.12 м. от 10:00ч. до 15:00ч.; да осъди ответницата да заплаща на
детето месечна издръжка в размер 160.00 лева, както и да му заплати сумата
840 лв., която е заплатил като издръжка за шест месеца, през които синът им е
бил при него - от м. 04.2020г. до м. 09.2020г.
Ответницата В. С. С. от с. П., общ.В., в писмения отговор по делото и в
съдебното заседание не оспорва предявените искове и потвърждава
написаното в исковата молба. Твърди, че синът им П.П.П. живее при баща си,
баба си и дядо си от началото на месец април 2020 година. Поддържа, че в
резултат на настъпилото в средата на месец март 2020г. извънредно
положение и ситуацията с СОVID 19 детските градини били затворени и
синът им трябвало да си остане вкъщи, че тя нямала възможност да се грижи
за него, трябвало да го води с нея на работа, което било проблем, и така
решила да го изпрати при баща му, чиито родители са пенсионери и имали
възможност да се грижат за внука си. Посочва, че през това време синът им
имал и здравословни проблеми, които се проточили във времето, което
изисквало допълнителни грижи. Изтъква, че посочената ситуация довела до
оставането на детето при баща му и през летните месеци преди започване на
училище като първокласник. Твърди, че при така стеклите се обстоятелства
двамата с ищеца решили, че е по-добре детето да остане при баща си, който
има родители пенсионери, на които може да разчита в случай на оставане на
детето в къщи и евентуално дистанционно обучение, като се съобразили и с
желанието на детето да остане при баща си. Признава също, че детето им е
силно привързано към баща си, баба си и дядо си и че при нея така й не
успяло да свикне със смяната на средата и обстановката. Поддържа, че
двамата с ищеца са записали сина си да учи в училище ,******, което е в
близост до адреса, на който живее в момента, че детето вече ходи на училище
и то с желание, чувства се добре и е щастливо. Признава също, че ищецът П.
П. П. през този период от време се е грижил за сина им и е плащал издръжка,
която се разбрали да му възстанови, както е посочил в исковата си молба. Не
2
оспорва и претенцията на ищеца за заплащане на издръжка на детето в размер
на 160 лв. Моли съда да уважи тяхното решение за споразумение и
прехвърляне упражняването на родителските права върху ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
обясненията на страните в съдебното заседание, намери за установено от
фактическа страна, следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от
Община В., въз основа на Акт за раждане № 0170/24.04.2013 г. се установява,
че страните са родители на детето П.П.П., роден на 23.04.2013г. в гр.В..
Установи се също и не е спорно по делото, че със съдебна спогодба от
26.09.2019г. по гр.д. № 2350/2019г. на РС-В., на основание чл.127, ал.1 СК, вр.
с чл.59 и чл.143 от СК, упражняването на родителските права над
малолетното дете П.П.П. е предоставено на неговата майка В. С. С.,
определено е детето да живее при неговата майка на адрес: с.П., общ.В., ул.
****, определен е режим на лични отношения на бащата П. П. П. с детето,
както и месечна издръжка в размер на 140,00 лева, която същият да заплаща в
полза на детето, чрез неговата майка и законен представител В. С. С..
Видно е, от представеното по делото уверение № 161/12.11.2020 г., че
детето П.П.П. е записано за учебната 2020/2021 учебна година като ученик в
първи клас в ****, гр.В..
От представеното по делото удостоверение за доходите на ищеца П. П.
П., издадено от неговия работодател "СОТ Аркус Сигурност България"
ЕООД, се установи, че за предходния 8 месечен период ищецът е получил
нетен доход 1741, 01 лв.
Видно е, от представените 6 броя вносни бележки, че в периода м.
април - м. септември 2020г. ищецът П. П. П. е заплащал месечна издръжка на
детето П.П.П. в размер по 140, 00 лв., които суми е превеждал на майката В.
С. С..
По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция
”Социално подпомагане” – гр.В., в който, след проведени срещи с двамата
родители и детето, е отразено, че към настоящия момент основни грижи за
3
детето П.П.П. полага неговия баща. Според социалните служители, същият се
грижи за задоволяване потребностите на детето, осъществява необходимия
родителски надзор, грижи се за възпитанието му и му оказва нужното
внимание. Бащата е подсигурил необходимата семейна среда за детето и в
пълна степен е задоволил неговите потребности. Подкрепа на бащата в
отглеждането на детето осъществяват неговите родители, към които детето е
много привързано. Отразено е, че жилището, в което живеят бащата и детето
и неговите баба и дядо по бащина линия, представлява двустаен апартамент,
обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство, жилищно-битовите
условия са много добри, като детето има необходимото лично пространство.
