Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 197 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 92 от 22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1561 по описа за
Настоящото
въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
РБългария, в която се излагат подробни мотиви за неправилност на решението, тъй
като съдът не е обсъдил всички направени възражения относно неоснователността
на претенцията. В тази насока сочи, че НОХД № 311/2017 г. по описа на РС – Ловеч
е прекратено на основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
като посоченото не попадата между изчерпателно изброените хипотези по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което и не ангажира отговорността на
прокуратурата. Твърди, че уважавайки претенцията, първоинстанционният съд е
направил разширително тълкуване на приложния обхват на разпоредбата, което е
недопустимо. На следващо място смята, че съдът при определяне на размера на
обезщетението за имуществени вреди не е съобразил всички обстоятелства по
делото, а именно, че обвинението не е било за тежко престъпление, не е търпяна
мярка за процесуална принуда, както и че предприетите действия по възобновяване
са в рамките на закона. Твърди, че съдът безкритично е кредитирал изцяло посоченото
от свидетелите, неотчитайки, че те се намират в близки приятелски отношения с
ищеца. Счита, че съдът декларативно е възприел и заключението на вещото лице по
изготвената психологична експертиза без да вземе предвид, че експертизата е
изготвена след дълъг период от време, през който вещото лице не могло да
формира лични възприятия, както и че не е била проучена медицинската
документация относно състоянието на ищеца. Що се касае до претенцията за
имуществени вреди, счита, че съдът неправилно е уважил сумата в размер от 400
лв. – адвокатско възнаграждение по КНД № 555/2017 г. по описа на АС-Велико
Търново и по КАНД № 131/2018 г. по описа на РС-Ловеч, доколкото тези
производства са инициирани законосъобразно.
С
оглед на изложеното моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и
необосновано и да се отхвърлят изцяло исковите претениции за имуществени и
неимуществени вреди и акцесорните такива за лихви. Алтернативно моли
присъденото обезщетение за неимуществени вреди да се намали до действително
претърпените такива, а имуществените вреди да се намалят със сумата от 400
лв.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от А.А. чрез адв. С.Г., с който се
оспорва изцяло жалбата и се моли така постановеното решение да бъде отменено
изцяло. Претендират се направените пред
настоящата инстанция разноски.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБългария
се представлява чрез Окръжна прокуратура – Ловеч, като изразява становище, че
поддържа изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна е представлявана от адв. Г.,
който пледира, че първоинстанционният съд правилно е възприел, че всички
действия на ответника след решението на районния съд, с което е отменено
административното-наказателно производство и е прекратено делото, са
незаконосъобразни и са основание за присъждане на обезщетение. Счита, че
размерът на обезщетението е съобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, като в тази
насока са и събраните по делото доказателства – свидетелски показания на
роднините на А. и заключението по изготвената експертиза. По отношение на
възражението за адвокатското възнаграждение от 400 лв. сочи, че същото е
направено по две дела, инициирани от ответника, поради което и същото се дължи.
Моли жалбата да се остави без уважение и решението да се потвърди.
От
допуснатите по гр. дело № 1561 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ЧАСТИЧНО ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Х. А. с
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с който се иска
Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на
10 000 лв., представляваща неимуществени вреди, и сумата в размер на 700 лв.,
представляваща имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №
387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч, по НОХД № 311/2017 г. по описа на РС –
Ловеч, по КНД № 555/2017 г. по описа на Апелативен съд – В.Търново, по КАНД №
131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия, осъществени от
Прокуратурата на РБългария в нарушение на правилото non bis in idem и в
противоречие с чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС,
както и в ТР №3/2015 г. на ВКС на РБ, доразвито в ТР №4/2018 г. на ВКС на РБ.