Социалните работници са констатирали силна привързаност от страна на
бащата към детето и от детето към бащата, както и привързаност между
майката и детето. В проведения разговор със социалните работници майката е
споделила, че по време на пандемията и обявеното извънредно положение в
страната е изпитвала трудност и е била в невъзможност да отглежда сина си в
семейна среда, понеже трябвало да ходи на работа и нямало на кого да остави
детето в къщи. Поради това се обърнала за помощ към бащата на детето и
неговите родители, които да поемат грижите за детето. Пред социалните
работници детето споделило, че се чувства добре при баща си, че поддържа
контакти с майка си и всяка вечер се чуват с нея по телефона. Желанието на
детето било и за в бъдеще да остане да живее при баща си.
Изслушан в съдебно заседание по реда на чл.59, ал.6 СК бащата П. П. П.
изразява желание да упражнява родителските права спрямо детето П.П.П. и
твърди, че са се разбрали с майката тя да изплаща издръжка на детето от 160
лева.
Изслушана в съдебно заседание по реда на чл.59, ал.6 СК майката В. С.
С. заявява, че не оспорва изложеното в исковата молба и признава иска.
Същата твърди, че решението за упражняването на родителските права
спрямо детето им от бащата е общо на двамата родители и е съобразено с
желанието на детето. Заявява, че няма възможност да се грижи за сина си, че
той се чувства по-добре при баща си и докато е бил при нея не се е чувствал
добре. Заявява готовност да изплаща месечна издръжка на детето в
претендирания от ищеца размер, както и да му върне сумата за издръжка,
която е получила в периода м. април - м. септември 2020г.
4
Въз основа на така приетите от съда констатации, от правна страна,
настоящият състав счита за обосновани следните правни изводи:
По иска за изменение на постигнати със споразумение по чл.127, ал.1 от
СК мерки относно упражняването на родителските права върху малолетно
дете, местоживеенето му, личните отношения и издръжката му с правно
основание чл. 51, ал.4 и чл. 143 от Семейния кодекс.
Утвърденото от съда споразумение по чл.127, ал.1 от СК, с което се
определя местоживеенето на детето, упражняването на родителските права по
отношение на него, мерките относно личните отношения с родителя, който не
упражнява родителските права и издръжката на детето, като акт на съдебна
администрация, не се ползва със силата на пресъдено нещо. Разрешените с
това споразумение въпроси могат да бъдат пререшавани при изменение на
обстоятелствата - арг. от чл. 51, ал.4 и чл. 59, ал. 9 от СК.
Под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при
която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето.
По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите
обстоятелства, могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, до тяхното и на детето поведение, до желанието на детето и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, до социалната среда, в която живее детето след
споразумението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези
обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на детето.
В настоящия случай, решаващият състав на съда приема, че е в интерес
на детето П.П.П. да бъде отглеждано от бащата (ищецът по делото).
5
На първо място, налице е взаимно съгласие на родителите детето им да
бъде отглеждано от бащата, изразено както в исковата молба и отговора на
същата, така и лично пред съда в съдебното заседание. От съществено
значение в случая е и желанието на самото дете и за в бъдеще да остане да
живее при баща си, тъй като се чувства добре при него, изразено пред
социалните работници и отразено в социалния доклад на ДСП-В..
На следващо място, налице е и твърдяното от страните изменение на
обстоятелствата, при които е била постигната съдебната спогодба по гр.д. №
2350/2019г. на РС-В., което налага исканото изменение на постигнатите с нея
мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права по отношение на него, личните отношения и издръжката. Установено е,
че макар със споразумението, упражняването на родителските права да е било
предоставено на майката, от 02.04.2020г. детето живее в дома на бащата и че
бащата е този, който след тази дата преимуществено полага грижите за
отглеждането и възпитанието на детето, като изцяло е поел и неговата
финансова и материална издръжка; осигурил му е в дома си много добри
условия за живеене, за подготовка за училище и за отдих; активно е
подпомаган там в грижите си за детето от бабата и дядото на същото, като
между тях тримата са налице отлични отношения. Детето е силно привързано
към баща си, баба си и дядо си, чувства се добре при тях и е щастливо.
Бащата има доходи и възможности за отглеждане и възпитание на детето.
От друга страна, майката няма възможност да се грижи за сина си,
поради обявената в страната извънредна епидемична обстановка, налагаща
дистанционно обучение на детето и постоянен надзор над него в домашна
среда и липсата на подкрепа в отглеждането на детето от свои близки. От
значение е и обстоятелството, че преди одобрението на съдебната спогодба на
26.09.2019г. по гр.д. № 2350/2019г. на РС-В., детето е било отглеждано от
бащата и при преместването му в дома на майката не е успяло да свикне със
смяната на средата и новата обстановка и не се е чувствало добре при майка
си.
С други думи - налице са такива промени в обстоятелствата по смисъла
на чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, които с оглед интересите и
благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на
6
упражняване на родителските права и на лични контакти, установен със
утвърденото споразумение между страните. Интересите на малолетното дете
ще бъдат защитени в най-голяма степен, като упражняването на родителските
права бъде предоставено на бащата.
По изложените съображения, настоящата инстанция следва да уважи
предявения по делото иск по чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, а
именно - утвърденото споразумение между страните от 26.09.2019г. по гр.д.
№ 2350/2019г. на РС-В., следва да се измени, като упражняването на
родителските права по отношение малолетното дете следва да се предостави
на бащата, респективно - и местоживеенето на детето следва да бъде
определено при него, което съответства и на установените по делото
фактически отношения.
Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските
права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител.
Предвид установените по делото отношения - че е налице привързаност
между майката и детето и че никой от двамата родители по никакъв начин не
препятства личните контакти на детето с другия родител, както и предвид
възрастта на детето (понастоящем 7-годишно) и неговата потребност да има
пълноценни отношения и с двамата си родители, следва да бъде определен
един стандартен режим на лични контакти на детето с майката (по-разширен
по съдържание от предлагания с исковата молба по делото), който да бъде
съобразен и с учебния процес на детето, а именно: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, считано от 10:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния ден, с преспиване в дома на майката; тридесет дни без
прекъсване през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; по време на Коледните празници на всяка четна
година детето да бъде при бащата, а на Новогодишните празници - при
майката, и обратно - всяка не четна година по време на Коледните празници
детето да бъде при майката, а на Новогодишните празници - при бащата. За
осъществяване на личните контакти майката следва да взима детето от дома
на бащата и съответно да го връща в този дом.
Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето на бащата и определянето на местоживеенето на детето при същия
7
налага и присъждане на издръжка. Нуждите и благополучието на детето
изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и от
майката, в размер 300 лв. С оглед установените по делото доходи на бащата-
ищец от около 300 лв. месечно възнаграждение, и приетите от съда такива на
майката-ответница в размер на средната за страната работна заплата (с оглед
непредставяне на доказателства от нейна страна за доходите й), от така
определената обща сума на издръжката, майката следва да бъде осъдена да
заплаща такава в претендирания размер от 160 лв., а останалата част - в
размер 140 лв. следва да се поеме от бащата. Издръжката се дължи от датата
на подаването исковата молба в съда 27.08.2020 г., към която дата детето
живее при бащата и той фактически упражнява родителските права по
отношение на него. Издръжката се дължи до настъпване на законова причина
за изменение или прекратяване на същата, и ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение в частта му
относно присъдената издръжка.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 840
лв., представляваща стойността, с която ответницата се е обогатила за сметка
на ищеца, в резултат на заплащането на издръжка на детето им от ищеца за
периода от м. 04.2020г. до м. 09.2020г.
Съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. За да бъде уважен искът по чл. 59 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: обогатяване на ответницата за негова сметка; обедняването му;
липса на основание за обогатяването на ответницата и отсъствие на друга
правна възможност да бъдат защитени интересите му. В този смисъл
фактическия състав на неоснователното обогатяване включва в себе си
установяване от фактическа страна на обедняването на ищеца за сметка на
обогатяването на ответницата, като в казуса подлежащи на установяване са
фактите на плащането на присъдена парична издръжка от ищеца на
8
ответницата в период, в който детето им е живяло и отглеждано от него.
С Решение № 134 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на правния въпрос за
дължимата издръжка, когато детето е живяло с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. ВКС приема, че когато
родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена
парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез
родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права
(тъй като правото на издръжка принадлежи на детето), ако липсва
споразумение за предоставянето й в натура. В случаите, когато решението
относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване
на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права,
и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му,
задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно
правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето
й. Прието е също, че е без значение за този извод дали ищецът е имал правно
основание да упражнява родителските права, включително чрез постигнато
извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за
прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при
настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението
за плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят
да престира два пъти по едно и също задължение и ответницата да се обогати
неоснователно.