В
исковата молба се излага, че на 30.04.2016 г. е участвал в пътно-транспортно
произшествие, за което му бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение за нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на който било
издадено Наказателно постановление № 16-09-000358/10.05.2016 г. на Началник
сектор „Пътна полиция” ОД МВР – Ловеч, с което за извършеното нарушение му била
наложена предвидената в закона санкция. Твърди, че обжалвал НП, като с Решение
№ 352/17.10.2016 г., постановено по НАХД № 645/2016 г. по описа на РС-Ловеч,
съдът го отменил като незаконосъобразно. С Постановление от 27.05.2016 г. РП –
Ловеч образувала досъдебно производство и на 07.10.2016 г. ищецът бил привлечен
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” , предл. 2
от НК. На 05.04.2017 г. РП – Ловеч внесла в РС-Ловеч обвинителен акт, въпреки
че на 08.03.2017 г. при предявяване на материалите по разследването ищецът
направил искане за прекратяване на наказателното производство, позовавайки се
на ТР №3/2015 г. на ВКС вр. чл.4, §1 от Протокол №7 на ЕКПЧ. Сочи се, че към
този момент към материалите по ДП бил приложен препис от материалите по НАХД №
645/2016 г. по описа на ЛРС. Твърди, че с Определение от 31.05.2017 г. ЛРС е
прекратил производството по образуваното НОХД № 311/2017 г., като се позовал на
ТР №3/2015 г. на ВКС вр. чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на ЕКПЧ. Релевира, че след
прекратяване на наказателното производство Главният прокурор на РБ внесъл
искане в Апелативен съд – В.Търново за възобновяване на НОХД № 311/2017 г. по
описа на ЛРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, което с Решение № 58/23.03.2018 г. по ВНОХД №555/2017
г. на ВтАС било оставено без уважение и определението на ЛРС по НОХД №311/
Твърди,
че в резултат незаконните действия и актове от страна на Прокуратурата е
претърпял имуществени вреди за ангажирана адвокатска защита по горепосочените
дела и неимуществени вреди, изразили се в негативни преживявания, които са
сложили тежък отпечатък както върху личния му живот, така и на професионалното
му развитие.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от Прокуратурата, с който претенцията
се оспорва изцяло, като се сочи, че размерът й е силно завишен и че част от
действията по възобновяваването са извършени законосъобразно, доколкото са в
правомощията на прокуратурата.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не
е спорно, че на 30.04.2016 г. ищецът е участвал в ПТП, във връзка с което бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 364529/30.04.2016
г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 30.04.2016 г. около
10,35 часа на път № 3505, при км 2+800, посока на движение гр. Априлци, като
водач на МПС – лек автомобил „****”, с рег.№ ****, като на дясна крива, поради
движение с несъобразена скорост с релефа на местността, навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал насреща движещо се МПС – лек автомобил „****”, с
рег.№ ****, с материални щети по двете превозни средства, описани в констативен
протокол.
От
представеното Наказателно постановление № 16-09-000358/10.05.2016 г. на
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Ловеч се установява, че въз основа
на горепосочения АУАН бил издадено наказателно постановление за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 63 от ЗАНН и чл.179, ал. 2 от ЗДвП на
ищеца било наложено административно наказание глоба в размер на 120 лв.
Видно
от приложеното по делото НАХД №
645/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч ищецът А.А. обжалвал наказателното
постановление, като с Решение № 352 от 16.11.2016 г. съдът го отменил, като
приел, че е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва
точно посочване на цифровата квалификация на приложимата санкционна норма.
Решението не е обжалвано и е добило законна сила на 19.12.2016 г.
От
приложеното ДП № 387/2016 г. по описа на РУ-Ловеч /пр.пр. № 955/2016 г./ се
установява,че с Постановление от 27.05.2016 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Ловеч било образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител, за това, че на 30.04.2016 г., около 10,35 часа на път 3505 при
км.2+800, землище на с. Казачево, обл. Ловешка, при управление на МПС, нарушил
правилата за движение и причинил по непредпазливост средна телесна повреда –
трайно затрудняване движението на снагата, поради счупване на гръдна кост на В.
Д. М.. С Постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2016 г. ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,
пр. 2 от НК, като с последващо постановление обвинението било изменено.
От
материалите по ДП №387/2016 г. по описа на РУ – Ловеч е видно, че на 08.03.2017
г. при предявяване на разследването ищецът А.
е направил искане за прекратяване на производството по делото, като се позовал
на задължителната съдебна практика - ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС, с оглед
приключилото с влязъл в сила съдебен акт административно производство, отнасящо
се за същото деяние.
От
приложеното по делото НОХД № 311/2017 г. по описа на РС-Ловеч се установява, че
05.04.2017 г. Районна прокуратура – Ловеч е внесла обвинителен акт, с който на
ищеца А.А. е повдигнато обвинение, за това, че на 30.04.2016 г., около 10,35
часа, на републикански път ІІІ-3505, „Казачево – Стефаново”, при км.2+800,
землище на с.Казачево, обл.Ловешка, при управление на собствено МПС – л.а.
марка „*****” с рег.№ ****, нарушил правилата за движение въведени със
забранителен знак по чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП – пътен знак В 26 – забрана за
движение със скорост по-висока от означената – 40 кв.в час, като се движел с
Видно от КНД
№ 555/
От
приложеното КАД № 131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч се
установява, че същото е образувано на
10.05.2018 г. по внесено искане от Районна прокуратура – Ловеч за възобновяване
на административно наказателното производство по НАХД № 645/2016 г. по описа на
РС – Ловеч. По делото е постановено Решение № 130 от 09.06.2018 г., с което
съдът е отхвърлил предложението на прокурора при РП – Ловеч да възобнови
административно-наказателното производство по НАХД № 645/2016 г. на РС – Ловеч,
да отмени влязлото в сила на 19.12.2016 г. Решение № 352/16.11.2016 г. и да
прекрати производството, на основание чл. 72, ал. 1, предл. 2-ро във вр.с чл.70,
б. „д” от ЗАНН, като неоснователно. Решението на Административен съд –Ловеч е
окончателно и е влязло в сила на 09.06.2018 г.
От
приобщените по делото доказателства – договори за правна помощ, е видно, че по
горепосочените дела ищецът А.А. е бил представляван от адв. С.Г., във връзка с
което е направил разноски в общ размер на 600 лв., както следва: по ДП № 387/2016 г. по
описа на РУ МВР – Ловеч и НОХД
№311/2017 г. по описа на РС – Ловеч – общо 200 лв.; по НАХД № 645/2016 г. по описа на
РС-Ловеч – 100 лв.; по КНД №555/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико
Търново – 200 лв.; и КАНД № 131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч
– 200 лв.
За
обосноваване на претенцията за неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите: П. С. И., Г. С. И. и К. Г. А..
Така
свидетелят П. И. е посочил, че познава ищеца А.А. откакто сестра му съжителства
с брата на ищеца. Излага, че се виждат често, като е запознат със станалата
катастрофа през
От
показанията на свидетелката Г. И. се установява, че познава ищеца А.А. от 7-8
години, тъй като съжителства с неговия брат и с ищеца живеят в общо
домакинство. Твърди, че преди катастрофата А. бил жизнерадостен човек,
общителен, имал много приятели и всички
го търсели. Работел в Митница – Свищов, с място на работа в гр.Троян, справял
се с работата и бил много стриктен. На свидетелката е известно, че във връзка с катастрофата са били заведени
три дела срещу ищеца, които оказали въздействие върху неговото поведение и
характер. След ПТП-то станал агресивен, потиснат, стресиран, избухлив без
причина, говорел постоянно за делата, по които имал качеството обвиняем, като
според нея това рефлектирало върху работата му. В тази връзка ищецът ѝ споделил,
че вече не се справя толкова добре, както преди, че е по – разсеян, имал е
съмнения да не загуби работата си, за която толкова години е учил и искал да
работи. Свидетелката е запозната, че всички дела били в полза на ищеца, но за
всичките се притеснявал, че може да приключат лошо за него и поради това може
да загуби работата си. Според свидетелката И.ищецът все още не е възстановил
предишния си начин на живот, тъй като все още има опасения и страхове.
Свидетелката
К. А. е дала показания, че познава ищеца от както се е родил, тъй като са
съседи с родния дом на майка му и приятелски семейства с родителите му. Ищецът
често посещавал баба си и дядо си, които живеят в съседство с нейния дом.