В случай, че детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него
дължимите грижи и е изпълнявал задължението си ежемесечно да изплаща
присъдената парична издръжка на детето, чрез родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, то последният
неоснователно и несправедливо се е обогатил за сметка на обедняването на
родителя, платил издръжката, защото с това се е накърнило имуществото на
същия, докато обогатилият се с получаването на издръжката е спестил
разходи, които е бил длъжен да извърши. В това именно се състои причинната
9
връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия, което
именно е неоснователно.
По настоящото дело не е спорно между страните и се установи, че в
периода от началото на месец април 2020 г. до края на месец септември 2020
г., т. е. след одобряване на споразумението между страните от 26.09.2019г. по
гр.д. № 2350/2019г. на РС-В., с което споразумение е предоставено
упражняването на родителските права на майката и бащата се е задължил да
плаща издръжка на детето П.П., детето е живяло с баща си и същият е полагал
за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите
средства за задоволяване на потребностите му. По този начин ищецът е
изпълнил вмененото му с посоченото споразумение задължение за издръжка
на детето, макар едновременно с това ежемесечно да е изплащал присъдената
парична издръжка на детето чрез майката. По този начин майката –
ответницата в настоящето производство, е спестила разходи за отглеждането
на детето и едновременно с това е получила от бащата дължимите на детето
суми за издръжка. Изложеното навежда на извод за неоснователно
обогатяване на ответницата, която в периода от месец април 2020 г. до месец
септември 2020 г. е получила сумата от общо 840. 00 лева за издръжка на
детето, въпреки, че същото е живяло и е отглеждано от ищеца.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД се явява основателен и доказан и съдът го уважава в пълния предявен
размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски, но същият не е направил искане за присъждане на такива,
поради което не следва да му се присъждат.
С оглед уважаването на иска за присъждане на издръжка ответницата
по иска следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-В. държавна такса върху присъдения размер на издръжката, изчислен
съгл. чл. 1 вр. с чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи, или
230, 40 лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
10
Водим от изложеното, на основание чл. 51, ал. 4 и чл. 143 от Семейния
кодекс, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постигнатото между П. П. П. с ЕГН ********** и В. С. С. с
ЕГН **********, споразумение по чл.127, ал.1 от СК, одобрено с протоколно
определение от 26.09.2019г. по гр.д. № 2350/2019г. на РС-В., като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
малолетното дете П.П.П. с ЕГН **********, родено на 23.04.2013г., на
бащата П. П. П. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете П.П.П., при бащата П.
П. П. на адрес *****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката В. С. С. с ЕГН
********** с адрес с. П., общ.В., ***** и детето П.П.П. с ЕГН **********,
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, считано от 10:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване в дома на майката;
тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата; по време на Коледните
празници на всяка четна година детето да бъде при бащата, а на
Новогодишните празници - при майката, и обратно - всяка не четна година по
време на Коледните празници детето да бъде при майката, а на
Новогодишните празници - при бащата. За осъществяване на личните
контакти майката следва да взима детето от дома на бащата и съответно да го
връща в този дом.
ОСЪЖДА В. С. С. с ЕГН ********** с адрес с. П., общ.В., *****, ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето П.П.П. с ЕГН **********, родено на
23.04.2013г., чрез неговия баща и законен представител П. П. П. с ЕГН
********** с адрес *****, по 160 (сто и шестдесет) лв., считано от датата на
предявяване на иска - 27.08.2020 г., до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на тази издръжка или до навършване на
пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
11
съобразно падежа й, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. С. С. с ЕГН ********** с адрес с. П., общ.В., *****, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-В. държавна такса в размер 230, 40 лева за присъдения размер на
издръжката, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД В. С. С. с ЕГН ********** с
адрес с. П., общ.В., *****, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П. с ЕГН ********** с
адрес *****, сумата 840. 00 (осемстотин и четиридесет) лева, с която В. С. С.
се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на П. П. П.,
вследствие платени в периода от месец април 2020 г. до месец септември
2020 г., 6 месечни вноски от по 140. 00 лева за издръжка на детето П.П.П. с
ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – гр.В. в едноседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12