Твърди, че преди катастрофата А. бил
изключително позитивен, много жизнерадостен и ученолюбив, контактен,
като подчертава, че от всички деца в цялата им компания той е най-социално
ангажиран. Твърди, че както той, така и родителите му преживяли изключително
тежко катастрофата.След образуваното дело от прокуратурата, въпреки че било
отменено наказателното постановление, ищецът „ни приемаше, ни предаваше, просто
не очакваше такова нещо”. Сочи, че това му се отразило много зле в личен и
емоционален план, затворил се много, станал неспокоен, изпаднал в депресивно
състояние, разделил се с приятелката си. От майка му узнала, че нещата станали още по-зле, тъй като делата
вече станали четири – пред РС, Административен
съд, Апелативен съд – В Търново. Твърди, че е наясно с делата, тъй като майката
на ищеца й е предоставяла част от материалите по тях, за да се запознае. Известно й е, че като краен резултат делата
приключили с решението на Административния съд, който разгледал последното
дело. Свидетелката А.споделя, че А. бил тотално смазан, когато прокуратурата
поискала възобновяване на наказателното дело пред Апелативния съд – Велико Търново. Изтъква, че
ищецът осъществявал изключително отговорна държавна работа в митницата и
водените дела му попречили да работи нормално и да се концентрира в работата
си. Твърди, че до този момент никога не е виждала както него, така и родителите
му в такова състояние. По нейно виждане, след приключването на делата все още
не е настъпила обратна промяна. Забелязала, че ищецът е малко по-добре, но
смята, че му трябва още време, тъй като „едно такова нещо остава дълготрайна
следа в психиката на един такъв
порядъчен и млад човек.”
Настоящата
инстанция се солидаризира с извода на проверяваната, че така депозираните
показания, макар и същите да изхождат от лица, които са в близка и роднинска
връзка с ищеца, следва да се кредитират, доколкото почиват на преки възприятия
и не са налице противоречия, както с останалия доказателствен материал, така и
между посоченото от самите свидетелите.
На основание
чл.195 от ГПК по искане на ищеца по делото е допусната и изслушана
съдебно-психологична експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че наказателното производство е оказало
отрицателно въздействие върху ищеца. Според вещото лице, процесните стресогенни
събития, въпреки тяхната значимост като такива и техният социален отзвук, не са
довели до трайни промени в психологическото състояние на ищеца А.А.. Реалното
чувство на преживяване на тревожност и безпокойство, нарушение на съня, загуба на интереси и
подтиснато настроение е породено от факта, че лицето е поставено в нова за него
пораждаща стрес ситуация, нарушаваща
обичайното му функциониране. Посочено е, че тревожността, когато не е
свързана с телесни симптоми, може да се приеме като по-лека форма на
тревожност. Придружаването на тревожността със стягане в сърцето, сърцебиене
или задух и при рязко интензифициране на симптомите може да се развие в
панически пристъп, но поради липсата на съответни медицински документи,
експертизата не може да се произнесе относно развитието на такъв
пристъп.Съгласно заключението, от проведеното интервю и свидетелските показания
става ясно, че при А. се проявяват признаците на клиничната депресия:
продължително тъжно, тревожно или „празно” настроение; усещане за безнадеждност
и песимизъм; загуба на интерес или удоволствие от любими хобита и дейности;
намалена енергия, умора или усещане за цялостно „забавяне”; трудно
съсредоточаване, помнене или вземане на решения; безсъние; безпокойство и
раздразнителност. Посочено е, че основният страх на ищеца бил, че може да загуби работата си, като
симптомите са се появили, след като е привлечен в качеството си на обвиняем.
Експертът счита, че промяната в психичното състояние на ищеца е в причинна
връзка с наказателното производство.
Това се отразило на начина му на живот и взаимоотношенията му към
семейството, неговите близки и колеги, а така също и на неговата
работоспособност. Наблюдават се намалена
енергия, умора, трудности при съсредоточаване, както и нерешителност при
вземане на решения. Всичко това води до слаба концентрация, непродуктивност и
влошаване на качеството на крайния резултат. Трудностите при изпълнение на
служебните задължения внасят допълнително напрежение в живота на ищеца, който
до момента е давал висока оценка за професионалните си качества и споделя, че
се ползва с изключително висок авторитет в професионалните си среди.
В съдебно
заседание вещото лице е било изслушано, като е пояснило, че едно психично
заболяване като тревожност, което се задълбочава, е свързано и с много соматични оплаквания – сърцебиене,
треперене, разстройство с теглото, но в
конкретния казус няма доказателства за такива телесни симптоми вследствие
преживения стрес, поради което няма основание да смята, че това би довело до
трайни последици на нарушение на психичното му здраве. Депресивните симптоми в
случая се явяват естествена реакция на организма и е възможно да се преодолеят
и без лекарска намеса. Експертът счита, че макар да има някои тревожни
остатъчни, при ищеца депресията е отшумяла.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
По отношение на основателността
на претенцията:
Предпоставките за реализиране
отговорността на държавата за имуществени и неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни актове /действия или бездействия/ на нейните правозащитни
органи – разследващи органи, прокуратура или съд, са уредени в чл. 2 от ЗОДОВ.
В тази разпоредба изчерпателно са посочени кои точно са тези актове и действия,
чиято незаконосъобразност обосновава отговорността на държавата, между които по
т. 3 е предвидено, че държавата отговаря при обвинение в извършване на
престъпление, ако производство бъде прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление.
От гореизложената фактическа
обстановка по безспорен начин се установи, че спрямо ищеца А.А. е било
проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно
производство, а именно НАХД №645/2016 г. по описа на РС – Ловеч. В рамките на
същото е била ангажирана отговорността на А. за нарушение по чл.179, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се посочи, както правилно е възприел първоинстанционният съд,
че процесното административно-наказателно производство по смисъла на чл. §1 от
ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7 съобразно възприетите критерии „Енгел” има
характер на наказателно такова. Чл. 4, §1 от Протокол №7 поначало не забранява
паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по
повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение,
като закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на
властите, възниква състояние на нарушение на правилото. Така с влизането в
законна сила – 19.12.2016 г., на Решение № 352 от 16.11.2016 г., с което съдът
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, окончателно е решен
въпроса за отговорността на ищеца за извършеното деяние. В тази насока са и
задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР №3/22.12.2015 г. на ВКС по т. д.
№3/2015 г., а именно, че наказателно производство, образувано срещу лице, по
отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила
акт административно-наказателно производство с характер на наказателно
производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §
1 от Протокол №7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. С оглед на изложеното
всички последващи действия на прокуратурата се явяват незаконосъобразни и в
нарушение на принципа non bis in idem.
Неоснователна е претенцията на
прокуратурата, че не е следва да отговаря, тъй като подобна хипотеза не била
изрично посочена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Подобно стеснително тълкуване на
разпоредбата е в колизия с идеята на законодателя. Посочената норма визира
всички случаи на незаконосъобразни действия, предприети след като е установено,
че едно деяние не е престъпление, частен случай на което е и процесната
хипотеза – когато лицето е санкционирано по административно-наказателен ред.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
От събраните по делото
доказателства – свидетелски показания, заключение на вещото лице и договори за
правна помощ във връзка с образуваните дела след приключване на НАХД №645/2016
г. по описа на РС – Ловеч, се установи, че в следствие от незаконосъобразните
действия на прокуратурата ищецът е претърпял както имуществени, така и
неимуществени вреди.
По отношение на размера на
вредите:
Съдът счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че на ищецът следва да се присъдят заплатените
адвокатски хонорари по следните производства: за ДП и НОХД №311/2017 г. по описа на РС – Ловеч №
387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч в размер на 200 лв.; по НАХД № 645/2016
г. по описа на ЛРС - 100.00лв., по КНД №555/2017 г по описа на Апелативен съд – В.Търново в
размер на 200 лв. и по КАНД № 131/2018 г. по описа на Административен съд –
Ловеч в размер на 200 лв., доколкото същите представляват пряка и
непосредствена имуществена вреда, настъпила в патримониума на ищецът в следствие
от незаконосъобразните действия на прокуратурата.
Що се касае до неимуществените
вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост, поради което съдът подложи на
задълбочен анализ наличните доказателства. Така безспорно от свидетелски
показания и заключението на вещото лице, се установява, че ищецът е бил в
състояние на стрес и напрежение, което е оказало несъмнено отрицателно
въздействие, както в личен, така и в професионален план. С факта на повдигането
на обвинението в ищеца се е формирало и
отчетливо притеснение, че същият може да загуби работата си. Съдът отчита, че с
оглед на упоритостта на прокуратурата, в ищеца е било налице и убеждение за
една безкрайност на тази сага. Последното е обяснимо с оглед наличието на три
опита спрямо последния да бъде търсена наказателна отговорност, независимо, че било
приключилото административно-наказателно производство за деянието. Въззивният
съд се съгласява и с констатациите, почиващи на показанията на свидетелите, че А.
станал раздразнителен, вглъбен в проблемите си, притеснен. Настоящият състав
взе предвид и факта, че същият заема публична длъжност – митничар, изискваща
едно завишено доверие в обществото.
В същия момент следва да се отчете,
че на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по непредпазливост,
непопадащо в хипотеза на чл. 93, т. 7 от НК-тежко умишлено. Основателно е
възражението на прокуратурата, че А. е имал качеството на обвиняем/подсъдим единствено
през периода от 07.10.2016 г. до 31.05.2017 г., доколкото другите производства
касаят института на възобновяването и не водят до автоматично до възстановяване
на това качество. Обяснимо, единствено в посочения период спрямо последния била
упражнявана и процесуална принуда, като му била наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“. Видно от приложените по делото писмени доказателства –
заповед на Директора на Агенция „Митници“, действително е налице опасност
служебното правоотношение да бъде прекратено, но в хипотеза, неотносима към
процесния случай – при повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ
характер. По делото не са представени и доказателства, от които да се установи,
че водените производства са станали известни на широк кръг от обществеността,
извън най-близките му, което безспорно би създало затруднения при изпълнение на
служебните задължения на ищеца, изискващи една висока степен на доверие в
гражданите. От заключението на вещото лице се установява, че, към настоящия
момент депресивното състояние е преодоляно, което също е следвало да се отчете
от съда. Не без значение е и обстоятелството, че за посочените физически страдания
не са представени доказателства, поради което и експертът е посочил, че към
настоящия момент единствено може да се предположи, че А. е изпитал характерните
за подобна ситуация физически неразположения-сърцебиене, треперене, флуктуации
в теглото. Липсата на медицинска документация не позволява да се провери дали
психическите страдания са довели и до панически пристъп, което безспорно е
тежко състояние, сравнено с констатираната депресивна тревожност, и би обосновало
присъждането на обезщетение в по-голям размер. Не на последно място съдът
отчита, че според свидетелските показания отрицателните преживявания на ищеца
са започнали от ПТП-то, а не от предявяване на обвинението, което, макар и
обяснимо, доколкото са налице данни за пострадал със средна телесна повреда,
както и материални щети, не обосновава присъждане на обезщетение в настоящото
производство.
Съобразявайки горното, а именно,
че проведеното наказателно производство на досъдебна и съдебна фаза, както и
последващите производства по възобновяване на наказателното дело и
административно-наказателното дело са
оказали неблагоприятно въздействие спрямо ищеца и отчитайки личността,
професията и социалния му статус, съдът намира, че с оглед наличните по делото
доказателства и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД искът за неимуществени вреди се
явява доказан, респективно основателен, до сумата в размер на 3500 лв.
С оглед
уважаване на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция с
основание чл. 86 от ЗЗД, като върху сумата от 3500 лв. ответникът дължи и законната лихва за забава,
така както е претендирана от ищеца, а именно считано от 31.05.2017 г. /датата на
прекратяване на наказателното производство/ до изплащане на вземането.
С
оглед на посоченото жалбата на прокуратурата се явява частично основателна, а
обжалваното решение следва да се отмени за сумата над 3500 лв. като неправилно,
а за разликата над този размер до 7000 лв. искът следва да се отхвърли, като
недоказан. В останалата си част решението следва да се потвърди като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода на процеса – частичното уважаване на претенцията, отговорността за
разноски следва да се определи съобразно уважената, респ. отхвърлена част. Така
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски съобразно уважената
част за пъровинстанционното производство и за въззивното производство в общ
размер на 414,1 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 92 от 22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1561 по описа за
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на А.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния Прокурор на Р България
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата в размер на 3500 лв., представляваща неимуществени
вреди, за нарушение на принципа non bis in idem и чл. 4, § 1 от Протокол
№ 7 към ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 92 от 22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1561 по описа за
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор
на Р България да заплати на
А.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 414,1 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да бъде връчен на
страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..